№ 431
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330201485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 367547-F406495
/24.10.2018г.издадено от ** на ТД на НАП-Пловдив ,с което на В.Х. А. –А.а
е било наложено административно наказание-глоба в размер на 200 лева ,за
нарушение по чл.38 ал.1т.1от ЗСч. във връзка с чл.16ал.1т.4 и чл.74ал.1
Закона за счетоводството .
Жалбоподателя, чрез жалбата си, иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно,като счита ,че налице разпоредбата на
чл.3ал.2 от ЗАНН.Счита,че също така не е преценен и случая като маловажен
такъв.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт А. ,която иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на жалбоподателя за неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
1
основателна.
В.Х. А. -А.а ,в качеството й на ** на ** ЕИК ********** –като
предприятието е търговец по смисъла на Търговския закон . И като такова е
било задължено ,но не е публикувало ГФО на дружеството на 2017г.в ТР при
Агенция по вписванията. Като това е следвало да стане до 30 юни на
следващата година ,т.е до 02.07.2018г.
Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния
период 2017г.видно от подадената в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея отчет на
дейността.Като ГФО на дружеството за 2017г. е заявен за вписване и
представяне в ТР към Агенция за вписванията на 11.09.2018.Нарушението е
извършено на 03.07.2018г.Установено е на 07.08.2018г –датата ,на което НАП
е уведомена от Агенция по вписванията с писмо ,получено в ТД на НАП-
Пловдив с вх.№ 04-01-1347/17.08.2018г.
Проверяващите приели, че е реализиран състава на административно
нарушение по чл.38ал.1т.1от ЗСч. във връзка с чл.16ал.1т.4 и чл.74ал.1
Закона за счетоводството .За което съставили АУАН №F 406495 от дата
12.09.2018г. , а впоследствие и оспорваното НП№367547-F406495 от дата
24.10.2018г.Като на основание чл.74 ал.1 от Зсч.е наложена глоба в размер на
200 лева.
От събраните по делото доказателства към момента на съставяне на
АУАН и НП може по безспорен и категоричен начин да се установи, че В.А.
е осъществила състава на чл.38ал.1т.1от ЗСч. във връзка с чл.16ал.1т.4 и
чл.74ал.1 Закона за счетоводството .
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Н.С. .
Актосъставителят С. потвърди отразеното от него в АУАН. В качеството си
на инспектор по приходите е извършил проверка и е установил
нарушението ,за което е съставил АУАН.Като по време на съставянето на
АУАН присъствала лично В. А. –А.а.Настоящият съдебен състав намира, че
следва да се кредитират напълно показанията на този свидетел, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото доказателства, Съдът намира от
правна страна, че описаното в НП деяние е доказано .
Съдът ,обаче се съгласява с изложеното в жалбата,че действително
към настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.3ал.2 от ЗАНН
,съгласно която: 2) Ако до влизане в сила на наказателното постановление
2
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя.
Към момента на изготвяне на АУАН и НП е действаща разпоредбата
на чл.38ал.1т.1от ЗСч.,съгласно която срокът на публикуване на ГФО е до 30
юни на следващата година, а изменение в ДВ №104 от 08.12.2020г в сила то
01.01.2021г. този срок е променен по следния начин , а именно,в срок до 30.09
на следващата година.Тоест ,изводът ,който се налага е ,че към момента на
издаване на АУАН и НП е действала старата разпоредба на чл.38ал.1т.1 от
ЗСч.и правилно проверяващите и АНО са изписали именно нея като
нарушена.Тоест спазили са разпоредбата на чл.3ал.1 от ЗАНН.
В случай,обаче съдът е длъжен да се съобрази с новата редакция на
чл.38ал.1т.1 от ЗСч.И товао е така ,тъй като - Основен принцип на
административно наказателната отговорност е нейната законоустановеност,
както и възможността дадена от законодателя в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - до
влизане в сила на наказателното постановление да се приложи по-
благоприятния закон, а ако деянието до този момент вече не представлява
нарушение, то наказание не следва и да бъде налагано.Тази разпоредба се
явява и императивна.
Тоест правният извод,който се налага е,че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено ,поради влизане в сила
на по-благоприятен закони и следва същия да бъде приложен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е Национална агенция по
приходите.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е сключен на 10.02.2021г.,като е вписана сума
от 300 лева,платена при сключване на договора.Ето,защо и сумата не се явява
прекомерна и следва да бъде уважена в целия й претендиран размер.
3
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 367547-F406495
/24.10.2018г.издадено от ** на ТД на НАП-Пловдив ,с което на В.Х. А. –А.а
е било наложено административно наказание-глоба в размер на 200 лева ,за
нарушение по чл.38 ал.1т.1от ЗСч. във връзка с чл.16ал.1т.4 и чл.74ал.1
Закона за счетоводството .
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите -София да заплати на
В.Х.А ЕГН ********** в качеството й на ** на ** с ЕИК **** сумата от
300 лева, представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4