Решение по дело №212/2022 на Административен съд - Кюстендил

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 167

                                              гр.Кюстендил, 20.09.2023год.

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети септември  през  две  хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                           НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря   Лидия  Стоилова  и  с  участието  на  прокурора  Михаил Крушовски, като  разгледа  докладваното от съдия  Стойчева   КАНД № 212 по описа за 2022год.,     за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

„И.и.“ АД  с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. П.К.,  оспорва с касационна  жалба решение  № 119 на Районен съд – Дупница   от 25.05.2022год.  по  АНД № 742/2021год., с което е потвърдено  Наказателно постановление № КН-2-ДНСК-36 от 25.06.2021год.  на   началника на ДНСК - София.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.  Сочи се неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, както и на изискванията за съдържанието на АУАН и НП. Нарушението на закона се свързва и с липса на нарушение.  Касаторът  оспорва характеристиката на строеж на процесния обект, който счита за преместваем обект. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

В съдебно заседание и с представени писмени бележки, адв. К. като пълномощник на жалбоподателя, поддържа  изцяло доводите и исканията в жалбата, като допълнително сочи, че дружеството в качеството си на строител не е субект на нарушението, тъй като строителните книжа се издават на името на възложителя.  

Ответникът  - Дирекция за национален строителен контрол – София, чрез пълномощника си по делото старши юрисконсулт Д.М., устно в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище  за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Твърденията са за това, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно срока по чл.34,ал.1 от ЗАНН и съдържанието на АУАН и НП, а  по същество – че  релевираното деяние е извършено от нарушителя; доказано е от събраните по делото доказателствени средства и правилно квалифицирано като нарушение по чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ. Претендира  се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната  жалба.

Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление  № КН-2-ДНСК-36/25.06.2021год.  на  началника  на ДНСК, с което на „И.и.“ АД  в качеството на строител, е наложена  имуществена санкция в размер на 5000,00лв. на осн. чл. 237, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗУТ.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че   „И.и.“ АД  като изпълнител е сключило договор № 81/02.10.2018г.  с  „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД  като възложител,  за изпълнение на строеж „Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна станция на БДЖ „Паничище“, находящ се в УПИ ІV, кв.12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня. С приемателно-предавателен протокол за изпълнение на ремонтни работи от 18.04.2019г., подписан от представители на  възложителя и изпълнителя, се констатира, че обектът е изпълнен съгласно условията на сключения договор. При извършена  на 11.12.2020г. проверка  от служители на  РДНСК – Кюстендил, във връзка с получено уведомително писмо от РСПБЗН – Дупница,  е установено, че  строежът е изпълнен без строителни книжа и документи – без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж,  изискуеми съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че същият не е предвиден с действащия ПУП на населеното място в нарушение на правилото на чл.137, ал.3 от ЗУТ, с оглед на което строежът е приет за незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.  Данните от проверката са отразени в съставените Констативни актове №№ 7 и 8 от 11.12.2020г., въз основа на които е образувано  административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. В хода на същото са постъпили данни от възложителя   „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД , че строежът е изграден през месец септември 2019г.  и към  датата на  проверката  през  м. декември 2020г. не се ползва по предназначение. Административното производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ е приключило със заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021г. на началника на РДНСК – Кюстендил, с която е наредено да бъде премахнат процесният незаконен строеж, който строеж според функционалното си предназначение,  е от първа категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1, б. „д“ от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.. 

  Въз основа на данните от извършената проверка от длъжностни лица при РДНСК- Кюстендил, обективирани в Констативни актове №№ 7 и 8 от 11.12.2020г., е образувано  административнонаказателно  производство с  АУАН  № КН-2/16.02.2021г., съставен срещу нарушителя „И.и.“ АД  в качеството  на строител. Следва издаване на  оспореното НП № КН-2-ДНСК-36/25.06.2021год.  Отговорността на  нарушителя в посоченото му качество е ангажирана на основание и за нарушение на чл.237, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗУТ за извършването на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ във вр. с чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж  е от  първа категория по см. на  чл.137, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1, б. „д“ от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

В АУАН и НП се съдържат идентични фактически обстоятелства, относими към  времето на изграждане и мястото на процесния строеж, а именно през м. септември 2019г. в УПИ ІV, кв.12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня; към категорията на строежа и във връзка с квалифицирането му като незаконен.

            В производството пред РС са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, които с показанията си потвърждават релевантните фактически  обстоятелства и е назначена техническа експертиза във връзка с вида на строежа,  функционалните му характеристики и необходимите книжа за изграждането му.

При така установената фактическа обстановка, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН,  а АУАН и НП съдържат ясно описание на нарушението и правната му квалификация; че административното нарушение е доказано със събраните по делото доказателства, установяващи, че нарушителят има качеството на строител на незаконен строеж от първа категория.

В касационното производство, съдът е приел като доказателства преписи от решение № 212/30.12.2022г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 174/2022г., с което е отхвърлена жалбата на  „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД  срещу  заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021г. на началника на РДНСК – Кюстендил, с която е наредено да бъде премахнат процесният незаконен строеж, както и от решение № 7163/28.06.2023г. на ВАС по адм. дело № 3381/2023г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение. 

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно  решение, поради  следното: 

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.

Обосновани  от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване. Обратно на поддържаните  от касатора доводи,  проверката на АУАН и НП сочи  на изводи за наличие на реквизитите по чл.42, т.3 и    т. 4 и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , в редакциите им преди изменението, обн. ДВ бр.109/2020г.   Нарушителят е обвинен като строител на незаконен строеж от първа категория, изграден  през м. септември 2019г. в УПИ ІV, кв.12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня.  Налице е надлежно описание на нарушението, вкл. на датата /времето/ и мястото на извършването му, както и на съставомерните признаци по чл.237, ал.1, т.1, предл.3 от ЗУТ,  характеризиращи процесния строеж като такъв от първа категория и изграден незаконно в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – без строителни книжа и в несъответствие с действащия ПУП. От горното следва, че е  формулирано и предявено ясно обвинение. 

   На следващо място, основният довод на касатора  за неправилност на обжалваното решение, респективно за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Касаторът твърди първоначално, че строежът е извършен през м. септември 2019г., каквито са данните на възложителя,  а пред настоящия съд – че е извършен през м. април 2019г., каквито са данните според   приемателно-предавателния протокол за изпълнение на ремонтни работи от 18.04.2019г., подписан от представители на  възложителя и изпълнителя. И в двата случая, се счита, че АУАН, съставен на 16.02.2021г. е извън сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

 Касационната инстанция намира този довод  за неоснователен и изцяло споделя аргументите, изложени от решаващия съд в обжалваното решение. От анализа на чл.34, ал.1 от ЗАНН е видно, че с разпоредбата са предвидени  кратък и дълъг давностни срокове, които са в съотношение на субсидиарност  помежду си, като приложението им е в зависимост от това кога нарушителят  е станал известен на актосъставителя, респ. на АНО.  В случая съдът счита, че нарушителят е станал известен, т.е. е открит по терминологията на законодателя, на датата на извършената проверка на обекта от служителите на РДНСК - Кюстендил на 11.12.2020г, резултатите от която са обективирани в Констативните актове с №№ 7 и 8 от посочената дата. Именно въз основа на констатациите от проверката  и  на събраните  документи е станал известен строителят, в каквото качество е ангажирана отговорността на търговското дружество  „И.и.“ АД, изградило  строеж от първа категория без необходимите строителни книжа. 

С горните доводи, касационният съд счита, че относим по делото с оглед  на установените факти, е  краткият тримесечен  срок  за съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя на датата на проверката от 11.12.2020г. Видно е , че в случая актът е съставен на  16.02.2021г., т.е. в рамките на предвидения давностен срок.   Неоснователно касаторът свързва началото на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН с датата 18.04.2019г., когато е подписан приемателно-предавателния протокол за изпълнение на ремонтни работи, с който се установява, че обекта е изпълнен съобразно сключения договор. Касае се за документ от значение за договорните отношения между  възложителя и изпълнителя на строежа, който не ангажира със необходимата информация компетентния АНО. Съответно, в хипотезата на открит нарушител, както е в случая, дългият срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН и свързаният с него срок в специалната разпоредба на чл.239, ал.2 от ЗУТ, считано от извършване на нарушението, не следва да се прилагат.  

По съществото на спора,  касационният съд счита за  обосновани от преценката на доказателствените средства, мотивите  на  въззивната инстанция за доказаност  на административното  нарушение по чл.237, ал.1, т.1, предл. трето от ЗУТ. С оглед предявеното с АУАН и НП обвинение, както и след анализ на  събраните писмени и гласни доказателства, касационната инстанция приема, че административното нарушение е извършено от „И.и.“ АД и правилно квалифицирано по приложената санкционна норма на ЗУТ. Същата предвижда административно наказание за строител на строеж от първа категория, който е незаконен по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В случая,  съставомерното  качество на строител  на дружеството не е спорно, а и  се установява от приложения договор за строителство  с  № 81/02.10.2018г., сключен  с  „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, чийто предмет е процесният обект. Последният  притежава характеристики на строеж  от първа категория и е извършен без строителни книжа, както и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, по които обстоятелства е налице произнасяне с влязъл  в сила съдебен  акт.  С решение № 212 от 30.12.2022г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 174/2022г., е отхвърлена жалбата на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД срещу заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021г. на началника на РДНСК – Кюстендил, с която е наредено да бъде премахнат процесният незаконен строеж. Касаторът  „И.и.“ АД  е  конституиран и е участвал като страна по делото. Обективните и субективни предели на силата на присъдено  нещо  на  постановеното решение  имат за последица относимостта и правната значимост на решението по него към разрешаването на въпроса извършено ли е релевираното нарушение и повторна  преценка  съдът не дължи.

Независимо от горното,  изводът за доказаност на административното нарушение следва и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства. Проверени поотделно и в съвкупност същите установяват по категоричен начин елементите от състава на релевираното деяние, както обосновано е приел въззивният съд.   Констатирани са правнозначимите факти – наличие на строеж от първа категория, за който липсват строителни книжа, извършен  от оспорващия, който има качеството на строител на незаконния строеж. Правилно е ангажирана административнонаказателната  отговорност  на дружеството и издаденото наказателно постановление е законосъобразно, както и решението на районния съд за потвърждаването му.

Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.

С оглед  изхода по жалбата, на касатора не се следват деловодни разноски. Съдът присъжда в полза на ДНСК деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими  от оспорващото дружество.

 Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                    Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 119  от 25.05.2022г.  на  Районен  съд – Дупница, постановено по АНД № 742/2021г.

ОСЪЖДА  „И.и.“ АД  с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на ДНСК – София - 1606, бул. „Христо Ботев“ № 47, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.     

 

Председател:                                 Членове: 1.                   2.