РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пловдив, 5 април
2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2402 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Р.И., ЕГН **********,***,
срещу РА № Р-16001620007145-091-001/02.06.2021 г., издаден от В. С.а К. на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ю.М. Д. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията към ТД на НАП - гр.Пловдив,
потвърден с Решение № 445/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП
гр.Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорения РА като постановен в нарушение на
изискванията на материалния и процесуалния закон – ДОПК и ЗДДФЛ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че приходната
администрация неправилно не е отчела при провеждането на ревизията по особения
ред на чл.122 от ДОПК налично начално
салдо към 01.01.2014 г. на спестени средства в размер приблизително на около
100 000 евро, както и средства от получени заеми, а също и внасяни
многократно на оборотни суми в касата на „Чесън МСИ“ ООД.
Претендира се отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С., поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. К. - Д., е на
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. В постъпила по делото писмена защита излага
подробни съображения.
Съдът, като
разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства
(представената административна преписка, ССЕ), намери за установено следното:
Предмет на процесното оспорване е РА № Р-16001620007145-091-001/02.16.2021
г., издаден от В. С.а К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ю.М.
Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с решение по жалба срещу ревизионен акт № 445/17.08.2021 г. на
Директора на Дирекция ОДОП Пловдив.
Процесната ревизия е
по ЗДДФЛ и обхваща периода 2014 г. – 2017 г., както и установяване на
задължения за осигурителни/здравни вноски за същия период.
Същата е
проведена по реда на чл.122 от ДОПК.
Основният
спорен въпрос по делото е дали изначално
са налице предпоставки за провеждане на процесната ревизия по особения ред на
чл.122 от ДОПК предвид твърденията по жалбата, че у жалбоподателя е налице
начално салдо към началния период на ревизията в размер на около 100 000
евро.
Основната
заета теза и в хода на ревизионното производство, и в жалбата пред съда на
жалбоподателя е, че към 01.01.2014 г. има разполагаемо начално салдо в размер
на 100 000 евро от работа в Испания. В
хода на ревизията жалбоподателят е декларирал, че в периода 2001 г. - 2005 г. е
работил в Испания като общ работник в селското стопанство без сключен трудов
договор. Твърди, че от 2005 г. е работил със сключен трудов договор, но не е
представил писмени доказателства в подкрепа на твърденията си напр. заверено
копие от сключения трудов договор, фишове за начислени и дължими работни
заплати, извлечения от банкова сметка, ***воотношения и други документи. При
ревизията С.И. декларира, че е в процес със снабдяване на други документи
/служебни бележки/ относно получените доходи в Испания, както и че има открита
сметка в Испания, по която са превеждани трудови възнаграждения и ще представи
извлечение от нея. До приключване на ревизията С.И. не е представил документи,
доказващи декларираните от него суми в евро, както и доказателства за тяхната
наличност към 01.01.2014 г. Такива документи не са представени и в хода на
административното и съдебното обжалване. Предвид недоказването на това обстоятелство,
а именно наличието на разполагаемо начално салдо към началния момент на
ревизията, съдът приема, че правилно същата е осъществена по реда на чл.122 от ДОПК. При липсата на това начално салдо са доказани предпоставките на чл.122 от ДОПК дотолкова доколкото жалбоподателят притежава доходи с неустановен произход
– жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2017 г. След съпоставка на извършените парични разходи с получените
приходи/доходи, органите по приходите са определили доходи с неустановен
произход по години, за 2014 година - 25 911,67 лв., за 2015 година - 111 905,70
лв., за 2016 година - 63 285,57 лв. и за 2017 година - 8 372,38 лв.
В тази връзка и предвид
недоказването на твърдяната сума от 100 000 евро за налична като начално
салдо към началото на ревизирания период съдът не кредитира и приетата по
делото ССЕ дотолкова доколкото същата е във вариант, в който се приема тази сума
за налична.
В хода на съдебното производство е дадена възможност на жалбоподателя
да ангажира доказателства от Кралство Испания във връзка с разполагаемото от
него начално салдо, което искане е оттеглено. Съгласно чл.116, ал.1, изр. първо от ДОПК в случай че за
установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят
факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания
е да представи доказателства за изясняването им. След като такива доказателства
не са ангажирани, съдът приема за недоказано наличието на твърдяното начално
салдо.
Допуснат
е и един свидетел, който е заемодател на жалбоподателя, но тъй като същият не е
доведен в три поредни съдебни заседания, съдът го е заличил.
Съобразявайки
горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай безспорно са налице
предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
Не са
ангажирани и доказателства, които да оборят констатациите на приходната
администрация макар и с определението за насрочване на делото съдът да е
разпределил доказателствената тежест. Едновременно с това, фактическите
констатации на приходната администрация почиват на събрани в хода на надлежно
проведено ревизионно производство доказателства.
При това
положение и предвид необорване на
презумпцията от страна на жалбоподателя на чл.124, ал.2 от ДОПК,
настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита жалбата за
неоснователна.
Съдът
приема за необосновани и доводите на жалбоподателя за разполагаеми от него суми от заеми от различни
ФЛ.
Органите по приходите са извършили подробен анализ на
всички представени от жалбоподателя документи, както и на декларираните от
заемодателя му К. С. А. доходи и възможността да предостави процесиите 33 хил.
лв. на жалбоподателя /стр. 13-19 от РД/. По данни от информационните масиви на
НАП и справки от НОИ, лицето не е придобило такива доходи през 2014 г. и в
предишни периоди, като до м.06.2011 г. лицето е било учащо. Основателно
ревизиращите органи не кредитират представените документи. По отношение на
договори за заем са установени разминавания и несъответствия /стр. 13-14 от РД
/ в екземплярите на жалбоподателя и К. А.. С.И. не е доказал, че е получил тези
средства. Това се отнася и до заемите от И.Д.Ф.в размер на 40 000 евро и Д.Р.Д.също
40 000 евро /стр.23-25 и стр.26-27 от РД/, като за тях няма представени и
договори, а С.И. твърди, че лицата не са в РБългария. В хода на извършената
проверка и ревизия на жалбоподателя многократно са били изискани всички
възможни документи за предоставянето на заемни средства и за източниците на
суми, като ревизираното лице е имало възможността да представи такива, но това
не е било сторено. В хода на съдебното производство е дадена възможност на
жалбоподателя да ангажира доказателства за твърдените от него суми, че са
получени от заеми, но това не е сторено. Допуснат
е един свидетел, който е заемодател на жалбоподателя, но тъй като същият не е
доведен в три поредни съдебни заседания, съдът го е заличил. При това положение
съдът приема за недоказани въпросните суми за действително получени от жалбоподателя
посредством заеми, което прави необосновани доводите по жалбата, че не е налице
превишение на разходите над получените от жалбоподателя приходи през процесните
периоди. Недоказването на получени от заеми суми отново сочи на единствен
възможен извод, че тези суми не могат да бъдат приети за получени приходи у
жалбоподателя, съответно правилно е приложен от страна на приходната
администрация особения ред за провеждане на ревизията по чл.122 от ДОПК.
Неоснователни
са и доводите касателно предоставени от жалбоподателя суми в касата на „Чесън-МСИ" ООД.
В жалбата си до
съда С.И. сочи, че се „касае за невярно счетоводно записване, касае се
дружествени парични средства“. Жалбоподателят твърди, че това са средства на
дружеството и органите по приходите неправилно са отразили предоставяните от
него средства в дружеството „Чесън МСИ“ ООД. Тези доводи не се подкрепени с
никакви доказателства. Едновременно с това изводите на приходната администрация
са обосновани като почиват на направените счетоводни записвания по
счетоводството на дружеството и издадени РД/РА на дружеството. Органите по
приходите са присъединили с Протокол № 1562272/23.04.2021 г. издаден РД №
Р-16001619006486-092-001/03.04.2020 г. на „ЧЕСЪН-МСИ" ООД за периода
01.01.2015 г. - 31.12.2018 г. в който е установено, че С.Р.И. е предоставял в
касата на дружеството суми по години, осчетоводени по сметка 493 - „Разчети със
собственици". При прегледа на ревизионния доклад на дружеството органите
по приходите установяват, че приходите от продажби на „Чесън-МСИ" ООД се отчитат
по сметки 701 - „Приходи от продажба на продукция" и 702 - „Приходи от
продажба на стоки". При извършената ревизия на дружеството, приключила с
РА № Р-16001619006486-091-001/24.04.2020 г., не са установени данни, че сумите
от продажби са получавани от С.И. като подотчетно лице, тъкмо обратно - в
счетоводството на дружеството „Чесън МСИ" ООД е заведена сметка
493-„Разчети със собственици". Същата се използва за отчитане на
вземанията със собствениците на предприятието, които не са били обект на отчитане
с други сметки. В конкретния случай, паричните средства, внесени от С.Р.И., са
за това дружеството да покрие задълженията към доставчици, персонал и др.
кредитори т. е., няма как посочените парични средства да представляват приходи
на дружеството „Чесън МСИ" ООД.
Във
връзка с възражението по допълнително установените задължения за ЗОВ на
жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, съдът намира
следното: съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на
органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на
данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на
пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест
на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със
съответните доказателства.
Действително, при ревизията са определени допълнително
данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, при констатирано обстоятелство по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тази връзка, определяне на вноски за ЗОВ
(авансови и за годишно изравняване) по реда на чл. 124а от ДОПК следва да бъде
съобразено с мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с
предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от
трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по
реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане. В случая, се касае за
недостиг на парични средства, тъй като през ревизирания период са установени
внесени парични средства по банкови сметки на дружеството „Чесън МСИ“ ООД, за
които не е доказано да са с източник работа на жалбоподателя в Испания или
получени от него заеми. При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а,
ал. 3 от ДОПК в посоченото тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е
установено, че доходът за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. е такъв от трудова
дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ
(авансови и за годишно изравняване). В тази си част обжалваният РА е неправилен
и следва да бъде отменен.
При така изложените аргументи, настоящият съдебен
състав намира жалбата за неоснователна, в частта й по отношение допълнително
определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви и за основателна, в частта й по
отношение допълнително определените вноски за ЗОВ (авансови и за годишно
изравняване) за същия период, ведно с прилежащите лихви.
С оглед изхода на настоящия правен спор на страните по
делото се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата.
Съдът констатира, че от страна на жалбоподателя не е заявена претенция за
присъждане на направените по делото разноски, не е представен и списък, предвид
на което и такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 091,05лв.
(хиляда и деветдесет и един лев и пет стотинки), представляваща възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, ХІ състав:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Р.И., ЕГН **********,***,
РА № Р-16001620007145-091-001/02.16.2021 г., издаден от В. С.а К. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и Ю.М. Д. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение по жалба срещу ревизионен
акт № 445/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА
НА допълнително определени вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви, както
следва: за 2014г. ДОО в размер на 2 671,57лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 651,75лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 043,58лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 645,21лв. и ЗО в размер на 1 669,73лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 032,34лв.; за 2015г. ДОО в размер
на 3 041,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 570,66лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 1 188лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
613,54лв. и ЗО в размер на 1 900,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 981,67лв.; за 2016г. ДОО в размер на 3 041,28лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 262,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 188лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 493,06лв. и ЗО в размер на 1 900,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 788,90лв. и за 2017г. ДОО в размер на
393,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 123,46лв., ДЗПО – УПФ в размер
на 142,62лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 44,73лв. и ЗО в размер на
228,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 71,57лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно
допълнително определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 1 905лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 177,80лв., за 2015г. в размер на 10 429лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 5 386,04лв., за 2016г. в размер на 5 567,88лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 2 310,86лв. и за 2017г. в размер на
593,54лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 186,16лв.
ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН **********,***, да заплати на НАП – гр.
София, сумата от 1 091,05лв. (хиляда и деветдесет и един лев и пет
стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: