РЕШЕНИЕ
Номер 3407
Година 2015 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 21.10
Година 2015
В публично заседание на 13.10.2015 г. в следния
състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: Димитрия Гаджева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2883 по описа за
2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата
Д.В.Б. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и
като такава да отмени Заповед № 003/07.01.2015 г. на Директора на ответната
страна, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за периода
07.01.2015 г. – 07.07.2015 г., през който ищцата е останала без работа поради
уволнението, в размер на 2 040 лв., заедно със законната лихва, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът
Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Пловдив, оспорва ОСИ и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора
на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите, наведени от страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника като “.........” по срочен
трудов договор, със срок на договора “не по-късно от 09.06.2015 г.”, от
01.04.2014 г. С процесната заповед, връчена на ищцата на 12.01.2015 г. с
препоръчано писмо с обратна разписка, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения
правилник на АСП във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, при
спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, на ищцата е било
наложено наказание “Уволнение”. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта
е посочено, че госпожа Б. не се явява на работа в РДСП – Пловдив от 23.09.2014
г. и до момента на издаване на Заповедта не е представила документ, оправдаващ
отсъствието й от работа, което представлява нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, т.1 от КТ – “закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време” и е основание за
наказание по чл.190, ал.1, т.2 от КТ – “неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни”, съответно на 23.09.2014 г. и 24.09.2014 г.
Не се спори също така и самата ищца признава в исковата
молба, че не се е явила на работа при ответника два последователни дни, като от
нейна страна не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се
установяват твърденията й, че неявяването на работа се дължи на недопускането й
до работа от ответната страна, въпреки волята и желанието на ищцата да работи –
с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за
незаконосъобразност на процесната Заповед поради несъставомерност на посочените
в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Както се установява от представените в тази насока
писмени доказателства (л.26 – л.33 от делото), с Писмо от 26.09.2014 г.
(връчено на ищцата на 27.09.2014 г.) ответникът е помолил ищцата на основание
чл.193 от КТ и във връзка с водене на присъствена форма 76 и изготвяне на
ведомост за работни заплати, да го уведоми каква е причината за отсъствието й,
считано от 23.09.2014 г., а със Заповед № 247/11.11.2014 г. на Директора на
ответната страна ответникът е поискал ищцата в 3-дневен срок от получаването на
тази Заповед да даде обяснения защо не се явява на работа от 23.09.2014 г. до
момента на издаване на тази Заповед, което е нарушаване на трудовата дисциплина
и основание за дисциплинарно наказание – като поради промяна на адреса на
ищцата, без да уведоми за тази промяна работодателя, тази Заповед е била
върната невръчена от пощенския клон като непотърсена от получателя. От страна
на ищцата не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е дала
пред ответника исканите обяснения във връзка с извършените от нея дисциплинарни
нарушения - поради което, и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ, съдът
намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконност на
процесната Заповед заради неизпълнение от ответника на задълженията му по
чл.193, ал.1 от КТ.
Същевременно, както се установява от представените в тази
насока писмени доказателства (л.10, л.70, л.71, и л.91 – л.92 от делото),
ищцата страда от исхемична болест на сърцето, като с Експертно решение № 3597
от заседание 212 на 03.12.2014 г. на Първи състав на ТЕЛК към “МБАЛ Пловдив” –
АД, на ищцата е била определена 81% трайно намалена работоспособност със срок
на инвалидността до 01.12.2017 г., поради което, с оглед основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и предвид разпоредбата на
чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.333, ал.2 от КТ, преди уволнението на ищцата
ответникът е следвало да поиска предварително разрешение от Инспекцията по
труда и мнението на ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.Б.. От
страна на ответника обаче не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че преди уволнението на ищцата е поискал и получил разрешение от
Инспекцията по труда за това уволнение, нито – че е поискал и получил мнение от
съответната ТЕЛК за това уволнение – поради което, с оглед разпоредбата на
чл.344, ал.3 от КТ, съдът намира, че процесната Заповед се явява незаконна на
това основание и следва да бъде отменена като такава.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по
основание и следва да се уважи.
От събраните по делото писмени доказателства (л.6 – л.9, л.109
– л.117 и л.135 – л.141 от делото) се установява, че след прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника ищцата не е започнала работа по друго
такова до момента на даване на ход на делото по същество (13.10.2015 г.) – като
обстоятелството, че ищцата има регистрирана фирма и е извършвала работа по граждански договор за друго
дружество не се отразява на правото й да получи обезщетение за оставането без
работа поради уволнението, тъй като това право би загубила единствено при
започване на работа по друго трудово
правоотношение. Макар и от страните да не са ангажирани доказателства
за размера на последното получено от ищцата трудово възнаграждение за
предхождащия уволнението й пълен отработен месец, от Трудовия договор,
трудовата книжка и останалите документи във връзка с трудовото правоотношение
между страните, съдържащи се в ЛТД на ищцата, се установява, че размерът на
уговореното и получавано от нея трудово възнаграждение при ответника, е бил 340
лв. месечно. С оглед оставането на ищцата без работа поради уволнението, съдът
намира, че й се дължи обезщетение за това за целия претендиран период – тъй
като, макар и трудовият договор с ищцата да е бил сключен за определен срок, а
именно – до 09.06.2015 г., законодателят не е обвързал правото на получаване на
това обезщетение с продължителността на прекратения трудов договор, а с
времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради
уволнението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
също се явява доказан по основание и по размер (доколкото определеният въз
основа на доказателствата за размера на трудовото й възнаграждение при ответника
дължим размер на обезщетението съвпада с претендирания от нея) и следва да се
уважи изцяло, заедно със законната лихва от 11.03.2015 г. – датата на подаване
на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 400
лв. – платено адв. възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда – 131, 60 лв. ДТ за двата уважени иска.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 003/07.01.2015 г. на
Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев” № 82, представлявана от ************** Ю.Й.Х.,
с която на основание чл.26, ал.2 от
Устройствения правилник на АСП във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, чл.188,
т.3 от КТ, при спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, е
било наложено наказание “Уволнение” на Д.В.Б., ЕГН **********,***, офис ***,
адв. Т.Ч., И КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция за социално подпомагане – гр. Пловдив, с посочените седалище и адрес
на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Б., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, СУМАТА 2 040 лева, представляваща обезщетение за периода
07.01.2015 г. – 07.07.2015 г., през който период ищцата е останала без работа
поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
11.03.2015 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 131, 60 лева ДТ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 27.10.2015 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ