Определение по дело №668/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПрП).

Образувано е по молба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-[населено място] за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба срещу Решение № 2672/17.06.2025 г. по адм. дело № 668/2024 г. на Административен съд-Пазарджик и изготвяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 23, ал 2 ЗПрП, правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. Тоест, при наличието на посочените три кумулативни предпоставки следва да се предостави правна помощ, като липсата на една от тях е основание за отхвърляне молбата за предоставяне правна помощ.

Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава- чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПрП. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. В случая не е налице третата кумулативна предпоставка на посочената разпоредба, а именно – интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ.

Съдът по арг от чл. 168, ал. 1 АПК вр с чл. 146 АПК не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Касае се за административен процес, в който съгласно чл. 9 АПК е приложим принципът на служебното начало, поради което задължение на съда е да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства (чл. 9, ал. 3 АПК), да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 4 АПК).

Що се касае до защитата му пред касационната инстанция, съдът приема, че няма пречка Н. А. да подаде касационна жалба и да изложи свободно оплакванията си, тъй като страните по делото нямат задължение да правят правни квалификации на твърденията си. Правната квалификация на изявленията на участниците в процеса е задължение на съда. При положение, че касационната инстанция служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както е записано в чл. 218, ал. 2 АПК, правото на защита на ищеца не би било злепоставено, ако сам състави касационната си жалба.

Служебно известно е на съда, че Н. А. води множество дела в Административен съд-Пазарджик. Ищецът е инициирал и води много съдебни дела, в които са извършвани всички процесуални действия в рамките на административния процес и той е преминал през всички фази. В тази връзка, предоставянето на правна помощ на лице с опит от множество съдебни производства пред съдилищата и в частност административните съдилища е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба срещу Решение № 2672/17.06.2025 г. по адм. дело № 668/2024 г. на Административен съд-Пазарджик и изготвяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на Н. А. на чл. 137 АПК.