№ 12
гр. гр. Димитровград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101333 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В искова молба ищецът Ж. Ж. Ж. поддържа, че с изпълнителен лист по търговско
дело №1490/2012г. по описа на СГС, 6 състав, бил осъден да заплати на „Профи кредит
България“ЕООД сумата от 5523,71 лева, ведно със законната лихва от 07.10.2010г. и
разноски, съответно от 90 лева, 50 лева и 470,95 лева. Въз основа на този изпълнителен лист
било образувано изп.дело №5342/2012г. по описа на ЧСИ **, което било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 19.02.2019г. Твърди, че преди прекратяване на
изпълнителното дело ответника бил конституиран като страна по делото- взискател с дата
13.12.2018г. През м.февруари 2021г. във фирмата, в която работел ищеца, се получило
запорно съобщение от ЧСИ **, от което той разбрал, че със същия изпълнителен лист било
образувано ново изп.дело №20209290401799, в което било посочено друго задължение-
10952,08 лева, включващо главница- 4167,16 лева, законна лихва- 1046,42 лева за периода от
09.08.2018г. до 29.01.2021г., неолихвяеми вземания- 3799,27 лева, 610,95 лева разноски и
150 лева разноски по изпълнението. Ищецът поискал информация от съдебния изпълнител
за произхода на задължението, като с писмо от 09.03.2021г. последният го уведомил, че по
силата на договор за продажба на вземания от 08.08.2018г. на ответника „Кредит инкасо
инвестмънт БГ“ЕАД била цедирана горепосочената сума, като към 17.02.2021г.
задължението на ищеца към него било в размер на 9683,68 лева. Ищецът заявява, че не
дължи процесната сума, тъй като изп.дело №5342/2012г. било образувано от взискателя
„Профи Кредит България“ ЕООД по тяхно вземане, станало изискуемо на 07.10.2010г.
Независимо от спирането и възобновяването на изпълнителното производство били
изминали 10 години, които надхвърляли абсолютната давност на вземането. Последното
действие по изпълнителното дело било от 23.05.2012г., като настъпването на перемцията
следвало да бъде осъществена на 23.05.2014г., когато ответника още е нямал качеството на
цедент. Прехвърлянето на вземането било направено през 2018г., когато по сведения на
ответника ищеца получил по пощата на 15.11.2018г. препоръчано писмо. Възразява, че
цесията не е извършена по надлежния начин, като за това следвало да бъде приета датата
29.03.2021г., когато той по електронна поща получил уведомлението за цесия. Счита, че
1
предвид изложеното, за ответника не съществувало правно основание за образуване на
новото изпълнително дело от 2020г. На следващо място поддържа, че била изтекла
абсолютната давност за принудително изпълнение на вземането, респ. изпълнителния лист
не може да произведе действие. Давността за действието на изпълнителния лист била 5
години, а последното й прекъсване било от 23.05.2012г., като прекратяването на
изпълнителното дело по закон трябвало да бъде на 23.05.2014г. В петгодишния период не
били предприети действия за прекъсване на давността, поради което същата била изтекла.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД, че ищеца не му дължи сумата по изпълнителен лист
по търг.дело №1490/2012г. на СГС, обективирана като задължение по изпълнително дело
№20209290401799 по описа на ЧСИ ** с рег.№929 в размер на общо 10952,08 лева,
включваща главница – 4167,16 лева, законна лихва- 1046,42 лева за периода от 09.08.2018г.
до 29.01.2021г., 3799,27 лева- неолихвяеми вземания, 610,95 лева- разноски и 150 лева-
разноски по изпълнението, като предявява частичен иск от общата сума в размер на 1000
лева от общо предявената сума от 10952,08 лева, която сума представлява частичен иск от
главницата в размер на 450 лева от общата сума от 4167,16 лева, частичен иск от законната
лихва в размер на 150 лева от общата сума 1046,42 лева за периода 09.08.2018г. –
29.01.2021г., 300 лева частичен иск от неолихвяемото вземане в размер на 3799,27 лева,
частичен иск в размер на 100 лева от разноските в размер на 610,95 лева. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Вземането по процесния изпълнителен лист ответникът бил придобил по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018г. между „Профи кредит“ и
„Кредит инкасо“. Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите
ответното дружество било упълномощено да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането от името на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит
инкасо“ изпратило на адреса на ищеца уведомление чрез препоръчана поща. Същото било
получено лично от ищеца, което било удостоверено в обратна разписка, копие от която е
приложено по делото. Поддържа, че въз основа на процесния изпълнителен лист на
26.04.2012г. било образувано изп.дело №5342/2012г. по описа на ЧСИ **. С депозираната на
26.04.2012г. от „Профи кредит“ молба, на съдебния изпълнител били възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ЕАД. Поради това и на тази дата била
прекъсната погасителната давност, още повече, че в молбата бил посочен и конкретен
изпълнителен способ- налагане на запор върху банкова сметка. На 04.05.2012г. по делото
били изпратени запорни съобщения до множество банки вкл. и „Банка ДСК“ЕАД. На
12.03.2014г. била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника относно
насрочен опис на движими вещи. На същата дата били изпратени и нови запорни съобщения
до редица банки. На 05.08.2015г. отново била изпратена призовка за насрочен опис на
движими вещи, като тя била връчена на длъжника при отказ. На 08.01.2016г. предходния
взискател депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, с което отново
прекъснал погасителната давност. Заявява, че бездействието на съдебния изпълнител не
трябвало да бъде санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
налагал именно такава, но при личното бездействие на взискателя. На 11.04.2017г. по
делото бил насрочен опис на движими вещи, като отново на длъжника била изпратена
призовка. На 13.12.2018г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, което действие също прекъсвало течащата относно
вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител били възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е направено и искане за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника. След прекратяване на изпълнителното дело
новият взискател започнал ново изпълнително производство въз основа на същия
изпълнителен лист. Пред ЧСИ ** било образувано изп.дело №1799/2020г. като с молбата си
за това взискателя поискал извършването на справки за имуществено състояние на ищеца,
2
налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника,
като отново прекъснал погасителната давност за вземането. На 27.01.2021г. по делото било
изпратено запорно съобщение и до ОДП-Хасково, сектор ПП относно запор на МПС, а на
29.01.2021г. и до работодателя „**“ООД. Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия било основание годно да прекъсне погасителната давност, поради
което тя не била изтекла за процесното вземане. Иска съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от изпълнителен лист,
съдържащ се в изп.дело №20128410405342 по описа на ЧСИ **, както и в изп.дело
№20209290401799 по описа на ЧСИ **, издаден от Софийски Градски съд, т.о., VI, състав
т.д.№1490/2012г., с Решение №2467/07.10.2010г. по вътрешно арбитражно дело
№2467/2010г. по описа на арбитър **, ищецът Ж. Ж. Ж. е бил осъден да заплати на „Профи
Кредит България“ЕООД сумата от 5523,71 лева, заедно със законната лихва от 07.10.2010г.-
датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 90 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от
50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист и сумата от 470,95 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
С Молба от 25.04.2012г. „Профи Кредит България“ЕООД е поискало ЧСИ ** с рег.
№841 да образува изпълнително дело на основание чл.426 и сл. от ГПК въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е поискано против Ж. Ж. Ж. да бъде образувано
изпълнително производство за посочените в същия изпълнителен лист суми, които до този
момент не били доброволно заплатени от него. Поискано е ЧСИ да проучи цялото
имуществено състояние на длъжника, като са му възложени всички действия по чл.18 от
ЗЧСИ. На следващо място изрично се иска на длъжника да бъде наложен запор в Банка
ДСК. Иска се също така на Ж. да бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение, като в
случай, че в дадения му срок не изплати дължимите суми, ЧСИ да пристъпи към
принудително събиране на вземането на молителя. В тази връзка, с Разпореждане от
26.04.2012г. ЧСИ ** образувал изп.дело №20128410405342/2012г. срещу длъжника Ж. Ж.
Ж.. На 04.05.2012г. изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение изх.№113245, с
която го уведомил за започналото срещу него изпълнително производство, както и за
размера на задълженията му, претендирани по това дело. Уведомил го също така, че му е
наложен запор върху вземането му за трудово възнаграждение, дължимо от неговия
работодател, както и запор върху вземанията му за суми по банкови сметки в различни
банки в страната. Поканил длъжника в двуседмичен срок от връчване на поканата да
изпълни доброволно задължението си, както и че ако не стори това в указания му срок ЧСИ
ще престъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Въпросната покана за
доброволно изпълнение е била връчена лично на ищеца на 14.05.2012г., съгласно
приложеното по изп.дело №20128410405342/2012г. известие за доставяне. На 04.05.2012г.
ЧСИ ** изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на името
на Ж. в различни банки, сред които и в посочената от взискателя „Банка ДСК“ЕАД. На
06.06.2012г. по сметка на ЧСИ, във връзка с така образуваното изпълнително дело, от сметка
на Ж.Ж. в „Юробанк И Еф Джи България“АД, била преведена сумата от 17,20 лева, като с
писмо Банката уведомила ЧСИ, че в сметката няма достатъчни авоари за покриване на
цялата посочена в запорното съобщение сума. С Призовка за принудително изпълнение изх.
№067726/12.03.2014г. по горепосоченото изп.дело, длъжникът е бил уведомен, че ЧСИ
пристъпва към принудително изпълнение , като ще извърши опис на движимото му
имущество, който ще се състои на 23.04.2014г. В последствие, с Разпореждане от
05.08.2015г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Ж.Ж., който ще се
3
състои на 24.09.2015г. На същата дата- 05.08.2015г., ЧСИ изпратил до длъжника Призовка
за принудително изпълнение с изх.№161730, като го уведомил, че ще пристъпи към
принудително изпълнение по делото и ще извърши опис на движимото му имущество, което
ще се състои на 24.09.2015г. Видно от приложеното по изпълнителното дело копие от
Известие за доставяне е, че тази призовка за принудително изпълнение е била доставена до
адресата Ж. на 13.08.2015г., но последния е отказал да я получи.
С Молба от взискателя от 08.01.2016г. до ЧСИ ** по горепосоченото изп.дело, отново
е поискано да бъде извършен опис и да бъде описано движимото имущество на длъжника.
Видно от приложената по същото изпълнително дело Молба за конституиране на нов
взискател от 13.12.2018г. ответникът „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, в качеството си
на частен правоприемник на „Профи кредит България“ЕООД по процесното изпълнително
дело, е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството му на цесионер на
първоначалния взискател. Посочил е, че е придобил вземането на последния, като на
08.08.2018г. сключил с него Договор за прехвърляне на вземания, за което длъжника бил
надлежно уведомен. Поискал е ЧСИ да насрочи дата и да извърши опис на движимите вещи,
находящи се в дома на длъжника. С Уведомление за прехвърляне на вземания изх.№34633
Ж.Ж. е бил уведомен на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че с Договор за прехвърляне на
вземания от 08.08.2018г. „Профи кредит България“ЕООД е прехвърлило в полза на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД вземането си по отношение на него, като последното
дружество е встъпило в правата на негов кредитор. Това уведомление е било връчено лично
на длъжника-ищец срещу негов подпис с известие за доставяне от 15.11.2018г.
Видно от Постановление на ЧСИ ** от 19.02.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, той е прекратил изпълнителното производство по изп.дело №20128410405342/2012г.
С Молба за образуване на изпълнително дело от 06.11.2020г. ответникът поискал от
ЧСИ ** да образува изп.дело срещу Ж. Ж. Ж. въз основа на горепосочения изпълнителен
лист, издаден на 16.03.2012г. по т.д.№1490/2012г. по описа на СГС и сключения на
08.08.2018г. Договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит България“ЕООД и
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД. Поискано е ЧСИ да образува ново изпълнително
дело срещу длъжника по изпълнителния лист, да му връчи покана за доброволно
изпълнение, като едновременно с това пристъпи към принудително изпълнение като
насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Наред с това, иска
върху банковите сметки на Ж. да бъде наложен запор. На основание чл.18 от ЗЧСИ, възлага
на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. В тази връзка, с Разпореждане по изпълнително дело №20209290401799 ЧСИ
** наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ж., както и насрочила опис
на движими вещи, негова собственост, находящи се на адреса му по местоживеене. На
11.11.2020г. до ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която той бил
уведомен за размера на задължението му по изпълнителното дело, както и бил поканен в
двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си. Със
Запорно съобщение изх.№54570/11.11.2020г. ЧСИ ** наложила запор върху трудовото
възнаграждение в ЕТ“**“, както и върху всяко друго възнаграждение, в т.ч. и вземания по
граждански договори, получавано от Ж.Ж., до погасяване на задължението му към
взискателя по горепосоченото изп.дело. На същата дата, до ЕТ“**“ било изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ж.Ж.. На
27.01.2021г. ЧСИ ** изпратила до ОДП-Хасково- Пътна полиция Уведомление за наложен
запор върху лек автомобил собственост на ** Ж.- „**. За така наложените запори ищеца бил
уведомен от ЧСИ с Покана за доброволно изпълнение от 27.01.2021г., като отново бил
насрочен и опис движими вещи, негова собственост, на 14.04.2021г. Със Запорно съобщение
изх.№5763/29.01.2021г. „**“ООД било уведомено за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ж.Ж..
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
4
Безспорно установено по настоящото дело е, че по отношение на Ж. Ж. Ж. на
16.03.2012г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“ЕООД.
Няма спор и относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по
искане на кредитора, е било образувано изп.д.№20128410405342 по описа на ЧСИ ** с рег.
№841, което е прекратено на 19.02.2019г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Не се спори
между страните относно това, че с Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г.
първоначалния кредитор прехвърлил вземането си против длъжника Ж. в полза на
настоящия ответник „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, който е встъпил в правата на
кредитора по горепосоченото изпълнително дело. Безспорно установено е, че в последствие,
след прекратяване на първото изпълнително дело, по искане на настоящия ответник и въз
основа на същия изпълнителен лист, срещу длъжника Ж. било образувано изп.дело
№20209290401799 по описа на ЧСИ **.
Спорно по делото е погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора-
ответник към длъжника Ж.Ж., прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното
производство по горепосочените две изпълнителни дела и дължи ли ищеца на ответника по
изп.д.№20209290401799 по описа на ЧСИ ** с рег.№929, сумите визирани в изпълнителен
лист от 16.03.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се явява длъжник по изп.д.№20209290401799 по описа на ЧСИ **,
като основава исковата си претенция на изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното от взискателя вземане, факт настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, предявения иск се
явява допустим и няма пречка да бъде разгледан от съда.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че не е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по отношение на него от
„Профи кредит България“ЕООД в полза на настоящия ответник „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ЕАД. Видно от приложения по горепосочените две изпълнителни дела
препис от Договор за прехвърляне на вземания, на 08.08.2018г. първоначалния кредитор на
ищеца е прехвърлил вземането си по отношение на него, произтичащо от процесния
изпълнителен лист на настоящия ответник. Представени са и Потвърждение за заплащане
цената за прехвърляне на вземания от 30.08.2018г. и нотариално заверено на 31.08.2018г.
пълномощно от първия кредитор, с което „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е
упълномощено да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания по
отношение на тях. По горепосочените изпълнителни дела е представено Уведомление за
прехвърляне на вземания от настоящия ответник до ищеца, като същото безспорно е било
връчено лично на последния срещу подпис на 15.11.2018г. Възражението на ищеца, че от
представеното известие за доставяне не може да се установи какво точно му е било
5
доставено от страна на ответника очевидно е неоснователно, тъй като в самото известие
изрично е посочено, че на адресата Ж. е доставена пратка съдържаща Уведомление за цесия
„Профи кредит България“ЕООД от 08.08.2018г.; Известие и Информация по чл.14 от ОРЗД.
В този смисъл и доколкото ищеца не твърди, че е получил нещо различно от така описаните
документи, съдът счита, че същия лично е бил уведомен за извършената цесия и за новия си
кредитор на 15.11.2018г.
С оглед спора между страните налице ли е изтекла погасителна давност за
претендираното от ответника вземане по образуваното против ищеца изпълнително дело
№20209290401799 по описа на ЧСИ **, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД само
предприемането на действия за принудително изпълнение прекъсват давността и от всяко
прекъсване започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В този смисъл давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат
да бъдат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В
този смисъл съдът намира, че с депозиране на молбата от 25.04.2012г. до ЧСИ **, в която
изрично е направено и искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“, кредиторът е прекъснал погасителната давност за събиране на вземането си.
След този момент, ЧСИ ** е извършил и други действия във връзка със събиране на
вземането на „Профи кредит България“ЕООД, с които е прекъсвал давността, а именно: На
04.05.2012г. по делото са изпратени запорни съобщения до множество банки, включително и
до „Банка ДСК“ЕАД; На 12.3.2014г. до длъжника е изпратена призовка за принудително
изпълнение относно насрочен опис на движими вещи. На същата дата, повторно са били
6
изпратени запорни съобщения до множество банки; На 05.08.2015г. отново е изпратена
покана за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, като
същата е връчена на Ж. при заявен от него отказ; На 08.01.2016г. „Профи кредит
България“ЕООД е депозирало молба с искане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника, като всяко едно от така изброените действия прекъсва погасителната давност.
Същевременно , на 13.12.2018г. по изпълнителното дело е била депозирана молба от
ответника по настоящото дело за конституирането му като взискател. Това действие също
прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като в него изрично се съдържа и искане
съдебния изпълнител да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
Предвид изложеното, съдът счита, че до прекратяване на изп.дело №20128410405342
по описа на ЧСИ ** на 19.02.2019г. погасителната давност по отношение на вземането на
кредитора към ищеца Ж. не е изтекла, тъй като същата е била многократно прекъсвана
преди окончателно да изтече.
След прекратяването на първото изпълнително дело, кредиторът въз основа на същия
изпълнителен лист е поискал образуването на ново такова- изп.дело №20209290401799 по
описа на ЧСИ **. С молбата си за това, взискателят изрично е поискал ЧСИ да наложи
запори на банкови сметки на длъжника Ж., както и да насрочи опис на негови движими
вещи, което за пореден път прекъсва погасителната давност за вземането. От страна на ЧСИ
пък на 11.11.2020г. са били изпратени запорни съобщения до работодателите на ищеца
ЕТ“**“ и ЕТ „**“, а на 27.01.2021г. е изпратено запорно съобщение до ОДП -Хасково-Пътна
полиция относно запор на МПС. Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание,
като настъпилата перемпция по първото изпълнително дело е без правно значение за
прекъсването на давността.
На последно място, следва да се има предвид и обстоятелството, че първото
изпълнително дело №20128410405342 по описа на ЧСИ ** е образувано преди
постановеното от ВКС Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. по тълк.дело №2/2013г., с
което се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г. Съгласно последното,
образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като по време на самото
изпълнително производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР №2 е дадено
различно разрешение, като е прието, че изпълнителното производство давността се прекъсва
с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност. С оглед на това, от образуването на изп.дело №20128410405342 на ЧСИ ** до
26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече,
независимо дали има или не извършени изпълнителни действия. Началния момент от който
започва да тече погасителна давност е от 26.06.2015г., с оглед на което вземането би се
погасило по давност на 26.06.2020г. Това обаче не се е случило, тъй като през същия период
взискателя и ЧСИ са извършили описаните по-горе действия по изпълнителното дело, които
прекъсват погасителния давностен срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание
7
чл.439 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответното дружество направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Ж. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.**,
община Димитровград, ул.“**, против „К., със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“**, представлявано от З.Д.- прокурист, частичен иск с правно основание чл.439
вр.чл.124 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на „Кредит
инкасо инвестмънт БГ“ЕАД, че Ж. Ж. Ж. не му дължи сумата от 450 /четиристотин и
петдесет/лева- главница, представляваща част от обща главница от 4167,16 лева, 150 /сто и
петдесет/ лева законна лихва за периода от 09.08.2018г. – 29.01.2021г., представляваща част
от законната лихва за същия период в размер на общо 1046,42 лева, неолихвяемо вземане от
300 /триста/ лева, представляващо част от неолихвяемо вземане в размер на общо 3799,27
лева и 100 /сто/ лева разноски, представляващи част от разноски в общ размер 610,95 лева,
за които общи суми е издаден изпълнителен лист на 16.03.2012г. от Софийски Градски съд,
Търговско отделение, VІ състав, т.д.№1490/2012г. и във връзка с който е образувано
изпълнително дело №20209290401799 по описа на ЧСИ ** с рег.№929, с район на действие-
ОС-Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес в с.**, община
Димитровград, ул.“**, да заплати на „К., със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“**, представлявано от З.Д.- прокурист, направените по делото разноски в размер на 300
/триста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8