Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на седемнадесети ноември
година 2020
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар: Йоана П.
Прокурор: Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16914
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл.2а от ЗОДОВ, във
вр. с чл. 32 от ЗОПДИППД/отм./
По
изложените в исковата молба обстоятелства В.М.К., ЕГН **********, Р.В.К., ЕГН **********
и К.В.К., ЕГН **********, чрез адв.П.К. –пълномощник са предявили срещу К.ЗА
П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито имущество субективно съединени
искове с пр. основание чл. 2а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 32 от ЗОПДИППД/отм./, с
които се претендира осъждане на ответната комисия, да заплати на ищците
следните суми:
- на В.М.К.
сума в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано срещу него гр.д.№
2583/2008г. по описа на СГС, ГО, I -19 състав и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със законната лихва с
начална дата 30.11.2015г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
- на К.В.К.
сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени в резултат на образувано срещу него гр.д.№ 2583/2008г. по описа
на СГС, ГО, I -19 състав и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г.
на СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със законната лихва с начална дата 30.11.2015г.,
до окончателното изплащане и
- на Р.В.К.
сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени в резултат на образувано срещу нея гр.д.№ 2583/2008г. по описа на
СГС, ГО, I -19 състав и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на
СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със законната лихва с начална дата 30.11.2015г., до
окончателното изплащане. Претендират
разноски, в това число и платен адвокатски хонорар.
В
исковата молба се излагат твърдения, че с Решение № 80/23.04.2008г. на КУИППД,
на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е взето решение
за внасяне на мотивирано искане до СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск
на КУИППД срещу В.К., Р. К., срещу Л.Д., срещу К.К. и срещу Р.К., чрез налагане
на обезпечителни мерки - възбрана на недвижими имущество, запор на МПС, запор
на дружествени дялове, запор на всички банкови сметки, открити в лицензираните
банки в България, както и до Окръжен съд - Бургас за допускане на обезпечение
на бъдещ иск на КУИППД срещу В.К. и срещу Р. К., чрез налагане на обезпечителни
мерки - възбрана на недвижими имущество. Твърди се, че Р. К. е бивша съпруга на
В.К., съответно - К.К. и Р.К. са негови деца. С определение № 17 от 30.04.2008г.,
постановено по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГК, I-4 състав било допуснато
обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор
на леки автомобили, запор на дружествени дялове, запор на банкови смети,
подробно описани в исковата молба.
Твърди се, че
на 05.06.2008 г. ответната комисия,
тогава наречена КУИППД, внесла в СГС, мотивирано искане с правно основание
чл.27, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ срещу В.М.К.,
срещу Р. К., срещу Л.Д., срещу К.К. и
срещу Р.К., с искане за отнемане в полза
на държавата на имущество на обща стойност 1 010 644,44лв., като било
образувано гр.д.№ 2583/2008г. по описа на СГС, I ГО, 7-ми състав. С Определение
№7855 от 13.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2583/2008 г. по описа на СГС,
Г.О. било допуснато обезпечение - чрез налагане на обезпечителни мерки:
възбрана на недвижими имоти и запор на два леки автомобила, подробно описани в
исковата молба. С определение от 23.11.2015г., постановено по гр.д. №
2583/2008г., по описа на СГС, ГО, 7-ми състав производството по делото било прекратено
на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска.
Наведени са
твърдения, че производството по ЗОПДИППД (отм.) продължило повече от седем
години. Събраните материали от първата инстанция се съдържали в няколко тома.
Проведени били повече от шест съдебни заседания. Допуснати били няколко,
различни по вид експертизи: техническа /основна и допълнителна/, автооценъчна.
Приетите били множество писмени доказателства. Ищците твърдят, че в хода на
цялото съдебно производство по иска за отнемане на имуществото им, били
подложени на неимоверно голям стрес, както били възприемани от съседи, познати
и приятели като незаконно забогатели престъпници. Въз основа на публикация в
Държавен вестник на обявлението за образуваното дело - ДВ, бр.7 от
24.01.2012г., цялото им имущество станало известно на обществеността, като в
интернет мрежата се разпространявала информация за воденото дело. Претърпяли
унижение и засягане на честта и човешкото достойнство.
Воденото съдебно производство от КОНПИ било понесено
изключително трудно и при голям стрес от Р. К., бивша съпруга на първия ищец - В.К.
и майка на другите двама - К.К. и Р.К., в резултат на което, същата постъпила
през м.05.2011г. в Клиниката по нефрология - София с установена бъбречна
недостатъчност и високо кръвно налягане. Твърди се, че въпреки проведеното
лечение Р. К. починала на 07.11.2013г., тъй като не можела да понесе воденото
съдебно производство и публичното й дискредитиране пред нейните клиенти и
приятели.
Сочи се, че в резултат на воденото дело при
първия ищец В.К. настъпила рязка промяна върху възприятията му за добро и
справедливост, затворил се в себе си и се изолирал от близки и приятели. Твърди
се, че образуваното от ответника дело довело при първия ищец до накърняване на
емоционалното и психическо състояние и здраве, като продължителния процес
причинил стрес, психическа потиснатост, нестабилност и разстройство, състояние
на вътрешна тревожност, чувство на безпокойство и напрежение.
Воденото
съдебно производство от КОНПИ било понесено изключително трудно и при голям
стрес от втория и третия ищци - К.К. и Р.К.. По отношение на тях двамата,
воденото дело довело до накърняване на емоционалното и психическо им състояние
и здраве, като продължителния процес им причинил стрес, психическа потиснатост,
нестабилност и разстройство, състояние на вътрешна тревожност, чувство на
безпокойство и напрежение. Сочи се, че смъртта на майка им- Р. К., настъпила в
хода на процеса им нанесла огромна
загуба, скръб, тъга и самота. Изпаднали в дълбока депресия, последиците от
която и към момента не са преодоляли. Съобразно изложеното молят исковата
претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, в който се излага становище за неоснователност на
исковата претенция, тъй като липсват доказателства за претърпените от ищците
неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на ответника.
Наведено е довод, че актовете и действията на комисията са били законосъобразни
и от тях не са произлезли твърдените вреди. Твърди се, че при допускане и
налагане на обезпечителин мерки комисията е изпълнявала задължения, вменени й
със ЗОПДИППД /отм/. В производството по делото ищецът и семейството му не са
били лишени правната и фактическа възможност да ползват имуществото си. Посочва
още, че няма норма, която да е нарушена от комисията към момента на внасяне на
искането за отнемане. Твърди, че след постановяване на Тълкувателно решение №
7/30.06.2014г. по тълк. дело № 7/2013г. на ОСГК на ВКС, комисията оттеглила
иска. Навежда възражение за прекомерност на исковите претенции. Оспорено е
твърдението на ищцовата страна за публикувано съобщение на интернет страницата
на комисията на 10.06.2008г. за започване на дело, съдържащо информация за броя
прочитания. Твърди се, че комисията никога не е публикувала такова
прессъобщение на интернет страницата си. Оспорено е твърдението, че в резултат
на воденото срещу тях дело се разболяла и почива съпругата на първия ищец и майка на вторите двама.
В съдебно
заседание ищците лично и чрез пълномощника си адв.К. поддържа предявените искове.Представя списък по чл.80 ГПК.
В съдебно
заседание ответника, чрез юрк.В. оспорва предявените искове. Представя писмена защита.
По делото
съгл. нормата на чл.10 от ЗОДОВ е участвала Прокуратурата чрез СГП, която в о.с.з. оспорва исковете по
основание и размер.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че с Решение №314
от 19.12.2007г. на КУИППД, срещу В.М.К. е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Проверката е
започнала въз основа на уведомление до ответната комисия за влязла в сила
присъда №29 от 29.04.2003г. по нохд№1041/ 2003г. на Районе съд Русе срещу В.М.К. за извършено престъпление по чл.339,
ал.1, пр.2 НК, за това, че на 22.04.2003г. в землището на с.Червен, Русенска
област е държал 1 брой ловна пушка „ИЖ-18“ и боеприпаси. Извършеното престъпление, за
което е обвинен и осъден В.К. попада в
приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 23 от ЗОПДИППД(отм.).
С решение
№ 80/23.04.2008г. на ответната комисия,
на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е прието да се
внесе на мотивирано искане до СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск на
КУИППД срещу В.К., Р. К., срещу Л.Д., срещу К.К. и срещу Р.К., чрез налагане на
обезпечителни мерки - възбрана на недвижими имущество, запор на МПС, запор на
дружествени дялове, запор на всички банкови сметки, открити в лицензираните
банки в България, както и до Окръжен съд - Бургас за допускане на обезпечение
на бъдещ иск на КУИППД срещу В.К. и срещу Р. К., чрез налагане на обезпечителни
мерки - възбрана на недвижими имущество.
С
определение № 17 от 30.04.2008г., постановено по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС,
ГК, I-4 състав, по реда на чл.390, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ
иск предявим от КУИППД срещу В.М.К., Р. А. К., Л.В. Д., К.В.К. и Р.В.К., чрез
налагане на следните обезпечителни мерки:
-
ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - апартамент № 6 /шест/ на 3 /трети/ етаж, находящ
се в гр.София, жк "***********, собственост на Л.В. Д.;
- ВЪЗБРАНА
върху недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.София, в сградата на ул.„***********/две/
- стар, а сега ул. „Професор ***********/две/, собственост на К.В.К..
- ВЪЗБРАНА
върху недвижим имот - 1/5 идеална част от дворно място, находящо се в
гр.София-Симеоново, представляващо имот пл. № 1263, нанесен в кадастрален лист
645 в регулационния план на гр.София,
м.„Витоша-ВЕЦ Симеоново”, цялото с площ от 1 852кв.м., собственост на В.М.К. и Р.
А. К..
-
ВЪЗБРАНА върху недвижим имот - апартамент № 10 /десет/, находящ се в жилищната
сграда, гр.София, община Столична, р-н „Студентски”, бул. „***********м.
„Витоша-ВЕЦ-Симеоново”, трети етаж в бл. „А”, със застроена площ от 112.94 кв.м.,собственост на Р.В.К..
- ВЪЗБРАНА
върху недвижим имот - гараж № 8, находящ се в гр.София, община Столична, р-н
„Студентски”, бул. „***********собственост на Р.В.К..
- ВЪЗБРАНА
върху недвижим имот - апартамент № 8 /осем/, в жилищната сграда, построена в
гр.София, бул.„***********със застроена площ 62,35кв.м. е собственост на Р.В.К..
- ВЪЗБРАНА
върху недвижим имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София, СО-район “Студентски”,
жк. “***********на III етаж в сградата, строяща се върху по-долу описаното
дворно място, вход “Б”, състоящ се от: дневна-кухня, спалня, дрешник и сервизни
помещения, със застроена площ от 60,99 кв.метра, собственост на В.М.К..
- ЗАПОР
на мотоциклет марка и модел „Хонда 125”, с рег.№ *****А, собственост на В.М.К.;
- ЗАПОР
на ремарке багажно, с рег.№ *****, цвят - зелен, дата на първоначална
регистрация - 08.11.1990 г.
- ЗАПОР на
лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег.№ *****, двигател № *****цвят - червен,
дата на първоначална регистрация - 20.03.1995 г., дата на промяна - 28.03.2005
г. Автомобилът е собственост на В.М.К..
- ЗАПОР
на дружествените дялове, притежавани от В.М.К. в капитала на “Б.И.” ООД, per.
по ф.д. № 936/1999 г. по описа на СГС, ЕИК ********, с капитал 6 000 лв.;.
- ЗАПОР
на дружествените дялове, притежавани от В.М.К. в капитала на “М.-***” ООД, per.
по ф.д. № 2538/1997 г. по описа на СГС, с капитал 50 000 неденоминирани лв.,
- ЗАПОР
на всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в Р България с титуляр В.М.К.
с ЕГН **********;
- ЗАПОР
на всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в Р България с титуляр
ЕТ “ВС-К.-В.К.”, per. по ф.д. № 18182/1997 г. по описа на СГС, ЕИК********,
представлявано от В.М.К.;
- ЗАПОР
на всички банкови сметки, открити преди 21.07.1999 г., в лицензираните банки в
Република България с титуляр Р. А. К. с ЕГН **********;
- ЗАПОР
на всички банкови сметки, открити преди 20.09.2006 г. /датата на навършване на
пълнолетие/, в лицензираните банки в България с титуляр К.В.К. с ЕГН **********;
- ЗАПОР
НА всички банкови сметки, открити преди 21.12.1997 г. /датата на навършване на
пълнолетие/, в лицензираните банки в Република България с титуляр Р.В.К. с ЕГН **********.
В
полза на КУИППД на основание влязло в сила определение № 17/30.04.2008г.,
постановено по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГК, 1-4 състав на 07.05.4008г. е
издадена обезпечителна заповед.
От
приложеното гр.д. № 2583/2008г. по описа на СГС, ГО, 19 с-в се установява, че
на 05.06.2008 г. Софийски градски съд е
сезиран с мотивирано искане на КУППД срещу
срещу В.М.К., Р. К., Л.Д., К.К. и Р.К., с искане за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 1 010 644,44лв., за което се твърди да е придобито
от престъпна дейност.
За
образуваното гр.д. №
2583/2008г. по описа на СГС, ГО, 19 състав по искане на КУИППД срещу В.М.К., Р. К., Л.Д., К.К. и Р.К. и предмета на претенцията
за отнемане е извършена публикацията в
Държавен вестник на обявлението за образуваното дело - ДВ, бр.7 от 24.01.2012г./л.34 от делото/
С
определение №7855 от 13.07.2009 г., по същото дело, въз основа на постъпило
искане от КОНПИ, съдът е допуснал обезпечаване на предявените искове на
държавата чрез обезпечителни мерки - възбрана на тринадесет поземлени имота
намиращи се в землището на с.Червен, Община Иваново, както и запор на л.а. „Сузуки
Сайдик”, рег.№ ********и на л.а.„Форд Фестива”, рег.№ ********
Видно от Молба изх.№ТД06-0077 от
09.11.2015г. КОНПИ заявила отказ от
предявените искове срещу В.М.К., Л.Д., К.К. и Р.К., на основание чл.233 от ГПК,
като поискала прекратяване на производството и отмяна на наложените
обезпечителни мерки. /л.12- л.16 от делото/
С
определение от 23.11.2015г., постановено по гр.д. № 2583/2008г., по описа на
СГС, ГО, 19 състав съдът е прекратил производството по делото, на основание
чл.233 ГПК, поради отказ на КОНПИ от
предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 28, ал.
1 ЗОПДИППД (отм.). Постановеното определение не е обжалвано от страните и е
влязло в законна сила на 30.11.2015 г.
Видно от прието Определение от 30.12.2015г. на
СГС, ВО, ІV-В
състав, на основание чл.402 ГПК по молба
на КОНПИ, предвид прекратяване на производството по гр.д. № 2583/2008г., по
описа на СГС, ГО, 19 състав, е отменено обезпечението на иска с пр.основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.) срещу В.М.К.,
Р. А. К., Л.В. Д., К.В.К. и Р.В.К., допуснато с определение № 17 от
30.04.2008г., постановено по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГО, I-4 състав, като
е постановено да се вдигнат наложените възбрани на недвижими имоти и запори на
банкови сметки и дружествени дялове./л.18- л.25 от делото/
Производството по ЗОПДИППД (отм.) срещу
ищците е продължило повече от седем години. Събраните материали се съдържат в
няколко тома. Проведени шест съдебни заседания. Допуснати са няколко, различни
по вид експертизи: техническа /основна и допълнителна/, автооценъчна. Приетите
са множество писмени доказателства.
От
приетата Епикриза по ИЗ № 13324/2011г.
на Клиника по нефрология при УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" -
София се установява, че на 13.08.2011г.; на Р. А. К. на 54г. е била хоспитализирана в периода
03.08.2011 до 13.08.2011г. с диагноза –
бъбречна недостатъчност – новооткрита, хипертонична болест, вторична
хиперурекимия./л.28 от делото/
Видно от
Експертно решение № 1456 от 19.09.2013г. на УМБАЛ "Св.Иван Рилски"
ЕАД на Р. А. К. след освидетелстване е определена 72 % ТНР с водеща диагноза:
хипертоничен бъбрек с бъбречна
недостатъчност./л.30 от делото/
Безспорно е, че на 07.11.2013г. Р.
А. К. починала.
С решение №0468 от 14.02.2012г. на ТЕЛК към Първа МБАЛ "- София на В.М.К.
след освидетелстване е определена 56 % ТНР с водеща диагноза: коксартроза
/артроза на тазобедрената става./л.32/
Представена
и е медицинска документация – амбулаторни листа, касаеща здравословното
състояние на ищеца В.К. в периода 2008г. - 2015г., данните от които са обсъдени
от вещите лица в КМПЕ. /л.121-л.135 от делото/.
По
делото е приета съдебно- психологическа експертиза, която дава заключение, че към
периода на провеждане психологическото изследване /м.ноември 2020г./ при К. К.
се наблюдават остатъчни следи от преживяни силно негативни емоции, свързани с
наложените му обезпечителни мерки и воденото съдебно производство от КОНПИ през
периода 2008г. - 2015г. Вещото лице психолог сочи, че младата възраст, на която
е бил ищеца К. К. в началото на тези преживявания /на двадесет години, току-що
започнал работа, студент/, заедно с голямата продължителност на процеса, по
време на който е починала майка му, са оказали негативно влияние върху
качеството му на живот, за което свидетелстват събраните анамнестични данни и
достъпните по делото свидетелски показания.
Обосновано
е, че към момента на психологическо изследване при
ищеца К. К., на 32 навършени години, не се наблюдават психопатологични
отклонения.
Относно ищцата
Р.В.К., вещото лице психолог обосновава, че тя е преживяла стрес поради
нежеланите ограничения по време на
съдебно производство от КОНПИ през периода 2008г. - 2015г. Сочи се, че
раждането на собствено дете и нужните за отглеждането му грижи вероятно са
допринесли за преодоляване на негативните последици от преживяното. При провеждане
на психологическото изследване като най-тежко от преживяното Р.К. е посочила
влошаването на здравословното състояние на майка й вследствие на наложените
обезпечителни мерки и последвалата смърт на майката.
В
обясненията си в о.з. вещото лице К. пояснява, че това което и при двамата ищци
- К. К. и Р.К. излиза като водещ фактор, който ги е „смачкал“ е запора, доколкото
всеки от тях го преживял като безизходна ситуация. Добавя още, че за всеки от
тях смъртта на майка им е свързана с този процес. Пояснява обаче, че при
двамата ищци липсват тежки инвалидизиращи последици, като например
посттравматично стрисово разстройство.
По
делото е приета и комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, изготвена от д-р Д.М. - специалист
кардиолог и психолог – Б. К., която дава заключение, че при ищеца В.М.К. се наблюдават следи от силен стрес, преживян
във връзка с наложените обезпечителни мерки и воденото съдебно производство по
инициатива на КОНПИ в периода 2008-2015г., което той преживява като
несправедливо и прекалено дълго. Вещото лице психолог установява, че по време
на психологическото изследване при ищеца В.К. се наблюдава невербална
симптоматика /видимо се вълнува, ядосва се, говори бързо, ръкомаха, нервно
покашля без да си дава сметка за кашлянето/, която свидетелства за повишено
напрежение, свързано тематично с преживяното през процесния период.
Констатирано е в КСМПЕ, че представените експертните решения
№0468/14.02.2012г. на втори състав на ТЕЛК към Първа МБАЛ - София и
№1798/29.06.2011г. на втори състав на ТЕЛК към Първа МБАЛ - София, съдържат
дегенеративни заболявания на В.М.К. като: десностранна коксартроза, двустранна
гонартроза, шийна и лумбална остеохондроза, дискова болест на ниво Л5-Ес1, двустранен
неврит на слух. нерви , които са
характерни в по-напреднала възраст и не се повлияват от стресови състояния. За останалите заболявания описани в
телковите решения като: Артериална хипертония II степен.Хипертонично сърце. Комбиниран отоневрологичен синдром- стадий на
субкомпенс, вещите лица сочат, че могат
да се повлияват от стресови състояния.
В прието
заключение на КМПЕ е обобщен извод, че към периода на провеждане на нужното за
експертизата психологическо изследване при ищеца В.М.К. се наблюдават следи от силен стрес, тематично преживяван и
към днешна дата като резултат от наложените му обезпечителни мерки с
обезпечителна заповед от 07.05.2008г. и от воденото съдебно производство от
КОНПИ през периода 2008г. - 2015г., което той преживява като несправедливо
и прекалено дълго.
Вищите
лица обосновават извод в заключението базиран на събраните по делото свидетелски показания и
получените анамнестични данни, че поведението
и начинът на живот на ищеца В.М.К. се е променило съществено през процесния
период / 2008г. - 2015г. / и е
останало трайно променено и до днес /станал
по- раздразнителен, затворил се, свел до минимум социалните си контакти,
престанал да работи/. Според в.л.
психолог наблюдаваната по време на проведеното
за целите на експертиза психологическо изследване невербална симптоматика
потвърждава повишената чувствителност на освидетелствания по теми, свързани с преживяното през процесния
период.
Вещите
лица сочат, че предвид възрастта на
ищеца В.К. - навършени 66 години и времето,
изминало от приключването на воденото срещу него съдебно производство, при
приключването на което ищецът е бил на 61 навършени години, не очакват
значително спонтанно подобряване на психическото му състояние в бъдеще.
Приетите
неоспорени заключения на комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза и съдебно психологическата
експертиза, съдът възприема като обективно и компетентно дадени, кореспондиращи
с приетите писмени доказателства.
В подкрепа на твърденията на ищците за
претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие на производството по реда на
ЗОПДИППД(отм.), са ангажирани и гласни доказателства- изслушани са показанията
на свидетелите Е.М.Г., Е.Х.М., Г.Г.Г..
От
разпита на свидетелката Е.Г./70г., без родство/ се установява, че познава семейството на ищците от
1995г., като са в приятелски отношения. Св.Гаганова сочи, че в периода след
2008г. Р. вече не била същата, затворила
се в себе си, отчуждила се от приятелите. Смъртта на майка и Р. се отразила
много тежко на Р. и брат и К.. Свидетелката сочи, че през 2008г. К. започнал
работа на летище София, където работела и тя и от тогава има преки наблюдения
над тях.
Свидетелят
Е.М./33г.,
без родство/, сочи в
показанията си, че познава К. К. повече от 20 години. Били заедно когато на К.
му запорирали заплата. Току що ищецът бил започнал работа и отишъл да вземе
първа заплата, но банкоматът изкарал бележка, на която пишело минус два милиона
лева. Три месеца не вземал заплата, останал без пари и се разделил с
приятелката си. К. бил в шок, било го срам от цялата ситуация и от запора на заплатата му, по причина на съдебно
дело. Говорили си често за това, че той няма вина. Това продължило доста
години.
Свидетелят Г.Г./58 г., без родство/, сочи в показанията си, че познава В.К. повече
от 20 г. Бил весел човек, енергичен и непрекъснато усмихнат. Когато започнало
съдебно дело на КОМПИ срещу него В. помръкнал, запорирали цялото му имущество.
Спрял да ходи на работа, затворил се в себе си. Преди работел към „Новотел
Европа“. Споделял, че го тормозят, получил здравословни проблеми от неприятности и тревоги. Отишъл да живее на
село. Свид. Г. сочи, че въпреки, че делото е приключило В. е в същото състояние
и сега.
Показанията на свидетеллите Е.Г., Е.М.и Г.Г., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид приятелските им отношения с ищците, но ги
кредира доколкото са последователни, логични почиват на преки впечатления и
кореспондират на приетото заключение на съдебно
психологическата експертиза.
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни
изводи :
По
допустимостта:
Предвид
подържаните в исковата молба твърдения за понесени вреди от ищците в резулат на
действията на ответната комисия в производство по ЗОПДИППД /отм./, предявените
при условията на субективно съединяване искове с пр. основание чл.2а от ЗОДВОВ
се явяват допустими. Съгласно нормата
на чл. 2а от ЗОДОВ в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от
19.11.2012 г. държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 91 от ЗОПИППД/отм./ съгласно,
която всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или
по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за
обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Предвид изложеното пасивната лигитимация да
носи отговорността по силата на чл. 2а от ЗОДОВ е на ответната комисия.
По същество: За да бъде ангажирана
отговорността на ответната комисия за причинените вреди следва да са налице:
акт на ответника, този акт да е незаконосъобразен, причинени вреди на ищеца и
наличие на причинна връзка между акта и настъпилите вреди.
По
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди: предявяването
на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) е действие при или по повод на изпълнение
на правомощията на ответната комисия. Отказът
от иска направен от КПКОМПИ по гр.д.№ 2583/2008г. по описа на
СГС, и настъпилите процесуални последици - непререшаемост на спора, сочи на
извод, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма
придобито имущество, в резултат на осъществена престъпна дейност, за която е
осъдено. Следователно, направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е
послужило като основание за започване и
водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД(отм.), се явява незаконосъобразно. /В този см. Решение № 1798 от
12.07.2018 г. по възз.гр.д№ 1570/2017г. на САС, ГО, 2 състав/ Тази
незаконосъобразност рефлектира върху всички действия в хода на производството
по гражданска конфискация - от внасяне на мотивирано искане за обезпечителни
мерки, подготвило завеждането на бъдещата искова претенция, до приключване на
съдебното производство. Обстоятелствто, че ответната комисия е действала в изпълнение на
задълженията си и в качеството на държавен орган, не я освобождава от
отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, тъй като именно въз
основа на проверката, която е извършила, КПКОМПИ /към 2008г. наречена КУИППД/ е
следвало да прецени, дали да заведе съдебното производство по чл. 28 от
ЗОДПИППД, т.е. именно неправилната
преценка, че в случая може да се направи предположение за придобито в резултат
на престъпна дейност имущество, подлежащо на отнемане, съставлява незаконно
действие, детерминиращо като незаконни и всички останали нейни актове,
съставляващи в своята съвкупност незаконни действия по смисъла на чл. 32 от
ЗОПДИППД (отм.). Правото на собственост е абсолютно вещно право, което
Коституцията на Р България и закона гарантират всеобхватно. Посягането на
собствеността, независимо от формите - застрашаване, друго засягане или
отнемане, е винаги неправомерно действие, независимо кой е автор на
посегателството. Отнемането на собствеността по реда на гражданската
конфискация е законосъобразно само когато процедурата е приключила с влязло в
сила съдебно решение, тъй като само в този случай може да се приеме, че
легитимната цел на закона - да бъде отнето това, което не се следва, е
изпълнена посредством законни средства. Във всички останали случаи
посегателството над собствеността е незаконно, поради което субектът, който го
е извършил, дължи обезщетение. Когато подобно засягане на собствеността е
извършено от държавен орган, отговорността е обективна и се реализира по реда
на специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Предвид изложеното предявените искове за
присъждане на обезщетение за вреди от действия или бездействия на органите и на длъжностните
лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество са доказани по своето основание.
По р а з м е р а:
По отношение на ищеца В.К.:
С оглед
принципа за пълна обезвреда и указанията по т.11 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които обезщетението се
определя глобално, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла,
разяснeн с т.II от ППВС № 4/1968 г. и трайната последваща съдебна практика,
изискваща да се съобразят релевантните за всяко увреждане обстоятелства:
предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване
на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто
име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено
и социално положение, отражение на производството върху здравето (физическо и
психическо) на лицето, засягане взаимоотношенията в семейството, последици от
професионална реализация и пр.
В
настоящия случай не се спори, че незаконните посегателства от страна на
ответната Комисия над законните права и в частност - над имуществото на ищеца,
са започнали с образуване на преписка на 19.12.2007г. и Решение № 80 от
23.04.2015 г. на КУИППД, въз основа накоито е внесено в съда мотивирано искане
за налагане на обезпечителни мерки. В резултат е възбранено цялото недвижимо
имущество, притежавано от него и бившата му съпруга, както и жилището на майка
му и на деца му, а така също са запорирани и всички банкови сметки – негови и
на членовете на смейството му, притежаваните дружествени дялове както и две
моторни превозни средства. На 05.06.2008 г. от Комисията е внесено мотивирано искане за
отнемане на имуществото на ищеца К., от
бившата му съпруга Р. К., както и от двете им деца – К. и Р. К., на обща
стойност от 1 010 644,44 лв., включващо освен наличните недвижимости, и всички оценими в пари активи. След
проведени седем открити съдебни заседания, с решение № 462/ 04.11.2015г.
Комисията е взела решение по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗОПДИППД (отм.), за отказ
от предявеното искане за отнемане и прекратяване на съдебното производство,
приключило на 30.11.2015 г.
От
показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел Г.Г.се установява,
че за посочения период, надхвърлящ седем години, ищецът К. претърпял видима промяна: преди бил
весел и усмихнат, а след 2008г. помръкнал,
спрял да ходи на работа, затворил се в себе си, развил здравословни проблеми. От
прието заключение на КМПЕ се установи, че при ищеца В.М.К. се наблюдават следи от силен стрес,
тематично преживяван и към днешна дата като резултат от наложените му
обезпечителни мерки и от воденото съдебно производство от КОНПИ през периода
2008г. - 2015г.
При така
изяснената конкретна фактичска обстановка съдът намира, че с оглед предмета на
проведеното срещу ищеца В.К. и семейството му производство, неговата
продължителност, надхвърляща разумните срокове, интензитета му, узнаването и
формираните негативни нагласи в общността, в която семейството е живяло,
засягането на честта и доброто име на ищеца в обществото, накърненото достойноство,
съобразно и с неговаа възраст и социално положение, както и отражението върху
физическото и психичното му здраве, настъпилите промени в семейната среда,
страхът от незаконното отнемане на придобитото, настъпилите трайни негативни
последици от преживения силен стрес, които с оглед възрастта на ищеца е слабо
вероятно да бъдат преодолени, и с оглед
икономическия растеж и стандарта на живот към датата на увреждането, то
справедливото обезщетение, което в най-пълна степен би обезщетило всички вреди
на пострадалия, в случая възлиза на сумата от 25 000 лв. При определяне на
размера съдът съобрази и обстоятелството, че претърпените емоционални страдания
са били съпътствани от тежестта на проверяваното лице да доказва законен
източник на придобиване на имущество и доходи. Освен това, проведеното срещу
ищеца производство по ЗОПДИППД (отм.) обективно е засегнало в много по-голяма
степен правото на труд и частна собственост, които пряко засягат свободата на
личността. За един продължителен период - от налагането на обезпечителните
мерки до отмяната им – ищеца В.К., а и неговото семейство, не са могли да
разполагат свободно с възбраненото и запорираното имущество, като се
разпореждат с него, а с това - и да води спокоен начин на живот и да обезпечава
своите и на близките си нужди. Отражението на ограниченията на свободното
служене със собствеността върху икономическото състояние на семейството, което
е останало без парични средства, съставлява особено тежка последица, която също
следва да бъде възмездена. Доброто име на проверявания също е било поставено
под съмнение. Макар самата Комисия да не е участвала пряко в разгласяването,
пряката причинно-следствена зависимост с незаконните й дейстнивя се състои в
това, че без образуването и воденето на производството, тези последици не биха
настъпили. Не на последно място, причинените физически и психични проблеми са
се отразили и на бъдещите възможности на ищеца за реализация и развитие. Предвид изложеното, решаващия състав
намира, че обезщетение в размер на 25
000 лв. е адекватно да репарира
понесените от В.К. неимуществени вреди.
Съдът намира,
че в останалата си част до 80 000 лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
По
отношение на ищците Р.К. и К. К.:
Както
е прието в Решение № 166 от 18.10.2016
г. по гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г.о. относно начина на определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на
органа по ЗОПДИППД /отм./ доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ,
при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите
постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се
предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968
г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са
специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на
справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени
вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се
съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет,
продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни
в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на
проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и
социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и
психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици
за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства,
произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.) В
тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство,
където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи
от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице
следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи
права - например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на
имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за
дарение на парични средства от родители или от други лица.
Предвид
изложеното съдът съобрази, че към момента на започване на съдебното
производство срещу тях ищецът К. К. е бил едва на 20 години, а ищцата Р.К. на
28 години, като производството по гражданска конфискация е продължило заедно с
наложените обезпечетелни мерки около 7 /седем/ години. Установи се от
заключението на СПсихЕ, че двамата ищци, че младата възраст, на която са били
ищците в началото на тези преживявания, заедно с голямата продължителност на
процеса, по време на който е починала майка им, са оказали негативно влияние
върху качеството им на живот. Както в СПсихЕ, така и в свидетеските показания
са налице данни, че ищците са били стресирани, подтиснати и тревожни, с чувство
за безпомощност оот наложения запор над имуществото на семейството, изпаднали в
депресия. Съдът намира, че по отношение на ищците Р.К. и К. К.
следва да бъде присъдено обезщетение в размер от по 15 000 лв. При определяне на размера на обезщетението
съдът взе предвид посочените по-горе отрицателни емоции и за двамата ищци,
както и обстоятелството, че при двамата не са констатирани тежки инвалидизиращи
последици /СПсихЕ/. Неимуществените вреди, които следва да бъдат обезщетени са
в следствие на притеснения свързани с недостига на парични средства, вследствие
запорираното имущество. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид и практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетенията.
Съдът счита,
че в останалата си част до 50 000 лв. предявените искове следва да бъде
отхвърлени като недоказани.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва да
бъде присъдена и законната лихва върху присъдените обезщетения считано от –
30.11.2015г., датата на която е влязло в сила определение от 23.11.2015г. за
прекратяване на производството по гражданска конфискация до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на
ищците направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: на ищеца В.К. сумата
1035 лв./общо сторените разноски са 3310лв. – 10лв. д.т., 2800л платен
адвокатски хонорар, 500 лв. депозит за комплексна експертиза/; на ищеца К. К.
разноски от 573лв., /общо сторените разноски са 1910лв. – 10лв. д.т., 1500лв
платен адвокатски хонорар, 400 лв. депозит за
СПЕ/ на ищеца Р.К. – разноски от 460лв. /общо
сторените разноски са 1510лв. - 10лв. д.т., 1500лв платен адвокатски хонорар/. Наведеното
в хода на устни състезания възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовия пълномощник, съдът намира за неоснователно, предвид
конкретната фактическата и правна сложност.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, ищците следва да заплатят на
ответната комисия сумата 105лв. юрисконсултско възнаграждение, пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
По
изложените съображения и в същия смисъл, СГС, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес
гр.София, ул.“Г.С. ******, представлявана от С.С.Ц.– председател на комисията да заплати на В.М.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
образувано срещу него гр.д.№ 2583/2008г. по описа на СГС, ГО, I -19 състав и
наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със законната лихва считано от 30.11.2015г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 80 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес гр.София, ул.“********,
представлявана от С.С.Ц.– председател на комисията, да заплати на Р.В.К., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, на
основание чл. 2а от ЗОДОВ, сумата 15
000 /петнадесет хиляди/лв. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано срещу нея гр.д.№ 2583/2008г. по описа на
СГС, ГО, I-19 състав и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на
СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със
законната лихва считано от 30.11.2015г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения
до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес гр.София, ул.“********,
представлявана от С.С.Ц.– председател, да
заплати на К.В.К., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на образувано срещу
него гр.д.№ 2583/2008г. по описа на СГС, ГО, I-19 състав и наложени
обезпечителни мерки по ч.гр.д.№ С-32/2008г. на СГС, ГК, 1-4 състав, ведно със законната лихва считано от 30.11.2015г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати на В.М.К., на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 1035
лв. - разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на К.В.К., ЕГН **********, на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 573 лв. -
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.ЗА П.НА К.и за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати на Р.В.К., ЕГН **********, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 460
лв. - разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
В.М.К., ЕГН **********, Р.В.К., ЕГН ********** и К.В.К., ЕГН **********, да заплатят на К.ЗА П.НА К.и за отнемане на
незаконно придобито имущество, с адрес гр.София, ул.“********, на основание
чл.10, ал.4 ЗОДОВ сумата 105 лв. - разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: