Р Е Ш Е Н И Е
№І- 74 15.10.2018
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
при
секретаря А.
Ц.,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 153 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба на Й.С.Г., Ж.С.А., А.С.Ц. и Т.С.Г., всички със
съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Иван
Богоров“№1,ет.1,адвокат Таня Илиева,против Решение № 2023/11.12.2017г., постановено по гр.д.№ 1816/2017г. по описа на
РС-Бургас в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор №07079.823.35 по КК и КР на
кв.“Л.“,
ул.“Д.
Н.“№**,Община-Б.; къща,
построена в гореописания недвижим имот, къщата с идентификатор №
07079.823.35.3, представляваща жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж , със
застроена площ от 93 кв.м. и функционално
свързаната пристройка с идентификатор 07079.823.35.4.
С обжалваното решение
се допуска извършването на съдебна делба между ищеца Т.А. и ответниците Й.С.Г.,Ж.С.А.,А.С.Ц. и Т.С.Г.,
на следните недвижими имоти:ПИ с идентификатор №07079.823.35 по КК и КР на
кв.“Л.“,ул.“Д. Н.“№**,Община-Б.;къща,
построена в гореописания недвижим имот, къщата с ид.№ 07079.823.35.3,
представляваща жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж , със застроена площ от
93 кв.м.; функционална свързаната
пристройка с идентификатор 07079.823.35.4;сграда с идентификатор №
07079.823.35, представляваща селскостопанска сграда на обща площ от 45 кв.м.;
сграда с идентификатор 07079.823.34.2, представляваща
селскостопанска сграда на обща площ от 13 кв.м., при следните квоти между
съделителиге: За Т.А.Г.-4/8 ид.ч.; 1/8ид.ч. за Й.С. Г.; 1/8 ид.ч. за Ж.С.А. ; 1/8 ид.ч. за А.С.Ц.
и 1/8 ид.ч. за Т.С.Г..
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт
е частично недопустим, частично неправилен поради противоречие с нормите
на материалния закон, а именно:
противоречие с нормите, уреждащи института на придобивната давност; били
допуснати процесуални нарушения ,тъй
като не била съобразена доказателствената тежест,указана в проекто-доклада на
съда; не били преценени доказателствата по делото в тяхната съвкупност и те били
тълкувани превратно от съда. По-конкретно
на първо място се твърди, че решението било недопустимо досежно включване в
делбената маса на сграда с идентификатор № 07079.823.35.4, която сграда не била
съсобствена между страните, а и не била поискана делба на този имот. Твърди се,
че неправилно БРС не уважил възражението на ответниците за придобиване по
давност на южната част от сграда с идентификатор № 07079.823.35.3, като
давността била установена от 1980г. и
текла до подаване на исковата молба.Обсъждат се мотивите на първоинстанционния
съд по въпроса за давностното владение,
като се излагат факти и обстоятелства, основани на свидетелските показания по
делото, за обосноваване твърдението за неправилно приложение на материалния
закон от БРС; цитира се съдебна
практика. Моли се постановяване на съдебно решение, с което решението в
обжалваната част бъде отменено и иска за делба-отхвърлен. Претендират се
разноски.
Постъпил е
писмен отговор от Т.А.Г. с ЕГН *********** чрез процесуалния му представител
адвокат Атанас Тасков, в който се заявяват подробни и обстоятелствени
съображения за неоснователност на въззивната жалба по всеки един от пунктовете
на същата,като се изтъква довода- че пристройката с идентификатор № 07079.823.35.4 , съставлява
неразделна част от къщата, предмет на делбата, поради което правилно била
допусната до делба, макар че не била изрично заявявана за включване в делбената
маса. Подробни доводи се изтъкват и
срещу твърдението на въззивниците-
че съществуващото основно застрояване в двора съставлява изграждане на
две самостоятелни къщи. Въззиваемият излага доводи и относно твърденията на
въззивниците досежно неуваженото от районния съд възражение за придобивна
давност, като в тази връзка излага факти
от доказателствения материал ,събран по делото и анализиран с оглед законовите норми и съдебна практика по
приложение на този правен институт.Моли се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноските по
делото.
Производството е с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, събрази разпоредбите на закона
,твърденията на страните пред съда, включая и изложеното пред настоящата
съдебна инстанци, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Т.А.Г. иск
срещу ответниците Й.С.Г., Ж. С.А., А.С.Ц. и Т.С. за делба на следните недвижими имоти: 1/Поземлен
имот с идентификатор № 07079.823.35 по КК и КР на гр.Б., с административен адрес-гр.Б.,
кв.“Л.“, ул.“Д. Н.“ №**, целият имот с площ по скица 590кв.м., а по
документ за собственост с площ от 570кв.м., при посочени в исковата молба
граници и съседи.
2.Къща
с идентификатор № 07079.823.35.3 , построена в
гореописания поземлен имот с идентификатор № 07079.823.35 по КК и
КР на гр.Б., представляваща еднофамилна жилищна сграда,на един етаж и
със застроена площ от 93кв.м.
Делбата
се претендира да бъде допусната при квоти както следва:За ищеца Т.Г.-4/8
ид.части; за всеки от останалите четирима съделители-ответници по 1/8 идеална
част.
Твърди се и безспорно от представените по делото
писмени доказателства, а именно:удостоверение № 94-01-4349/10.02.2017г. на
Община-Бургас за наследници на общия
наследодател на страните С. С. А., б.ж. на гр.Бургас, починала
на **.0*.20**г.,че същата е имала трима сина: 1/ищеца Т. А.; 2/ Д. А.-починал на 0*.1*.19**г./т.е. преди наследодателката/ и без наследници; 3/ С. А., починал на 2*.1*.20**г./т.е. след смъртта на наследодателката,респ.-откриване на
наследството й/.
След смъртта през 2005 г. на общата наследодателка
С. А. нейните деца- ищецът Т.А. и С. А. са придобили по ½
ид.ч. от наследството й.
Наследници на
починалия през 2006г. син С. А. са
четиримата ответници по делото, а именно:Й.Г./съпруга/ и три деца:Ж.С.А.,А.С.Ц. и Т.С.Г..
При това положение всеки от четиримата
ответници , на основание чл. 5,ал.1 и
чл.9,ал.1 от Закон за наследството придобива
равна част от наследството на наследодателя си С. А.Г., наследено от
последния от общия наследодател С. С. А. и в размер на
½ ид.ч. от същото,т.е.- всеки от изброените по-горе четирима ответници
придобива по 1/8 идеална част.Досежно квотите на всеки един от сънаследниците от наследството, оставено им от общия
наследодател С. А., между страните по
делото няма спор.
Спорът
е относно имотите,включени в
наследството на наследодателя С. А. и допуснати до делба от
първоинстанционния съд по настоящето дело.
С исковата молба ищецът Т.А. е
претендирал допускането до делба на
дворно място в кв.Л.,представляващо ПИ с идентификатор 07079.823.35 и на
построената в същото дворно място еднофамилна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ от 93 кв.м.,представляваща ПИ с идентификатор 07079.823.35.3.
В своевременно предявен писмен отговор на
исковата молба от ответниците Й.Г. и Ж.А. е поискано включване в делбената маса и на
още два недвижими имота, построени в
процесното дворно място и отразени в КК и КР на кв.Л. с идентификатори:
07079.823.35.1-селскостопанска сграда от 45 кв.м. и 07079.823.35.2-селскостопанска сграда с
обща площ от 13 кв.м., които са допуснати до делба и по отношение на които
въззивна жалба не е предявена от никоя от страните по делото. При това положение съдът намира, че досежно
тези два имота първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
В
писмения отговор на исковата молба от
сочените по-горе ответници е заявено и възражение за придобиване по давностно
владение на южната част от сграда с идентификатор
07079.823.35.3 , за която част твърдят, че била неправилно заснета в кадастралната карта като обща с основната сграда ; предявено е и възражение
за придобиване по давност на сграда с идентификатор 07079.823.35.4.Сочат, че
владението върху тази част /южната/ от сградата било спокойно и необезпокоявано
осъществявано от началото на 1980
година; през 2004година южната част от процесната сграда била съборена и изцяло
с нови средства построена понастоящем съществуващата част, включваща вътрешна
баня и тоалетна, коридор и сграда с идентификатор №07079.823.35.4; за тази сграда/ с идентификатор №07079.823.35.4/ не била отправена претенция за делба от ищеца
поради липса на съсобственост .
С
оглед на така заявеното възражение от ответната страна се оспорва иска за делба на южната част от едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 07079.823.35.3;претендира
се изключителна собственост върху сграда
с идент. № 07079.823.35.4.
За установяване,респ.-
оспорване, на възражението за давностно владение,заявено от ответната страна по делото, са ангажирани гласни доказателства,
водени за разпит пред районния съд както от
ответниците,така и от ищцовата
страна; по почин на ответниците е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, извършена от вещото лице Здравка Чернева,заключението по която съдът
намира за относимо в настоящата първа
фаза на делбата в частта досежно обособеността и самостоятелното съществуване на
построените в имота сгради,носещи самостоятелни кадастрални номера,респ.-
функционалната свързаност и обособеност на частите от еднофамилната жилищна
сграда идент.№ 07079.823.35.3,заявени от ответниците като южна част,която не
следвало да се допуска до делба като придобита по давностно владение заедно със
сграда ид.№ 07079.823.35.4 /от една страна/ и от друга страна-северна част от еднофамилната
жилищна сграда идент.№ 07079.823.35.3,
която следвало да се допусне до делба при квоти, установени по-горе и
безспорни между страните по делото.
От
заключението на вещото лице Чернева се установява, че в КК на кв.Л. в ПИ №
07079.823.35 са отразени и записани освен сградите, досежно които решението за
делба е влязло в сила, а именно: сграда с идентификационен номер 07079.823.35.3.1-
селскостопанска сграда с площ от 45 кв.м. и сграда с идентификационен номер
07079.823.35.2- селскостопанска сграда с площ от 13 кв.м.,така също и сграда с ид.№ 07079.823.35.3-еднофамилна жилищна
сграда на един етаж с площ от 93 кв.м. и сграда с идентификационен №
07079.823.35.4- второстепенна сграда с площ от 19 кв.м.
Съгласно
заключението на вещото лице Чернева ,сграда
с ид.№ 07079.823.35.3 е основна
жилищна сграда,като от нея били обособени два самостоятелни обекта,които
по-нататък нарича-„две самостоятелно обособени части“/л.97 от делото на БРС/,
като тези две части не били функционално свързани.Североизточната част
съдържала трапезария с кухненски плот, преходна спалня и стая, която е преходна
от спалнята и е със самостоятелен вход от западната част на двора; тоалетната е
дворищна, обособена в сграда с идентификатор 07079.823.35.2.Вещото лице сочи,
че входът на жилището бил от изток, а за двора- от ул.Роза“. Югоизточната част
съдържала коридор, две спални, баня с тоалетна,като входа бил от юг.Сграда с
идентификатор № 07079.823.35.4 представлявала кухня-трапезария, пристроена към
сграда 3,функционално свързана със същата сграда с идентификатор №
07079.823.35.3 в частта,ползвана от
ответниците.От приложената към заключението схема-разпределение на сграда с
идентификатор № 07079.823.35.3 и сграда
с идентификатор № 07079.823.35.4 е видно, че последната сграда няма свой
собствен външен вход,като достъпът до
сграда идент.№ 07079.823.35.4 се
осъществява посредством външния вход на
къщата.От заключението на вещото лице се установява, че сграда с идентификатор
№ 07079.823.35.4 представлява кухня-трапезария,което води до изводът, че не
представлява самостоятелно жилище,притежаващо баня-тоалетна, спалня, кухня и т.н.
При това положение съдът намира за
неоснователно възражението на въззивниците-за частична недопустимост на
обжалваното решение предвид включване в делбената маса и на сграда с
идентификатор № 07079.823.35.4 ,за която сграда
не била поискана делба от никоя от страните по делото. Категорично се
установява, че макар и с отделен идентификационен номер, сграда №
07079.823.35.4 не представлява и не може да се обособи като самостоятелен обект; тя е функционално свързана/ в частта, ползвана от
ответниците/ с основната сграда с идентификационен номер № 07079.823.35.3,чиято
делба безспорно е поискана по делото.При това положение първоинстанционният
правилно е допуснал до делба и сграда с идент .№ 07079.823.35.4,поради което обжалваното
решение в тази му част не е допустимо като произнесено свръхпетитум.
Във
връзка с възражението на ответниците за
придобиване по давностно владение на югоизточната част от сграда с идентификатор № 07079.823.35.3 от районния
съд са разпитани свидетели, водени от всяка от страните по делото, чиито
показания, внимателно анализирани с
оглед твърденията на страните и обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват следното: На първо място следва да се
отбележи,че свидетелските показания отразяват спомени на същите свидетели след
2000 година/т.е. липсват доказателства за твърдяния от ответниците период от
1980г. до 2000г./;свидетелите безпротиворечиво
установяват извършване на ремонт на къщата,направа на баня и тоалетна и допълнително на кухня към къщата от
ответниците Й. и Ж.,които ремонти се
отнасят до югоизточната част на същата и в този смисъл техните показания
кореспондират на установеното със заключението на вещото лице по делото.
Свидетелят А. А. твърди, че къщата на С. и на Й. представлявала две стаи, като първоначално нямало баня и
тоалетна; като направили кухнята, С., Ж.
и Й. направили и баня и тоалетна . Свидетелят А. заявява, че на тези подобрения общата наследодателка на страните- баба С.,
не реагирала.Сега къщата, в която живее Ж.
и никъде другаде не бил живял, била измазана отвън,направили и покрива,както и
сменили керемидите.Свидетелят А. заявява, че никога не бил виждал Т. в Л..
Съдът
изцяло кредитира показанията на св. С. М.-първи братовчед на починалия съпруг
на наследодателката баба С., тъй като тези впечатления проследяват
хронологически придобиване на делбения недвижим имот първоначално от брата на
баба С. и впоследствие даряването му ,което кореспондира на титула за
собственост на наследодателката- нот.акт № **,т.**,н.д.№***/19**г./л. 15 от
делото на БРС/. От показанията на св.С. М. се установява, че баба С. му
споделила, че иска да прехвърли къщата на двамата си сина-Т. и С.,че иска да
раздели къщата на двамата по равно, което от своя страна кореспондира на фактически разпределеното ползване на къщата между двамата братя- ищеца Т. и С. /наследодателя на четиримата ответници/.Същият свидетел
установява, че навремето Т. преотстъпи на С. да живее в къщата, защото били
голямо семейство- С. вече имал две деца.Същият свидетел установява, че баба С.
имала къща в с.Синьо камене и там Т. си направил нова къща на мястото на
старата къща, като Т. продължава да живее там.
При така установената фактическа обстанока съдът
приема следните правни изводи:
Давностното владение, като
юридическо основание по смисъла на чл.77 ЗС за придобиване собствеността върху
недвижим имот в режим на съсобственост изисква не само изтичането на
предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. За да произведе
придобивното основание предвидения в закона вещноправен ефект, дори през този
период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно,
необозпокоявано и непрекъснато, е необходимо да бъде изразена воля за това.
Трайна и непротиворечива е
съдебната практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.69 от ЗС не намира
приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява
фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича
от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част от имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа
власт в качеството си на държател. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва
да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост,
както е в настоящия казус, този съсобственик следва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните частни от вещта за другите
сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяване
частите на останалите сънаследници и
промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да
се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
като тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху
съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражявал тази фактическа власт
върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от десет години и е
довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота. Не е
достатъчно едно лице да ползва сънаследствения имот според неговото
предназначение, да го поддържа, да заплаща данъците за него и консумативните
разходи, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в
хипотезата, при която имотът е съсобствен, тъй като това са действия на
обикновено ползване.
В случая не са налице каквито и да
било доказателства за осъществявано
владение в периода от 1980г. до 2000г.
от С. А.Г.- наследодател на ответниците, върху югоизточната част на процесната къща. Данни
за упражнявана фактическа власт се
излагат за периода след 2000 година, когато все още наследодателката С. С. А. е жива и до нейната смърт
на 1*.0*.200*г. наследството й не е било открито.Извършваните до тогава
подобрения върху югоизточната част от къщата с построяване на баня и тоалетна и
кухня-трапезария очевидно представляват
действия по жилищното устройване на семейството на С. А.Г., комуто/според
свидетеля М./ Т. преотстъпил ползването на
къщата.Обстоятелството, че
наследодателката баба С. е искала да раздели имота на двамата си сина- Т. и С. явно е
довело и до фактическото
разпределяне ползването на
къщата,установено със заключението на в.л.АндрееваПо делото не са ангажирани
убедителни доказателства, които по един безспорен и категоричен начин да
установят манифестиране на намерение от
страна на наследодателя на ответниците и на последните ответници за еднолично своене на процесния недвижим имот
пред другия наследник/Т.А.Г./,като съдът
в настоящия случай приема, че така установената фактическа власт върху частта
от основната сграда в имота отговаря на желанието на общата наследодателка за
поделяне на наследствения имот поравно
между двамата й сина,единият от които/С., респ.-неговите наследници/ с
действията по ремонт са пригодили
наследственото жилище с оглед
своите жилищни нужди. По изложените съображения настоящият съд намира за
неоснователно заявеното възражение от
ответниците-въззивници- за придобиване по давностно владение на югоизточната част от сграда с идент.№ № 07079.823.35.3.
Неоснователни са въведените от
въззивната страна твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в
частта, с която до делба е допуснато и дворното място, представляващо поземлен
имот с идентификатор № 07079.823.35 по съображения, че същото
представлявало обща част, тъй като в него имало две или повече сгради,
изключени от съсобствеността и принадлежащи на отделните собственици на
парцела/ съгл.Постановление №2/04.05.1982г. на Пленум на ВС/. В случая всички
сгради, отразени при кадастралното заснемане на поземлен имот с идентификатор
№ 07079.823.35, са съсобствени между страните така, както е и
съсобствено самото дворно място, поради което същото не представлява обща част,
изключено от делба.
По изложените съображения
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2023/11.12.2017г., постановено по гр.д.№
1816/2017г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е допусната делба на
поземлен имот с идентификатор
№07079.823.35 по КК и КР на кв.“Л.“, ул.“Д. Н.“№**,Община-Б.; къща,
построена в гореописания недвижим имот, къщата с идентификатор №
07079.823.35.3, представляваща жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж със
застроена площ от 93 кв.м. и
функционална свързаната пристройка с идентификатор 07079.823.35.4.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/