РЕШЕНИЕ
№ 4051
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110205011 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от П. И. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С, ул.“В“ №, вх., ет., ап., чрез адв.П П. от АК-П, против
Електронен фиш, Серия К, №3940703, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като незаконосъобразен,
тъй като при неговото издаване са допуснати съществени процесуални
нарушения. В този смисъл излага следните съображения.
На първо място счита, че липсва подробно описание на нарушението и
ясно посочване на нарушените законови разпоредби, съгласно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което остава неясно какво точно е вмененото
нарушение, кога е извършено и от кого. Освен това, навежда доводи, че част
от описанието не е на български език.
Твърди, че вмененото нарушение не е извършено, тъй като посочената
1
дата в ел.фиш, използваното АТСС не е било технически изправно, като освен
това не е преминало предвидените проверки за метрологичен контрол,
съгласно изискванията на Наредбата за средствата за измерване. Сочи още, че
на посочените дата и час, процесният автомобил не се е намирал на
бул.“Владимир Вазов“, срещу магазин „Хоумакс“.
Моли съда да отмени обжалвания ел.фиш, като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените разноски.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.П П. от АК-П, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ел.фиш, на
посочените в жалбата основания. Допълнително излага аргументи, относно
направеното възражение, че процесният автомобил се е намирал на мястото,
описано в ел.фиш. Позовава се на приложената справка на л.9 от делото, в
която е посочено, че МПС-то е унищожено и регистрацията му е прекратена.
Отделно от горното твърди, че в приложената ежедневна форма на отчет от
29.11.2019 г. е отразено, че на посочената дата не са установени нарушения и
не са заснети клипове на такива, което от своя страна не съответства на
приложения по делото протокол за използване на АТСС, където е посочено,
че са съставени 126 броя изображения. Навежда доводи, че горното внася
съмнения за използване на две различни АТСС, тъй като в ел.фиш един път
то е описано на латиница и със съответен номер, а в съставения протокол за
използването му на процесната дата – само с номер, но не и по вид.
Прави изрично възражение за неспазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. В този смисъл се позовава на обстоятелството, че нарушението е
извършено на 29.11.2019 г., а съгласно справка АНД, ел.фиш е издаден на
04.09.2020 г., т.е. малко над осем месеца, след извършване на нарушението.
Твърди, че тази дата излиза извън 3-месечния и 6-месечния срок по чл.34 от
ЗАНН.
Прави изрично изявление, че няма претенции за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, надлежно призована, не се
явява представител в съдебно заседание. В писмото, придружаващо
преписката, вземат становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина
са доказани по безспорен и несъмнен начин от представените писмени
2
доказателства, както и за липса на допуснати съществени процесуални
нарушение при издаване на ел.фиш, с които да е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Иска се от съда да го потвърди, като правилен и
законосъобразен.
В представени писмени бележки от надлежно упълномощен
процесуален представител на административнонаказващия орган –
юрк.Деляна И.а, моли съда да остави жалбата без уважение, като
неоснователна. Излага съображения, че при издаване на ел.фиш са спазени
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, включително и използваното АТСС по вид
и с номер. Оспорва релевираните възражения в жалбата за липса на описание
на нарушението, доколкото утвърдения образец на ел.фишове се утвърждава
от министъра на вътрешните работи, поради което липсата на подробно
описание на нарушението и конкретно изпълнително деяние остават извън
задължителните реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, която норма се явява
специална спрямо общата по чл.57 от ЗАНН, а последната не се прилага в
случая, съответно не съставлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяната му, поради накърняване правото на
защита.
Навежда доводи, че нарушението е установено с АТСС, което е
преминало първоначална и последваща метрологична проверка, а към датата
на констатиране на нарушението е било одобрено и годно техническо
средство да измерва скорост на движение, съгласно ангажираните писмени
доказателства, като с процесния ел.фиш е отчетен и толеранс в полза на
водача.
Позовава се на измененията на ЗДвП публикувани в ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г., относно съобразяване с Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г.
на ВАС, относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушения на ограниченията на скоростта, в какъвто смисъл в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е добавен термина „автоматизирано“ техническо
средства, като се позовава и на параграф 6, т.65 от ДР на ЗДвП, от
съдържанието на който следва извод, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на АТСС.
3
Позовава се на приложената справка за регистрация на процесното
МПС, съгласно която към датата на констатиране на нарушението, лекият
автомобил е бил собственост на жалбоподателя, поради което ел.фиш е
издаден против собственика, както и че последният не се е възползвал от
законовата възможност по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП да посочи в нарочна
декларация лицето, което е управлявало автомобила, доколкото такава не е
представена от него.
Излага аргументи за правилно приложение на санкционната
разпоредба, за правилно индивидуализирано административно наказание в
законоустановения му размер, както и че със своето поведение,
жалбоподателят е осъществил състава от обективна и субективна страна на
вмененото му нарушение с правна квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесния
ел.фиш, като законосъобразен.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.63д, ал.3 от ЗАНН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
21.03.2022 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
на 04.04.2022 г., съгласно пощенското клеймо на приложения плик, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№3940703, за това, че на 29.11.2019 г., в 20:16 часа, в гр.София, по
бул.“Владимир Вазов“, срещу магазин „Хоумакс“, с посока на движение от
4
ул.“Поп Грую“ към бул.“Ботевградско шосе“, при ограничение на скоростта
50 км/ч за населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек
автомобил „Р К“, с рег.№, установено и заснето с АТСС „ARH CAM S-1“,
като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
скоростта е 85 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 35 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя П. И. И., в качеството му
на регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
електронен фиш, Серия К, №; клип със снимков материал и един брой
снимков материал на позиционираното АТСС на процесния пътен участък;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ;
Протокол от проверка №50-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ; Протокол за
използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с утвърден
образец на ел.фиш; справка АИС-АНД; справка АИС „Първоначална
регистрация на МПС“ за лек автомобил „Р К“, с рег.№, с регистриран
собственик на превозното средство; справка картон на водача.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
5
реквизити в ел.фиш, като например: дата на издаване на същия, приложение
на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН и др.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №, за която от приложените по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
последваща проверка, и двата на БИМ, се установява, че използваното на
29.11.2019 г. АТСС е удостоверено като одобрен тип на 07.09.2017 г., със срок
на валидност до 07.09.2027 г., както и последваща метрологична проверка на
30.09.2019 г., при която е установено съответствие с одобрения тип и същото
е годно за експлоатация до 30.09.2020 г., включително и към датата на
установяване на нарушението. В процесния електронен фиш, използваното
АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло
съответства на описаното в представените удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
Липсата на посочен фабричен номер на използваното АТСС в процесния
ел.фиш не съставлява съществено процесуално нарушение, довело до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото вида и
фабричният му номер са посочени в съставения протокол за използване на
АТСС на 29.11.2019 г., а първата част от номера на снимковия материал на
заснетия с това техническо средство видеоклип се съдържа фабричния номер
на описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 29.11.2019 г., часа – 20:16 часа, мястото на извършване на
нарушението – бул.“Владимир Вазов“, срещу магазин „Хоумакс“, разстояние
и радиус на измерване – 70 м - 21 см, заснетото превозно средство – лек
автомобил с ясно различим регистрационен номер - рег.№, измерената
скорост на движение – 88 км/ч, ограничението на скоростта на движение в
този пътен участък – 50 км/ч, георгафските координати на пътния участък,
номер на снимка №/ съдържащ данните за фабричния номер на използваното
АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
встрани от пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 29.11.2019 г.
6
е използвано такова с фабричен №, разположено върху пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
30.09.2020 г., в интервал от време от 20:00 часа до 22:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване и с място на контрол –
гр.София, бул.“Владимир Вазов“, срещу магазин „Хоумакс“, с посока на
движение на контролираните МПС – от ул.“Поп Грую“ към
бул.“Ботевградско шосе“, с посока на заснемане - приближаващи МПС.
Съгласно отразеното в протокола, общото ограничение на скоростта в
посочения пътен участък е 50 км/ч в населено място, което не е обозначено с
поставен пътен знак.
Неоснователно се явява релевираното възражение от защитата, относно
наличие на съмнение за използвани две различни технически средства на
процесната дата, предвид обстоятелството, че в ежедневната форма на отчет е
отразено, че на процесната дата не са установени нарушения, а в съставения
протокол за използване на АТСС е посочено, че са изготвени 105 броя
изображения. Следва да се посочи, че описаната в ежедневната форма на
отчет от състава на наряда от дата 29.11.2019 г., в графа извършена дейност,
касаеща установяване на нарушения за скорост с използване на АТСС, в
гр.София, по бул.“Владимир Вазов“, срещу магазин „Хоумакс“, с посока на
движение от ул.“Поп Грую“ към бул.“Ботевградско шосе“, при ограничение
на скоростта 50 км/ч за населено място, за времето от 20:00 часа до 22:30
часа, напълно съответства на отразените данни в съставения протокол за
използване на АТСС от същия този наряд на процесните дата, час и място.
Липсата на информация за общия брой заснети клипове с АТСС в
ежедневната форма на отчет, доколкото тази информация не съставлява
задължителен реквизит, какъвто е предвиден за протокола за използване на
АТСС, а в него са вписани точния брой на установените нарушения с
използваното АТСС, а именно: 105 броя, на посочените дата, час и място, с
номер на първото статично изображение: , и с номер на последното такова – ,
измежду които попада и номера на статичното изображение-видеоклипа на
извършеното нарушение с МПС, собственост на жалбоподателя, а именно: с
№, не внася никакво съмнение, че на посочените дата, час и място е
използвано само едно АТСС, и това е именно описаното в издадения
7
санкционен акт - преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с
фабричен №, както и че именно с него е заснето и извършеното от
жалбоподателя нарушение.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 29.11.2019 г., собственик на
заснетия лек автомобил е физическо лице – П. И. И.. Няма данни по делото
последният да е посочил лице, на което е предоставил собственото си МПС
на посочените дата, час и място. Следователно и от гледна точка на субекта
на нарушението, ел.фиш е правилно и законносъобразно издаден на
физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
наведените възражения в жалбата, че процесното МПС не се е намирало на
мястото, описано в ел.фиш, тъй като съгласно справката за първоначална
регистрация на МПС същото е унищожено и с прекратена регистрация,
считано от 22.12.2014 г. Обстоятелството, че лек автомобил „Р К“, с рег.№, е
заснет от използваното АТСС на процесните дата, час и място, само по себе
съставлява индиция, че това МПС е съществувало в обективната
действителност, към датата на деянието и очевидно не е било унищожено.
Фактът, че по данни от цитираната справка е и с прекратена регистрация, не
изключва неговото управление по пътищата за обществено ползване, без това
ППС да е било регистрирано по надлежния ред. С оглед на горното, съдът
намира направените в горния смисъл възражения в жалбата за
неоснователни.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, собственик на процесното МПС, към
датата на деянието. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като
действителен водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно
8
нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на приложената санкционна
норма, съдът счита същата за правилно определена, като на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/,
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за
превишение на скоростта от 31 до 40 км/ч, за установеното в случая
превишение от 35 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от действително засечената скорост от 88 км/ч, на разрешената
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че и материалният закон е правилно приложен.
Съдът не споделя и направеното възражение от защитата, относно
нарушение на давностните сроковете по чл.34 от ЗАНН и възможността
административнонаказателната отговорност в случая да е погасена по
давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността
да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая
това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на
наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се
издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на
административно нарушение, то приложими са общите правила относно
давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления.
В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна давност за
наказателно преследване. Административнонаказателното производство е
започнало с установяване на административното нарушение, извършено на
29.11.2019 г., за което е издаден електронен фиш, връчен на жалбоподателя
на 21.03.2022 г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на
връчване на електронния фиш е изминал период около две години и три
месеца, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се
предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната
погасителна давност от три години. С връчването на електронния фиш, преди
9
да изтече относителната тригодишна давност за наказателно преследване, са
били извършени действия, които прекъсват изтичането на давността и същата
е загубила правното си значение, защото от този момент започва да тече нова
давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна
давност, която е четири години и шест месеца, независимо от прекъсването на
относителната давност с връчване на електронния фиш. Както бе посочено
по-горе, визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП,
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не са предмет на обсъждане в
настоящото производство.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР разноски в размер на
50 лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена
чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №, издаден от СДВР-МВР, с който
на П. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, ул.“В“ №, вх., ет., ап.,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или
система, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, П. И. И., ЕГН
10
**********, с постоянен адрес гр.С ул.“В“ №, вх., ет. ап., да заплати на
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към
Министерство на вътрешните работи, сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща направени разноски за предоставената правна помощ в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11