Решение по дело №735/2023 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 783

Хасково, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:	АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20237260700735 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на М. П. Л. от [населено място] против Акт за установяване на задължение на декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ в Община Димитровград, потвърден с Решение № ОК-01-58/25.05.2023 г. на Началник отдел „Приходи“ в Община Димитровград.

Жалбоподателката твърди, че с оспорения акт й били вменени задължения за имот, представляващ къща с двор, находящ се на адрес – [населено място], [улица], които същата счита, че не дължи. Изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, при учредено право на ползване, данъчно задължен бил ползвателят. Същият, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Закона за собствеността, бил длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Цитира разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, според която при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Заявява, че в случая върху имота от 1994 г. имало учредено право на ползване с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазване правото на ползуване № 56, том II, дело 389/94 г., като прехвърлителите Д. Д. Л. и А. Д. Л. си запазили правото на ползване върху целия имот до тяхната смърт. По силата на този нотариален акт ползватели на имота били Д. Д. Л. и А. Д. Л., като те били и данъчно задължените лица. Л. Д. Д. Л. починало на 27.02.2018 г. В становище от О. Д. относно възражение с peг. индекс ПР-12-354 от 25.05.2023 г. на жалбоподателката било отговорено, че неплатените задължения на лицето Д. Л. за ДНИ и ТБО са прехвърлени служебно на собствениците на имота - Н. Д. Л. и М. П. Л..

Определените с акта задължения за данъци и такси били за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. и оставащите непогасени такива в законовите срокове. В тази връзка жалбоподателката заявява, че няма качеството на наследник и не наследява никакви данъци, такси и други, които не били платени приживе от лицето Д. Д. Л.. Като собственик жалбоподателката също не наследявала неплатени данъци, нито била задължена да заплаща неплатени приживе данъци от лицето Д. Д. Л., тъй като единствено последният и А. Д. Л. били данъчно задължените лица. От друга страна, изтъква, че все още имало ползвател на този имот, а именно А. Д. Л.. 

Набляга и на факта, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, не се облагат с данък имотите с данъчна оценка до 1 680 лева. В случая до 2022 г. определената данъчна оценка била 240,20 лева, като същата била изменена на неясно основание на 3 397,70 лева за 2023 г. 

С оглед на така изложените доводи, жалбоподателката моли да бъде отменен Акт за установяване на задължение по декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г. на Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, Отдел „Приходи“, Община Димитровград, както и Решение по жалба за установяване на задължения по декларации № ОК-01-58/25.05.2023 г. на Началника на отдел „Приходи“ при Община Димитровград, с което актът бил потвърден, като неправилни, необосновани и незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли за присъждане на разноски по делото, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат П. от Адвокатска колегия - Хасково, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът – Началник отдел „Приходи“ към Община Димитровград, в писмен отговор, депозиран по делото, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: 

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазване на правото на ползуване № 56, том II, дело № 389/1994 г. по описа на нотариус при Районен съд – Димитровград, е, че Д. Д. Л. и А. Д. Л. са прехвърлили на сина си Н. Д. Л. следния свой собствен недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], цялото от 710 кв.м., съставляващо урегулиран парцел V, планоснимачен № 681 в кв. 107 по плана на Димитровград, ведно с построените в посочената част от имота жилищна сграда с площ от 73 кв.м. и навес, срещу задължението да поеме цялостната им издръжка и гледане при условие, че прехвърлителите си запазват правото на ползване върху целия имот до тяхната смърт.

Видно от Договор за доброволна делба акт № 8, том 3, дело № 379/2010 г. е, че на 17.12.2010 г. по силата на сключен договор за доброволна делба, на Н. Д. Л. и М. П. Л. е поставен в дял поземлен имот с [идентификатор] с площ от 360 кв.м., находящ се в [населено място] [улица].

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 233/01.03.2018 г., издадено от Община Димитровград, е, че ползвателят Д. Д. Л. е починал на 27.02.2018 г. и оставил за свои законни наследници съпругата си А. Д. Л. и децата си Д. Д. Л., П. Д. Т. и Н. Д. Л..

Жалбоподателката, в качеството си на съсобственик, е подала в Данъчна служба към О. Д. Д. по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК14001248/05.05.2016 г. по отношение на процесния имот, находящ се в [населено място] [улица], ведно с навес, павилион, склад за компоти и два навеса, като е декларирала учреденото върху имота право на ползване на Д. Д. Л. и А. Д. Л..

На 16.01.2023 г. е издаден оспореният Акт за установяване на задължения по декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г. от О. Б. С. – старши инспектор – орган по приходи в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“, Община Димитровград, с който спрямо жалбоподателката М. П. Л. са установени вземания в общ размер от 112.20 лв. и лихви за просрочия към тях в размер на 26.17 лв. за имот, находящ се в [населено място] [улица], вх. А. Задълженията са описани в акта, както следва: данък недвижими имоти (ДНИ) – главница - 31.61 лв., лихва - 7.65 лв.; такса битови отпадъци (ТБО) - главница - 80.59 лв., лихва - 18.52 лв. В АУЗД е посочено, че същият се издава за задължения на лицето за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г. и оставащите не погасени такива в законовите срокове, по подадени данъчни декларации с вх.№ ДКС 14012/04.01.2023 г. Издателят на акта, след като се е позовал на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 62 от ЗМДТ, както и на Наредба № 12 и Наредба № 10, двете на Общински съвет – Димитровград, е посочил, че задълженията за ДНИ и ТБО са изискуеми и не са платени в законоустановените срокове съгласно ЗМДТ и Наредба № 10, поради което е налице основание за издаване на АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. 

Екземпляр от издадения АУЗД № [рег. номер]/16.01.2023 г. е бил получен лично от М. П. Л., на 22.03.2023 г. 

На 03.04.2023 г. чрез Община Димитроваград М. П. Л. е подала жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г. до Административен съд - Хасково, която впоследствие е препратена по компетентност на ръководителя на отдел „Приходи“ на Община Димитровград. Същият с Решение № ОК-01-58/25.05.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението са цитирани разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и на чл. 62 от ЗМДТ, като е посочено, че данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци са задължения, установени със закон и се дължат от лицата, предвидени в ЗМДТ.

Решението е получено лично от жалбоподателката на 11.06.2023 г., видно от приложеното по делото Известие за доставяне (л. 106), а жалбата е подадена на 16.06.2023 г. чрез Община Димитровград и заведена с регистрационен индекс: ОК-01-58 #3/16.06.2023 г.

При така установеното от фактическа страна се налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на акт за установяване на задължение по декларации, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал. 2 от ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 9б, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, във вр. чл. 144, ал. 1 и чл. 156 и сл. от ДОПК.

Предмет на жалбата е акт за установяване на задължение по декларации, потвърден изцяло с решението на Началник отдел „Приходи“ на Община Димитровград.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ДОПК, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 62 от ЗМДТ в относимата редакция.

Съобразно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗД, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а с ал. 4 е разпоредено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален директор на НАП.

При така указаната процедура, оспореният акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от ЗМДТ. Негов издател е служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в самия акт за установяване на задължения. Решение № ОК-01-58/25.05.2023 г., с което актът е потвърден, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с чл. 144 от ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на чл. 107, ал. 4 от ДОПК решаващ орган е Началникът на отдел „Приходи“ на Община Димитровград.

Обжалваният АУЗД съдържа формално нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл. 107 от ДОПК, чл. 152 и сл., във връзка с чл. 144 от ДОПК. В АУЗД е отразено, че предмет на акта е установяването на задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци, на задълженото лице за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. и оставащите непогасени такива в законоустановените срокове, по подадена декларация с вх. № ДКС14012/04.01.2023 г.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

Съгласно чл. 64, във вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно по аргумент на противното, ако едно лице независимо, че е собственик на недвижим имот, за който данъка върху недвижимите имот се дължи от друго лице, то не дължи и такса за битови отпадъци.

Тоест задълженията за ДНИ и за ТБО имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, респективно учредено право на ползване - задълженията възникват и съществуват за лицето - титуляр на правото на собственост върху имота или на правото на ползване. Следователно възникването и съществуването на качеството субект на задълженията по чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ, е обусловено от придобиването и принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот или учредено право на ползване върху същия.

В настоящия случай бе безспорно установено, че върху процесния недвижим имот, чиято собственост е прехвърлена чрез сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е запазено пожизнено правото на ползване от страна на прехвърлителите Д. Д. Л. и А. Д. Л.. В тази връзка и с оглед горецитираните законови разпоредби следва да бъде отбелязано, че принципно, прехвърляйки правото на собственост на трето лице, се прехвърля и вещното право на ползване на съответния имот, като елемент от правото на собственост. В конкретния случай обаче прехвърлителите са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления недвижим имот, като това обстоятелство изрично е вписано в нотариалния акт, поради което именно последните са данъчно задължените лица за данъка върху недвижимия имот и таксата за битови отпадъци.

Вещното право на ползване, съгласно чл. 59 от ЗС, се прекратява с изтичане на срока, за който е учредено, със смъртта на ползвателя, ако не се упражнява в продължение на пет години, с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се учредява с оглед личността на ползвателя и затова е ненаследимо, прекратява се с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници. В тази връзка, макар и от материалите по административната преписка да бе установен факта на смъртта на Д. Д. Л., доколкото в представения нотариален акт липсват уговорени идеални части за всеки от ползвателите, следва извода, че А. Д. Л. остава задълженото лице за данъка и таксата за целия имот, тъй като запазеното вещно право на ползване е върху целия имот. С други думи, поради договорената неделимост, правото на ползване запазва този характер и след прекратяване на брака със смъртта на Д. Л.. Следователно А. Д. Л. е задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ за данъка и ТБО за целия имот.

По отношение на начислените, но неплатени от ползвателя (починалия Д. Л.) данъци и такси до датата на неговата смърт, следва да се има предвид, че правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо, но в случая в наследственото имущество на починалия не се включва правото на ползване, а задълженията му за имота, който е ползвал преди смъртта. Задълженията за данъци, съответно такси, имат не вещноправен, а финансовоправен характер и преминават по наследство. Поради тази причина за непогасените задължения на починал ползвател следва да отговарят наследниците му, приели наследството, съобразно наследствения си дял. В случая обаче не се установява жалбоподателката М. П. Л. да е наследник на Д. Л., съответно липсват данни за преминаване в наследство на облигационни парични задължения от имуществото на Д. Л. за заплащане на ДНИ и ТБО в нейния патримониум. Тоест за непогасените задължения на починалия ползвател следва да отговарят наследниците му.

За пълнота на изложението и доколкото са налице данни за начислени данъци и такси не само върху прехвърления недвижим имот със запазено право на ползване, но и върху декларирани други постройки в имота, следва да бъде отбелязано, че на първо място, в процесния акт за установяване на задължение по декларации липсва ясно разграничение на отделните суми по отношение на отделните обекти, и, на второ място, не е изяснено имат ли тези постройки самостоятелно функционално предназначение, за да се квалифицират като самостоятелен облагаем обект по смисъла на чл. 10 от ЗМДТ.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неправилен и незаконосъобразен извода на органа по приходите, че публичните задължения за ДНИ и ТБО за процесния период са дължими от оспорващата. Ето защо, оспореният Акт за установяване на задължение на декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ в Община Димитровград, потвърден с Решение № ОК-01-58/25.05.2023 г. на Началник отдел „Приходи“ при Община Димитровград, следва да бъде отменен изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващата разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева и внесена държавна такса в размер на 10 лв. 

Водим от горното, Административен съд - Хасково, 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение на декларации № [рег. номер]/16.01.2023 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“, отдел „Приходи“ в Община Димитровград, потвърден с Решение № ОК-01-58/25.05.2023 г. на Началник отдел „Приходи“ в Община Димитровград.

 

ВРЪЩА преписката на органа по приходите при Община Димитровград за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД да заплати на М. П. Л., [ЕГН] от [населено място] [улица][адрес], разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева. 

 

На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.