Р Е Ш Е Н И Е
№ 260560
гр. С., 09 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти ноември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 279 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.И.К. твърди, че е собственик на основание давностно владение на имот с идентификатор ……….. по КККР на с. К., одобрени със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1502 кв.м. и административен адрес: с. К., ул. „О.” № 1, заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор …………. с площ от 87 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. с площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. с площ от 16 кв.м. Ищецът установил владение върху имота през 1977 г., когато той му бил предоставен от Кметство - с. К., а се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение през 1998 г. – НА № .., т. … по описа на СРС за 1998 г. През 1993 г. ищецът сключил брак с П. И. К., която починала през 2019 г., оставяйки като свои наследници своя съпруг и племенника си И.Е.Я.. Считайки, че имот с идентификатор ……….. по КККР на гр. К. е бил придобит от неговата наследодателка и ищеца в режим на СИО, първият ответник включил 1/6 ид.ч. от имота в предмета на договор за продажба на наследство, сключен от него с втория ответник и вписан в СВ – Силистра под № …., т. І по описа на службата за 2020 г. Ищецът счита, че процесният имот е негова лична собственост, придобит по давност преди сключване на брака му с Пенка Иванова Кирова, поради което застъпва позицията, че сключеният между ответниците договор за продажба на наследство не е произвел вещно – прехвърлително действие спрямо този имот, въпреки че същият фигурира като част от продаденото наследство. Моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че той е собственик на 1/6 ид.ч. от имота на основание давностно владение, а от твърденията му в исковата молба може да се заключи, че извежда собственическите си права върху сградите в имота и от обстоятелството, че те са изградени от него в качеството му на ползвател на терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците И.Е.Я. и К.А.М. изразяват становище, че установителният иск е неоснователен с оглед разрешението по т. 2 от Постановление № 8 от 17.06.1981 г. на Пленум на ВС, според което правото на собственост се придобива по давност в режим на СИО когато и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота, както и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее недвижимия имот преди сключването на брака, а придобивната давност изтече след това. Считат, че фактическият състав на придобивната давност не би могъл да се реализира без волево изявление, чрез което владелецът се позовава на последиците от изтеклата давност. Последното било сторено от ищеца през 1998 г., т.е. отново по време на брака му с П. И. К., поради което считат, че процесният имот бил придобит и от двамата съпрузи в режим на бездялова съсобственост.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК.
Чрез констативен НА № ., т. .. по описа на СРС за 1998 г. ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1528 кв.м., находящо се в с. К., ул. „О.“ № ., съставляващо имот пл. № … с площ от 800 кв.м. и имот пл. № … с площ от .. кв.м., извън регулацията на селото, заедно с построената в имот пл. № 1717 жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м., състояща се от две стаи, лятна кухня и сервизни помещения и стопански сгради, който имот съгласно актуална скица е идентичен с процесния имот имот с идентификатор …………. по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1502 кв.м. и административен адрес: с. К., ул. „О.” № . и построените в него три сгради - едноетажна жилищна сграда с идентификатор …………. с площ от 87 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ……….. с площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ……….. с площ от 16 кв.м. Към момента на съставянето на констативния НА ищецът се намирал в брачни отношения с П.И. К., бракът му с която датирал от 1993 г. съгласно представен по делото препис от акт за граждански брак. П. И. К. починала през 2019 г. и съгласно представено по делото удостоверение за наследници била наследена от своя съпруг, както и от племенника си И.Е.Я., ответник по делото. На 22.01.2020 г. двамата ответници сключили договор за продажба на наследството, получено от И.Е.Я. от наследодателката му П. И. К., като считайки, че имуществото ѝ включва половината от процесните имот и сгради, страните по договора описали 1/6 идеална част от тях, полагаща на се наследника – прехвърлител, като предмет на прехвърлителната сделка.
От представено по делото удостоверение от Община С., Кметство с. К. се установява, че през 1977 г. имотът е бил предоставен за ползване на ищеца на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. за предоставяне и ползване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи, изключени от чертите на регулационния план, като в този смисъл дават своите показания и свидетелите Н. К., С. И., С. Т. и М. И.. Това събитие настъпило по време на брака на ищеца със свидетелката М. И., прекратен с развод през 1989 г., след който момент П.К. продължил да обитава самостоятелно спорния имот, а бившата му съпруга получила придобитото по време на брака жилище в гр. С.. Според показанията на свидетелите Н. К., снаха на ищеца (съпруга на неговия брат), С. Т., негова дъщеря, М. И. и И. И., негов познат и участник в част от строителните дейности в имота, ищецът започнал да стопанисва същия веднага след предоставянето му по реда на цитираното постановление и още в периода 1977 – 1978 г. построил в него гараж, две стаи и вътрешна баня и тоалетна, а според свидетелката К. също така и лятна кухня. В подобен смисъл даде показанията си свидетелката С. И., съсед на ищеца, която заяви, че през 1977 - 1978 г. в имота бил построен гаража, една стая и навес, като същевременно допусна възможността за построяване на навеса на по късен етап по време на брака на ищеца със съпругата му Петка Кирова и уточни, че не е влизала в постойките и не е напълно запозната с тяхното разположение. Според спомените на свидетеля И. първоначално в имота били построени гаража, една стая и сервизни помещения, а в периода до 1986 г. били изградени спалня, хол и сервизни помещения на първия етаж, както и втория етаж на сграда с идентификатор ………………. Свидетелката М. И. описва строежите, изградени до 1986 г., като гараж, антре, малка кухничка, баня и тоалетна, една всекидневна и една спалня на първия етаж, един сайвант, в който бившият й съпруг се занимавал с отглеждане на зайци, и стая и малко коридорче на втория етаж, като заявява, че през тази година настъпила фактическата й раздяла с ищеца и тя престанала да посещава обитавания и стопанисван от него имот. От децата си, които продължили да гостуват на своя баща и след раздялата на родителите, свидетелката узнала за построяването и на лятна кухня в имота, което според нея било сторено преди встъпването му в брак с втората му съпруга през 1993 г. В различен смисъл са показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответниците – Г. С. и Р. М. в, съседи на имота; според спомените на свидетеля С., датиращи от периода 1990 – 1991 г., към този момент в имота съществувал гараж и постройка до него, като също така бил поставен и фургон; през 1993 – 1994 г. свидетелят забелязал строителни дейности по изграждането на стълбище, водещо до плочата над гаража, а през 2001 – 2002 г. установил строителството на втория етаж от жилищната постройка. Според свидетеля М. първоначално в спорния имот бил построен гараж, в периода 1994 – 1996 г. – други постройки, като по това време в двора бил разположен и фургон, а около 2000 г. бил издигнат втория етаж на жилищната сграда.
От заключението на вещото лице, извършило оглед на постройките в имота, се установява, че жилищната сграда с идентификатор ………….. се състои от две входни предверия, дневна, спалня и сервизен възел, допълваща сграда (№. по схемата на вещото лице), складово помещение и лятна кухня на първия етаж, предверие и спалня на втория етаж, до които се достига по външни стоманобетонови стълби, както и таванско помещение. Сградата (както и едноетажната селскостопанска сграда с идентификатор ……………) е покрита с керемиди „Б.“, които се появяват на българския пазар след 1998 г., едното от предверията (помещение № 2 по схемата на вещото лице) е изградено от OSB плоскости (произвеждани в Б. след 1990 г.), закрепени на дървена конструкция, стъпваща на бетонова основа, покрита с поликарбон (който се произвежда в Б. след 2000 г.), допълващата сграда № . е покрита с керемиди „Б.“, а навесът пред нея – с поликарбон, в изграждането на лятната кухня също са използвани OSB плоскости и ЛТ ламарина, излязла на българския пазар през 1995 г., каквато е била вложена и в складовото помещение. По делото са представени и копие от кадастрален план на с. Калипетрово от 1986 г. и от неодобрен план на същото село, С. махала, от 1992 г., на които са отразени сграда с идентификатор …………. (която според вещото лице е гараж) и сграда с идентификатор ………., но във вида ѝ без лятната кухня, складовото помещение и част от допълваща сграда № 3 от схемата по експертизата.
Според становището на експертизата строителството на първия етаж на жилищната сграда (по конкретно дневната, спалнята, сервизните помещения и двете предверия е било осъществено през 80-те години на миналия век, като довършителните работи са продължили до 2000 – 2010 г., допълващата сграда № 3 от схемата на експертизата е довършена също през 2000 – 2010 г., макар да не става ясно кога е извършено основното строителство, а лятната кухня и помещение № 2 (външен подход към спалнята) са изградени след 1990 г. Тъй като в актуалната кадастрална карта на с. К……….., одобрена със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, жилищната сграда е обозначена като едноетажна, вещото лице датира построяването на втория етаж след 2008 – 2010 г., т.е. след приключване на заснимането на имота, въз основа на което сградата е отразена в кадастъра.
При така изложените данни съдът приема, че гаражът с идентификатор ……………… е построен от ищеца в края на 70-те, началото на 80-те години на 20-ти век, в каквато насока дадоха показанията си всички разпитани по делото свидетели, включително и тези, водени от ответната страна. Тази сграда е отразена и на плановете на с. К…. от 1986 г. и 1992 г., което убедително потвърждава тезата на ищеца, че тя е построена преди сключването на брака с втората му съпруга. Същото е становището на съда и по отношение на основната част от първия етаж на жилищната сграда с идентификатор …………………. - две входни предверия, дневна, спалня, сервизен възел, навес № ….. по схемата на вещото лице и част от допълваща сграда № . по същата схема – сградата като съвкупност от посочените помещения е отразена в плановете от 1986 г. и 1992 г., като строителството ѝ през 80-те години на 20-ти век се потвърждава както от заключението на вещото лице, така и от показанията на свидетелите на ищеца и разпитания по искане на ответниците свидетел С., по чиито сведения в имота към 1990 – 1991 г. е съществувал както гараж, така и постройка до него. В тази си част показанията на свидетелите несъмнено следва да бъдат кредитирани, тъй като плановете на с. К………. от 1986 г. и 1992 г. не биха могли да съдържат данни за сграда с идентификатор …………… във вида ѝ, формиран от посочените помещения, ако изграждането ѝ се е осъществило след 1993 г., т.е. след сключването на брака между ищеца и съпругата му П. К.. Според вещото лице в тези помещения и постройки са влагани и материали, излезли на българския пазар след 1990 г. и дори след 2000 г. - OSB плоскости и поликарбон за навес № . и керемиди „Б.“ за допълващата сграда № 3, но плановете установяват, че тези помещения са съществували и преди въвеждането в употреба на материалите, което сочи, че основната им конструкция е била изградена на по – ранен етап или при първоначалното им изграждане са били вложени други материали, впоследствие подменени с по – съвременни съгласно посоченото в експертизата. Останалите части от сграда с идентификатор …………….. – част от сграда 3 по схемата на вещото лице, складовото помещение № 5 и лятната кухня № 4, втория етаж от сградата, както и сграда с идентификатор ……………, съдът приема, че са построени по – късно, в каквато насока дадоха показанията си свидетелите С. и М.; тяхното свидетелство кореспондира със заключението на вещото лице за използване на OSB плоскости, произвеждани в Б. след 1990 г., ЛТ ламарина, излязла на българския пазар през 1995 г. и керемиди „Б.“, появили се на българския пазар след 1998 г. и по косвен начин се потвърждават от липсата на тези помещения в плана на с. К. от 1986 г. и особено на този от 1992 г., както и изобщо от неотразяването на втория етаж на жилищната сграда в актуалната кадастрална карта на селото от 2010 г. Същевременно достоверността на показанията на свидетеля И., според който цялото строителство в имота приключило през 1986 г., се разколебава освен от данните на експертизата и плановете, също и липсата на последователност – първоначално той бе уверен, че към втория етаж на жилищната сграда водела метална заварена стълба, която не била подменяна до този момент; според вещото лице стълбата към втория етаж е стоманенобетонна, в който смисъл впоследствие свидетелят промени показанията си, като продължи да твърди, че от самото начало тя е била именно такава. Показанията на свидетелката М. И. също следва да се поставят под съмнение с оглед на увереността ѝ, че в настоящия си вид имотът и сградите в него (без лятната кухня) съществували от 1986 г., когато тя се разделила с бившия си съпруг, тъй като не става ясно на каква база тя би могла да направи това сравнение, при положение че по собствените ѝ думи не е посещавала имота след фактическата раздяла на съпрузите през същата тази година. Не на последно място следва да се отбележи, че дори нотариалният акт, съставен по искане и в полза на ищеца през 1998 г., описва жилищната сграда като едноетажна такава, като по този начин потвърждава по – късното строителство на втория етаж, установено от показанията на свидетелите на ответниците и възприето в изводите на вещото лице.
На база цитираното по – горе удостоверение на Община С., Кметство с. К., установяващо, че процесният имот е бил предоставен за ползване на ищеца на основание Постановление № ….. на МС от 05.12.1977 г. за предоставяне и ползване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи, изключени от чертите на регулационния план, се налага изводът, че този имот съставлява земеделска земя по § 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, собствеността върху който подлежи на възстановяване по този закон и при регламентираната в него процедура, а също така би могла да се придобие и от ползвателя чрез запл.ащането на земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет (включително и ако земята е общинска или държавна) – §4а, ал. 1 и 5 ЗСПЗЗ. Ищецът не се е възползвал от тази процедура, вместо което е счел, че продължителната му фактическа власт върху предоставения му за ползване терен се явява основание за придобиването на собствеността върху него, в който смисъл се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. От цитираното по – горе удостоверение на Община С., Кметство с. К. става ясно, че от 1990 г. до момента не са заявени претенции за възстановяване на собствеността спрямо имота от страна на бившите му собственици или техни наследници, което означава, че същият е представлявал земеделска земя, включена в държавния поземлен фонд по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ. Впоследствие по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ собствеността върху него се е трансформирала в общинска такава, като по делото не може да се направи извод за момента на преминаване насобствеността към Община С…. поради липсата на информация за датата на влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. При всички случаи обаче ищецът не би могъл да придобие по давност собствеността върху имота спрямо държавата или общината, тъй като в чл. 86 ЗС е съществувала забрана в тази насока, действаща до 1996 г.; от 1998 г. съществува забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд – чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ, а след преминаването на имота в собственост на Община С. (не по – рано от 2007 г. съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, редакция от ДВ, бр. 13 от 2007 г.) спрямо него е започнал да се прилага мораториума за придобиване по давност на общински (и държавни) имоти, въведен от 31.05.2006 г. чрез § 1 от ЗД на ЗС, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2022 г. При тези данни става ясно, че към настоящия момент ищецът не е собственик на имот с идентификатор ………………., тъй като същият принадлежи на Община С…., поради което искът му да бъде признат за такъв, макар и по отношение на двамата ответници, се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. Тъй като евентуалните собственически права на починалата П. К. биха били производни от правата на ищеца, оставеното след смъртта ѝ имущество също не би могло да включва вещни права върху посочения по – горе имот, каквито поради тази причина не е следвало да фигурират като предмет на договора за продажба на наследство, сключен между двамата ответници, но отричането на собственическите права на втория ответник – купувач по договора, не е предмет на настоящото производство, поради което този въпрос не следва да се засяга в диспозитива на настоящия съдебен акт.
§4а, ал. 4 ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция от 1992 г. гласи, че когато стойността на земята и сградата не бъдат заплатени (т.е. когато ползвателят не заплати на собственика стойността на земята и последният не заплати на ползвателя стойността на сградата), ползувателят, построил сградата, придобива правото на собственост само върху нея, отделно от мястото, като заплати таксата по ал. 2. През 1997 г. тази разпоредба е изменена по следния начин - когато стойностите на земята и на сградата не бъдат заплатени, сградата и принадлежащият й парцел се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът приема, че от този момент ползвателят придобива построените в имота сгради като техен суперфициарен собственик (чл. 63 ЗС) – на основание изграждането им в предоставен за ползване чужд терен и по силата на новата редакция на разпоредбата, в който смисъл се е произнесъл и ВКС с решение № 81 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3529/2015 г., I г.о.
Чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, при чието действие е сключен бракът между ищеца и втората му съпруга, гласи, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Според следващиге алинеи на чл. 19 СК от 1985 г. /отм./ съвместният принос се предполага до доказване на противното и се изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Съгласно т. 2 от Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС имуществена общност е всеки недвижим имот, движима вещ или права върху вещи, придобити по давност през време на брака, като от мотивите на постановлението става ясно, че това разрешение касае както съвместното упражняване на фактическа власт върху вещта от страна на двамата съпрузи, така и установяването на владението и упражняването му само от единия съпруг преди сключването на брака, щом давностният срок е завършил след възникването на брачната връзка. Това постановление е прието от ВС при действието на СК от 1968 г. /отм./ и по конкретно чл. 13, ал. 1 от него, който гласи, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. При това положение става ясно, че т. 2 от Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС не би могла да намери приложение при действието на СК от 1985 г. или на СК от 2007 г., тъй като това постановление е прието при нормативна уредба, която не е поставяла съвместния принос като условие за възникване на СИО по отношение на придобитото по време на брака имущество. Казаното сочи, че след нейната промяна, т.е. след отмяната на СК от 1968 г., изтичането на придобивната давност по време на брака престава да бъде достатъчна предпоставка за придобиването на вещта в режим на СИО. В конкретния случай правото на собственост върху имота и сградите в него е придобито от ищеца след сключването на брака му с Пенка Кирова, но за възникването на СИО спрямо тези вещи е необходимо да се изследва приносът на съпругата, т.е. влагането на средства и труд и грижи за домакинството и децата.
По делото се установи, че основната част от жилищната сграда с идентификатор ……………, както и гараж с идентификатор ……………. са построени в края на 70-те, началото на 80-те години на 20-ти век, преди встъпването на ищеца в брак с П. К.и всъщност дори по време на брака му с неговата първа съпруга. Приносът на втората съпруга в случая следователно е изключен, тъй като дейността по изграждането на тези сгради, изискваща влагането на труд, материали, както и изпълнение на домакински задължения, се е осъществила без нейно участие с оглед отсъствието ѝ от живота на ищеца към периода на извършеното строителство. Стана ясно обаче, че част от постройките в имота и от помещенията жилищната сграда с идентификатор ……………. са изградени по време на брака между ищеца и втората му съпруга, и по – конкретно лятна кухня, складово помещение, част от допълнителна сграда № 3 по схемата на вещото лице, втория етаж на сграда с идентификатор …………… и стопанска сграда с идентификатор ……………. Видно е, че тези постройки и помещения имат спомагателен характер към основната сграда, като я обслужват, без да представляват самостоятелни обекти на правото на собственост – например лятната кухня, складовото помещение, допълващата сграда, стопанска сграда с идентификатор …………… (която освен това обслужва имота, а не жилищната сграда), докато вторият етаж на жилищната сграда, състоящ се от предверие и спалня не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище. Според ТР № 44 от 18.V.1971 г., ВКС, ОСГК когато върху имот, който е изключителна собственост на единия от съпрузите, са построени през време на брака от двамата съпрузи постройки, които са предназначени да обслужват сграда, намираща се в имота на този съпруг, или са придобити постройки, намиращи се в полски имоти, като ниви, градини, лозя и др., които по своя характер и устройство са предназначени предимно да обслужват казаните имоти и не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, такива постройки, макар и построени през време на брака не могат да се считат и не стават обща собственост на двамата съпрузи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК. Така построените постройки следват собствеността на мястото, съответно сградата, и следва да се считат като собственост на съпруга - собственик на мястото, съответно сградата, по силата на чл. 92 ЗС. С оглед на това разршение съдът счита, че допълнителните помещения на сграда с идентификатор ……………., изградени по време на брака на ищеца с втората му съпруга, не са попаднали в имуществената общност на съпрузите, тъй като те са част от основната сграда, която обслужват и подобряват и която към този момент е била изградена самостоятелно от ищеца – строителство, станало впоследствие основание за придобиване на собствеността върху нея. С оглед на казаното съдът намира, че ищецът е едноличен собственик на сгради с идентификатори …………… и ……………….., включително и на спорната 1/6 ид.ч. от тях, но не на първото заявено от него основание давностно владение, а по силата на изграждането им в имот по § 4 ЗСПЗЗ, на който той е ползвател, поради което искът му за собственост следва да се уважи именно на посоченото основание. Същевременно селскостопанска сграда с идентификатор …………….. е построена след 01.03.1991 г., което следва както от обстоятелството, че тя не фигурира в плановете на с. К. от 1986 г. и 1992 г., така и от влагането при строителството ѝ на материали, излезли на пазара след 1998 г. (керемиди „Б.“). В тази насока следва да се отбележи, че според обясненията на вещото лице стопанската постройка за отглеждане на зайци, коментирана в показанията на свидетелката И. (а и в тези на свидетеля И.), съществуваща към 1986 г., е към настоящия момент разрушена и не е идентична с отразената в кадастралната карта селскостопанска сграда с идентификатор ……………….. Поради тези причини съдът счита, че ищецът не е придобил тази сграда отделно от самия имот, първоначално държавна, а впоследствие общинска собственост, тъй като не се е реализирало нито едно от заявените от него основания за придобиване, още повече че сградата има характер на стопанска постройка, обслужваща именно имота, а не построената в него жилищна сграда. Поради изграждането си след 01.03.1991 г. тази стопанска сграда не попада в приложното поле на §4а, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ и не става собственост на ползвателя на имота; същата на основание чл. 92 ЗС автоматично се придобива от притежателя на терена, върху който е изградена, в конкретния случай държавата, а след това Община С., и следователно последващото ѝ придобиване по давност от ищеца не е могло да се осъществи поради причините, касаещи невъзможността му да придобие самия имот с идентификатор ………………., изложени по – горе в настоящото решение. Поради казаното искът за установяване на правото на собственост на ищеца върху 1/6 ид.ч. от тази сграда, предмет на договор за продажба на наследство от 22.01.2020 г., се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение. Поради частичното уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 20,50 лв. за държавна такса, 320 лв. за адвокатски хонорар и 4,10 лв. за вписване на ИМ, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответниците разноски в размер на 206,50 лв. за експертиза и 206,50 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Е.Я. с ЕГН ********** *** и К.А.М. с ЕГН ********** ***, че П.И.К. с ЕГН ********** *** е собственик на 1/6 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда с идентификатор ………….. (……………….) с площ от 87 кв.м. (осемдесет и седем кв.м.) и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………….. (…………………) с площ от 16 кв.м. (шестнадесет кв.м.), изградени в имот с идентификатор ………….. (……………..) по КККР на с. К…, одобрени със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1502 кв.м. (хиляда петстотин и два кв.м.) и административен адрес: с. К., ул. „О.” № ., при съседи: ПИ с идентификатори ………….., ………….., ……….. и ……………. поради обстоятелството, че ищецът е изградил тези сгради преди 01.03.1991 г. върху терен, предоставен му за ползване на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. за предоставяне и ползване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи, изключени от чертите на регулационния план. Посочената 1/6 ид.ч. от двете сгради е предмет на договор за продажба на наследство от 22.01.2020 г., сключен между ответниците, първият от които – продавач, а вторият – купувач.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от П.И.К. с ЕГН ********** *** против И.Е.Я. с ЕГН ********** *** и К.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на основание давностно владение, установено през 1977 г., на 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор ………….. по КККР на с. К………., одобрени със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1502 кв.м. и административен адрес: с. К……., ул. „О.” № ., както и от построените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор ……….. с площ от 87 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. с площ от 56 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ………… с площ от 16 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори …………., ………….., …………. и …………., която 1/6 ид.ч. е предмет на договор за продажба на наследство от 22.01.2020 г., сключен между ответниците, първият от които – продавач, а вторият – купувач.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от П.И.К. с ЕГН ********** *** против И.Е.Я. с ЕГН ********** *** и К.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор …………. с площ от 56 кв.м., изградена в имот с идентификатор ……….. по КККР на с. К., одобрени със заповед № РД-18-14 от 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1502 кв.м. и административен адрес: с. К., ул. „О.” № ., при съседи: ПИ с идентификатори ……………, …………., …………. и …………. поради обстоятелството, че ищецът е изградил тази сграда преди 01.03.1991 г. върху терен, предоставен му за ползване на основание Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. за предоставяне и ползване на изоставени маломерни и непълноценно използвани земи, изключени от чертите на регулационния план. Посочената 1/6 ид.ч. от сградата е предмет на договор за продажба на наследство от 22.01.2020 г., сключен между ответниците, първият от които – продавач, а вторият – купувач.
ОСЪЖДА И.Е.Я. с ЕГН ********** *** и К.А.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на П.И.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 20,50 лв. (двадесет лв. и 50 ст.) за държавна такса, 320 лв. (триста и двадесет лв.) за адвокатски хонорар и 4,10 лв. (четири лв. и 10 ст.) за вписване на ИМ, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА П.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Е.Я. с ЕГН ********** *** и К.А.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 206,50 лв. (двеста и шест лв. и 50 ст.) за експертиза и 206,50 лв. (двеста и шест лв. и 50 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С…. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/