РЕШЕНИЕ
№ 244
гр.
Враца, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021г. /шести
юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 227 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София против Решение № 260050
от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 975/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е отменено НП № 11-01-134/15.09.2020 г., издадено от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София, с което на Г.Т.Г. *** на
основание чл. 256, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 712,48 /седемстотин и дванадесет лева и четиридесет и
осем ст./ лева за нарушение на чл.
17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
В касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, както и по същество потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
- Г.Т.Г., чрез процесуалния представител * Р.Х.,
в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание ангажира становище за
неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-134/15.09.2020
г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на Г.Т.Г.
*** на основание чл. 256, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 712,48 /седемстотин и дванадесет лева и четиридесет и осем ст./ лева
за нарушение на чл.
17, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН,
което е довело до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Приел е, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която разпоредба актът се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на лицето, сочено за
нарушител, което е било възпрепятствано да се яви по обективни ноторно известни
причини – въвеждането на извънредно положение в страната със Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
На следващо място,
въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган неправилно е
приложил материалния закон. Отчетена е спецификата на всяка от обособените три
групи лекарствени продукти, като е прието, че единствено за I
група – витамини /хранителни добавки/ за персонала, работещ с открити източници
на радиация, е било възможно да бъде направена прогнозна стойност на база
предходен период, но разходената сума от 1 216,92 лв. е под прага на чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. По отношение на медикаментите от II
група – доставяни след съставен рапорт от лекар до управителя на болницата за
спешна доставка на лекарствени продукти, които се ползват изключително рядко,
инцидентно, за специфично лечение на определен пациент и III
група – доставяни по реда на Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда
за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти
и лекарствени продукти за **, съдът е приел, че лекарствените средства от тези
групи не могат да имат прогнозна стойност на базата на предходен период.
Отчетено е и обстоятелството, че „КОЦ – *** “ ЕООД е придобило право да лекува
пациенти с продукти за ** в края на 2017 г. и няма „предходен опит“, за да може
на тази база да планира разхода за 2018 г.
При тези констатации
въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е
отменил.
Постановеното решение
е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Решаващият състав е
формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно
производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно
следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната
истина доказателства.
Настоящият състав не
споделя изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН въвежда изискването за съставяне на
АУАН в присъствието на нарушителя. В случая, видно от административната
преписка, във връзка с извършената от контролните длъжностни лица проверка, до
ответника по касация е изпратена покана за явяване в сградата на АДФИ в гр. ***
на 19.03.2020 г. за съставяне на АУАН. Поканата е връчена лично на Г.Т.Г. на
05.03.2020 г. Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е
обнародван в Държавен вестник на 24.03.2020 г., а противоепидемичната мярка –
организиране на контролно – пропускателни пунктове на входно – изходните пътища
на областните центрове, е въведена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. При това
положение не е била налице обективна пречка за явяване на лицето на 19.03.2020
г. в сградата на АДФИ в гр. *** за съставяне на АУАН по причина на въведените
противоепидемични мерки, съответно не е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, в какъвто смисъл са мотивите на районния съд.
В останалата част съдебното
решение е изцяло съобразено със закона. При постановяването му съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви
за материална незаконосъобразност на НП се споделят изцяло от касационната
съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
При извършената на
основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за разноски от страна на ответника,
такива му се дължат за касационната инстанция на основание чл. 63, ал. 3 вр. с
ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 АПК. В настоящото производство е представен
договор за правна защита и съдействие от 21.06.2021 г., от който е видно, че
ответникът е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение от 300
/триста/ лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260050 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 975/2020
г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова
инспекция гр. София да заплати на Г.Т.Г. ***
направените по делото разноски в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.