№ 281
гр. ****, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110107362 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. М. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр.****, ул. "****" № 12, чрез пълномощника си адв. И.
Т. И. - АК - гр.****, съдебен адрес: гр.****, ул. "****" №1А, против „****”
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****, **** **** – Г“,
бул.“****“ №****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.**** район р-н ****, **** **** - Г, бул. „****" No ****,
поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията,
в общ размер на 836,11 лева, от които:
1/828.37 лева, представляваща главница за незплатена ел. енергия по
фактура № ****/22.05.2017 г. за периода от 23.09.2010 г. до 21.09.2012 г.
2/ 8.74 мораторна лихва от датата на падежа на фактурата 12.06.2017 г.
до 20.07.2017 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Въз основа на издаден в полза на **** АД, ЕИК ****,
изпълнителен лист, по влязла в законна сила на 08.09.2017 г. заповед №
6667/18.08.2017 г. по ч. гр. д № 11903/2017 г. е образувано изпълнително дело
1
№ ****/2017 г. по описа на ЧСИ **** с per. № ****, район на действие ВОС.
С оглед осъществяване на принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело, съдебния изпълнител е изпратил ПДИ до ищеца, в което
за обективирани действия по принудително събиране на сумите, а именно:
запор върху МПС и запор на Банкова сметка.
Твърди се, че посоченото изпълнително дело е образувано за сумите,
както следва: 1/828.37 лева, представляваща главница за незплатена ел.
енергия по фактура № ****/22.05.2017 г. за периода от 23.09.2010 г. до
21.09.2012 г. 2/Сумата от 8.74 мораторна лихва от датата на падежа на
фактурата 12.06.2017 г. до 20.07.2017 г.
Твърди се, че сумите са погасени по давност, поради което доверителя
ми не дължи заплащане на процесиите суми поради следните съображения,
както и същите не подлежът на принудително изпълнение. Твърди се, че въз
основа на посочения по - горе изпълнителен лист в образувано изпълнително
дело № ****/2014 г. по описа на ЧСИ **** с per. № ****, район на действие
ВОС, последното действие по цитираното изпълнително производство е
връчване на ПДИ на 28.11.2017 г. Приема, че давността започва да тече от
дата 28.11.2017 г. /връчване на ПДИ/.
Приема, че вземанята, обективирани в изпълнителния лист, издаден по
ч. гр.д. № 11903/2017 г., по описа на Районен съд - гр. ****, са погасени по
давност, която е настъпила на 28.11.2022 г. Приема, че приложимата давност
за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид,
че последното валидно изпълнително действие е от 28.11.2017 г. то общата 5-
годишна давност е изтекла на 28.11.2022 г., като съобразно разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и
произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „****” АД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Не се оспорват изнесените в ИМ твърдения
относно образуваното Заповедно производство и издадената в полза на
ответното дружество Заповед за изпълнение. Изтъкват, че в резултат на
образуваното заповедно производство по ч.гр.д.11903/2017г. по описа на ВРС,
се е снабдил с изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен
лист, ответното дружество подало молба и срещу ищеца било образувано изп.
дело № ****/2017г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие – ОС-****.
2
Изтъква се, че срещу заповедта не е подадено възражение по реда на чл.414 от
ГПК, поради което заповедта е влязла в сила и по последици заповедта по
чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане.
Изтъква се, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, като въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който на 17.11.2017г. е образувано и.д. №
****/2017г. по описа на ЧСИ ****. Твърди се, че в рамките на развилото се
изпълнителното производство са извършени множество справки за трудовата
заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние, като в тази
връзка, на 08.01.2015г. е наложена възбрана върху имоти, собственост на
задълженото лице, наложен е ззапор на трудови възнаграждения, насрочен
опис на движими вещи. Изтъква се, че ищецът е подал молба за разсрочване
на задължението и е направил частично плащане. Изтъква се, че по молба на
ответното дружество е присъединен нов изпълнителен лист против ищеца.
Изтъква се, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява тогава, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
за прекъсване на този срок е от значение активността на кредитора, като
доказателство за това, че същия не се е дезинтересирал от изпълнителното
производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от TP №
2/2015 на ВКС, искането да бъде приложен конкретен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи,
т.е. прекъсващ ефект ще настъпи ако в молбата има искане за извършване на
изпълнителни действия. Според същото решение, взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Приема, че подадените на 27.09.2019г., на
14.09.2021г. и на 06.07.2023г. молби за налагане на запор на банковите сметки
на длъжника, за извършване на опис, по съществото си представляват искане
за предприемане на изпълнителен способ и прекъсват както двугодишния
срок на перемпцията, така и този на давността, т.к. от значение за
прекъсването на давността е действието, активността на кредитора.
3
Изтъква се, че съгласно TP № 2/2015 г. на ВКС, за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали
повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение, е погасено поради давност. Твърди се, че в
настоящия случай, последното изпълнително действие, преди подаване на
исковата молба е искането, отправено от взискателя за налагане на запор на
банкови сметки от 14.09.2021г. На тази дата петгодишната давност е била
прекъсната и е започнала да тече нова. Следователно към датата на
иницииране на настоящото производство давността не е изтекла, респективно
претенцията на ищеца се явява неоснователна.
Приема се, че за периода от образуване на изпълнително производство -
17.11.2017г. до подаването на исковата молба - 08.06.2023г. са извършени
изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност, като
всяко от тези действия е било осъществено в период по - малък от пет години.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните
писмени доказателства:ПДИ по изпълнително дело № ****/2017 г., поописа
на ЧСИ **** с рег.№ ****, район на действие ВОС, заповед№
6667/18.08.2017 г. по ч.гр.д. № 11903/2017 г. по описа на ВРС,документи
отгр.д. № 11903/2017 г. по описа на ВРС, 34 състав и ИД № ****/2017 г. по
описана ЧСИ ****
По частно гражданско дело №11903/2017г.по описа на ВРС в полза на
ищеца е издаден изпълнителен лист против ответника за следните суми:
- 828.37 лева /осемстотин двадесет и осем лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за
обект с абонатен номер ****, находящ се в гр. ****, ул. „****“ 12, за която е
издадена фактура № ****/22.05.2017 год., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението,
4
- сумата от 8.74 лева /осем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за заплащане горното задължение,
начислено от датата на падежа на фактурата – 12.06.2017 год. до 20.07.2017
год.,
- сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25.00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Предвид липсата на подадено от длъжника възражение, Заповед за
изпълнение № 6667/18.08.2017 по ч.г.д. № 11903/2017г. по описа на ВРС е
влязла в законна сила.
На 20.07.2017г. по искане на ответното дружество, въз основата на
влязлата в законна сила Заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист
срещу ищеца/длъжник/.
По молба на взискателя вх.№30295/17.11.2017г. по описа наЧСИ ****, с
район на действие – ОС-**** е образувано изпълнително дело №
2017****0400**** от 2017 г. С молбата за образуване на изпълнителното
дело кредиторът е посочил способи за изпълнение: 1. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; 2. запор върху банкови сметки на длъжника; 3.
запор върху друго вземане; 4. Опис, запор и продан на движими вещи в дома
на длъжника. От страна на ЧСИ **** на 01.12.2017г. е наложен запор на
банкови сметки на настоящия ищец в **** ЕАД. На 01.12.2017г. със запорно
съобщение до Сектор КАТ при ОДМВР **** е наложен запор на лек
автомобил, собственост на ищеца. На 06.03.2018г. е вписана наложена от ЧСИ
възбрана върху недвижим имот на настоящия ищец. Със запорно съобщение
от 28.11.2017г. ЧСИ налага запор върху банкова сметка на ищеца в Банка
**** АД. От приложено писмо от Банка **** АД до ЧСИ се установява, че
запора реално е наложен на 26.02.2019г. Със запорно съобщение от
26.02.2019г. ЧСИ налага запор върху второ МПС собственост на ищеца. На
14.102019г., на настоящия ищец е надлежно връчена призовка за
принудително изпълнение, с която е уведомен, че на 13.11.2019г. се
пристъпва към принудително изпълнение, чрез опис на движими вещи,
находящи се в дома на ищеца/длъжник/, както и на МПС. С молба вх.
№28135/17.10.2019г. настоящият ищец лично заявява на ЧСИ, че се
5
задължава да внася сумата от 100лв. всеки месец за периода от 10.11.2019г.,
до пълно погасяване на задължението.
На 23.07.2020г. на настоящия ищец, чрез неговия син е връчена покана
за доброволно изпълнение от 08.07.2020г.
С молба вх.№16298/14.09.2021г. ответното дружество моли ЧСИ да
осъществи контакт с настоящия ищец и същия да бъде уведомен, че следва да
погасява задължението си, като в ппотивин слуай следва да бъде наложен
запор на негови банкови сметки.
С нова молба вх.№33852/06.07.2023г. ответното дружество моли да
бъде изискана справка относно банкови сметки на длъжника и налагане на
запор върху тях.
С резолюция от 17.07.2023г. ЧСИ насрочва за 01.09.2023г. опис на
движими вещи в дома на длъжника, който е уведомен на 31.08.2023г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Според възприетото в трайната съдебна практика за преценка на
допустимостта на иска по чл.439 от ГПК е от значение дали ищеца се
позовава на ново настъпили обстоятелства след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.В
случая ищеца се позовава на изтекла пет годишна погасителна давност след
установяване на задължението с издаването на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№11903/2017г.на РС ****, т.е. на ново възникнало обстоятелство.
Наред с това ищеца има интерес да установи, че не дължи сумите по
процесния изпълнителен лист, тъй като при положително решение по
отрицателният установителен иск, би могъл да постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.Ето защо
иска е допустим.
По основателността на иска:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо
право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
6
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответната страна по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.439, ал.2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на
изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност.
От изисканото в преписка изпълнително дело №2017****0400**** по
описа на ЧСИ ****, с район на действие – ОС-**** се установява, че на
17.11.2017 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело.
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство, следва да се признае на взискателя възможност
да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не само с
признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след
връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период,
в който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително
производство. В настоящия случай изпълнителното производство е
образувано на 17.11.2017г. Безспорно се установява, че в хода на
производството са проведени множество изпълнителни действия. По
отношение процесното вземане е приложим общият 5-годишен давностен
срок, поради липсата на предвиден в закона друг давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от датата, на която е
7
поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо
съответния изпълнителен способ-независимо дали изпълнителният способ е
посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки и проучване имущественото състояние
на длъжника, назначаването на експертиза, извършването на разпределение и
плащането въз основа на влязло в сила разпределение; при висящ
изпълнителен процес давността не е спряна на основание (ТР № 2/2013 г. на
ВКС-ОСГТК, т. 10).
Съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК съдебният изпълнител пристъпва
към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ наизпълнение. Самото
издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не
представлява действие на принудителното изпълнение, тъй като последното
пряко е насочено към събиране на вземането, за каквото е и искането на
взискателя до съдебния изпълнител и това действие е пряко насочено към
имуществената сфера на длъжника, за удовлетворяване на съдебно
признатото на взискателя право. С издаването на изпълнителен лист съдът
овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение,
т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на
подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното
изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено
към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява
действие по принудително изпълнение, тъй като лицето, в полза на което е
издаден изпълнителен лист, може да бездейства и да не инициира
принудително изпълнение и по този начин изобщо да не засегне
имуществената сфера на длъжника. Съдът разполага с правомощието да
признае или отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното
право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване.
Предприемането на действия по принудително изпълнение започва след
подаването на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител и
ако в молбата не е допусната нередовност (напр. не е посочен начин/начини
на изпълнението и не е извършено овластяване на съдебния изпълнител по
8
реда на чл. 18 ЗЧСИ), настъпва прекъсване на погасителната давност.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. ОСГТК в
изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. В изпълнителния
процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов
изпълнителен способ, както и че давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/ или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е дадено
задължително за съдилищата разяснение, че новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателно решение се
посочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В
тази връзка ВКС конкретно сочи неизчерпателно тези изпълнителни
действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От
друга страна се посочиха действията, който не могат да се квалифицират като
изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С извършване на редица изпълнителни действия: /налагането на запор
на банкови сметки на настоящия ищец в **** ЕАД от 01.12.2017г., налагане
на запор на МПС-собственост на ищеца на 01.12.2017г., налагане на
възбрана от 06.03.2018г. върху недвижим имот на настоящия ищец,
налагане на запор на банкови сметки в Банка **** АД, налагане на запор на
второ МПС собственост на ищеца от 26.02.2019г., връчване на 14.10.2019г.
9
на призовка за принудително изпълнение, насрочено за 13.11.2019г. и
насочено към принудително изпълнение, чрез опис на движими вещи,
находящи се в дома на ищеца/длъжник/, както и на МПС, както и с
депозирането от страна на самия ищец молба вх.№28135/17.10.2019г., с
която изрично признава задължението към настоящия ответник и лично
заявява на ЧСИ, че се задължава да внася сумата от 100лв. всеки месец за
периода от 10.11.2019г., до пълно погасяване на задължението/, съдебният
изпълнител е предприел редица валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е постъпила в съда на 08.06.2023г., като към тази дата срокът на
погасителна давност не е изтекъл.
От друга стана с всяко от предприетите от съдебния изпълнител на
изпълнителни действия „възбрана“ на имущество на длъжника, призовки за
принудително изпълнение, получени от длъжника, налагане на “запор“ до
третото задължено лице „****“ ЕАД и „Банка ****”АД, както и извършеното
от самия длъжки/настоящ ищец/ признание на вземането, е прекъсвано
теченето на давността, преди изтичането й, и е започвала да тече нова
погасителна давност-чл.116 б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на т.10
на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
След депозиране на исковата молба са извършени нови изпълнителни
действия: връчване на ищеца на 31.08.2023г. на призовка за принудително
изпълнение и насрочване за 01.09.2023г. опис на движими вещи в дома на
длъжника.
До приключване на съдебното дирене давностният срок по отношение
на вземането не е изтекъл, поради което предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ответната страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на
направените съдебно-деловодни разноски. Съдът намира, че на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лв., определено на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Р. М. Р., ЕГН: **********, с адрес:
гр.****, ул. "****" № 12, чрез пълномощника си адв. И. Т. И. - АК - гр.****,
съдебен адрес: гр.****, ул. "****" №1А, против „****” АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.****, **** **** – Г“, бул.“****“ №****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.**** район р-н ****, **** **** - Г, бул. „****" No ****, поради погасяване
на възможността за принудително събиране на вземанията, в общ размер на
836,11 лева, от които: 828.37 лева, представляваща главница за незплатена ел.
енергия по фактура № ****/22.05.2017 г. за периода от 23.09.2010 г. до
21.09.2012 г.; сумата от 8.74 мораторна лихва от датата на падежа на
фактурата 12.06.2017 г. до 20.07.2017 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 6667/18.08.2017 г. по ч. гр. д № 11903/2017 г. по описа на
ВРС, по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за
образуване на изпълнително дело №2017****0400**** по описа на ЧСИ ****,
с район на действие – ОС-****, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.****, ул. "****" № 12
ДА ЗАПЛАТИ на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.**** район р-н ****, **** **** - Г, бул. „****" No ****, сумата от 120,00
лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 вр. Чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11