РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Пловдив, 31.05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 3936 по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 144 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на „Градски транспорт –
Пловдив“ АД в производство по несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Стамболов“ №2, представлявано от изпълнителния директор А.Н.Б.,
срещу заповед № 18ОА3004/21.12.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е
наредено временно да се премахне въздушно – контактна мрежа за тролейбусен
транспорт – гр. Пловдив в участъка по платното на бул. „Цар Борис III –
Обединител“, гр. Пловдив: от кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Цар
Борис III – Обединител“, гр. Пловдив до кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ с
бул. „Цар Борис III – Обединител“ и ул. „Цанко Дюстабанов“,
гр. Пловдив, във връзка с реализацията на откриващия спектакъл: Пловдив –
Европейска столица на културата 2019г. на 12.01.2019г. и обективно съществуваща
реална и непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и гостите
на гр. Пловдив.
На основание
чл. 60, ал.1 от АПК, във връзка с осигуряване на живота и здравето на
гражданите, административният орган е разпоредил предварително изпълнение на
заповедта.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че липсват както фактическите, така и правните
основания за издаването й. Твърди се, че
състоянието на въздушно – контактна мрежа /ВКМ/
в процесния участък е добро, поради което се
явяват неверни констатациите на ответника, че е налице непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите. Сочи се, че за поддръжката на съоръжението
е сключен договор през 2017г. с фирма - изпълнител, която е извършила техническо
укрепване и възстановяван на ВКМ. Възразява
се, че премахването на мрежата без наличието на заявените в заповедта
фактически и правни основания е в нарушение на принципите за неприкосновеност
на частната собственост, правовата държава и чл. 6, § 1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
3. Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез
процесуалните си представители юрисконсулт К. и юрисконсулт С., подържа
становище за недопустимост и неоснователността на жалбата. Твърди се, че
оспорването е извършено от лице без представителна власт, тъй като дружеството
– жалбоподател е в производство по несъстоятелност и следва да се представлява
от назначения му синдик, а от друга страна премахването на ВКМ е временно, поради
което липсва и
правен интерес за търсената съдебна защита. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Според вписаните в Търговски
регистър при Агенция по вписванията /https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra/
данни към настоящия на дружеството „Градски транспорт – Пловдив“ АД в производство по несъстоятелност,
ЕИК *********, по силата на определение № 192/26.01.2015г., произнесено по т.д.
№ 912 по описа за 2008г. на Окръжен съд – Пловдив, е назначен постоянен синдик Н.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, който е встъпил в правомощията си считано от 03.02.2015
г.
Според
правилото на чл. 635, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ след влизане в сила на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството,
последното не може да продължи извършването на своята търговска дейност
самостоятелно, а тя следва да е под надзора на синдик. По аргумент от чл. 635,
ал. 3 и чл. 636 от ТЗ надзорът на синдика не ограничава дееспособността на
дружеството - длъжник, вкл. и процесуалната му дееспособност, като неговите
органи могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички
процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, респективно
до влизането в сила на решение по чл. 710 от ТЗ за обявяването му в
несъстоятелност. На този етап
на развитието на процеса, синдикът не може да противопоставя пълномощията си по
чл. 658 от ТЗ. /в този смисъл Определение № 3238/06.03.2012 г. по адм. дело № № 1875/2012 г. на ВАС и Определение № 10891 от
20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2015 г.;
Решение № 118 от 29.03.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2836/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 25 от 17.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2569/2016 г., I т. о., ТК/. Трайно е възприето в съдебната практика, че дори
след десезирането по чл. 711, ал. 1, т. 4 от ТЗ
правомощия на органите да представляват длъжника с цел защита на неговите
интереси в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства
за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за
обявяване на длъжника в несъстоятелност се запазват. По аргумент на по - силното
основание, преди обявяването на дружеството в несъстоятелност, на органите му
не следва да се отрича правото да предприемат действия за защита на дружествените
интереси и в съдебните производства по административни дела. От вписаните в Търговски
регистър обстоятелства не се установява изрично ограничаване на
представителната власт на органите на дружеството - жалбоподател, което към
настоящия момент се представлява от изпълнителния директор А.Н.Б. – лицето
подало жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство.
На следващо
място съдът намира, че правният интерес за водене на настоящото производство е
налице. Времевият характер на приложената мярка не изключва прякото засягане на
правната сфера на дружеството – жалбоподател, за което издадената заповед
създава задължения. Жалбата е подадена в предвидения за това, преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. До кмета на
община Пловдив е отправено писмо вх. № 18-РЗК-1222/19.12.2018г., с което С.С.Б.- артистичен директор на откриващото събитие на Пловдив
– Европейска столица на културата,
във връзка
с реализацията на откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска столица на
културата 2019г. на 12.01.2019г., е поискал да бъде отстранена част от
съществуващите тролейни жици и свързаните с тях прилежащи електрически
стълбове, които са в непосредствена близост и точно над основната сцена и кулата
за излъчване на ефирен сигнал. Необходимостта от тази намеса е обоснована с
избягването на риска от инциденти и наранявания и гарантиране професионалната
реализация на събитието.
7. Със заповед № 18ОА-2954/20.12.2018г. кметът на община
Пловдив е назначил работна група от длъжностни лица в общинската администрация,
която да извърши проверка във връзка с писмо вх. № 18-РЗК-1222/19.12.2018г. За
резултатите от дейността на работната група е съставен протокол от
20.12.2018г., в който е отбелязано, че след прекратяването през 2012г. на
договора за обществен превоз на пътници по тролейбусните линии на гр. Пловдив
ВКМ не се подържа в добро техническо състояние, поради което са зачистили
случите на инциденти. Посочено е, че мрежата е демонтирана в участъка на кръстовището
на бул. „Цар Борис III Обединител“ и
бул. „Шести септември“. Преди и след участъка, в който ще се проведе
откриващото събитие на Пловдив – Европейска столица на културата 2019г.,
мрежата е прекъсната, не е функционална и не може да бъде експлоатирана в
съществуващото й състояние. По отношение на основната сцена и кулата за
излъчване на ефирен сигнал от откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска
столица на културата 2019г. е установено, че част от необходимите монтажни
дейности и височината, до която следва да бъдат издигнати елементите на
подемната техника, надвишават височината на ВКМ в пространството, разположено
над пътното платно в участъка на бул. „Цар Борис III Обединител“. В тази връзка
работната група е изразила мнение, че е необходимо временно премахване на
частите на мрежата в участъка на провеждане на събитието.
8. Според
разрешение за поставяне № 6/28.12.2018г., издадено от кмета на община Пловдив,
на община Пловдив се разрешава да постави преместваем
обект - „Сцена – Кула и поддържащи
звукови и светлинни кули“, във връзка с откриващо събитие на Европейска столица
на културата Пловдив 2019г., в участъка на бул. „Цар Борис III Обединител“
между хотел Тримонциум и южната част на Тунела. Съгласно
условията на разрешителното срокът на действието му е 30 дни, а ползвателят
след демонтиране на преместваемия обект е длъжен да
почисти и възстанови в първоначален вид мястото – общинска собственост.
9. Със Заповед №
18ОА3004/21.12.2018 г. Р.П.зам. – кмет ОИЗЕУО при община Пловдив, в условията
на заместване на кмета на община Пловдив, на основания чл. 44, ал. 1, т. 1, т.
2 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/
е наредил на „Градски транспорт – Пловдив“ АД временно да премахне въздушно –
контактна мрежа за тролейбусен транспорт – гр. Пловдив в участъка по платното
на бул. „Цар Борис III – Обединител“, гр. Пловдив: от кръстовището на ул.
„Патриарх Евтимий“ и бул. „Цар Борис III – Обединител“, гр. Пловдив до
кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ с бул. „Цар Борис III – Обединител“ и ул.
„Цанко Дюстабанов“, гр. Пловдив, във връзка с
реализацията на откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска столица на културата
2019г. на 12.01.2019г. и обективно съществуваща реална и непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите и гостите на гр. Пловдив.
10. Изпълнителният
директор на „Градски транспорт – Пловдив“ АД е подал уведомление вх. №
18-Ф-10157/27.12.2018г. до кмета на община Пловдив, в което е възразил срещу
премахването на ВКМ в процесния участък, тъй като
същата е в добро техническо състояние. Отбелязал е също, че ВКМ е поднадзорно - енергийно
съоръжение за чиито демонтажи и монтажи се изисква изработването на
технически проект. Посочено е, че веднъж демонтирани елементите на ВМК не могат
да се използват за обратно ползване. В подкрепа на тези твърдения пред съда
жалбоподателят представя протокол с дата 27.12.2018г., изготвен от
представители на „Българска транспортна компания – Пловдив“ АД и „Градски
транспорт – Пловдив“ АД, придружен със снимков материал, отразяващ състоянието
на ВКМ в участък от кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Цанко Дюстабанов“, гр. Пловдив и на бул. „Цар Борис III –
Обединител“, гр. Пловдив. За този участък в протокола е посочено, че е в добро
техническо състояние, без провисвания и на допустимия диапазон от 4,80 м – 5,30
м.
11. С писмо изх. №
18-РЗК-1246/28.12.2018г. кметът на община Пловдив е уведомил „Градски транспорт
– Пловдив“ АД, че премахването е с временен характер като след закриващото
събитие – Пловдив – Европейска столица на културата 2019г., община Пловдив ще
положи усилия и при налични средства в бюджета да възстанови премахнатата мрежа
в участъка по платното на бул. „Цар Борис III – Обединител“, гр. Пловдив: от
кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Цар Борис III – Обединител“, гр.
Пловдив до кръстовището на ул. „Граф Игнатиев“ с бул. „Цар Борис III –
Обединител“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, гр. Пловдив.
12. По делото бе
допусната основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.
Л.К., чието заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с
доверие от съда. Според вещото лице в участъка от кръстовището на бул. „Цар
Борис III – Обединител“ и ул. „Цанко Дюстабанов“, гр.
Пловдив до кръстовището на бул. „Цар Борис III – Обединител“ и ул. „Патриарх
Евтимий“ се съдържат 34 междустълбия на ВКМ. В този
участък мрежата е изключена от захранване. Мрежата е демонтирана от 19 междустълбия като стълбовете носят само скобите, с които са
били захванати към тях конзолите и обтяжките. Съдейки
по останалите незасегнати междустълбия вещото лице е
установило, че са в общо добро техническо състояния и няма нарушени габарити между
проводниците на тази част от мрежата и пътното платно. Констатирано е лошо
техническо състояние на отделни елементи на ВКМ: корозия на носещи конзоли, държачи, клеми и обтяжни въжета;
замърсяване на изолатори за подмяна; захранващ фидер
за подмяна. На един от стълбовете липсва едната от общо двете необходими обтяжки. В допълнителното си заключение вещото лице
уточнява, че корозията на носещите конзоли от лявата част на трасето е
повърхностна. Замърсяването на изолаторите също е повърхностно и не отслабва
здравината на мрежата, но влошава функционалността и при поставяне под
напрежение. Вещото лице е изразило мнение, че при екстремни климатични условия
това влошено състояние на елементите способства за опасност от скъсване на държачите и пропадане на мрежата.
13. За
удостоверяване компетентността на зам. – кмет ОИЗЕУО при община Пловдив да
издаде оспорения административен акт бе представена заповед №
18ОА2944/18.12.2018г. на кмета на община Пловдив, с която Р.П.П. е определен да
изпълнява функциите на кмет на общината за периода от 21.12.2018г. до 23.12.2018г.
IV. За правото:
14. Според чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 2 и
ал. 2 от ЗМСМА кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината, насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни
органи, като в изпълнение на своите правомощия издава заповеди. Оспореният
административен е издадена на посоченото правно основание, което съдът намира за
прекалено общо и некореспондиращо с изложените в мотивите на акта фактически
основания, изразената воля на органа, преследваната цел и характера на
неблагоприятното засягане върху правната сфера на адресата. Предвид липсата на конкретно
правно основание, за да извърши преценката за законосъобразност съдът се
ръководи от мотивите и диспозитива на оспорената заповед, които сочат за
необходимост да бъде временно премахната въздушно – контактна мрежа за
тролейбусен транспорт, с цел обезпечаване провеждането на съответно обществено
мероприятие, опазване безопасността на движението и защита живота и здравето на
гражданите.
По смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията мрежите и съоръжения
на техническата инфраструктура представляват строежи. Нареждането за премахване
на такъв вид строежи или елементи от тях по своето естество представлява
административна принуда, която е допустима само в указаните от закон или указа
случаи.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ предвижда правомощие за кметът на общината да задължи
със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. Посоченото правомощие систематично допълва, но се различава от тези
по чл. 195, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, по силата на които кметът може да задължи със
заповед собственикът на строеж да извърши в определен срок необходимите
ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяването му, респ.
да премахне строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства
са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване,
застрашени са от самосрутване, създават условия за
възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да
се поправят или заздравят.
При
преценката за законосъобразност на административния акт съдът е обвързан от
заявените в него фактически и правни основания. В случая необходимостта от
намеса в правната сфера на дружеството – жалбоподател е обоснована с реализацията
на откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска столица на културата 2019г. на
12.01.2019г. и обективно съществуваща реална и непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите и гостите на гр. Пловдив. Тук следва да се отбележи, че както в
мотивите на заповедта, така и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители,
ответникът поддържа, че основният повод за премахване на мрежата е заявката от
организаторите на общественото мероприятие и обстоятелството, че височината на сцената
- кула надвишава височината на ВКМ в пространството, разположено над пътното платно
в участъка на бул. „Цар Борис III Обединител“. В този аспект правно ирелевантно за временното премахване на мрежата се явява
нейното техническо състояние. Прочие този въпрос не е и предмет на обсъждане в
мотивите на издадената заповед. При това положение издадената заповед не попада в хипотезите на чл.
195, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, тъй като разкрива състава на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и
цели налагане на временна мярка, чието прилагане следва да бъде преустановено и
първоначалното положение да бъде възстановено след отпадане на необходимостта
за налагането й. Ответният административен орган не е посочил конкретен срок на
мярката като се е задоволил да я обвърже единствено с реализацията на съответното мероприятие. Ноторен
факт е, че към настоящия момент съоръженията за реализацията на откриващия
спектакъл: Пловдив – Европейска столица на културата 2019г., са демонтирани и
режимът на движението в процесния пътен участък е
възстановен. Това обстоятелство се потвърждава и от приложения към съдебната
експертиза снимков материал и кореспондира с посочения в разрешителното за
поставяне на преместваемия обект 30 дневен срок.
Безспорно е също, че елементите на ВКМ в процесния
участък към настоящия момент не са възстановени. Напротив видно от писмо изх. №
18-РЗК-1246/28.12.2018г. административният орган е поставил възстановяването на
мрежата под условието на наличен бюджет и приключване на закриващото събитие –
Пловдив – Европейска столица на културата 2019г. По смисъла на чл. 142, ал. 2
от АПК изразената от административния орган воля след издаването на оспорената
заповед се явява нов факт от значение за делото, който подлежи на преценка към
момента на приключване на устните състезания.
15. При това положение съдът намира, че
обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган, в предвидената от закона форма и без съществени процесуални
нарушения, но при превратно упражняване на власт в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона. Не може да има съмнение, че оспорената
заповед е издадена в условията на оперативна самостоятелност, при която
административният орган е длъжен да избере най – целесъобразното и
законосъобразно решение, така че да не засяга правата на адресата на акта в
степен по – голяма от необходимата за постигане на целите му. Каза се, ответникът сам е определил временният
характер на приложената административна принуда, но в нарушение на целта на
закона не е установил конкретен срок на мярката, нито е поставил задължение
пред органите на общинската администрация след отпадане на необходимостта от
намесата в правната сфера на адресата да се възстанови предходното положение.
Нарушаването
на визирания "временен характер" следва да се квалифицира като
превратно упражняване на власт, сочещо на противоречие с целта на закона /в
този смисъл Решение № 12235 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8437/2018 г./. Неприкосновеността
на частна собственост е гарантирана в чл. 17, ал. 2 от Конституцията на
Република България като ограничаването й е допустимо, когато следва да бъдат
защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на
други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Доколкото ограничаването в случая е резултата от административна
принуда, то за да е законна същата следва бъде прилагана само в изрично и точно
изброени от закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Административната
принуда за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. В този аспект всяка временна мярка, с която се налага
административна принуда, следва да бъде определена в съответен времеви период,
респ. до възникването или отпадането на ясно определен юридически факт, в
противен случа е налице нарушение на принципите за законност, предвидимост и
съразмерност. Изхождайки от мотивите на оспорената заповед временното
премахване на процесната ВКМ е с цел да се обезпечи
провеждането на съответно обществено мероприятие, което към настоящия момент е
приключило. След издаване на заповедта, ответният орган е въвел основания, които
не кореспондират с изявената в административния акт воля. Тези основания
разкриват преследване на различна цел – трайно премахване на ВКМ, от тази за
която е издаден актът – обезпечаване на откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска
столица на културата 2019г. Необходимостта от това трайно премахване на мрежата
ответникът се стреми да обоснове с влошеното състояние на съоръжението,
неговата нефункционалност и опасността от настъпване на инциденти. Изцяло в
тази насока са както отразените в протокол от 20.12.2018г. фактически
констатации на работната група, така и защитната позиция на процесуалните
представители на ответника.
По
дефиниция превратното упражняване на власт е налице, когато с позволени
средства чрез административния акт се преследва цел, различна от законоустановената, която цел не би могла де се постигне и с
друг акт. Каза се, принципно хипотезата на чл. 195, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ
предоставя възможност на кмета на общината да издаде заповед за трайно
премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение. Трайно възприето е в съдебната практика, че за да е осъществено
правното основание на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ следва да са налице кумулативно следните
предпоставки - строежът да е опасен за живота и здравето на гражданите, да е
негоден за ползване и да не може да се поправи или заздрави /Решение № 12845 от
24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2018 г.;
Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1996/2018 г.; Решение № 2893 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 9466/2017 г.; Решение № 10595 от 30.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7035/2006 г.; Решение №775 от 20.01.2010 г. на
ВАС по адм. д. № 9992/2009 г.; Решение №3169 от
11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2009 г./. При
липса на някоя от тези предпоставки не е налице фактически състав по чл. 195,
ал. 6 от ЗУТ, който да обосновава издаването на заповед за премахване.
Тук следва
да се отбележим, че отразените в протокол от 20.12.2018г. факти и обстоятелства
за състоянието на ВКМ не се ползват с презумпция за вярност, като доказването
им по правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК е поставено в тежест на
административния орган. Тези констатации могат да бъдат оборени от
жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. Приетата по делото
съдебно – техническа експертиза еднозначно сочи, че техническото състояние на
ВКМ в процесния участък не създава пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Вещото лице е
установило и възможността за подмяна и заздравяване на елементите на мрежата,
така че същата да бъде годна за поставяне под напрежение. При това положение
единствено обстоятелството, че към настоящия момент мрежата не функционира, не
е достатъчно основание за прилагане на крайната мярка по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.
Обсъдената
фактическа и правна обстановка обосновава извода, че предоставената от закона възможност
за преценка от страна на административния орган в случая е използвана извън
рамките на закона и в отклонение на неговата цел. Нарушението на принципите за
законност, предвидимост и съразмерност води до превратно упражняване на власт и
незаконосъобразно упражняване на оперативна самостоятелност, което прави
издадената заповед несъответен на целта на закона и дава отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК /в
този смисъл Решение № 15611 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 9448/2017 г., VIII о./.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
а подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. За разноските
16. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 18ОА3004/21.12.2018 г. на кмета на община
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: