№ 919
гр. Русе, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520100157 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. П. А. с
ЕГН:**********, чрез адв.Л. Б. от САК срещу "Стик Кредит" АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София установителен
иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД с искане за прогласяване, че
Договор за потребителски кредит №907667 от 26.11.2022г., сключен между
страните, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 във вр. чл.11,
ал.1, т. 7-12 от ЗПК.
В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на „Стик Кредит“ АД, че клаузата в
чл.27 от Договор за потребителски кредит №907667 от 26.11.2022г., която
предвижда заплащане на неустойка в размер на 1190,30 лева е нищожна.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество "Стик Кредит" АД,
ЕИК:********* - гр.София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, с който е оспорило иска като
неоснователен по подробно изложени съображения. Моли иска да се
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
1
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
26.11.2022г. между страните по делото е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 907667, по силата на който „СТИК КРЕДИТ" АД е
предоставило на ищеца в заем сумата от 950,00 лева при фиксиран ГЛП от
36.00 % и ГПР от 42.58 %. Съгласно погасителен план ищецът е следвало да
внесе 12 броя вноски, всяка една от по 198,20 лева, като сумата включвала
главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 27
от договора.
От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се
установява, че съгласно погасителен план към Договор за кредит
№907667/26.11.2022г. кредитополучателят ще погасява задълженията си по
кредита на 12 месечни вноски, както следва: главница - 950,00 лева и лихва
238,06 лева, като общо дължимата сума по кредита - главница и лихва е в
размер на 1188,06 лева. Експертът установява, че когато като разходи по
кредита е включена само лихвата Годишният процент на разходите ГПР е
42,58%. Когато обаче към задълженията на кредитополучателя е включена и
неустойка за неосигуряване на обезпечение на кредита и дължимите от него
суми са: главница - 950,00 лева, лихва - 238,06 лева о неустойка - 1190,29
лева. Общо дължима сума по кредита - главница, лихва и неустойка е в размер
на 2378,36 лева, като в този случай Годишният процент на разходите ГПР е
499,95 %.
Експертът установява, че договореният годишен лихвен процент по
Договор за паричен заем № 907667 от 26.11.2022 г. е 36,00%. В прессъобщение
от 31.10.2022г. на основание чл.35 от Закона за Българската народна банка
БНБ обявява основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 0.59
на сто, считано от 1 ноември 2022г.
Експертът установява, че съгласно представена от ответника справка
кредитополучателят Е. А. е платил суми в лева, както следва:
- На 21.12.2022г. е платена сума в размер на 200,00 лева, с която са
погасени 27,20 лева главница; 28,50 лева лихва и 144,30 лева неустойка.
- На 27.12.2022г. е платена сума в размер на 928,10 лева, с която са
погасени 922,80 лева главница, 0,89 лева лихва и 4,41 лева неустойка.
2
Кредитополучателят е платил обща сума в размер на 1128,10 лева, с
които са погасени общо задълженията по кредита, както следва: Главница -
950,00 лева, Лихва - 29,39 лева и Неустойка - 148,71 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен ".
Изхождайки от предмета на процесния Договор №907667/26.11.2022г. и
страните по него - физическо лице, което при сключване на контракта действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита,
че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен
потребителски кредит. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
3
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с
нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Така според чл.З от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл.З от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия.
Когато обаче, продавач или доставчик твърди, че клауза от договор
с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на
въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски
заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази
насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е
сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна-
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 от
ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни —
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В конкретния казус, сключеният договор за паричен заем е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК. Това е така, тъй
4
като запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор №907667/26.11.2022г. за потребителски кредит, съдът
констатира, че уговорената в ОУ неустойка, според която същата се дължи
при неосигуряване на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който
да отговаря едновременно на посочените от ОУ условия или да предостави
банкова гаранция в тридневен срок, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити.
Това е така, тъй като на практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е
изрично посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за
кредит. В конкретния случай няма никакви данни дали изобщо е извършена
проверка за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
Безспорно по посочения начин се заобикаля законът - чл.33, ал.1 от ЗПК,
който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД.
5
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване от „Стик Кредит“ АД. Според т.З от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г, ОСТК, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че посочената
неустойка следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй
като това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в случая това не е сторено. Ето защо и
абсолютно некоректно е посочен размерът на ГПР в договора за кредит –
42,58% вместо действителния размер на ГПР който е 499,95%, което е
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради това на основание чл.22 от
същия закон, той е изцяло недействителен.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. и на ОС Русе - напр.
Решение по Въззивно търговско дело № 20234501000080 по описа за 2023г. с
докладчик съдия И. Дамаскинов. С оглед на изложеното предявения от ищеца
иск за прогласяване на недействителността /нищожността/ на договора се
явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски в размер на 500,00 лева за платен депозит за вещо лице.
В тежест на ответника е и сумата от 95,13 лева д.т. за разглеждане на
делото, която следва да заплати в полза на Русенски районен съд.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА съдът определя
възнаграждение за иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД в размер на 537,84 лева по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.Л. К. Б. от САК с ЕГН:********** за осъществената
правна помощ на ищеца Е. П. А. с ЕГН:********** по делото.
Мотивиран от горното, съдът:
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/, на осн.26,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №907667 от
26.11.2022г., между ищеца Е. П. А. с ЕГН:********** и ответника "Стик
Кредит" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София.
ОСЪЖДА ответника "Стик Кредит" АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца Е. П. А. с
ЕГН:********** сумата от 500,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника "Стик Кредит" АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати в полза на Русенски районен съд
сумата от 95,13 лева представялваща д.т. за разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ответника "Стик Кредит" АД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати на адв.Л. К. Б., ЕГН:**********
от САК (Софийска адвокатска колегия) сумата от 537,84 лева,
представялваща адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ
на ищеца Е. П. А. с ЕГН:********** по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7