Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………../14.12.2021 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Вяра Баева,
като разгледа докладваното от съдия Найденова гражданско дело
номер 4914 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258-273 от ГПК.
С решение № 14/04.04.20187 г. по гр.д. № 1140/2017 г. на ВСК, ІІ г.о., е отменено въззивното решение № 7734/25.10.2016 г. по гр.д.№
15739/2015 г. на СГС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд. С отменителното решение на ВКС са дадени указания на въззивния
съд, че при новото разлеждане на делото не може да се позове на
силата на присъдено нещо на нито едно от двете влезли в сила решения по
предходни дела – нито на решение 04.07.2012 г. по гр.д. № 71/2012г. на ВКС, IV г.о. по искове по чл.21 от СК с което
са определени квотите на страните с прекратената СИО на делбения имот, нито на решение по гр.д. № 11300/2011 г. на СГС, с което Р.С.
е призната за изключителен собственик на спорния делбен имот, в което Н.К.
участва като подпомагаща страна, а следва да реши въззивния съд спора по
настоящето дело за делба на същия имот, след собствен анализ на доказателствата
относно съществуването на съсобственост и дяловете в съсобствеността, ако
приеме, че такава има. Дадени са и конкретни указания на въззивния съд при
новото разглеждане на делото да се дадат указания на страните за ангажиране на
относимите според тях доказателства, които да бъдат обсъдени и преценени от
решаващия съд, доколкото при предходното разглеждане на делото спорът е бил
съсредоточен върху последиците от установеното с предходните съдебни решения, а
именно да се укаже на страните да посочат доказателства в подкрепа на
твърденията си - за ищеца, че е налице съсобственост при определени квоти, за
ответницата - че имотът е нейна изключителна собственост поради пълна
трансформация.
В изпълнение на дадените
указания на въззивния съд по чл.294, ал.1 от ГПК, на страните е указано да
ангажират относими доказателства според твърденията им, което те са сторили с
молби- ищецът посочва и представя писмени такива от 28.11.2018 г. и нови
писмени доказателства, приети в последното открито съдебно заседание на
14.05.2021 г., и ответницата – с молба в открито съдебно заседание на
05.12.2018 г. посочва доказателства и представя писмени такива. Всяка насрещна
страна е взела становище по новите доказателства, приети при новото разглеждане
от въззивния съд на спора- ответницата в открито съдебно заседание на
05.12.2018 г., ищецът- с молба от 07.02.2019 г. Тези доказателства и становища на страните ще
бъда обсъдени по-долу в настоящето решение по спорните между страните въпроси.
Събрани са като нови доказателства пред въззивния съд и показания на свидетеля К.П.,
също и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
По предмета на въззивното
производство, съдът намира следното :
С решение № ІІ-72-72/30.07.2015
г. по гр.д. № 55017/2012 г. на СРС, 72 състав, е допусната съдебна делба на
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 22 /двадесет и две/, находящ се в гр.
София, ул. „*********, със застроена площ от 88,65 /осемдесет и осем цяло и
шестдесет и пет стотни/ кв.м., състоящ се от: стая, дневна, кухня, баня,
тоалетна, предверие и тераси, при посочени граници: изток- двор, запад-
стълбище и двор, север- двор и юг- апартамент № 23, заедно с принадлежащото му
мазе № 44 /четиридесет и четири/ с площ от 12,96 кв.м. /дванадесет цяло и
деветдесет и шест кв.м./ при граници: мазе №45 и коридор, английски двор и
коридор, мазе №43 и двор, и таван № 43 /четиридесет и три/, с площ от 6,52
кв.м. /шест цяло и петдесет и два кв.м./ при граници: таван №44, таван №40 и
тераса, двор и коридор, заедно с 2,223 % /две цяло двеста двадесет и три
хилядни върху сто/ ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от
дворното място, цялото от 2 289 /две хиляди двеста осемдесет и девет/ кв.м.,
представляващо УПИ V-348а, 3486, 348в, 348д от квартал № 288д по скица, при
съсобственици и дялове : за ищеца Н.Б.К.
445 000/591 561,20 ид.части и за ответницата Р.Г.С.- 146 561,20/591 561,20 ид.части.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от ответницата
Р.Г.С. с оплаквания за недопустимост и неправилност. Оплакването за
недопустимост се основава на възражението, че е налице влязло в сила решение от
07.06.2012 г. по гр.д.№ 11300/2011 г. на СГС, ГО, IV-A въззивен състав /по
първоинстанционно гр.д.№ ********** г. на СРС, 34 с-в/, с което съдът е приел,
че процесният апартамент е изплатен със собствени на Р.С. средства, поради
което тя е единствен собственик на имота, и делбата не следвало да се допуска,
както и че липсвало окончателно ценообразуване на имотите, построени от ЖСК
„Минерал“, което водело до нищожност на приетия окончателен разпределителен
протокол от ЖСК и имотът оставал в патримониума на ЖСК, при което делбата му
била недопустима, като за оспорване на приетия окончателен разпределителен
протокол е завела иск срещу ЖСК и образувано гр.д.№ 36589/2021 г. на СРС, 29
с-в, преобразувано в последствие като гр.д.№ 3423/2013 г. на СГС, ГО, І-4
състав, и че по тази причина било налице и основание за спиране на
производството. Оспорва и правилността на решението с възраженията, че
решението от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71/2012 г. на ВКС, IV ГО, с което на Н.К.
е признат дял от съсобствеността на делбения имот, е нищожно, и това нейно
възражение не било обсъдено от първоинстанционния съд. Поддържа възражението си
с отговора на исковата молба, че само тя е изключителен собственик на делбения
имот като придобит от нея като член кооператор, че процесният недвижим имот е
нейна индивидуална собственост – призната с влязло в сила решение от 03.05.2011
г. по гр.д.№ 27495/2006 г. на CPC, I ГО, 34 състав, оставено в сила от
въззивния съд с решение по гр.д.№
11300/2011 г. на СГС, ГО, IV-A въззивен състав. Моли решението да се отмени и
производството по делото да се прекрати .
Въззиваемият - ищец Н.Б.К. оспорва въззивната жалба с
възраженията, че е налице съсобственост при дялове на страните, установени с
решението от 04.07.2012 г. по гр.д. № 71/2012 г. на на ВКС, IV г.о. по искове
по чл.21 от СК на всеки от тях, което решение на ВКС не било нищожно, влязло е
в сила и задължително за делбения съд. Моли решението да се потвърди.
По обхвата на въззивната проверка
за валидност, допустимост и правилност на обжалваното първоинстанционно решение,
настоящият въззивен състав намира следното :
Съобразявайки характера на новото
въззивно разглеждане на спора- в производство по чл.294, ал.1 от ГПК,
въззивният съд намира, че следва да се произнесе само по тези оплаквания с
въззивната жалба и възражениято по нея на насрещната страна, които не са били
разрешени с отменителното решение на ВКС, като новото разглеждане е в рамките
по спорните въпроси, очертани от касационното решение / в този смисъл решение №
60042 от 26.07.2021 г. по т. д. № 242/2020 Г., Т. К., І т. о. на ВКС, решение №
218 от 14.11.2013 г. по гр. д. № 2324/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/.
По оплакването с въззивната жалба на ответницата Р.С. за
нищожността на решение № 320/04.07.2012 г. по гр.д. № 71/2012 г. на на ВКС, IV
г.о., настоящият въззивен състав не следва да се произнася, нито да приема нещо
различно, тъй като този въпрос е
разрешен с решението на ВКС по чл.294 от ГПК. По същите съображения от обхвата
на въззивната проверка по чл.269 от ГПК е изключен и спорния въпрос кое от
влезлите в сила решения по предходни спорове с участие на същите страни, и за същия имот /по гр.д.№ 71/2012г. на на ВКС,
IV г.о. и по гр.д. № 11300/2011 г. на СГС/,
има приоритет, тъй като и този спорен въпрос е решен с отменителното
решение на ВКС по чл.294 от ГПК. Според изложеното в мотивите на отменителното
решение на ВКС, при разрешаване на висящия спор по допускане на съдебна делба,
съдът не може да се позове на силата на присъдено нещо на нито едно от тези две
решения, тъй като те са взаимно противоречиви по спорния въпрос има ли
съсобственост между страните или не спрямо делбения имот, изчерпани са
способите за отмяната им, при което настоящият въззивен състав не може да се
позове на силата на присъдено нещо на нито едно от тези две решения, а следва
да разреши спора за наличие или липса на съсобственост, след свой анализ на
доказателствата относно съществуването на съсобственост и дяловете в
съсобствеността, ако приеме, че такава има. Ето защо тези две решения по
предишни дела не се съобразяват от настоящия въззивен състав при решаване на
спора налице ли е съсобственост между Н.К. и Р.С. спрямо описания в исковата
молба недвижим жилищен имот и платена ли е цената на делбения имот изцяло с
лични средства на Р.С. и частично от Н.К..
Въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция по иск за делба.
Спорни пред настоящия въззивен
състав, според и задължителните указания на ВКС, са въпросите за
наличето/липсата на съсобственост между страните, очертани от следните спорни
между страните въпроси : налице ли е валидно преминаване на собствеността на
ап.22 от ЖСК „Минерал“ към
член-кооператора, на който е разпределено жилището, има ли окончателно
ценообразуване и каква е цената на жилището, кой от съделителите е бил член –кооператор
на ЖСК“Минерал“ за придобиване на ап.22, какви лични средства е вложил всеки от
съделителите за изплащане цената на жилището ап.22, които вложени лични
средства да обосноват изключване на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК от 1985
г./отм., но приложим в случая/.
По тези спорни въпроси въззивният
съд намира следното:
Имотът, върху който е постоена сградата, в която се
намира делбеният ап.22, е бил закупен от ЖСК
„Минерал” с нотариален акт № 189, том II, по нот. дело № 401/ 1991 г., издаден
на 22.01.1991 г. от l-ви нотариус при СРС и нотариален акт № 70, том XXX, по
нот. дело № 6003/ 1996 г., издаден на 01.04.1996 г. от I-ви нотариус при СРС.
С протокол обр.16 от 16.08.1995 г.
на ДПК, е установена годността за ползване на строежа- жилищна сграда, изградена от ЖСК“Минерал“. С разрешение №
171/01.09.95 г. на ДИТСК е разрешено ползването на строеж: жилищна сграда на
ул.”*********, гр.София. В това разрешение като собственик под т.18 е вписана Р.Г.
Д..
С окончателен разпределителен
протокол на ЖСК „Минерал”-Приложение № 1 към Протокол от ОС на ЖСК „Минерал“ от
06.03.1998 г., делбеният ап.22 заедно с
мазе № 44 , таван № 43, и ведно с 2,223% ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена сградата, на стойност 169 713 лв. / преди
деноминацията на лева от 05.07.1999 г./, е разпределен на Р.Г.С.К.и Н.Б.К.. Към
дата 06.03.1998 г. Р.Г.С. и Н.Б.К. още не са били в брак. Бракът между тях е
сключен на 22.03.1998 г., като жената носи след брака фамилното име С.-К..
С нотариален акт № 39 по н.д.№
178/98 г. на 26.10.05 г. Р.Г.С.К.и Н.Б.К.
са признати за собственици на процесния недвижим имот, построен върху земя на
ЖСК „Минерал”. В този нотариален акт е посочена данъчната оценка на имота общо
48033,70 лв. При съставянето на този нотар. акт по реда на чл.35, ал.2 от ЗЖСК,
на нотариуса са представени освен описаните в доказателствената част на нотариалния
акт документи, отнасящи се до придобиване правото на собственост върху земята и
установяване годността на строежа, така също и окончателен разпределителен
протокол на ЖСК“Минерал“ от 06.03.1998 г., удостоверение от УС на ЖСК
„Минерал“, че окончателния разпределителен протокол не е обжалван и е влязъл в
сила, списък на член-кооператорите удостоверен от членовете на УС на ЖСК,
удостоверение за актуално състояние на ЖСК“Минерал“ от 30.11.1998 . по ф.д.№
8979/1990 г. на СГС. Доказателствени копия на тези документи от ЖСК, заверени
от нотариуса, са приети по делото / л.27-л.42 от настоящето въззивно дело/. В окончателния
разпределителен протокол за ап.22 и в списък на член-кооператорите, Н.К. е вписан като член –кооператор наред с Р.С.-К..
Бракът между Н.Б.К. и Р.Г. К. е
прекратен с решение по гр.д.№ 3650/05 г.
на СРС, влязло в сила на 26.04.2007 г. по
развода.
Видно от удостоверение № 43/06 г. на
СО-р-н „Красно село” Р.Г.С.К.и Р.Г. Д.
са имена на едно и също лице.
Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК и
приетото в решението по т. 2 от ППВС № 3/12.11.1983 г. и ППВС № 4/18.05.1987 г.,
правото на собственост върху обект в ЖСК. се придобива с издаването на
нотариалния акт за съответния имот съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. В случая
нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за процесния апартамент е издаден на 26.10.2005
г., по време на брака на страните по делото, и от този момент Р.Г.С.К.и Н.Б.К.
са станали собственици на апартамента при условията на установената с чл.19,
ал.1 от СК от 1985 г./отм./ съпружеска имуществена общност /СИО/. Не се спори
между страните, че от 26.07.1993 г. Р.С. /тогава с фамилно име Д./ е
член-кооператор на ЖСК“Минерал“ за придобиване на ап.22 с таван и мазе -
липсата на спор за това произтича от съвпадащите се изявления на страните пред
настоящия въззивен съд, като ищецът признава този факт с молбата си 07.02.2019 г.
За участието на Р.С. като член-кооператор са събрани и други косвени
доказателства- протокол от ОС на ЖСК „Минерал“ от 13.05.1995 г./пълен текст, на
л.48-50 от настоящето дело/, договор от
26.07.1993 г. между С.С./строителя на сградата на ЖСК“Минерал/ и Р. Д.,
показанията на свид. К.П. /касиер на ЖСК“Минерал“/, преценката на които,
въпреки липсата на изрично представено решение на ОС на ЖСК за приемането й за
член -кооператор, водят до извода, че тя е била такъв от 26.07.1993 г.
По спорна бил ли е Н.К. приет за
член-кооператор на ЖСК“Минерал“ за придобиване на ап.22 :
По този спорен въпрос е формирана
съдебна практика по правилното приложение на закона, която настоящият въззивен
състав също споделя (напр. решение № 13 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 853/2018 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС, решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 264/2014
г., на ВКС), според която, в съотвествие и с решението
по т.2 от ППВС № 3/1983 г. се приема, че
ако нотариалният акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК е съставен по време на действието на СК от
1985 г. (отм.) и по време на брака на член-коператор в ЖСК, на когото е
разпределен имотът, презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) за
съвместен принос в придобиването намира приложение, и до доказване на
противното се счита, че имотът е СИО, независимо от това дали в нотариалния акт
като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от тях и независимо
от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или не. В този случай
би могло да се признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг
само ако той докаже, че другият съпруг няма никакъв принос в придобиването му.
Ето защо настоящият въззивен състав приема, че в случая е без значение дали към
датата на издаване на този нотариален акт на 26.10.2005 г. Н.К. е бил
член-кооператор на ЖСК“Минерал“, защото същият, по силата на СК от 1985 г.(отм.) става
наред с Р.С., съсобственик на жилището- ап.22 в режим на СИО, както е посочено
в издадения от нотариуса нотариален акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК. В този смисъл
посочването му като член-кооператор наред с Р.С. в окончателният
разпределителен протокол и в списъка на член–кооператорите, представени на
нотариуса, не може да опорочи издаденият констативен нотариален акт, доколкото
към момента на съставянето на този нотариален акт двамата вече са в брак.
Действително, по делото не се събраха доказателства, с изключение на
горепосочените две, от които да се установи, че Н.К. е бил приет за
член-кооператор на ЖСК“Минерал“, вкл. и от показанията на свид. К.П. е видно,
че Н.К. никога не е бил приеман за член-кооператор в ЖСК“Минерал“, но е присъствал
на някои ОС на ЖСК като лице-приятел на Р.С., но това не се отразява негативно,
не е в състояние да отрече участието му, върху участието му в придобитата при режим на
СИО съсобственост на делбеният ап.22 наред с Р.С., според вече изложеното
по-горе.
По спора за валидността
на решението за приемане на окончателен разпределителен протокол за
разпределяне на новопростоените жилища, вкл. и ап.22, и за окончателното
ценообразуване :
Неоснователно е оплакването на
въззивницата за недопустимост на първоинстанционното решение, респ. и на иска
за делба, тъй като делбеният имот бил още в патримониума на ЖСК „Минерал“ и за
това по неин иск, вкл. и за нищожност на окончателния разпределителен протокол
и за липсата на окончателно ценообразуване, било образувано гр.д.№ 36589/2021
г. на СРС, 29 с-в, преобразувано в последствие като гр.д.№ 3423/2013 г. на СГС,
ГО, І-4 състав, евентуално че било налице и основание за спиране на настоящето
делбено дело. Действително, ответницата е представила доказателство за висящо
производство по това друго дело още пред първоинстанционния съд, но на
настоящия въззивен състав е служебно известно прекратяването на това дело, а и
съдържанието на приключващия акт по това дело е и публично известно с регистъра
на приключените дела по чл.235, ал.5 от ГПК. Видно е от този акт - определение №
26708/09.11.2016 г. по гр.д.№ 3423/2013 г. на СГС, ГО, І-4 състав, че
производството по това дело в частта по иска за прогласяване нищожност на
решението на ОС на ЖСК и по иск по чл.39 ЗЖСК е прекратено с влязло в сила
определение от 23.10.2012 г., а в останалата част по иска по чл.124 от ГПК е било прекратено с посоченото определение,
което е влязло в сила на 14.11.2016 г.
Окончателна цена на имотите по
смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК се явява
цената на имота, определена непосредствено преди приемане на решението по чл.
35, ал. 1 ЗЖСК, доколкото това решение по чл.35, ал.1 от ЗЖСК е подготвящо
прекратяването на ЖСК и снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове,
както и трансформирането на сградата в етажна собственост. Това решение на ОС
на член-кооператорите на ЖСК има за цел да конкретизира цената на всеки отделен
обект в сградата непосредствено преди приемане на решението за прекратяване на
ЖСК. Видно и от акт обр.16 от 16.08.1995 г. за установяване годност на строежа,
сградата е в завършен вид, жилищните помещения са с врати, дограма, подови
настилки, стените- шпакловани и боядисани с латекс, довършени тераси и общи
части, при което не може да се приеме, че към 06.03.1998 г., която с решение на
ОС на ЖСК е приет окончателния разпределителен протокол и определени цените на
отделните жилищни обекти, е имало останали довършителни работи, които да водят
до извод, че окончателната цена би била по-голяма от тази, посочена в
окончателния разпределитене протокол на ЖСК“Минерал“ от 06.03.1995 г. за ап.22
с мазе, таван и приспадащи се ид.ч. от о.ч. на сградата и от мястото от 169 713
лв./ неденоминирани/. Именно въз основа на извършеното от ЖСК окончателно
ценообразуване на отделните обекти-предмет на придобиване от
член-кооператорите, се определят и припадащите се към всеки отделен обект ид.ч.
от общите части на сградата и дворното място. Следва да се има предвид липсата
на законова забрана след приемане на окончателното ценообразуване от ЖСК да бъдат извършвани довършителни строително-монтажни
работи в сградата и подобрения от етажните собственици в имотите им, но това не
се отразява върху приетото от ЖСК окончателно ценообразуване. Възможно е ЖСК да
е приело предварителни цени на отделните обекти, за които приема член кооператори, както и да са
събирани суми от член-кооператорите в по-голям размер от този, определен при
окончателното ценообразуване- както заплащаните към ЖСК, така и заплащаните
направо към строителя, но такава разлика може да породи спорове за уреждане на
сметките между кооператорите, предприемача-строител и ЖСК, но не може да
замести компетентността на ОС на ЖСК да направи окончателното ценообразуване и
да определи окончателната цена на всеки индивидуален обект-предмет на вещно
право. В този ред на мисли настоящият въззивен състав съобрази и установеното
от документа, озаглавен „Справка за неиздължените суми на С.С.съгласно
сключените с него договори“, неподписан документ представен от ответницата пред
настоящия въззивен състав в открито съдебно заседание на 5.12.2018 г., че за
изграждане на кооперацията до карабина, на строителя са платени
1 383 795 лв. при полагащи се по договор 960 000 лв., или са
наплатени в повече 423 795 лв. Влязлото в сила решение по чл. 35, ал. 1
ЗЖСК е предпоставка за снабдяването на членовете на ЖСК с нотариални актове с
конститутивно действие. Въпросите по чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЖСК- за
разпределяне на имотите между член-кооператорите и за определяне на
окончателната цена и припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място/правото на строеж, са от изключителната компетентност на ОС на
ЖСК, а контролът върху взетите в тази връзка решения е регламентиран с чл.чл.
39 - 42 ЗЖСК. Легитимирани да инициират производство по оспорване на
ценообразуването са само член-кооператори, по аргумент от чл. 40, ал. 1 и, ал.
2 ЗЖСК, и в нарочно производство по ЗЖСК, респ. ако ЖСК не е извършила
окончателно ценообразуване, член-кооператорите могат да поискат районния съд да
направи това в нарочно производство по чл.36
от ЗЖСК. В случай не се твърди от ответницата, че е била налице хипотеза на
чл.36 от ЗЖСК, а производството по иска й срещу ЖСК“Минерал“ за оспорване
решението за окончателния разпределителен протокол и цената по него за ап.22 е
прекратено, както бе посочено по-горе / гр.д.№ 3423/2013 г. на СГС, ГО, І-4 състав/. Законосъобразността на решенията на ОС на ЖСК
не може да се подлага на преценка извън производството по иск по чл. 39 ЗЖСК,
поради което настоящият въззивен състав, по иска за делба, следва да приеме, че
окончателната цена на ап. 22 с прилежащите му мазе, таван и ид.ч. от о.ч. на
сградата и дворното място, е тази, посочена в Приложение № 1 към решение на ОС
на ЖСК “Минерал“ от 06.03.1996 г., а именно общо 169 713 лв./ неденоминираниа./
В този смисъл е напр. решение № 60130 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 2990/2020
г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Ето защо съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и приетите за общо известни
факти за прекратеното дело по иска на Р.С. срещу ЖСК, води до извод, че са били налице предпоставките на чл. 35,
ал. 2 ЗЖСК за издаване на нотариален акт на собствениците, въз основа на приет
от ОС на ЖСК окончателен разпределителен протокол и ценообразуване на
06.03.1996 г. още повече че и самата Р.С. в становищата си при новото
разглеждане на делото пред въззивния съд се позовава на придобиване на права на
основание издадения нотариален акт от 26.10.2005 г.
По делото са събрани доказателства,
че в полза на ЖСК „Минерал“ са били внасяни за захранване на ап.22 по ПКО суми,
отразени в справка за ап.22, подписана от касиера на ЖСК К.П./ на л.63 от
настоящето дело/. Това са съответно 252 599 лв. / по ПКО по т.1-12/, още 60 000
лв. , 14 850 лв. и 2500 лв., или общо 329 949 лв. /неденоминирани/. Тази
сума надвишава приетата окончателна цена от ОС на ЖСК по протокола от
06.03.1996 г., но тази по-висока събрана сума не следва да се зачита като
окончателна цена за придобиването на делбения ап. 22 към момента на прехвърляне
на собствеността от ЖСК „Минерал“ на Р.С. и Н.К. на 26.10.2005 г. в
констативния нотариален акт, по изложените по-горе съображения коя цена се се
счита за окончателна цена. Аналогично, по същите тези съображения, не следва
да се съобразява и цената на ап.22, уговорена с договора от
26.07.1993 г. между строителя на сградата на ЖСК-С.С.и Р.С. /тогава Д./ на
1 100 000 лв. / неденоминирани/ .
По спора за лични средства, влагани
от всеки от съделителите за изплащане цената на жилището ап.22, които вложени
лични средства да обосноват изключване на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК от
1985 г./отм./, но приложим в случая : Както
вече бе посочено по-горе в настоящето решение, според и установената съдебна
практика по правилното приложение на закона, правото на собственост върху
обекти с в сграда, изградена от ЖКС, се придобива от датата на съставяне на
нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, и доколкото страните по настоящето
делбено дело са били в брак към тази дата, то по силата на презумпцията на чл.
19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм.) за съвместен принос в придобиването, до
доказване на противното се счита, че имотът е СИО, независимо от това дали в
нотариалния акт като собственици са посочени двамата съпрузи или само един от
тях и независимо от това дали другият съпруг е бил член-кооператор на ЖСК или
не. В този случай би могло да се
признае, че имотът е индивидуална собственост на единия съпруг само ако той
докаже, че другият съпруг няма никакъв принос в придобиването му, респ. ако не бъде установена твърдяната от този съпруг
пълна трансформация, но се установи частично влагане на лични средства при
придобиването на имотите, искът следва да се уважи за съответната идеална част
от тях ./ в тази насока се съобрази и разяснението по решение № 13 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 853/2018 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/.
Ответницата по иска за делба Р.С. противопоставя
възражението, че цената на ап.22 е заплатена изцяло с нейни лични средства,
платени преди брака й с ищеца Н.К., в размер на сумата, посочена в справката за
ап.22, подписана от касиера на ЖСК“Минерал“ К.П., като на строителя на сградата
С.С.са били възстановени и внесените от него 700 000 лв./неденоминирани/,
внасяни от С.С.на ЖСК когато е започнало захранването на сметка за ап.22 / на
л.62 от настоящето дело/ открита сметката за ап.22 на 25.02.1993 г. , както се
твърди окончателно и с писмените бележки на ответницата.
Ищецът Н.К. противопоставя
възражения по становището от 07.02.2019 г., че от сумите по справката за ап.22
/тази на л.63 от настоящето дело/ само тези по ПКО по т.9-12 , издадени в
периода 15.09.1993 г. - 30.04.1996 г. могат да се зачитат като доказателство за
внесени суми от Р.С., защото преди 26.07.1993 г. /когато е договорът й със
строителя С.С./ нямало как тя да внася пари, а те са били внасяни от самия С.С..
Или налице е съвпадане на твърденията на двете страни, че сумите по ПКО по т.9-12 от тази справка, в размер на общо
75 906 лв./неденоминирани/ са били внесени само от Р.С. и по време преди
брака й с ищеца. За част от тези суми са приети и копия от самите ПКО, от които
е видно, че по ПКО по т.10-12 като вносител е посочена Р. Д. /сега С./. Налице е съвпадане на
твърденията на двете страни и по отношение на част от сумите по посочените в
същата справка за ап.22 / на л.63/ по ПКО № 4/22.11.1996 г. за
40 000лв./неденоминирани/ и ПКО № 8/02.12.1996 г. за 20 000лв.
/неденоминирани/, а именно че половината/ или 30 000 лв./ са внесени от
ответницата, доколкото ищецът твърди, че тези суми са били на двамата
съделители. Сумите по тези 2 ПКО, внесени в ЖСК, са с посочени вносители Б. К. и
В. С., за които няма спор по делото, че първият е баща на ищеца Н.К. а втората
е майка на ответницата Р.С.. Няма съвпадане по твърденията, че останалата
половина от тези средства са били лични на ответницата, респ. на ищеца.
Не се спори по делото, че сумите по
ПКО по т.1-8 от същата справка за захранване на ап.22 са внасяни от строителя
на сградата С.С.на ЖСК, за което по делото са приети и доказателствени копия от
самите ПКО- които са за по-големи суми и част от тях са отнасяни за захранване на ап.22 видно
от самата справка. Първоначалното захранване на сметката за ап.22 от строителя С.С.се
установява и от показанията на свид.К.П.-касиер на ЖСК „Минерал“. Сумата общо
по тези ПКО по т.1-8 от справката за захранване на ап.22 /на л.63/ внесени от С.С.,
е общо 176 693 лв.
Страните по делото спорят кой от тях
двамата е заплатил със свои лични средства на С.С.внесените от последния суми
за захранване сметката на ап.22. Събраните в тази насока доказателства- писмени
и заключение на съдебно-счетоводна експертиза/основно и допълнително/ не водят
до извод, че някой от двамата съделители по делото е заплатил на С.С.с лични
средства внесените от С.С.в полза на ЖСК суми за захранване на сметката на
ап.22. Представените от Н.К. 5 бр. РКО за платени на С.С.суми – на л.14 -18 от
настоящето дело, са изключени от въззивния съд от доказателствата. Приетият в
последното открито съдебно заседание на 14.05.2021 г. РКО от 12.04.1994 г. за
платени на С.С.от Фирма „Н.“ сума от 400 000 лв./неденоминирани/ с
основание „ съгл. договор“ не установява, че сумата по този РКО представлява
лични средства на Н.К., както твърди той с молбата-пояснение по приетите нови
доказателства от настоящия възизвен състав –представена за посредното открито
съдебно заседание по делото. Тези нови доказателства- за договори за заем от
1995 г. между Б. К. и регистриран от Н.К.
ЕТ, от една страна, и Фирма „Н.“ от друга страна, и справки за
дълготрайни активи, баланси и отчети за парични потоци за 1996 г., не водят
също до такъв извод. Първо защото сумата
по горния РКО е платена на С.С.на 12.04.1994 г., а другите доказателства сочат
на заемни отношения след това- през 1995 г., поради което не може да се направи
връзка че заеманите от Фирма „Н.“ парични средства от баща и син К. през 1995
г. е именно с цел заплащане цената на ап.22. Второ, тези доказателства не
доказват, че произхода на тези 400 000 лв./неденоминирани/, платени на С.С.на
12.04.1994 г. са лични средства на Н.К., доколкото са платени на С.С.от трето
лице-Фирма „Н.“ и се презумира, че тези 400 000 лв./неденоминирани/ са
именно парични средства на тази фирма, и не може от съдържанието само на този
РКО да се извлече друг произход на тези средства нито плащането им в полза на Н.К.
за покриване цената на ап.22.
Аналогично не следва извод, че
преведените от В. С. 750 000 лв. /неденоминирани/
с основание „съгл. договор за заем“ , платени на СД „Н. С.К. и сие“ с платежно нареждане от
21.02.1996 г./ авизо от следващата дата/ приети двете по делото, са именно
паричните средства, с които са били изпълнявани задълженията на ответницата Р.С.
към С.С.по сключения между последните двама договор от 26.07.1993 г. Установено
е по делото, че родителите на двамата съделители- бащата на ищеца Б. К. и
майката на товтеницата В. С., са били управители на фирма Н.-К., С. и сие, но от
това не следва извод, че платените от тази фирма на С.С.400 000 лв.
/неденоминирани/ с РКО от 12.04.1994 г. са платени именно с намерение със
сумата да се надарят поравно Н.К. и Р.С. или сумата да се дари само на един от
тях двамата.
В съответствие с трайната практика
на ВКС, презумпцията на чл. 19, ал.1 от СК от 1985 г./отм./, аналогично и по чл.21 от СК, за съвместен принос при придобиване на имот по
време на брака, следва да бъде оборена по категоричен начин, като в тежест на
страната, който поддържа, че в резултат на трансформация притежава личен дял от
имота, е да установи при пълно и главно доказване, че при придобиването са
вложени негови лични средства, чийто размер също следва да се докаже по
категоричен начин, а в случая това не е сторено за сумите по справката за
захранване на ап.22 по ПКО по т.1-8, и за половината от сумите по ПКО №
4/22.11.1996 г. и ПКО № 8/02.12.1996 г. – за другата половина от сумите по
последните два ПКО е налице липса на спор че са внесени от ответницата според
изложеното вече по-горе в настоящето решение. Не следва различен извод от
приетата по делото ССчЕ и от показанията на свидетеля К.П.- а именно че
ответницата Р.С. е била заплатила на строителя С.С.внесените от последния суми
в полза на ЖСК за захранване на ап.22, защото такива доказателства- писмени за
заплащане на сумите от Р.С. на С.С., няма събрани. Липсата на запазени
счетоводни документи при ЖСК „Минерал“ поради изминалия продължителен период от
време от завършване на строителството- повече от 20 г. не обосновава
допустимост на доказване със свидетелски показания уреждане отношенията между Р.С.
и С.С.по договора между последните двама от 26.07.1993 г. с оглед и забраната
по чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Свидетелят К.П.
е допусната за установяване на факти относими към лицето, което е захранвало
сметката за ап.22/ виж протокола от открито съдебно заседание на 05.12.2018 г./
поради липсата на запазена в цялост счетоводна документация на ЖСК „Минерал“,
но показанията й не могат да се считат допустими за доказване отношенията между
С.С.и Р.С. по възстановяване на първия на внесените то него суми за ап.22- ето
защо показанията на свид.П. в тази
насока не се съобразяват от въззивния съд.
Аналогично приетите основно и
допълнително заключения на ССчЕ не са годни да установят заплащане от Р.С. на С.С.на
сумата по договора между тях- на сумата от 1 100 000 лв.
/неденоминирани/ нито на сумата внесена от С.С.за захранване на ап.22- сумите
по ПКО по т.1-8 от справката на л.63, защото този извод на вещото лице не
почива на налични документи, удостоверяващи такова плащане от Р.С. към С.С..
При придобиването на вещи и вещни
права по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или
с друго лично имущество по смисъла на чл.20, ал.1 от СК/отм./, приносът е
изключен и е основание за пълна или частична трансформация, съгласно чл. 21 от СК/отм./.
Не съществува законова презумпция, че платеното от родителите на единия съпруг
е само за него, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или
имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че
дарението е направено в нейна полза. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС. Както е посочено в изразеното становище, при решаване на въпроса на
кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е
бил сключен договорът за дарение: Ако е сключен между единия съпруг и неговите
родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ.
само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата
на този договор права върху подареното придобива и другия съпруг, който не е
страна по договора за дарение - чл. 20 от СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22,
ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата
съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то, дарената
сума е съпружеска имуществена общност и не може да е основание за приемане на
трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. В духа
на това становище, обстоятелството между кои лица е бил сключен договорът за
дарение /тоест каква е била волята на родителите при плащане в полза на ЖСК на
сумите общо 60 000 лв./неденоминирани/ - да надари всеки от вносителите собственото
си дете или само един или двамата общо, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК подлежи на
доказване от страната, която черпи права от този факт. Тоест, съпругът, който
твърди, че паричните средства са дарени само на него, следва да докаже това
свое твърдение. Не може съдът да решава в чия полза е било направено дарението
на парични средства само въз основа на обичайно съществуващото намерение на
родителите да надаряват само собствените си деца, тоест само въз основа на една
житейска, но не и законова презумпция. Това е така, тъй като съгласно чл.154,
ал. 2 от ГПК и чл.156 от ГПК на доказване не подлежат само фактите, за които
съществува установена от закона презумпция, общоизвестните и служебно известни
на съда факти.
В случая се твърди от страните
влагане на лични средства за покриване цената на делбеното жилище преди
включване на брака между тях, при което съдът трябва да изследва дали се
установява влагането на такива лични средства преди издаване на нотариалния кат
по чл.35, ал.1 от ЗЖСК.
Установи се влагане на лични средства
само от Р.С. в размер на сумите по ПКО по т.9-12 от справката за захранване на
ап.22/ на л.63/ са сеума общо 75 906 лв./неденоминирани/, за половината от
сумите по по ПКО № 4/22.11.1996 г. и ПКО № 8/02.12.1996 г.- за 30 000
лв./неденоминирани/, и са другите суми по тази справка- за 14 850
лв./неденоминирани/ и за 2500 лв./неденоминирани/, или общо заплатени от
ответницата Р.С. в полза на ЖСК „Минерал“ за захранване сметката на ап.22 сума
123 256 лв./неденоминирани/ нейни лични средства. За разликата
над тази сума до окончателната цена на ап.22 от 169 713
лв./неденоминирани/ или за разликата от 46 457 лв./ неденоминирани/ не се
доказа влагане на лични средства на нито един от двамата съделители, при което
за тази разлика 46 457 лв. /неденоминирани/ се прилага презумпцията на
чл.19, ал.1 от СК, която не беше оборена по делото за тази разлика. От това
следва извод, че върху 46467/169713 ид.ч. е установена СИО, която след
прекратяване на брака се трансформира в обикновена съсобственост при равни
дялове на съделителите или по 23228,5/169713 ид.ч. за всеки един, а
123256/169713 ид.ч. са лична собственост на Р.С. поради влагане на лични,
извънбрачни средства за придобиването собствеността на делбеното жилище. Или
налице е съсобственост между двамата съделители по делото при дялове : за Н.К.-
23228,5/169713 ид.ч. и за Р.С.- 146484,50/169713 ид.ч.
Поради несъвпадане изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд относно дяловете на съсобствениците, решението
в частта, в която са определени дяловете
на съсобствениците следва да се отмени и постанови ново в тази част от
въззивния съд, при квоти за Н.К.- 23228,5/169713 ид.ч. и за Р.С.- 146484,50/169713
ид.ч.
В останалата част решението подлежи
на потвърждаване тъй като се установи съсобственост между страните по делото за
описания жилищен имот, придобит по време на брака им.
По разноските: Съгласно чл.294, ал.2
от ГПК, с оглед изхода на касационното производство, въззивният състав следва
да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция. Съгласно чл. 355 ГПК при делбата страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им,
а по присъединените искове разноските се определят по правилото на чл. 78 ГПК.
Когато разноските са направени по повдигнати спорни въпроси, те се определят
съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.) - ППВС № 7/1973 г. В
практиката на ВКС се приема, че когато споровете по дело за делба се пренасят в
по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК -
определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО,
определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО;
определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО;
определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о. и
др.
Направените от Р.С. разноски пред
касационната инстанция - при отмяна на въззивното решение, са в тежест на Н.К.,
или 80 лв. за държавна такса.
Направените от Р.С. разноски пред
въззивната инстанция остават в нейна тежест, дколкото и въззивният съд, както и
първоинстанционният съд приема, че е налице съсобственост между съделителите.
Другият съделител няма искане за разноски.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
ІІ-72-72/30.07.2015 г. по гр.д. № 55017/2012 г. на СРС, 72 състав В ЧАСТТА, в
която са определени квоти в съсобствеността : за ищеца Н.Б.К. 445 000/591
561,20 ид.части и за ответницата Р.Г.С.- 146 561,20/591 561,20 ид.части, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ КВОТИ НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ : за ищеца Н.Б.К. -
23228,5/169713 ид.ч. и за ответницата Р.Г.С.- 146484,50/169713 ид.ч.
ПОТВЪЖДАВА решение № ІІ-72-72/30.07.2015 г. по гр.д. № 55017/2012
г. на СРС,72 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Н.Б.К. ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл.78,
ал.3 вр. чл.294, ал.2 от ГПК, на Р.Г.С. ЕГН **********, сумата 80 лв. разноски
за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.