Номер 40206.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXV-и състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
Секретар:М. Л. М.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20203630201545 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001084/07.08.2020 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно излагайки доводите си за това в жалбата. Оспорва
констатираното нарушение по същество. Излага, че не се касае за предоставяне на работна
сила, а за извършване на определен резултат. Счита, че се касае за маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложената
имуществена санкция. В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява
процесуален представител – адв. Сн. Т. от ШАК, която поддържа жалбата и наведените в
нея доводи.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание депозира писмени бележки. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
1
процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е с предмет на дейност СМР и
изпълнявало строеж „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи“ в
гр.Шумен.
Св. П. В. С. , св. М. М. М. и Г. П. - длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, извършили проверка на „С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********,
гр.Шумен, относно спазване на трудовото законодателство на 18.06.2020г. на строежа в
гр.Шумен и на 29.06.2020г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. При
пристигане на строежа на 18.06.2020г. инспекторите заварили да работят 35 лица – 18
наети с трудови договори и 17 наети по реда на ЗЗД с граждански договори. Едно от лицата
установено на обекта бил Ф. Б. А., който в този момент изпълнявал кофражни работи, без
сключен трудов договор. В деня на проверката в обекта, на основание чл.402 ал.1 т.3 от
КТ лицето Ф. Б. А. писмено декларирало, че работи в „С-М СТРОЙ“ ЕООД като
кофражист от 07.05.2020г., въз основа на подписан граждански договор с дружеството.
Работното му време е от 08.00 часа до 17.00 часа, работи от понеделник до петък.
Надникът му на ден е 50 лева Предоставено му е работно облекло, обувки и каска. Работи
заедно с още 3 лица на обекта. На 29.06.2020г. била извършена документална проверка на
документи представени от страна на дружеството в Дирекция “Инспекция по труда” –
Шумен, между които и сключени три граждански договори с лицето Ф. Б. А., съгласно
които дружеството възложило на А. направа на кофраж, в рамките на определен период
срещу определена сумата. Също така били представени и карта за предварителен
медицински преглед на А., както и Заключение на служба по трудова медицина за
пригодността на А. да изпълнява длъжността кофражист в „С-М СТРОЙ“ ЕООД . При
проверка на инструктажните книги било констатирано, че на лицето били проведени и
всички видове инструктажи – начален, на работното място, периодичен, ежедневен,
каквито се изисквали за работещите по трудово правоотношение. Въз основа на
декларираните писмено от лицето факти и обстоятелства, направените констатации на база
представените документи, контролните органи приели, че лицето престира работна сила
извършвайки дейност по направа на кофраж без сключен писмен трудов договор, т.е. касае
се за трудови правоотношения, а не за граждански такива. Резултатите от проверките са
обективирани в Протокол за извършена проверка.
На 08.07.2020г. св.М. М. съставил акт за установяване на административно
нарушение №27-0001084, в присъствие на управителя М. С., като е приел, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. При предявяване
на акта не са отразени възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения
2
срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.3 от
КТ на на „С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства – свид. М. М. - актосъставител и участник в проверката, свид.П.С. -
свидетел по акта и участник в проверката, както и от приетите и приложени по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели М. и Събев, тъй като същите пресъздават това което са възприели
непосредствено като показанията им са последователни, логични, непротиворечиви и
безпристрастни, кореспондират със събраните писмени доказателства. Декларацията по
чл.402 ал.1 т.3 от КТ съдържа информация кореспондираща изцяло с показанията на тези
свидетели.
Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател, административнонаказващият орган е посочил като
нарушени разпоредбите на чл. 62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2
от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата,
явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-
наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а именно, че при нарушение на
разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “имуществена санкция”
или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева
Видно от разпита на свидетелите, в деня на проверката Ф. Б. А. е бил в обекта и
изпълнявал кофражни работи в екип с други лица. Писмено е декларирал, че работи в „С-М
СТРОЙ“ ЕООД като кофражист от 07.05.2020г., въз основа на подписан граждански
договор с дружеството. Посочил, че работи като кофражист пет дни в седмицата, заедно с
още 3 лица, с работното време е от 08.00 часа до 17.00 часа, както и възнаграждението
което получава. Било му предоставено и работно облекло, обувки и каска. В момента на
проверката не бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да
обективира отношенията на лицето с дружеството. От страна на лицето в деня на
проверката било посочено, че има сключен граждански договор, каквито в впоследствие
са бил представени.
Преценката дали договорът е трудов или граждански следва да се прави конкретно
за всеки отделен случай като се изхожда от действителната воля на страните. Трудовият
договор има за предмет престирането на работна сила за определен или неопределен срок,
а при договора за изработка се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От
3
това произтичат и други разлики между тях: докато при трудовият договор работникът е в
зависимост от своя работодател и е длъжен да спазва определен ред и трудова дисциплина,
работно време и др., то при договорът за изработка изпълнителят дължи само
изработването на нещо, уговореният резултат и е независим и самостоятелен при
изпълнението. И при двата договора се държи възнаграждение, но то се различава по
своето естество . Трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран
минимален размер и се заплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати
поръчващият се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на
изработката.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице престиране на труд, а не уговорена
изработка. Отношенията между жалбоподателя и Ф. Б. А. притежават съществените
елементи на трудово правоотношение – определено работно време, заплащане, работно
място. Налице е престиране на работна сила многократно срещу заплащане.
Доказателство за това са изисканите обяснения от лицето в хода на проверката. Касае се
за начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е
подчинен на работодателя и зависим от него. Съдът намира, че в конкретния случай е
налице зависимост на Ф. Б. А. от жалбоподателя като от работодател, а не характерната за
гражданските договори стопанска и оперативна самостоятелност на изпълнителя. Същият
фактически е бил нает на работа по трудово правоотношение, чийто елементи / трудови
задължения, работно време,заплащане/ съдът намира за доказани по делото. Престацията
на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско договорно правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена
от разпоредбите на закона. Разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от КТ задължава страните да уредят
отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна
норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до
изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила,
какъвто е процесния случай.Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.414 ал.3 от КТ.
Административно-наказващият орган при издаване на НП е обсъдил и
възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като правилно е
преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект
на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни
права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и
накърнява множество осигурителни права на работника (от момента на регистрация на
трудовия договор, започват да текат срокове за различни по вид осигурителни права),
което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Този период от
време, въпреки че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов
4
трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено
уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни
вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни
последици.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62 ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция над минималния размер
без в НП да са изложени конкретни съображения обосноваващи размера на санкцията. По
делото няма доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на
КТ, поради което съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще
бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време на
извършване на нарушението, а именно 1500 лева. Също така от гласните доказателства по
делото се установява, че след извършената проверка с лицето е бил сключен трудов
договор. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като размера на наложената санкция бъде намален на 1 500 лева.
При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в
административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права
на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен
обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Десислава Велева - Иванова – юрисконсулт,
се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално
представителство в едно открито съдебно заседание и доколкото делото не се отличава с
някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0001084/07.08.2020 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ,
5
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева като намалява размера на
наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на „С-М СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6