РЕШЕНИЕ
№ 2720
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169969 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Н. Т. Б., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител Т. Б., срещу М. И.
М., ЕГН ********** /майка на молителката/, с искане за налагане на мерки за защита на
детето, при твърдения за извършен от ответницата спрямо молителката акт на домашно
насилие на 27.11.2023 г. около 19:00 часа вечерта в жилището на ответницата, находящо се
на адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 3, вх. А, ет.1. В молбата се твърди, че молителката
отишла до дома на майка си, придружена от своя баща, които останал да я чака в колата, за
да вземе свои лични вещи останали при майка й. След като се качила в жилището на майка
й, тя и заявила, че няма да й върне дрехите и другите неща и й казала : „Изчезвай от тук“, но
въпреки това молителката продължила да настоява, в резултат на което ответницата и
зашлевила два силни шамара и дясната си ръка по лявата буза, започнала да я обижда,
нарекла я „мърло“, след което грубо я избутала с ръце към входната врата и й казала :
„Махай се веднага от апартамента ми, това не е твоя дом и аз повече не искам да те виждам
и да те чува. Ти вече майка нямаш“ След което взела обувките на молителката и ги
изхвърлила на площадката пред апартамента и избутала молителката пред апартамента боса.
По делото е представено становище от ответната страна, с което изразява становище
за неоснователност на молбата. Твърди се, че на процесната датата молителката и дъщеря на
ответницата е била докарана от баща си до жилището й, въпреки че ответницата й е казала
1
да не идва, тъй като тя и сина й били болни и й казала да дойде през уикенда. Сочи, че след
като молителката влязла започнала да я обижда, като я наричала нищожество и пропаднала
жена, уличница и други подобни. След което й заявила с заповеднически тон да й върне
нещата. Твърди, че изразите и думите използвани от детето са й били внушени от нейния
баща. Признава, че предвид поведението на дъщеря си и в безсилието си й се е скарала, като
й е заявила, че не може да се държи така с майка си и я е изгонила от жилището си. Твърди,
че в яда си е разменила с нея силни думи, за което съжалява. Сочи, че това е единствения
случай при които си е позволила да повиши тон на дъщеря си. Оспорва като необосновани
и неоснователни твърденията, че молителката я е страх от ответницата, както и че
представлява заплаха за психо-емоционалното състояние на дъщеря си. Твърди, че
единствена заплаха за психо-емоционалното състояние на детето е манипулативното и
отчуждаващо поведение на нейния баща.
Ответницата се явява лично в откритото съдебно заседание, заедно със своя
процесуален представител, като заявява, че не на процесната дата 27.11.2023 г., въпреки че
се разбрала с молителката да не идва, тъй като ответницата и брата на молителката били
болни, към 19:00 часа молителката й звъннала на звънеца и й казала, че е долу. Сочи, че след
като е влязла е започнала да я обижда, че е лъжкиня, че ходи по срещи и че е пропаднала.
Отново заявява, че думите използване от молителката не били нейни, тъй като ги е чувала от
друг. Сочи, че молителката си е поискала багажа, но ответницата й казала да си тръгне
защото й е лошо, и да я остави на мила защото е болна и не й е добре. Сочи, че докато
молителката се е обувала едната обувка ответницата е изхвърлила едната й обувка през
вратата. Сочи, че в това състояние и е заявила нещо от сорта : „Ти нямаш майка повече.“ и й
е казала да си тръгва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу лице с което
молителя се намира в близка родствена връзка, поради което е налице пасивна процесуална
легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН. Същата е
депозирана в тримесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното
съдът я намира за допустима.
Видно от представената по делото Декларация, при условията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителката е декларирала, че от страна на ответницата спрямо нея е бил осъществен
твърдения акт, на които се базира настоящата молба за защита.
2
По делото е представено Удостоверение за раждане /дубликат/ издадено въз основа на акт
за раждане № 1945 от 27.10.2009г. от Столична Община, район „Сердика“, видно от което
молителката Н. Т. Б., ЕГН ********** е родена на дата 19.10.2009 г. Установява се още, че
нейни родители са Т. Б. (баща) и ответницата М. И. М., ЕГН ********** (майка и ответница
в настоящото производство).
По делото с протоколно определение от 21.02.2024 г. между страните са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е майка на
молителката, както и че на дата 27.11.2023 г., молителката е пристигнала в жилището на,
което ответницата и нейна майка обитава , като между двете е възникнал спор, като
ответницата е изхвърлила едната обувка на молителката пред вратата.
Представени са Удостоверение за настоящ адрес, от които се установява, че Н. Т. Б., ЕГН
********** живее в гр. Нови Искър, ул. „Милин камък“ № 10. Това обстоятелство не е
спорно между страните с оглед изложените от всяко от страните обстоятелства. Не е спорно
и че от м. юли на 2023 година молителката живее при своя баща на посочения по горе адрес.
Това обстоятелство се установява и от изготвения и представен по делото социален доклад
на ДСП – Връбница
В е приетия Социален доклад на ДСП – Връбница с изх. № ПР/Д-С-ВР/203-001 от дата
04.01.2024 г. в които е посочено, че родителите на молителката са живели на семейни начала
от около 15 години, като Н. е първо дете в семейството, има и брат на име Т. на 11 години,
който живее при майка им. В доклада е посочено, че родители са разделени поради разрив в
взаимоотношенията им, ката майката и децата са напуснали семейното жилище и са отишли
в жилище под наем, като наема първоначално е бил заплащан от бащата, но в последствие
той намалил сумата, а от около четири месеца преди изготвяне на доклада бащата напълно
преустановил плащането на наема и плащал само издръжка за децата от по 450,00 лева за
всяко дете. Сочи се, че от месец юли 2023г. детето Н. е заживяла с баща си. Пред социалния
работник майката г- жа М. /ответник по делото/ е посочила, че бащата г-н Б. е имал
манипулативно отношение спрямо детето Н.. В доклада е посочено, че на 05.01.2024г. е
посетен адреса в гр. Нови Искър, където живее детето и бащата. В жилище, което
представлява четириетажна къща има всичко необходимо за отглеждане на детето,
последното разполага със собствена детска стая. Пред социалния служител детето Н. е
споделило, че когато е поискала да вземе зимните си дрехи, майка й не й е позволила,
държала се е грубо, казала й е че няма майка, ударила я е през лицето и й е изхвърлила
обувките пред вратата, от което поведение е било силно стресиращо, обидно и унизително
за детето, както и че същото се е почувствало необичано и нежелано от майка си. В доклада
е изразено становище, че детето преживява тежко обстоятелствата в семейството. Детето е
било подтиснато от обстоятелството, че майката не се е зарадвала на постиженията й, а
именно, че е била приета в елитна гимназия, придружено и от преживяното физическо и
психическо насилие. Посочено е, че среща с майката е проведена на 09.01.2024 година. В
опит за разговор във връзка с случката, тя отклонявала темата към това, че бащата не
заплащал наема за жилището, а давал само издръжката, която била по 450,00 лева за дете. В
3
доклада е отразено и че комуникацията между родителите на детето Н. липсва, както и че
майката не търси детето и не общува с него, нарушено е и правото на детето да общува с
брат си, което също го е натъжавало.
В хода на съдебното дирене е проведен и разпит на 2 – ма свидетели – Т. И. Б., (бащана
молителката) и Мая Панталеева Пандова (леля на ответницата)
От разпита на свидетеля Б., се установява, че процесната дата – 27.11.2024 година Н. се е
обадила на майка си М. М., която й е казала, че брат й болен, като Н. Б. е казала, че ще дойде
да си вземе нещата, но майка й е казала да не идва, но детето Н. е настояло и е помоли
свидетеля да го закара. Последния е закарал дъщеря си до дома на ответницата, за да вземе
дрехите си, като детето след 15 минути е излязло от входа и е плачело и се е държало за
главата. Първоначално детето само плачело и не пожелало да сподели, но в последствие по
време на пътя детето е споделило за случилото се в дома на майката. Свидетеля сочи, че
дъщеря му е имала червенина на дясната бузата и се е държала за лицето с двете си ръце.
След случката свидетеля сочи, че Н. не е ходила на училище няколко дни, оплаквала се е от
главоболие и е казвала, че трудно заспива. Карала е свидетеля да я взима от училище всеки
ден като преди да излезе го е питала дали вече е там. Съдът прецени показанията на
свидетеля с оглед близката му родствена връзка с молителката и евентуалната му
заинтересованост към изхода на делото по реда на чл. 172 от ГПК, като ги съпостави с
другите събрани в хода на процеса доказателства и твърденията на страните, поради което
кредитира показанията на свидетеля в обсъдените части, в които споделя за своите лични
възприятия, но досежно споделеното му от молителката, съдът не ги цени доколкото
последните са сведения станали известни на свидетеля именно от молителката по делото. Не
ги цени и в отношенията и срещите му с брата на молителката Теодор, тъй като същите
нямат връзка с твърдения акт на насилие и предмета на доказване в настоящото
производство.
От разпита на свидетелката Николова се установява, че между нейната племеница М. и
дъщеря и Н. имало конфликт през ноември месец, но свидетелката сочи, че не може да
посочи точна дата, като твърди да е било след 20-ти ноември. Сочи, че знае за конфликта от
своята дъщеря, която живее заедно с М. М. в едно жилище и е била там. Свидетелката
твърди, че дъщеря й е споделила, че след като Н. е дошла е поискала багажа си, като М. от
своя страна й е казала да влезе и да се успокои, но Н. й е казала, че е пропаднала и няма да
седи с нея. След обидите М. е казала на Н. да излезе, да напусне жилището и е изритала
едната обувка на Н.. Свидетелката сочи, че Н. е отишла да живее при баща си, тъй като е
била приета в училището което е искала и след раздялата се е страхувала, че ще се наложи да
се върне в Сандански и няма да остане в това училище. Сведенията изложени от
свидетелката в обсъдената част не противоречат и на останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло, като отново извърши
преценка по реда на 172 от ГПК, с оглед родствената връзка между свидетелката и ответната
страна. В останалата част съдът не кредитила показанията на свидетелката, тъй като по
отношение на обстоятелството, че ответницата не е ораничавала контактите на детето
4
Теодор с баща му, както и за това, че ответницата е търсила дъщеря си съдът намира за
неотносими с оглед предмета на спора, а в друг част неточни и вътрешно противоречиви.
По делото е прието и заключението на вещото лице изготвило назначената от съда
съдебно-психологична експертиза. Вещото лице посочва, че от индивидуалното
психологическо интервю с детето Н., се установява, че до 11.06.2024 година детето е живяло
с баща си, като в резултат е по – склонна да заема неговата позиция в родителския
конфликт, повлияна е и се съобразява с неговото мнение. Същевременно Н. се чувства
неудобно и се надява да не бъде обвинявана от майка си и родителите по майчина линия за
случилото се на 27.11.2023 г. и за случилото се след тази дата. Към момента на изследването
Н. не съобщава да се страхува от майка си, като към онзи момента живее с именно с нея и
брат си Теодор. Вещото лице сочи, че е между Н. и брат е налице топла емоционална връзка.
От извършените тестове и по конкретно от резултатите от въпросника MMPI-A е
констатирана при Н. тенденция към депресивност, затваряне в себе си, като е засегната и
самооценката – склонна е да се подценява и да проявява ниска себеувереност, което разкрива
тенденция към заемане на подчинена позиция. Посочено е още, че за Н. семейството не е
източник на социална подкрепа. Вещото лице е заключило, че на процесната дата 27.11.2023
година по отношение на молителката Н. е извършен акт на домашно насилие, тъй като
последното е било ударено по лицето от своята майка, обувката и е била изхвърлена през
входната врата и й е било казано „Ти нямаш майка повече“. Вещото лице е посочило, че
независимо дали Н. е предизвикала или не реакцията от страна на майката, тя е била
непропорционално агресивна. В съдебно заседание вещото лице сочи, че определя
поведението на майката като непропорционално агресивно, тъй като едно дете когато е
наранено се държи провокативно, като ролята на родителя е да удържи емоционално и да
неподава. Сочи, че това което е засегнало детето се вижда и в личностния въпросник MMPI-
A. В тази връзка по отношение на поставения втори въпрос вещото лице е посочило че при
детето е констатиран повишен депресивитет и тревожност. Посочено е още, че Н. има
потребност да бъде приета и обичана от родителите и роднините си. В заключението вещото
лице сочи, че от 11.06.24 година детето живее с майка си, не изпитва притеснения да общува
с майка си, единствено се чувства неудобно заради делото, но майка й не и говори за делото,
а напротив грижи се добре за нея и не я обвинява. По отношение на заявеното от детето, е
изпитва страх и отразеното в социалния доклад, вещото лице, че последния е изготвен в
относителна близост до случката, когато и контактите между детето и майката не са били
възобновени. В хода на експертното заключение детето е заявило, че към онзи момента няма
страхове. Уточнило е, че във физическо отношение майка й не е заплаха за нея. Освен това е
демонстрирала топлота и загриженост към нея.
По делото е изготвена и допълнителна СПЕ от вещото лице, като в експертното
изследване са участвали и родителите и детето, което вещото лице е посочило за
необходимо, за да даде отговор на въпроса дали констатираната от него тревожност и
депресивност е в резултат на акта на домашно насилие или се дължат и на други
обстоятелства. В представеното по делото допълнително експертно заключение, вещото
5
лице с категоричност е заключило, че детето се намира в конфликт на лоялност спрямо
двамата си родители. Вещото лице сочи, че макар да се потвърждава наличието на насилие
извършено от майката спрямо детето, то това не е единствения фактор за преживяната от
детето тревожност. Наличието на конфликт между родителите, липсата на ефективна
комуникация между родителите са все причини за тревожност при детето. В хода на
изследването отново детето е посочила, че няма страхове, като след това е отбелязало, че на
майка й не й е приятна цялата ситуация и това, че има заведено дело, но не са го обсъждали,
като изразява становище, че дори майка й да загуби делото не мисли, че би й казала да не
живее с нея.
Съдът от анализа на събраната по делото доказетлствена съвкупност намира, че
безспорно се установи, че между страните на 27.11.2023 година е имало конфликтна
ситуация, като ответницата е изгонила молителката, ударила й е два шамара, е изхвърлила е
едната й обувка, след което й е казала „Ти майка нямаш“ и й е тръшнала вратата. Това се
установява както от изложеното от молителката в молбата, декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, както и от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели. Действително
свидетелката Николова, не съобщава ответницата да е ударила молителката, но последната
не е пряк свидетел, а обстоятелствата са й станали известни от разказа на непълнолетната й
дъщеря. От приетата по делото СПЕ се установява, че при детето се констатира тревожност
тенденция към депресивност, затваряне в себе си, като е засегната и самооценката на
детето. В хода на експертното изследване и при анамнезата детето спокойно, подробно
описва случая на 27.11.2023 година, като заявява, че е казало на майка си, че ниско е
паднала. Без съмнение както е посочило и вещото лице поведението на майката е било
агресивно и непропорционално. Това поведение се е отразило травматично върху психиката
на детето и го е наранило дълбоко, което се установява и в последователността на
твърденията първо пред социалния работник, а после и пред вещото лице досежно развоя на
събития. В непосредствена близост до инцидента детето съобщава, че се почувствало
унижено, отритнато, не обичано от страна на майка му, дори е заявило, че го е страх, което в
последствие е отречено с оглед изминалия период от време. Тези обстоятелство в
комбинация с разрива в отношенията между родителите, са довели в психо-емоционалан
план до тревожност и тенденция към депресивност при молителката. В резултат на
раздялата и промяната в живота си, детето и без друго е било тревожно и напрегнато, като
именно в тази ситуация, е имало нужда от подкрепа и упора, да се чувства обичано от
родителите си, а не отритната, необичана и буфер в отношенията между родителите, което
между впрочем продължава независимо от изминалия период от време, тъй като вещото
лице с допълнителната СПЕ е констатирало, че детето се намира в конфликт на лоялност. В
тази връзка вещото лице е препоръчало ползване на социални услуги или психотерапия.
Съдът намира, че агресивното и нападателно поведение от страна на ответницата, спрямо
молителката, изразяващо се във вербална агресия, и физическа такава , независимо дали е
била предизвикана или не, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях, като
същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко
6
общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер, следва да се
разрешат чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация
на отношенията в поведението на ответницата, която не може да разреши по нормален. Тук
следва да се посочи и че поведението на ответницата не съответства и на посоченото в чл.
125 от СК. Съдът не споделя доводите на ответната страна, че не е било налице акт на
насилие от страна на майката, тъй като случая е инцидентен и се касае за изпускане на
нерви, тъй като и детето е отправяла обиди към ответницата. Поначало института на
реторсията не е приложим в производството по реда на ЗЗДН, но освен това както вещото
лице е акцентирало в съдебна зала родителят е този които в ролята си на възрастен е
следвало да сдържи емоциите си и да реагира адекватно, а не агресивно и нападателно,
както в случая. Действително в случая не се твърди, а не се установи да е имало предходни
такива прояви на ответницата към молителкато, което обаче не може да омаловажи и да
доведе до извод за липса на проявено насилие в случая от страна на ответницата. Абсолютно
необосновани са и доводите, че детето е манипулирано и е повлияна от отношението на
бащата към майката, тъй като при това положение и с ясното съзнание за това ответницата е
следва да реагира по различен начин.
Гореизложеното, дава основание на съда да приеме молбата за защита за доказана. Налице
са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Относно вида на мерките за защита:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
5 и т. 6 от ЗЗДН/. При налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки /чл. 16 от ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответницата и това, че молителката и ответницата към настоящия момент
живеят заедно, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН –
задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката– Н., като за посочената мярка за защита не следва да се определя срок –
задължението на ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие е
постоянно нейно задължение и не е ограничено във времето. Съдът намира искането за
задължаване на ответницата да посещава специализиране програми за ненужно доколкото,
предвид изложеното и наличната по делото информация страните от 11.06.2024г. живеят
заедно, ответницата се грижи за молителката и между тях няма напрежение и конфликти.
Относно разноските за делото:
При този изход на делото молителя има право на разноски, но доколкото такива не се
претендират, съдът не следва да се произнася по този въпрос. На основание чл. 11, ал. 2,
7
предл. първо от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на
ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лева, като
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу М. И. М., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН М. И. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Т. Б., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. И. М., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. И. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената Заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8