Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда № 541/01.08.2011 г., постановена по НОХД № 909/2011г., Г. р. с. е признал подсъдимия Х. А. Й. за виновен в това, че на 13.07.2011 г., в с. К., общ. С., на ул. „Т.”, управлявал МПС – мотопед, марка „Я.”, с рег. № *, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС, без съответното СУМПС, обективирани с : НП № 226 /08.03.2010 г. на Началник РУП гр. П.; НП № 383/30.07.2010 г. на Началник РУП гр. С.; НП № 410/30.07.2010 г. на Началник РУП гр. С. и НП № 1571/18.08.2010 г. на Началник РУП гр. В. Т., всички влезли в законна сила на 03.11.2010 г., поради което и на основание чл. 343 В, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл 36 от НК, ГОРС осъжда Й. на шест месеца лишаване от свобода, като наказанието изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено със споразумение от 21.06.2011 г. по НОХД № 541/2011 г. по описа на ГОРС, като същото се изтърпи от Х. А. Й. отделно от наложеното с настоящата присъда при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Така постановената си присъда първоинстанционният съд мотивира в контекста на правният извод, че осъденият е рецидивист по смисъла на § 3, ал.1, т.1 от ДР на ЗИНЗС и на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т. 2 подсъдимият следва да изтърпи наказанието си при първоначален строг режим в затвор илив затворическо общежитие от закрит тип. Per argumentum a contrario относно прилагането на мярка „Пробация”, съдът изтъква обстоятелството, че не са налице основанията за прилагане бонификацията, предвидена в чл.55 от НК. Като друг аргумент се извежда справката за съдимост на Й., от която е видно, че същият пет пъти е освобождаван от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343 В, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК с налагане на административно наказание, веднъж му е наложено наказание пробация за престъпление по чл. 343 в , ал.2, във вр. с ал.1 от НК и веднъж е осъден условно за престъпление по чл. 343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. И най-сетне, за процесното деяние по настоящото дело, извършено от подсъдимия на 13.07.2011 г., в определения със споразумение от 21.06.2011 г. по НОХД № 541/2011 г. по описа на ГОРС и в нарушение на тригодишния изпитателен срок на осъждане за престъпление по чл. 343 В , ал. 2 във вр.с ал.1 от НК, съдът постановява привеждане в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено със споразумението, визирано по-горе, като постановява същото да се изтърпи от подсъдимия отделно от наложеното с настоящата присъда при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от затворен тип. В законоустановеният срок , против присъдата е подадена жалба от подсъдимия, чрез неговият процесуален представител. Защитната теза навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановената присъда, основани на погрешни изводи по отношение индивидуализацията на вината и обществената опасност на подсъдимия. Претендира се за нарушение на процесуални принципи, за предубеденост, за нарушение на състезателния характер и равенство на страните, поради което подсъдимият се счита за ощетен в името на бърз , но не справедлив процес. В съдебно заседание защитната пледоария обективира молба, въззивният съд да измени присъдата като постанови наказание „Пробация”, което счита за кореспондентно с младата възраст на подсъдимия, като се навеждат доводи, че така постановеното с първоинстанционната присъда наказание „Лишаване от свобода” с общ размер 1 година и 6 месеца, е прекомерно строго и не кореспондира с обществената опасност на деянието, което защитата счита и претендира за малозначително. Представителят на В. пледира за потвърждаване присъдата на ГОРС като правилна и законосъобразна. Обвинителната теза навежда аргументи, че Й. е осъществил и от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 В ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Оспорва жалбата с аргументи , че деянието не само не е малозначително и маловажно, но трябва да се индивидуализира в контекста на завишена обществена опасност и че обстоятелството, че подсъдимият е допуснат до теоретичен изпит за правоспособност за управление на МПС, не следва да се счита като смекчаващо вината такова. И най-сетне, по аргумента на най-силното основание обвинителната теза сочи, че подсъдимият е рецидивист по отношение на състава по чл. 343 В ал. 2 и подкрепя така постановената първоинстанционна присъда с наложеното ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” при първоначаен „строг” режим. Съдът , в пределите на въззивната проверка по чл. 314 ал. 1 от НПК , след като взе предвид становищата на страните и съобрази законосъобразността на атакувана присъда, намира, че тя е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди като такава, като съображенията за това изложи във фактическите и правни изводи по-долу, както следва: Подсъдимият е Х. А. Й., с постоянен адрес: с. К., общ. С. ул. „О. К.” № *, б. г., осъждан на 13.07.2011 г., управлявал МПС – мотопед, марка „Я.”, с рег. № *, без свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС, без съответно управление с наказателни постановления, цитирани по-горе. Процесното деяние се явява шесто от поредица такива, в рамките на едногодишен период от време, видно от датите на издадените наказателни постановления. Разглеждайки поотделно и в своята съвкупност събраните по делото доказателства , съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343 В ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. От доказателствата по делото каквито са следните : освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв (Дело № 261/2010 НАХД, Решение 02.09.2010 г. на Р.с.П., в сила от 17.09.2010 г.) ; освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал.1 от НК, с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв (Дело №342/2010 НАХД, Решение 10.11.2010 г. на Р. с. П., в сила от 25.11.2010 г.); Пробация – задължителна регистрация за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични рещи с пробационен служител за срок от осем месеца, безвъзмезден труд за срок от една година, в размер на 200 ч. /на осн.343 В, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55 ал.1, т.2 б.Б, вр. чл.42 А, ал.2, т.1,2,6, вр. ал.3, т.1 и 3, вр.чл.42 Б, ал.1,2 и 5, чл. 54 и 36 НК/(Дело №262/2011 г., НОХД, Споразумение 08.03.2011 г. на Р. С. Г. О., в сила от 08.03.2011 г.); Освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 700 лв (Дело № 929/2010 г., НАХД , Решение 08.10.2010 г. на Р. с. Г. О., в сила от 10.03.2011 г.); Освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв (Дело № 354/2011 г., НОХД , Присъда 12.04.2011 г. на Р. с. В. Т., в сила от 28.04.2011 г.); Освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78А ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв (Дело № 295/2011 г., НОХД , Решение № 264/19.04.2011 г. на Р. с. Р., в сила от 05.05.2011 г.) и По дело № 541/2011 г., НОХД, Споразумение 21.06.2011 г. на Р. с. Г. О., в сила от 21.06.2011 г. – една година лишаване от свобода, отложено на осн. чл 66 ал.1 НК за срок от три години,може да се направи категоричен извод ,че авторът на деянието е лице с висока степен на обществена опасност. Въззивният съд намира постановеният съдебен акт ГОРС за правилен и законосъобразен, мотивите за което навежда в правните изводи по-долу, както следва: Наказателното производство е за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК, а именно управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Законодателя е заложил един съществен принцип, а именно - управлението на МПС без свидетелство за правоуправление се инкриминира като престъпление по НК едва, след като деецът веднъж е бил наказан за същото по административен ред. Следователно предпоставка за търсене на наказателна отговорност е наличието на едно предишно, административно наказание на дееца за същото, което не е изиграло своята възпираща роля. Субект на престъпното деяние по чл. 343 В ал.2 от НК е всяко наказателноотговорно лице, притежаващо или не свидетелство за управление, от което следва, че извършител може да бъде както поначало правоспособен водач на МПС - такъв, който е положил успешно изпит и получил свидетелство за правоуправление, съответно заведен на отчет като водач в КАТ на които е отнето СУМПС, така и лице което е неправоспособен водач на МПС т.е. лице коетоизобщо не е преминало обучение за водачи. В този смисъл подсъдимият Й., е годен субект на престъплението. За да са налице обективните признаци на изпълнителното деяние по ал.2 е необходимо да се установи, че поначало неправоспособен водач на МПС: 1/е бил наказан по административен ред, за правоуправление на МПС без редовно издадено СУМПС; 2/ въпреки това управлява МПС в едногодишният срок от административното наказване; От горното следва че, за да носи наказателна отговорност по чл.343 В ал.2 от НК деецът - неправоспособен водач трябва да е бил наказан най - малко два пъти. С първото наказание за това че управлява МПС без СУМПС. Второто наказание трябва да е било отново по административен ред и то само на това основание, че в рамките на едногодишният срок по първото, водачът управлява МПС отново без СУМПС - в това трябва да се е изразило самото административното нарушение. По настоящото дело на досъдебното производство е безспорно установено, че подсъдимият Й. е поначало неправоспособен водач на МПС. Също така безспорно е установено - видно и от приложените доказателства, че подсъдимият многократно е осъществявал това едно и също деяние, за което многократно е получавал административни наказания. Ето защо настоящият съд счита, че не подлежи на съмнение квалификацията на деянието от първоинстанционния съд и по оношение на обективната и по отношение на субективната страна на процесния състав, а и по това жалбоподателят не спори. Мотивите съдът да разгледа подробно наложените наказания поотделно и в цялост проследявайки процеса на осъществяването на визираната по-горе хипотеза на изграждане у подсъдимия на квалифициран modus operandi (поведенчески модел) по отношение осъществяването на конкретно деяние, инкриминирано като престъплението в чл. 343 В ал. 1 от НК, обективират правният извод, че по отношение на този деец, в рамките на едногодишен период от време, за многократно извършването деяние – управление на МПС без СУМПС, са прилагани наказания, които очевидно не са постигнали целеният по смисъла на чл. 36 от НК дисциплиниращ, възпиращ и превъзпитаващ ефект. Ето защо настоящият съдебен състав счита за неоснователна жалбата по отношение претенцията за нарушени основни принципи в чл. 11,12,13,14,15 и 16 от НПК, така също съдът не намира наличие на предубеденост и нарушение на състезателния характер на процеса, както и накърняване равенството на страните, за сметка на бърз, но не справедлив процес. Съдът кредитира като категорично законосъобразно и правилно мотивирана така издадената от ГОРС присъда по отношение индивидуализацията на наложеното наказание. Мотивите подробно обективират становището на районния съдия за избора на така наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Подсъдимият многократно се е възползвал от бонусите, които НК предвижда, позовано на младата му възраст и нормалният житейски извод, че изолирането от социума, особено на млад човек, е максимално крайната мярка, която не винаги постига превъзпитаващ и поправителен ефект. В настоящият казус, пределите на възможности, които съдебната система е дала на подсъдимия са надхвърлили разумният лимит, над който всяка взета подобна мярка би повторила поредицата от компромиси и би навела на извода за предубеденост и неглижиране на обществената опаност, която видно засилва интензитета си, вместо да го занижава. В този смисъл правилно първоинстанционният съд разглежда като завишена обществената опасност на подсъдимия и правилно е индивидуализирал наказанието да бъде именно „Лишаване от свобода”, в минималния предвиден в закона размер от 6/шест/месеца. Като напълно мотивирано и правилно е квалифициран рецидивът по смисъла на § 3, ал.1, т.1 от ДР на ЗИНЗС и на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от същия закон, поради което подсъдимият следва да изтърпи наказанието „Лишаване от свобода” при първоначален „Строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от затворен тип. Настоящият съдебен състав като намира за правилно и законосъобразно горното, обективира и следващият извод: Единствената правна гаранция, която в настоящият казус би постигнала възпиращия и превъзпитателен ефект съдържащ се в нормата на чл.36 от НК по отношение дееца е той да бъде поставен в изолация от обществото за шест месеца – време напълно достатъчно за да гарантира превъзпитателен ефект както по отношение на него така и на обществото. По отношение индивидуализацията на наказанието за нарушеното Споразумение от 21.06.2011 г. по НОХД № 541/2011 г. по о´иса на ГОРС, а именно: една година лишаване от свобода като същото се изтърпи от Й. отделно от наложеното с присъдата наказание, при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, настоящият съд мотивира следният правен извод: Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието и основанието за това е уредено в уредбата на чл. 68, ал. 1 от НК,престъплението осъществено от подсъдимия е в изпитателе срок на условна присъда. Възраженията на защитатната теза относно ограничени права на защита настоящият съд намира за неоснователни. Въззивният съд не намери порок , който е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал.3 от НПК. Вземайки предвид всички данни по делото и не намирайки допуснати от районния съд такива нарушения, които да водят до отмяна присъдата, както и многобройни смегчаващи вината обстоятелства , за да е налице възможност за приложението на чл.55 от НК, въззивната инстанция счита ,че следва да потвърди присъдата на ГОРС изцяло като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на осн. чл.334 т.6 от НПК съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на ГОРС № 541/01.08.2011 г., постановена по НОХД № 909/2011г,като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |