Р
Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Габрово 21.07.2011 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди
и единадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
1.
Членове :
2.
при секретаря
Б.Бобчева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Генжова гр.д.№ 33
по описа за
2011год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Ищците Р.В.Н.
лично и като управител на “Инот Агро” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Априлци, кв. “Видима” ,обл. Ловешка и ЕТ ”Инот –Р.Н.”, със седалище и адрес
на управление гр. Априлци, кв. “Видима”,обл. Ловеч са предявили субективно
съединени искове против Министерство на правосъдието .
В исковата молба се твърди, че ищците били
длъжници по изпълнително дело № 431-34/2005г. по описа на СИ при Плевенски
районен съд. По изпълнителното дело, спрямо тях, като
длъжници били извършени изпълнителни действия, без те да са получили редовно призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/. Фактът,
че не са получили редовно призовка за доброволно изпълнение се установявал от
влезли в сила решения на Плевенски окръжен съд, с които действията на СИ по
изпълнителното дело по връчване на ПДИ били отменени и било разпоредено
повторно връчване на същата. От това неправомерно действие на ДСИ за ищците
настъпили имуществени вреди, явяващи се в размер на сумата от 35 000 лв., от които
20 000 лв. заплатена държавна такса по предявен иск с правно основание чл.
254 ГПК/отм/, както и заплатени 15 000 лв. за адвокатски хонорар по това дело. Твърди се, че ако призовката за
доброволно изпълнение е връчена надлежно, то за ищците не би възникнала
необходимостта да бъдат направени тези разходи, тъй като биха могли да направят
възражение по чл. 250 ГПК/отм/, за която процедура не се изисквала д.т., а и
размера на адвокатския хонорар би бил значително по-нисък. Претендира се
ответникът МП да бъде осъден да заплати на ищците горепосочената сума.
С определение на ПлОС по молба на
ищците, като ищец е заличен ”Инот АГРО” ООД- г. Априлци. Настоящият състав на
съда не е отчел това обстоятелство и за с.з. неправилно е бил призоваван и заличеният ищец.
Това обстоятелство обаче, съдът намира, че не се отразява съществено върху
развитието на процеса. По тези съображения, съдът счита, че следва да се
произнесе само по исковете предявени от
физическото лице Р.Н. и ЕТ ”Инот –Р.Н.”, със седалище и адрес на
управление гр. Априлци, кв. “Видима”,обл. Ловеч.
Ответникът Министерство на правосъдието
оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не носи отговорност за действията
на СИ -Ц.Н., тъй като същият не е служител на
Министерство на правосъдието. Оспорва
претенцията на ищците за имуществени вреди. Счита, че отмяната на действието на
СИ по връчване призовка за доброволно изпълнение не е довела до необходимост за
ищците да предявят иск по чл. 254 ГПК/отм/, вместо да подадат възражение по чл. 250 ГПК/отм/, тъй
като срокът за това действие започва да
тече едва, след като връчването на призовката за доброволно изпълнение бъде
извършено законосъобразно. Освен това твърди, че ищците по никакъв начин не
установяват да се претърпели имуществени вреди в размер на 35 000 лв., тъй
като изп.д. № 431І34/2005г. на СИ- Плевен
и приложено от Ч. под № 20067560400018/2006г. е спряно и не е възобновявано,
както и, че липсват доказателства, ДСИ да е предприел действия за публична
продан на запорирано и възбранено имущество на ищците, от което биха настъпили
неблагоприятни последици за последните. Взема становище, че ищците са
ангажирали доброволно правна защита и няма правно основание да претендират направените
в тази връзка разноски, като претърпени от тях имуществени вреди.
По изложените съображения моли исковете
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С определение № 414/30.11.2010г.,
постановено по ч.гр.д. № 545/2010г. на
АС-В.Търново, е конституиран на основание чл. 219 от ГПК като трето
лице- помагач на страната на ответника Ц.Н..
Привлеченото от ответника трето лице –
помагач – Ц.Н. оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени. Твърди, че ищците не са
представили доказателства установяващи твърдените от тях имуществени вреди в
размер на 35 000 лв. Освен това счита, че ако ищците са направили тези разходи за държавна такса и адвокатски хонорар в
производство по реда на чл. 254 ГПК/отм/, то същите следва да им бъдат присъдени в това производство, при позитивен за тях
изход. В такъв аспект, не би могло да се твърди, че направените от ищците
разходи в друго съдебно производство, се
явяват пряка и непосредствена последица от действията на третото лице, в
качеството му на СИ при Пл.РС. Освен това, ако действително ищците са направили
сочените разходи в производството по чл.
25 ГПК/отм/, то да се произнесе по тях е
компетентен съответният съд, разглеждащ делото, но в никакъв случай не може да
се приеме, че тези разходи представляват пряка и непосредствена последица от
действията на третото лице, в качеството му на СИ и не подлежат на възстановяване по реда на
чл. 49 ЗЗД.
Претендира се предявените искове да
бъдат отхвърлени.
Габровски окръжен съд, като взе предвид
становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото заверени
преписи от Решение № 341/11.08.2005г. по ч.гр.д. № 629/2005г.; Решение №
840/06.01.2006г., по ч.гр.д. № 818/2005г. и двете на Пл.ОС, както и от
удостоверение №5192/17.юли 2008г. на Ч. – Цв. Н., че е образувано изп.д №431-34/2005г.
на СИС Плевен, продължено в кантората на Ч. – Ц.Н. под № 2006756040018/2006г.
,което ,въз основа постановление от 25.07.2005г. и обезпечителна заповед №
132/25.07.2005г. по ч.гр.д. № 445/2005г. на РС-Троян, е спряно.
Не е спорно по делото, а и от
приложеният препис от Решение № 840/06.01.2006г., по ч.гр.д. № 818/2005г. на
Пл.ОС, че по изп.д. №431-34/2005г. на СИС Плевен е отменено действието на СИ по
връчване призовката за доброволно изпълнение по отношение на длъжниците в
изпълнителното производство и ищци в настоящото. Същевременно от преписа на
Определение № 12/17.02.2006г., постановено по ч. гр.д. № 844/2005г.,
потвърдено с Определение №
187/25.04.2006г. по ч.гр.д. №282/2006г. на Пл.ОС се установява, че молбата на длъжниците
за възстановяване на срока за възражение
по чл 250 ГПК/отм/ е била оставена без уважение.
По делото липсват данни обаче ищците в
настоящото производство и длъжници по цитираното изпълнително дело, да са
предявили иск по чл. 254 ГПК, както и в това
производство да са направили разноски.
Същевременно от Решение № 185/25.04.2006г., по ч.гр.д. №
818/2005г. на Пл.Ос се установява, че са обезсилени извършените изпълнителни
действия по изп.д. № 431-34/2005г. на СИ при Пл.РС, извършени в периода 01.04.-06.06.2005г. и
изразяващи се в запори върху движимо
имущество, наложено заедно с ПДИ от 01.04.2005г., възбрани и запори върху
банкови сметки.
При така установените факти , съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 49 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД ищците следва да установят при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ възлагане на друго лице –
изпълнител извършването на определена работа, 2/ осъществен фактически състав
по чл. 49 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи/ деяние, вреда – имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3/ вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с нея.
Съдът намира, че в случая не са доказани
твърденията на ищците за наличие на противоправно поведение на служител на
ответника, които да обуславят ангажиране отговорността на последния по чл. 49
от ЗЗД. На първо място следва да се
отбележи, че отмяна действието на СИ по връчване призовка за доброволно
изпълнение на ищците е осъществено със съдебен акт, т.е. установяването, че ПДИ
не е връчена на длъжниците надлежно е установено в рамките на исково
производство, проведено извън изпълнителното и отмяната на действието по
връчване на ПДИ е не поради формална,
установима от външна страна нередовност по връчването, а поради невярното
удостоверяване от страна на връчителя. При тези факти, установени по настоящото
дело от ищците с препис от влязло в сила решение, съдът намира, че не се
установява противоправно поведение от третото лице, в качеството му на СИ по връчване призовка за доброволно изпълнение
по изп.д. № 431-34/2005г. на СИ при Пл.РС. Освен това, след отмяна действие на СИ по
връчване на ПДИ, за ищците е възникнало правото да получат отново ПДИ и да
подадат възражение по чл. 250 ГПК/отм/, тъй като срокът за това възражение ще
тече, от връчване надлежно на новата ПДИ.
Не на последно място следва да се отбележи, че ищците претендират
имуществени вреди, които са възникнали за тях от заплащане на д.т. и адвокатски хонорар в исково производство по
чл. 254 ГПК/отм/. Следва да се отбележи, че направените от страните разноски в
исковото производство се присъждат на страната съобразно изхода на спора и в
рамките на това производство. Не е възможно претендирането на тези разходи в
друго производство, каквото е исковото по чл. 49 ЗЗД. Освен това, в рамките на
настоящото производство ищците не са представили доказателства за извършените
от тях разходи в твърдяното производство
по чл. 254 ГПК:/отм/ , както и не са представили доказателства, че такова
въобще е образувано.
С оглед на изложеното и доколкото не бе
установено противоправно поведение на служител на ответника, не следва да бъдат
обсъждани останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД са неоснователни и
недоказани и следва да бъде отхвърлени.
Съдът, ката взе предвид, че от внасяне
на д.т. е освободен само Р.Н., но не и ЕТ ” ”Инот –Р. ***, намира, че ищецът ЕТ
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОС сумата от 1400 лв. на
основание чл.77 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.Н.
лично и като ЕТ ”Инот –Р.Н.”, със седалище и адрес на управление гр. Априлци,
кв. “Видима”,обл. Ловеч субективно съединени искове против Министерство на
правосъдието за заплащане на сумата от 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди
лева/ представляващи имуществени вреди в резултат от незаконосъобразните
действия на СИ -Цв. Н. по връчване на ПДИ по изп.д. № 431-34/2005г. на СИ при
Пл.РС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЕТ ”Инот –Р.Н.”, със седалище и адрес
на управление гр. Априлци, кв. “Видима”,обл. Ловеч, представлявано от Р.В.Н. да
заплати по сметка на ГОС сумата от 1400 лв. на основание чл.77 ГПК.
Решението е постановено при участието на
привлеченото от ответника трето лице – помагач
Ц.Н.Н..
Решението подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните..
Председател
: