№ 3358
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100505824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1616 от 02.03.2022 г., постановено по гр.д. № 25753/2021 г. по описа на
СРС, 144 състав, са отхвърлени предявените от В. Ц. Ц., срещу Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“ при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението
и отмяна на Заповед № 45-56-69/09.03.2021 г. на главния директор на Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор“ в отдел
„Летателна годност на граждански въздухоплавателни средства“ в дирекция „Летателни
стандарти“ при ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство В. Ц. Ц., чрез адв. Л.-Н., в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Жалбоподателката излага доводи, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, тъй като липсвало яснота относно правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение. В тази насока излага, че в заповедта било посочено, че
същата е прекратена на основание чл. 334 КТ, а изложените в нея мотиви сочели на други
основания за прекратяване на трудовия договор. Счита, че първоинстанционният съд е
следвало да изследва мотивите вписани в обжалваната заповед, а не вписаното правно
основание. Неправилен бил и изводът на СРС, че изложените мотиви били ирелевантни за
спора. Поддържа, че доколкото основанието за прекратяване на трудовия договор се
извлича от мотивите, изложени в заповедта за прекратяване, а в случая посочените не
отговаряли на вписаното основание по чл. 334 КТ, уволнението било незаконно. В подкрепа
на този извод излага и че отправеното до ищцата едномесечно предизвестие не отговаря на
условията на чл. 344 КТ за прекратяване на трудовия договор на това основание, тъй като
съгласно посочената разпоредба прекратяването на трудовия договор ставало с отправяне на
15-дневно предизвестие. В обобщение на заявените с въззвинта жалбата доводи от
въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените
1
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 КТ е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с който въззивната жалба се
оспорва с доводи за нейната неоснователност. Излага се, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Поддържа се, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати трудовия договор за допълнителен труд на
основание чл. 334 КТ. Правилно било прието от първоинстанционния съд, че при използване
на това основание, работодателят няма задължение да мотивира заповедта. От друга страна
сочи, че работодателят не е ограничен от посочения в чл. 334 КТ 15-дневен срок за
предизвестие, а страните са свободни да договорят и по-дълъг срок на предизвестието, но
не повече от 3 месеца. В случая в т. 9 от сключения Трудов договор № 45-59-106/10.04.2019
г. било предвидено 30-дневено писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
от двете страни. Поддържа, че правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата било ясно и точно посочено в обжалваната заповед, като в т. I от
същата били посочени основанията за прекратяване, а в т. II – причините, довели
работодателя до решението да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. В тази връзка
се поддържа, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са
неоснователни и като такива правилно са отхвърлени собжалваното решение. Заявено е
искане до въззивния съд за потвърждаване на решението на СРС и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Трудов договор № 45-59-
106/10.04.2019 г., на основание чл. 111 КТ, по силата на който ищцата В. Ц. Ц. е заемала
длъжността „инспектор“ в отдел „Летателна годност на граждански въздухоплавателни
средства“, дирекция „Летателни стандарти“ при ответника, на непълно работно време (4
часа дневно и 20 часа седмично при 5-дневна работна седмица), при основно трудово
възнаграждение 1100 лв. и 30-дневен срок за предизвестие при прекратяването му.
Безспорно е по делото, а и видно от представена служебна бележка, изх. №
111/10.04.2019 г. от „Ф.*С.“ ООД, ищцата е полагала труд по основно трудово
правоотношение при „Ф.*С.“ ООД на длъжност „втори пилот“.
Страните не спорят и относно факта на отправяне на предизвестие от страна на
работодателя. От представено по делото като писмено доказателство предизвестие, изх. №
45-00-60/08.03.2021 г., се установява, че на 09.03.2021 г. на ищцата е връчено предизвестие
за прекратяване на основание чл. 334, ал. 1 КТ за срок от 30-дни.
Със Заповед № 45-56-69/09.03.2021 г. на главния директор на ГД „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, трудовото правоотношение на ищцата В. Ц. Ц. е
прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ, считано от 10.03.2021 г., като е разпоредено на
ищцата да бъдат изплатени на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 2895,20 лв., както и на основание чл. 220 КТ
обезщетение в размер на 1232лв. за неспазен срок на 30-дневното предизвестие.
Видно от удостоверение за изплатени обезщетения, изх. № 23/14.06.2021 г.
определените съгласно Заповед № 45-56-69/09.03.2021 г. обезщетения по чл. 224 и 220 КТ
са изплатени изцяло на ищцата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
2
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори
и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време
по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено
друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.
Трудовите договори за допълнителен труд, в т. ч. и този за външно съвместителство
по чл. 111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на
трудовия договор. Това общо разрешение следва от характера на трудови договори, който
имат договорите за допълнителен труд. В същото време следва да се държи сметка и за
особеностите на тези трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за
трудовите доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно
правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за
прекратяване на тези договори - с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го
използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това.
Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от
работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към
работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е
предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото правило за отправяне на
писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е
необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление
да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма
волята за прекратяване на трудовия договор в 15-дневен срок.
Съобразявайки така изложените принципни положения, въззивният съд намира, че са
налице всички предпоставки за законосъобразно извършване на уволнението на ищцата.
Установи се от събраните по делото доказателства, че съществуващото между страните
трудово правоотношение е било за допълнителен труд по чл. 111 КТ включено в хипотези
на прекратяване по чл. 334 КТ, и работодателят е упражнил правото си на прекратяване на
договора чрез отправяне на 30-дневно писмено предизвестие. Отправянето на предизвестие
е достатъчно основание за прекратяване на правоотношението, като не се изисква наличието
на други предпоставки. Съгласно чл. 335, ал. 2, т.1 КТ когато правоотношението се
прекратява с предизвестие, трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента, в
който изтече срокът на предизвестието, а издадената заповед само констатира
прекратяването. В случая предизвестието, заедно със заповедта за прекратяване на трудовия
договор са връчени на ищцата на 09.03.2020 г., в следствие на което трудовото й
правоотношение е прекратено на 10.04.2020 г.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на ищцата, че уволнението
извършено с процесната заповед е незаконосъобразно, тъй като изложените в заповедта
мотиви сочат на основания, различни от вписания в заповедта законов текст по чл. 334 КТ.
В процесната заповед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено както юридическо (с цитиране на нормата на чл. 334 КТ, вр. чл. 111 КТ), така и в т.
I фактическо (със словесно посочване). Посочването на конкретната разпоредба от закона
(цифрово и словом) е достатъчно, за да се приеме, че работодателят е направил изявление за
прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд. На още по-силно основание, в
отправеното до ищцата предизвестие за прекратяване работодателят е посочил, че
уволнението се извършва на основание чл. 334 КТ. Поради това съдът намира, че ищцата е
била наясно на какво основание се прекратява трудовото и правоотношение, респ., че
изложените основания в заповедта са ясни, конкретни и не сочат на различно основание от
посочения законов текст на чл. 334 КТ. Наведените във заповедта за прекратяване мотиви,
свързани със липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата и
извършени от служителя нарушения на трудовата дисциплина не са част от фактическия
състав по чл. 344 КТ и не е необходимо провеждане на пълно и главно доказване на тях. В
случая работодателят е намерил за необходимо да посочи конкретните причини, поради
които е приел, че интересите му изискват прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата. Наред с това, видно от ангажираните от страните писмени доказателства –
3
формуляр за оценка за изпълнение за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., възражения по
годишната оценка за изпълнение, писмени обяснение от ищцата, че изложените в заповедта
за прекратяване мотиви отговарят на действителността. Съгласно разпоредбата на чл. 334,
ал. 1 КТ трудовото правоотношение по външно съвместителство може да бъде прекратено
както на общите основания, предвидени в чл. 325 и сл. КТ, така и на специалното,
предвидено в чл. 334, ал. 1 КТ – с краткия 15-днвен срок на предизвестието. Посочените
мотиви са предвидени като основания за прекратяване на трудовите договори в КТ, поради
което въззивният съд намира, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовия
договор за допълнителен труд по чл. 334 КТ.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че уволнението е незаконно, тъй като
работодателят е отправил 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, а не както е предвидено по чл. 334 КТ – с предизвестие от 15 дни.
Въведеното от законодателя изискване за отправяне на 15-дневно предизвестие по чл. 334
КТ е обусловено от характера на трудовия договор за допълнителен труд, имащ
подпомагащо и допълващо значение, като целта е при договора за допълнителен труд
прекратяването на трудовата връзка да се осъществява при спазване на възможно най-
опростена процедура и по-кратки срокове. Липсва пречка в отправеното до служителя
предизвестие работодателят да определи по-дълъг от предвидения в закона срок. Отделно от
това, в чл. 9 от сключения договор по чл. 111 КТ страните изрично са уговорили, че срокът
на предизвестието при прекратяването му е 30-дневен.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че работодателят е доказал, че е
упражнил законно правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на
соченото правно основание и извършеното уволнение на ищцата се явява законосъобразно.
Предвид неоснователността на главни иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
неоснователен се явява и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, който
също подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени предявените в
условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 КТ, както и
обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна ГД „Гражданска
въздухоплавателна администрация“. Същата още в отговора на въззивната жалба е заявила
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, на виззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1616 от 02.03.2022 г., постановено по гр. д. №
25753/2021 г. по описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК В. Ц. Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ № 19, да заплати на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, сумата от 100 лв., разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5