Р Е
Ш Е Н
И Е №7
гр. Габрово, 31.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Габровски окръжен съд, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Михова, като разгледа докладваното от
младши съдия Дългичева ВНЧХД № 117 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
С присъда № 69/12.11.2018 г. Районен съд – С. е
признал подсъдимия Г.И.М., ***, за виновен в това, че на 26.08.2017 г., около
01:00 часа след полунощ, в заведение "***" и пред него чрез нанасяне
на удари с ръце и ритници, стискане за врата и блъскане в масивна колона
причинил на Н.Т.П. следните увреждания: две кръвонасядания, разположени под
ръба на долната челюст в дясно и по горната дясна странична област на шията;
кръвонасядане по външната средна трета на лявата предмишница; кръвонаядане по
задната горна четвърт на лявата мишница в близост с мишничната ямка; три
кръвонасядания в дясната поясно - хълбочна област и едно в лявата хълбочна
област; две кръвонасядания по предната повърхност на дясната подбедрица, под
коляното и две кръвонасядания в средната трета на двете подбедрици по предната
им повърхност /по едно на всяка подбедрица/, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота , поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК и
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 1500,00 лева.
Районният съд е осъдил подсъдимия М. да заплати на
пострадалата П. сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените й вследствие на престъплението неимуществени вреди, както и
направените от нея разноски по делото в размер на 1432,00 лева, а също и сумата
от 100,00 лева, представляваща държавна такса за уважената част от гражданския
иск.
В законния срок срещу присъдата е подадена въззивна
жалба от адв. Н.Г. - ГАК, като защитник на подсъдимия Г.М.. Жалбоподателят
счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, и необоснована, а
наложеното с нея наказание е несъразмерно тежко предвид смекчаващите вината
обстоятелства. Намира, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна, а доказателствата по делото били събрани в нарушение на
процесуалните правила. В заключение моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и
признаването на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно
заседание пред
настоящата инстанция частният тъжител Н.Т.П. чрез повереника си - адв. Ж, моли
въззивната жалба на подсъдимия М. да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Счита, че районният съд
правилно и обосновано е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до
извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Частната тъжителка и
граждански ищец Н.Т.П. не се явява, за
да изрази лично становище по жалбата.
Подсъдимият чрез защитника си
– адв. Г. поддържа жалбата. Намира присъдата в гражданската й част за завишена.
По отношение на наказателната част допълва въззивната жалба, като посочва, че
свидетелските показания, дадени от приятелките на пострадалата и потвърждаващи
казаното от нея следва да бъдат ценени като пристрастно дадени. Сочи, че
безпристрастни са показанията на охранителите на заведението, както и на
бармана, а те самите твърдят, че в процесната нощ твърдяното от П. не се е
случвало. Въз основа на изложеното моли за отмяна на първоинстанционната
присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и алтернативно - за намаляване
на наказанието в осъдителната част и обезщетението в гражданската част.
Подсъдимият Г.М. не се явява да изрази становище в
лична защита и последна дума.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на
обжалваната присъда, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е
извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установил следната фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема:
През лятото на
2017 г. подсъдимият Г.М. и частната тъжителка Н.Т.П. имали връзка, която
приключила на 25.08.2017 г., когато подсъдимият й казал, че не иска повече да
поддържа контакт с нея. Същата вечер тъжителката излязла със своята приятелка -
свид. И.П.и по-късно вечерта, около 01:00 ч. на 26.08.2017 г. отишли в
заведение "***" в гр. С., където в този момент се намирал и
подсъдимият, и седнали на маса, съседна на неговата. По - късно Н. и свид. П.се
засекли с подсъдимия в тоалетната, където тъжителката му поискала обяснение за
настъпилата между тях раздяла, но не получила отговор. На излизане от
тоалетната подсъдимият я хванал за раменете и я ударил с коляно в корема. След случилото се пострадалата настигнала подсъдимия
и в средата на заведението, до пулта на дисководещия го бутнала по гърба, за да
се обърне и да поговорят. Г. се обърнал, стиснал Н. с две ръце за врата и я
ударил силно с юмрук в корема. След това я блъснал в една от масивните колони
на заведението, в резултат на което тя си ударила главата в задната й лява
част. Подсъдимият тръгнал да излиза навън, а
тъжителката отново го последвала. Когато излезли от заведението, подсъдимият
започнал да удря Н. агресивно, при което тя паднала на земята. В това време
няколко негови приятели излезли от заведението и се опитали да го спрат,
хващайки го за ръцете, но подсъдимият продължил да я напада, главно ритайки я
по краката. След като подсъдимият М. бил успокоен от приятелите си, той и Н.
провели нормален разговор, след който подсъдимият я закарал с колата си до дома
й.
На следващия ден пострадалата, чувствайки се засрамена
и унижена, заедно със свид. П.и още една приятелка отишла във Велико Търново и
решила да остане там няколко дни, за да избегне коментарите около случилото се.
След като споделила с родителите си за нанесения й
побой, Н. посетила лекар на 01.09.2017 г., който констатирал нараняванията по
тялото й, които констатации отразил в медицинско удостоверение. На същия ден
пострадалата П. депозирала жалба в Районна прокуратура - С., в резултат на
което било образувано досъдебно производство № ЗМ 443/2017 г. След проведено
разследване било установено, че деянието, за което е образувано досъдебното
производство е такова, което се преследва по тъжба на пострадалия. При
условията и по реда на чл.81 от НПК Н.П. депозирала тъжба срещу Г.М. ***.
След случилото се, освен физическите болки и
страдания, които е изпитвала няколко дни, частната тъжителка дълго време е
посещавала специалист по психично здраве и е приемала лекарства, тъй като се
чувствала унижена, засрамена и психически травмирана от нанесения й побой.
Вследствие на нанесената й травма, пострадалата станала по-мнителна, ограничила
социалните си контакти, не споделяла с приятелите си за случващото се около
нея, изпитвала затруднение при общуването си с лица от противоположния пол и
почти не се прибирала в гр. С., а прекарвала по-голямата част от времето си в С.,
където станала студентка.
По делото била назначена съдебномедицинска експертиза,
според чието заключение на Н.П. са причинени следните увреждания: две
кръвонасядания, разположени под ръба на долната челюст в дясно и по горната
дясна странична област на шията, които е възможно да са причинени при стискане
с ръка за шията; кръвонасядане по външната средна трета на лявата предмишница,
което може да се получи при стискане с ръце или удари с твърди тъпи предмети с
малка площ; кръвонасядане по задната горна четвърт на лявата мишница в близост
с мишничната ямка, което може да се получи при стискане с ръце или при удар на
задната горна част на лявата мишница в твърд тъп предмет /напр бетонна колона/;
три кръвонасядания в дясната поясно - хълбочна област и едно в лявата хълбочна
област, които могат да се причинят при удари с или върху твърд тъп предмет с
малка площ /ритници или юмруци/ или при удари на задно - страничните части на
таза в бетонна колона; две кръвонасядания по предната повърхност на дясната
подбедрица, под коляното и две кръвонасядания в средната трета на двете
подбедрици по предната им повърхност /по едно на всяка подбедрица/, които могат
да се причинят при удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и в
частност при удари с крак /ритници/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на писмените и гласните доказателствени източници, както
и на базата на изготвеното по делото експертно заключение.
Подсъдимият М. в обясненията си пред първата инстанция
оспорва така приетата за установена фактическа обстановка, като твърди, че не е
осъществявал твърдения от тъжителката побой. Посочва, че през цялото време се е
опитвал да я отблъсне от себе си и да избегне конфликт, като е възможно да я е
стиснал по-силно, но това е било единствено с цел отблъскване.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
извършил подробен, прецизен и обстоен анализ на доказателствата по делото, който
настоящата инстанция напълно споделя.
Правилно първоинстанционният съд за установените
обстоятелства се е позовал на информация, съдържаща се в показанията на
свидетелите Н.Г., И.П., Й.Б., К.М., Д.Д.и Ц.Р. и от части показанията на Г.Г. и
Н.И., както и на писмените доказателства и изготвената експертиза. Правилно е
кредитирал показанията на горепосочените свидетели като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и относими към предмета на доказване в
настоящото производство. Въззивният съд намира, че тези доказателствени източници
са правилно анализирани като такива, обосноваващи извършено от подсъдимия
престъпление.
Доколкото няма основания показанията на пострадалата П.
да не бъдат кредитирани в цялост и доколкото същите не будят съмнение в тяхната
достоверност, а напротив - подкрепят се от голяма част от свидетелските
показания, както и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, то
настоящият състав също изгради изводите си въз основа на тях и на останалите
доказателства, които им кореспондират.
Частната тъжителка подробно и детайлно описва
събитията и обстоятелствата, характеризиращи престъпното деяние. Посочва, че
първо с подсъдимия М. се засекли в тоалетната на заведение "***",
където между тях настъпил конфликт и подсъдимият я стиснал за раменете, след
което силно я ударил в корема. Тези твърдения се подкрепят и от показанията на
свид. П., с която пострадалата била в тоалетната и която станала очевидец на
нанесените удари. След излизане от тоалетната, пострадалата посочва, че
настигнала подсъдимия, търсейки отново контакт с него, който от своя страна я
стиснал за шията, отново я ударил в корема и блъснал в една от колоните на
заведението, в резултат на което си ударила главата. Тези й твърдения се
подкрепят от показанията на свид. Г., която била очевидец на блъскането в
колоната, тъй като се намирала в заведението в този момент. Пострадалата твърди
да е била ритана и блъскана от подсъдимия и извън заведението, което се
подкрепя и от показанията на свид. П., която е станала свидетел - очевидец и на
случващото се отвън. Обвинението разполага и с показанията на свид. Й.Б., Д.Д.и
К.М., които макар да не са били очевидци на деянието, пресъздават напълно
същата фактическа обстановка, т.е няма разминаване между казаното от П. пред
съда и разказаното от нея на посочените свидетели. На следващо място тези
свидетели посочват синините, които са видели по тялото на пострадалата, а те
напълно съвпадат с твърдяното от нея и с установеното от съдебномедицинската
експертиза. Твърденията на пострадалата и подкрепящите я свидетелски показания
кореспондират и със съдебномедицинската експертиза, според чието заключение
уврежданията отговарят да са настъпили по начина, посочен от пострадалата.
На следващо място, показанията на свид. Г.Г. и Н.И.,
които макар да подкрепят защитната теза на подсъдимия, в една тяхна част
косвено подкрепят и твърдяното от частната тъжителка, тъй като свидетелстват за
някакъв вид отблъскване от страна на подсъдимия по отношение на П., но с цел
предотвратяване на конфликт, създаден от нея. Същевременно свидетелите, които
защитата представя като безпристрастни и такива, на които настоящият състав
следва да се позове, а именно управителят на заведението - свид. С.Д., както и
охранителите - свид. К.П. и В.Ц., посочват, че в процесната вечер не е имало
никакви инциденти, а свид. П. твърди дори, че не е забелязал подсъдимият и
тъжителката да си говорят. Свидетелят Д. пък твърди, че видял Н. да блъска
подсъдимия. В тази връзка необясним остава факта как охранителите, чието
задължение е да следят случващото се в заведението, не са видели никакъв
конфликт в процесната нощ, а управителят е видял Н. да блъска подсъдимия и да
се закача с него. Тези противоречия поставят под съмнение достоверността на
показанията на посочените свидетели.
Показанията на охранителите и управителя на
заведението са в противоречие с показанията на останалите свидетели, ангажирани
от защитата, според които Н. е удряла и блъскала подсъдимия през цялата вечер.
По тази причина правилно районният съд не ги е кредитирал с доверие, а е
изградил фактическите си изводи на сигурната доказателствена основа, състояща
се от твърденията на частната тъжителка Н.П., напълно кореспондиращите й
свидетелски показания и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза.
При правилно установената
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни изводи от
правна страна:
Габровски окръжен съд не намери
основания да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава,
каквото е искането по жалбата, тъй като от доказателствата по делото безспорно
се установява, че подсъдимият Г.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
В съответствие със закона първата инстанция е приела,
че от обективна страна на 26.08.2017 г., около 01:00 часа след полунощ, в
заведение "***" и пред него чрез нанасяне на удари с ръце и ритници,
стискане за врата и блъскане в масивна колона причинил на Н.Т.П. следните
увреждания: две кръвонасядания, разположени под ръба на долната челюст в дясно
и по горната дясна странична област на шията; кръвонасядане по външната средна
трета на лявата предмишница; кръвонасядане по задната горна четвърт на лявата
мишница в близост с мишничната ямка; три кръвонасядания в дясната поясно -
хълбочна област и едно в лявата хълбочна област; две кръвонасядания по предната
повърхност на дясната подбедрица, под коляното и две кръвонасядания в средната
трета на двете подбедрици по предната им повърхност /по едно на всяка
подбедрица/, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По медико-биологичната си характеристика посоченото
увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
Настоящият състав се съгласи с изводите на районния
съд и досежно субективната страна на деянието, а именно, че то е извършено при
форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици, изразяващи се в
доказаните телесни увреждания на пострадалата, като е искал настъпването им,
видно от множеството нанесени удари.
След като е достигнал до верни правни
изводи, районният съд е наложил наказание на подсъдимия при прилагане
разпоредбата на чл.78а от НК. Съдът правилно е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
"глоба", тъй като предпоставките за прилагане на този институт, а
именно: за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или друго по-леко наказание
и деецът да не е осъждан за престъпление от общ
характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност, са налице.
Доколкото от деянието няма причинени имуществени вреди, то и тази предпоставка
не следва да се преценява. Районният съд е наложил глоба в размер на 1 500
лева, с която преценка настоящият въззивен състав се солидаризира, като намира,
че чистото съдебно минало на подсъдимия и активното му процесуално поведение са
основание за налагане на наказание към предвидения в закона минимум, както и че
последното ще постигне целите, предвидени в чл.36 от НК.
Въззивният
съд намира за правилни изводите на районния съд и досежно предявените граждански
искове за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лева и имуществени
такива в размер на 20 лева. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че в резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
пострадалата е получила телесни увреждания, описани в наказателната част, които
представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. С оглед на
това правилно районният съд е приел, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен. Правилно е
отхвърлен иска за претърпени имуществени вреди, доколкото такива не са доказани
в настоящото производство.
При определяне размера на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, в резултат на причинената му средна телесна повреда,
районният съд е обсъдил всички обстоятелства, а именно вида и естеството на
увреждането, претърпените от пострадалия болки и страдания, претърпените от
него операции, продължителният период на възстановяване, неудобствата които е
трябвало да търпи в ежедневието си, както през възстановителния период, така и
занапред. С оглед на тези обстоятелства и по справедливост правилно районният
съд е оценил претърпените неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, като е отхвърлил
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер.
Въззивният
съд намира жалбата в тази й част за неоснователна и недоказана. Не са налице
основания за намаляване на присъденото от районния съд обезщетение за
претърпени от пострадалия неимуществени вреди, доколкото претърпените болки и
страдания бяха доказани в производството. Тези обстоятелства се установяват
най-вече от показанията на пострадалата П. и свидетелските показания на Н.Г., И.П.,
Й.Б., Ц.Р., К.М. и Д.Д..
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната
инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.
6 от НПК Габровски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 69 от 12.11.2018 г. по НЧХД № 106/2018 г. на Районен съд – С..
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.