№ 96
гр. Варна , 08.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503585 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 276609/28.10.2020 г., депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР , с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.
„Цар Асен“ № 4, срещу Решение № 260581 от 07.10.2020г., постановено по гр. д. № 2977
по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 50 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на Т. П. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. Аксаково, ул. „Добруджа“ № 5, сумата от 1 713,77 лева (хиляда
седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки), като сбор от дължимото
възнаграждение за положен извънреден труд от 236 часа за периода от 02.03.2017 г. до
02.03.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
02.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
286664/03.12.2020г. от Т. П. М., действащ чрез адвокат Деляна Христова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Tвърди, че ЗМВР е специален
закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв
начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив,
дава им допълнителни права и обезщетения. Сочи, че служителите, които полагат труд по
ЗМВР са три основни групи, като за всяка от тях съществува различна приложима
нормативна уредба, която не следва да се смесва. Претендира, че въззиваемият е служител,
чието трудово правоотношение е уредено от чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като от това
следва, че той полага едновременно дневен и нощен труд, който не може да надминава 8
часа в рамките на едно денонощие, без значение дали отработените часове са били през деня
или нощта. Твърди, че въпреки това, първоинстанционният съд неправилно е възприел
представите на ищеца за съществуване на вземане към работодателя му за възнаграждение
за извънреден нощен труд, като допуснал смесването на нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд и по този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден
нощен труд“, което за служителите, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е немислимо.
Твърди, че за този вид трудови правоотношения следва да се изчислява единствено броя
работни часове за едно денонощие, предвид което трудът следва да е или в установените
норми за продължителност, или част от него е извън тях. Заявява, че предвиденото по КТ и
НСОРЗ превръщане на нощните отработени часове в дневни с коефициент от 1.143,
умишлено не е предвидено в чл. 187 от ЗМВР, тъй като за служителите, назначение по
ЗМВР е уредено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. за всеки изработен час нощен
труд. Поддържа, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите трудовоправни норми.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло, както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че
жалбата бъде оставена без уважение.
Въззивникът прави искане за спиране на производството на основание чл. 633, във връзка с
чл. 631, ал. 1 от ГПК, като твърди, че Съдът на ЕС е сезиран с преюдициално запитване от
национален съд на държава-членка, съдържащо същите въпроси, които са предмет и на
настоящото дело.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е възприел наличието на празнота в законовата уредба, като напълно
обосновано в случая е приложил общото трудово законодателство и е спазил принципа, че
при непълнота в специалния закон, приложение намира общия такъв. Сочи, че нормата на
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, визирайки служителите, които полагат нощен труд, изрично
препраща към КТ, където е уредена специална закрила. Твърди, че тъй като правната норма
препраща към целия Кодекс на труда, то следва да се приеме, че същата препраща и към
подзаконовите нормативни актове, постановени във връзка с него и по-конкретно чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, в който е определена методологията за превръщането на нощните работни часове
в дневни с прилагане на коефициент 1.143. Заявява, че в атакуваното решение не се въвежда
посочената от въззивника несъществуваща конструкция „извънреден нощен труд“, а съдът
правилно е коментирал само и единствено извънредния такъв.
2
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
По искането за спиране:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид релевираното във въззивната жалба искане за
спиране на производството, намира същото за неоснователно, доколкото не са налице
предпоставките по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Решението по направеното преюдициално
запитване действително има задължителна сила за съдилищата, но отправените въпроси не
биха имали значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото касаят
наличието на законова уредба, която да е в съответствие с цитираната Директива
2003/88/ЕО. В настоящото производство тези въпроси не се изследват. Действащата
законодателна уредба намира приложение към настоящия момент и доколкото въпросите в
запитването не са преюдициални за правилното решение на спора, то и не е налице
основание да бъде спирано настоящото прозиводство.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 276609/28.10.2020 г., депозирана от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР , с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова с адрес за призоваване
гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4, срещу Решение № 260581 от 07.10.2020г., постановено по
гр. д. № 2977 по описа на РС-Варна за 2020 г., ГО, 50 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по
делото, на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3585/2020 г. на ОС-Варна за 17.02.2021 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3