Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 / 15.3.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1109 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искане на Н.Н.А., находящ се
понастоящем в Затвор – Пазарджик да бъде задължен
началникът на затвора да преустанови незаконосъобразното си бездействие
като изпрати за сметка на затвора писмото му до инспектората на ВСС (подадено
на 22.11.2022 г.), както и да го санкционира за тези си бездействия за в
бъдеще.
Ищецът поддържа искането си лично в
проведените съдебни заседания. Излага съображения за неговата доказаност.
Ответникът – началникът на Затвор – Пазарджик –
оспорва искането чрез процесуалния си представител в проведените заседания,
както и в подаден писмен отговор по искането и представени писмени бележки. Сочи
доводи за законосъобразността на оспореното бездействие.
Искането е допустимо.
Неизпращането на писмото (за сметка на затвора) представлява неизвършване на фактическо
действие по смисъла на чл. 256, ал. 2, което административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона и съответно подлежи на оспорване в 14-дневен
срок от подаването на искане до органа за извършването му. В случая, като е
подал писмото за изпращане за сметка на затвора ищецът е поискал извършване на
фактическото действие и след като писмото му е върнато той в законоустановения
срок е подал искането си до съда.
Разгледано по същество
искането е основателно.
По делото се установи, че
ищецът, както на процесната дата, на която е поискал изпращане на писмото му за
сметка на затвора, така и през цялата 2020 г. не е имал никакви средства, с които
да изпрати писмото за своя сметка. Сметката му в затвора през целия посочен
период е била 0 лв. Следователно са налице предпоставките, предвидени в чл. 90,
ал. 4 от ЗИНЗС за изпращането на писмото за сметка на затвора. Тази разпоредба
предвижда следното:
Чл. 90. (4) За лишените от свобода,
за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за
сметка на мястото за лишаване от свобода.
Очевидно е, че ищецът няма
средства, поради което вместо да връща писмото ответникът е следвало да го
изпрати, като заплати разхода за сметка на затвора.
Неоснователни са
възраженията на ответника:
От факта, че през 2022 г.
ищецът е изпратил множество писма, на които сам е поставил пощенска марка не
следва да се прави извод, че той разполага със средства за заплащане на
кореспонденцията си. Напротив, от обясненията на ищеца и показанията на
свидетеля Г. (които не бяха опровергани от показанията на свидетелката Б.) се
установи, че ищецът често получава пощенски марки, пликове, листове хартия и
химикалки от други лишени от свобода. Макар размяната на предмети между лишени
от свобода да е забранена, незаконосъобразният отказ на началника на затвора да
поема разходите за кореспонденция на затворници, които нямат средства, ги
принуждава да нарушават правилата, за да осъществят основното си право на
кореспонденция.
Обстоятелството, че на
10.02.2016 г. майката на ищеца е получила посредством цесия от него сума от
около 5500 лв. от спечелени от него дела също е ирелевантно. От една страна от
тази дата са изминали повече от 7 години. Но по-важното е, че сумата
законосъобразно не е влязла в патримониума на ищеца. В случай, че началникът на
Затвор – Пазарджик и Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ са считали,
че с цесията ищецът ги уврежда, то е следвало да предприемат необходимите
законови действия, тя да не породи правното си действие или да бъде отменена.
След като са бездействали, то правната сделка е санирана и следва да се счита
за законосъобразна. Тоест ответникът не би следвало да се позовава на
твърдението, че ищецът някога е разполагал с въпросната сума.
Писмото от 04.07.2018 г. на
Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“, в което е изразено становището
на дирекцията, че ищецът разполага със средства и не следва писмата му да се
изпращат за сметка на затвора, също не представлява аргумент, опровергаващ
тезата на ищеца. Това писмо има уведомителен характер относно правното
становище на дирекцията и не би могло да ангажира ищеца, нито да представлява
пречка той да иска всяко едно писмо, за което няма финансова възможност да
изпрати, да бъде изпратено за сметка на затвора.
Предвид гореизложеното искането
е основателно и следва да бъде уважено.
Недопустимо е искането
началникът на затвора да бъде санкциониран за свои бъдещи откази да изпраща
писма на ищеца. От една страна, законът не предвижда възможност за
санкциониране на административния орган за някакви негови незаконосъобразни
бездействия, а предвижда защита посредством отмяната им. От друга страна –
искането за санкциониране е недопустимо, тъй като не би могло да се знае дали
началникът в бъдеще ще постанови нови откази за изпращане на писма и то при
същите факти (липса на средства от страна на ищеца). Затова искането за
санкциониране е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
Осъжда началника на Затвор – Пазарджик,
в 3-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, да преустанови
незаконосъобразното си бездействие и да изпрати за сметка на затвора
писмото на Н.Н.А. до инспектората на ВСС (подадено на 22.11.2022 г.).
Оставя без разглеждане искането началникът на затвора да бъде
санкциониран за свои бъдещи откази да изпраща писма на Н.Н.А. и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едноличен състав на съда пред 3-членен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/