№ 4314
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско
дело № 20241100504658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 4237 от 10.03.2024год. постановено по гр. д. № 16928/2023г. по
описа на СРС, 26 състав е отхвърлен изцяло предявения от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр. София, ул. „Позитано“ № 5 срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“,
ЕИК *********, гр. София, бул. *********, осъдителен иск с правна квалификация чл.411
КЗ за сумата от 2082.46 лева, представляваща вземане по застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в
гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
(31.03.2023 г. ) до окончателното изплащане на дължимата сума, като неоснователен и
недоказан.
С Решението съдът е разпределил отговорността за разноски като е осъден ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр. София, ул. „Позитано“ № 5
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, гр. София, бул. ********* сумата от 350.00
лева (триста и петдесет лева), представляващи разноски в настоящото производство, на
основание чл.78, ал.3 ГПК .
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* ,чрез адв. А. Н. е подал въззивна жалба от
27.03.2024 г., срещу Решение № 4237 постановено по гр. д. № 16928/2023г. по описа на СРС,
26 състав , с която оспорва същото , като незаконосъобразно, необосновано и неправилно
1
.Излага ,че била погрешно възприета фактическа обстановка ,което е обусловило и
решението, с което е отхвърлен искът. Съдът неправилно не бил кредитирал показанията на
свидетеля С.Т.А. ,като основал решението си само въз основа на приетите свидетелски
показания на св.Г. ,които били необективни и противоречиви ,съответно пренебрегнал
изцяло всички останали доказателства по делото - схема на ПТП и обстоятелства,
отбелязани в двустранния констативен протокол .
Излага твърдения , че водачът на „БМВ“, с per. № ********* е отнел предимството
на МПС „Тойота Версо“, с per. № ********* и е станал причина за настъпилото ПТП като
застрахователното събитие е реализирано при извършване на изпреварване от страна на
водача на МПС „БМВ“, с per. № ********* и маневра завой на дясно от страна на водача на
МПС „Тойота Версо“, с per. № *********, поради което счита ,че може да бъде направен
извода, че единствената причина за настъпването му е противоправното поведение на водача
на застрахованото при ответника дружество МПС, който е отнел предимството на другия
автомобил.
В този смисъл моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени в
тяхната цялост като претендира и съдебните разноски пред двете инстанции ,включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по иска ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ********* ,чрез юрк.С.Л. . Счита жалбата за
неоснователна,а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно
,поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че виновен за настъпилото
пътно-транспортно произшествие е водача на л.а. „Тойота, Версо„ , с peг. № *********
,застрахован при ищеца ,който при движение в двулентовото кръгово кръстовище се е
движил в лявата лента, от която е предприел маневра - завой надясно, без да изчака
преминаването през кръстовището на дясно стоящият автомобил,застрахован при ответника,
с което е нарушил разпоредбите на чл. 25, чл. 48 ,чл.76 и чл.78 от ЗДвП. Излага ,че
констатираното в приетата пред първоинстанционния съд САТЕ ,че вследствие на удара по
лек автомобил „БМВ“ с peг. № *********, който се е движил в дясната лента за движение са
настъпили щети в задната част на автомобила, доколкото щетите по л.а. „Тойота Версо“ с
peг. №********* са в предна дясна част на автомобила, е в противоречие с изложеният в
исковата молба механизъм и твърдението, че : „..лек автомобил БМВ при изпреварване в
кръгово движение реализира ПТП и удря лек автомобил Тойота, модел Версо, с per. №
*********“.Прави извод ,че при така описания от ищеца механизъм на ПТП ,щетите по л.а.
„БМВ“ с peг. № ********* следвало да са в предната част ,а тези по л.а. „Тойота Версо“ с
peг. №********* в задната част на автомобила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението ,с което изцяло е
отхвърлена претенцията на ищеца.При извършена проверка съдът намира, че атакуваното
решението е валидно и допустимо , поради което следва да разгледа наведените оплаквания
във въззивната жалба относно неговата неправилност.
От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ,подадена от
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД ,с която моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 2082,46 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 26.09.2022 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди ,че на 26.09.2022год. в гр.Варна ,бул.“Владислав
Варненчик,л.а.“БМВ“,рег. №********* ,застрахован при ответника ,при изпреварване в
кръгово движение реализира ПТП и удря л.а.“Тойота Версо“ с рег. № *********,управляван
от С.Т.А..В резултат на произшествието на застрахования при него л.а.“Тойота Версо“ с рег.
№ ********* по застраховка „Бурстрад Каско Стандарт“ били причинени имуществени
вреди –счупен фар,маска,халоген,броня като бил съставен от двамата водачи двустранен
констативен протокол за ПТП от 28.07..2022год. Към датата на ПТП отговорността на водача
на МПС “БМВ“,рег. №********* , била покрита по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Предвид ,че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил,
на стойност 2057,46 лв., сочи, че в този размер е изплатил застрахователно обезщетение,
след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на
вредата за платеното обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска
по основание и размер, като счита, че ПТП е настъпило при различен механизъм и
застрахованият при ответника водач на МПС не е виновен за произшествието, а същото е
настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
другото МПС. Поддържа, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е
прекомерно завишен и не отговаря на действителната стойност на вредите.
С обявения за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК
първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: че на процесната дата между водач на МПС, застрахован при ищеца
по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил
3
застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 2057,46 лв.
За установяване механизма на настъпване на пътното произшествие са събрани
писмени и гласни доказателства, както и е изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
По делото е приет Двустранен констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие от 26.09.2022год. , изготвен от участниците в същото – С.Т.А. ,като водач на
л.а. “Тойота Версо“ с рег. № ********* ,превозно средство Б и В.Г.Г.,водач на “БМВ“,рег.
№*********,превозно средство А.
В протокола като обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то е посочено и за
двамата водачи "кръстовище с кръгово движение",за превозно средство А : т.11 „при
изпреварване“,а за превозно средство Б ,т.12 „при завиване на дясно“.
Изготвена е схема ,която изобразява пътната обстановка ,в която превозно средство
Б е посочено в лява пътна лента ,а превозно средство А в дясна ,като е видно че в
кръстовището лентите за движение са две ,произшествието е настъпило пред изход от
същото .Описани са и видими щети ,като за превозно средство А са посочени в задна дясна
част,а за превозно средство Б в предна лява част.В протокола не се съдържа информация
относно пътната маркировка или пътни знаци ,както и съществена такава за механизма на
настъпване на ПТП. Следва да бъде съобразен и неговият характер на частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което механизмът за настъпване на процесното ПТП подлежи на доказване с всички
допустими доказателствени средства.
В тази връзка са разпитани водачите на двата автомобила, участвали в процесното
пътно-транспортно произшествие.
В показанията си св.С.А. сочи ,че е участвал в процесното ПТП на 26.09.2022год. с
л.а.“Тойота Версо“ като се включил в кръговото кръстовище от бул.“Васил Левски“ във
вътрешната /лява/ лента и следвало да излезе от същото към крайезерен път,което
съотнесено към схемата в двустранния протокол от 26.09.2022год. сочи ,че намерението му е
било да излезе от втория изход .Излага че преди да предприеме маневрата ,за да излезе на
съответния изход се движел с около 20-30км.ч., подал мигач и в същия момент движещият се
в дясната пътна лента лек автомобил ,за който сочи че е БМВ го ударил
странично.Свидетеля излага ,че другия автомобил бил зад него,в последствие го виждал в
огледалото ,но очаквал ,че ще завие надясно ,но той продължил направо и го засякъл.
От своя страна св.В..Г в показанията си сочи ,че през м.09.2022год. в гр.Варна
участвал в ПТП като управлявал л.а.БМВ, рег. № *********.Излага ,че навлязъл в
кръговото кръстовище от бул.“Васил Левски“ и се движел в дясната лента като имал
намерение да излезе на третия изход.Твърди ,че след като подминал втория изход другия
водач,който се движел в лявата пътна лента го ударил като свидетеля твърди ,че не гледал в
ляво,защото се движел в дясно и след като настъпил удара възприел и другия автомобил
като тогава разбрал ,че той завивал към втория изход.
Заключението на съдебно авто-техническата експертиза въззивният съд кредитира
4
изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, отговорило пълно, точно и обосновано на
поставените му въпроси.Вещото лице ,съобразно представения двустранен констативен
протокол е приело следния механизъм на настъпване на ПТП: на 26.09.2022 г. около 16:30
часа, лек автомобил „БМВ", с рег.№ ********* се движи в кръгово кръстовище в гр. Варна,
съставено от бул. ,,Васил Левски" и бул. ,,Владислав Варненчик" в дясна лента за движение.
По същото време в същото кръгово кръстовище, в лява пътна лента се движи лек автомобил
„Тойота Версо", с рег.№ *********, водачът на който извършва маневра за излизане от
кръстовището в посока бул. ,,Васил Левски", при което траекториите на двете МПС- та се
пресичат и настъпва удар между тях.
При анализ на показанията на свидетелите и данните в съставения от водачите
двустранен констативен протокол на 26.09.2022год.,включително и схемата на настъпване
на ПТП , се налага извода ,че двата автомобила са навлезли в кръгово кръстовище от
бул.Васил Левски като и двата автомобила са се движели първоначално в лявата пътна
лента.Св.А. е управлявал „Тойота Версо", с рег.№ ********* и е имал намерение да излезе от
кръстовището на втория изход,а св.Г. е управлявал л.а.„БМВ", с рег.№ ********* и е имал
намерение да излезе на третия изход.В неизвестен период от време св.Г. е преминал от
лявата пътна лента в дясната ,за което свидетелства св.А. ,а така също се потвърждава от
отразените обстоятелства при настъпване на ПТП в двустранния протокол ,тъй като за
превозно средство А е отбелязано освен ,че се е движел в кръгово кръстовище и че е „при
изпреварване“.Именно в този момент е настъпило и процесното ПТП, тъй като водача А. е
предприел маневра за излизане от кръговото кръстовище ,т.е. за завиване на дясно ,като е
следвало да премине от лявата пътна лента ,в която се е движел в дясната ,където в този
момент вече се е намирал водача Г. ,при което лекия автомобил на А. се е ударил с предната
си дясна част в лекия автомобил на Г. в дясната му задна част.
В тази връзка съдът приема за достоверни показанията на св.А. ,въпреки
наличието на противоречия в някои детайли, но това не може да доведе до извод за
противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Логично е с оглед
изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо.Също така тези
показания се подкрепят от констатациите в съставения и подписан от двамата водачи
двустранен констативен протокол, докато напротив показанията на св.Г., следва да бъдат
приети , но с уточнението ,че действително същия се е движел дясната пътна лента в
кръговото кръстовище при настъпването на ПТП ,но преди това е предприел маневра
„изпреварване“ ,т.е. е преминал от лявата пътна лента ,в която се е движел в дясната ,за
което не съобщава пред съда.
И не на последно място и двамата свидетели съобщават ,че органите на КАТ са
посетили мястото на инцидента ,поради което свидетеля Г. е могъл да изложи становище по
въпроса за причините за настъпване на ПТП и вината за настъпването му, но предвид ,че
между двамата не е бил налице спор по тези въпроси е съставен и констативния двустранен
протокол.Едва пред първоинстанционния съд св.Г. е твърдял ,че не е виновен за
произшествието.
5
При така възприетия механизъм на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие въззивният съд приема, че същото се намира в причинно-следствена връзка с
поведението на водача на л.а.„БМВ", с рег.№ *********,който при движението си в
кръговото кръстовище в лявата пътна лента е предприел изпреварване на л.а. „Тойота
Версо", с рег.№ ********* отдясно, при това в непосредствена близост до следващия изход
от кръстовището, при подаден светлинен сигнал от водача на лек автомобил "Тойота Версо"
за завиване надясно, или водачът на лек автомобил "БМВ" е нарушил правилата за движение
по пътищата, в частност нормите на чл. 41, ал. 1, чл. 47 във вр. с. чл. 50, ал. 1 ЗДвП и с това е
станал единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент.
Фактическите и правни изводи на районния съд относно настъпването на вредите
по процесния л. а. "Тойота Версо" и техния размер не се оспорват от страните във
въззивното производство.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек автомобил "Тойота
Версо" се установяват от неоспорения от името на ответника и съставен от ищеца опис-
заключение по щета, като съгласно неоспореното и в тази му част заключение на основната
съдебно- автотехническата експертиза, от техническа гледна точка посочените в описа вреди
се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни
цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната стойност на вещта по смисъла
на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е
настоящата, възлиза на сумата от 3 036,72 лева.
Експертизата относно изчисленията на вещото лице не е оспорена от страните и
при преценката по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира заключението за обосновано
и непредубедено, поради което му се довери напълно. С оглед гореизложеното въззивният
съд намира за доказан размер на вредите , този на стойност от 2 082,46 лева. ,с оглед че
въззивникът ищец е заплатил на застрахования сумата от 2057,46лв. , при липсата на спор
между страните по въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършени
от застрахователя за определяне на застрахователното обезщетение от 20лв. Или общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател е предявеният от 2 082,46лв.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност се установява и
поведение на водача на лек автомобил "Тойота Версо", което съдът се преценява като
обективно допринесло за настъпване на пътния инцидент . Както бе изяснено, в случая се
установи, че водачът на увредения лек автомобил е подал светлинен сигнал, констатирал е
движещият се в дясно автомобил ,но е очаквал ,че той ще завие на дясно ,което не се
случило ,но въпреки ,че не се е уверил ,че дясната пътна лента не е заета от друго МПС е
предприел маневрата си. Поради това в случая е налице основание за редуциране на
отговорността на делинквента, респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на
застрахователя му .
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
6
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
В случая се установява, че водачът на лек автомобил „Тойота Версо“ е допринесъл
за настъпването на вредите като нарушил разпоредбата на чл.35 ,ал.2 от ЗДвП както бе
посочено по-горе ,като при това положение съдът определя, че размерът на
съпричиняването е равностоен на водача на л.а.“БМВ“
Ето защо съдът намира че дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 50%.
При това положение искът се явява основателен за сумата от 1 041,23 лева.
При така възприетото от въззивната инстанция решението на районния съд
подлежи на отмяна в отхвърлителната му част до сумата от 1 041,23 лева, включваща
обезщетение за причинени имуществени вреди и ликвидационни разноски в размер на 20
лева, а исковите претенции до посочения размер следва да бъдат уважени.
По отношение претенцията за законна лихва за забава – такава се претендира от
дата на завеждане на исковата молба. Исковата претенция има акцесорен характер и
доколкото се уважава главния иск, то основателно се явява и искането за присъждане на
законна лихва за забава от дата на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски пред въззивния съд има въззивникът
ищец, а отговорността за разноски пред първата инстанция следва да бъде преразпределена.
Пред районния съд въззивникът ищец е претендирал разноски в общ размер
841,29 лева, за които са представени доказателства, от които 83,29лв. – д.т. ;250лв. – депозит
за вещо лице; 30лв. – депозит за двидетел и адвокатско възнаграждение от 508лв.
За първоинстанцнионното производство на въззивника ищец съразмерно с
уважената част се дължат разноски в общ размер на 420,64 лева.
На въззивника ответник, който е претендирал разноски в общ размер 350лева, се
дължат 175 лева съобразно отхвърлената част, поради което решението, с което ищецът е
осъден да заплати разноски подлежи на отмяна за разликата над 175 лева до 350 лева.
Пред въззивния съд право на разноски има само въззивникът ищец, който е
претендирал направените по делото разноски за държавна такса – 41,65 лева, както и
адвокатско възнаграждение от 400лв. Разноските са в общ размер от 441,65 лева,като от тях
съобразно уважената част следва да бъдат възложени в тежест на въззивника ответник
220,82лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4237 от 10.03.2024год. постановено по гр. д. №
7
16928/2023г. по описа на СРС, 26 състав в ЧАСТТА, с която предявеният от ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр. София, ул. „Позитано“ № 5
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, гр. София, бул. ********* осъдителен иск , с правно
основание чл. 411 КЗ е отхвърлен за разликата над 1 041,23 лева до 2 082,46 лева, както и в
ЧАСТТА, с която ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр.
София, ул. „Позитано“ № 5 е осъдено да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, гр.
София, бул. ********* ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК разликата над 175 лева до 350 лева,
представляващи разноски по делото,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, гр. София, бул. ********* да заплати
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 , на основание чл. 411 КЗ разликата над 1 0141,23 лв. до 2 082,46 лева -
регресно вземане за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2022 г. в гр. Варна,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК *********, гр. София, бул. ********* да заплати
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, гр. София, ул.
„Позитано“ № 5 , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 420,64 лв. - разноски пред
първата инстанция и сумата от 220,82лева , разноски пред въззивната инстанция,съобразно
уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4237 от 10.03.2024год. постановено по гр. д. №
16928/2023г. по описа на СРС, 26 състав в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8