РЕШЕНИЕ
№ 3990
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124436 по описа за 2022 година
намери следното:
Предявена е искова молба от Р. Ж. Б. против О И ЕАД с предишна
фирма И АД с искане да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 10000 лева – цедирано вземане на трето лице, възникнало от
прекратен договор за лизинг, сключен с ответника, ведно със законната лихва
от датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът
твърди, че На 19.12.2008г. ответникът, в качеството на лизингодател и „К - Т
“ ЕООД, ЕИК , в качеството му на лизингополучател, сключили договор за
лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
№13867/А/19.02.2008г. По силата на този договор ответникът се задължил да
придобие право на собственост върху УПИ с площ 1722 кв.м., находящ се в
гр. София, столична община - район Младост, който имот съставлява УПИ №
VI- 2573 от кв.35 по плана на и да построи в него (чрез възлагане на одобрен
от двете страни строител, а именно „Крит“ ЕООД с ЕИК *********)
Многофункционална сграда за обществено обслужване с търговско
предназначение с общ капацитет на заведенията 680 места, с обща разгърната
застроена площ от 9786,99кв.м., състояща се от три сутеренни етажа, партер
и три етажа. На 23.12.2008г. бил сключен договор за строителство между
лизингодателя, лизингополучателя и „КРИТ“ ЕООД като строител. Съгласно
договора за лизинг „К Т ЕООД се задължило да заплати първоначална вноска
в общ размер 1992744, 85 евро без ДДС, платена на 23.1.2008г. Сградата била
построена от строителя и въведена в експлоатация. На 24.01.2014г. поради
неплащане на няколко поредни лизингови вноски от страна на
лизингополучателя, с протокол за принудително отнемане и предаване на
недвижим имот владението върху гореописаният недвижим имот, предмет на
1
договора за финансов лизинг било принудително отнето от строителя и
лизингополучателя и е предадено на лизингодателя. С Решение по
арбитражно дело № 483 от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при
БТПП било прието, че договорът за лизинг на недвижим имот е прекратен от
лизингодателя, считано от 15.10.2013 г. Договорът за строителство от
23.01.2008г. бил прекратен от строителя на 03.04.2020 г. Лизингополучателят
„К - Т ЕООД счел, че сумата от 1992744, 85 евро без ДДС – предоставена
първоначална вноска му се дължи. С договор за цесия от 26.08.2020г. „К - Т
ЕООД прехвърлило на ищеца част от това свое вземане за сумата от 10000
лева. Ищецът счита, че тази сума му се дължи и моли съда да признае нейната
дължимост. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема
становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта, на сключване на
договора за лизинг, както и на договора за строителство. Твърди, че бил
придобил правото на собственост върху недвижимия имот. За имота било
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Не оспорва
и прекратяването на договора за лизинг с Решение по арбитражно дело № 483
от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при БТПП. Твърди, че с
Решение по арбитражно дело № 487 от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен
съд при БТПП с което били отхвърлени исковете на „К - Т ЕООД срещу него.
Счита, че не дължи на „К Т “ ЕООД никакви суми по договора за лизинг,
като излага подробни юридически съображения в тази насока. Счита, че
договорът за цесия между „К - Т ЕООД и ищеца бил нищожен, тъй като
прехвърлял несъществуващи вземания. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът,
не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответникът, не се явява, не изпраща представител и не взима становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: че между ответникът и К – Т
ЕООД е бил сключен договор за лизинг на недвижим имот с опция за
прехвърляне право на собственост №13867/А/19.02.2008г., който е бил
прекратен с Решение по арбитражно дело № 483 от 2013 г. от 30.03.2015г. на
Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, както и че
между ответникът, К ЕООД и К – Т ЕООД е бил сключен договор за
строителство от 23.12.2008г. Съгласно чл. 5 от договора за лизинг на
недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
№13867/А/19.02.2008г., К – Т ЕООД се е задължило да заплати на О И ЕАД
с предишна фирма И АД сумата от 149455,86 евро – комисионна по
обслужване на сделката, а съгласно чл. 6.2 от договора – сумата от
1992744,85 евро – първоначална вноска.
По делото е представен препис от договор за прехвърляне на вземания,
(л. 55 от делото) от който се установява, че К – Т ЕООД е прехвърлило на
ищеца сумата от 10000 лева – част от подлежаща на връщане първоначална
вноска по развален към датата на цесията договор за лизинг на недвижим
имот с опция за прехвърляне право на собственост №13867/А/19.02.2008г.
Представен е също така препис от Решение на Арбитражния съд при БТПП,
постановено по арбитражно дело № 487 от 2013 г. (л. 132 – л. 153 от делото),
с което този съд е отхвърлил като неоснователен иска на К – Т ЕООД срещу
ответника за сумата от 9565026 лева, заплатена по договор за финансов
лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
2
№13867/А/19.02.2008г.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че първоначалната вноска от
1992744,85 евро е осчетоводена в счетоводството на К – Т ЕООД и постъпила
в посочена банкова сметка на ответника.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предложение трето, вр. чл. 99 ЗЗД. Ищецът претендира своето вземане на
база следните юридически факти: сключване между К – Т ЕООД и О И ЕАД
с предишна фирма Интерлийз АД на договор за лизинг на недвижим имот с
опция за прехвърляне право на собственост №13867/А/19.02.2008г.;
заплащане от страна на К т – Т ЕООД на О И ЕАД с предишна фирма
Интерлийз АД на сумата от 1992744,85 евро – първоначална вноска по този
договор; разваляне на договора с Решение по арбитражно дело № 483 от 2013
г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при БТПП и сключване на договора за
цесия между ищеца като цесионер и К – Т ЕООД, като цедент. За да е налице
основателност на настоящия иск е необходимо също така да се установи
юридическият извод, че вземането на К – Т ЕООД към О И з ЕАД с предишна
фирма И АД за сумата от 1992744,85 евро действително съществува. В тази
връзка съдът намира следното: с Решение на Арбитражния съд при БТПП,
постановено по арбитражно дело № 487 от 2013 г. (л. 132 – л. 153 от делото),
този съд е отхвърлил като неоснователен иска на Крит – Трейд ЕООД срещу
ответника за сумата от 9565026 лева, заплатена по договор за финансов
лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
№13867/А/19.02.2008г. Въпреки непрецизния диспозитив на решението, в
мотивите му (л. 135 от делото) съдът е посочил поетите от Крит – Трейд
ЕООД задължения, посочени в чл. 5 и чл. 6.2 от договора за лизинг, поради
което настоящият състав намира, че с това решение на Арбитражния съд, със
сила на присъдено нещо са отречени всички вземания на Крит – Трейд ЕООД
към ОББ Интерлийз ЕАД с предишна фирма Интерлийз АД, включително и
вземането от 1992744,85 евро, част от което е било прехвърлено на ищеца с
процесния договор за цесия.
Друг аргумент, поради който съдът достига до извода за недължимост
на това вземане от страна на О И ЕАД с предишна фирма И АД обаче се
извлича от характера на процесния договор за лизинг. О И ЕАД с предишна
фирма И АД се е задължило да придобие право на собственост върху даден
урегулиран поземлен имот, да построи в него определена сграда и да
предостави тези два недвижими имота на К – Т ЕООД за ползване, а
последното се е задължило да му изплаща лизингови вноски, съгласно
уговореното. Т.е. без съмнение престацията на лизингодателя е с
продължително, а на лизингополучателя – с периодично изпълнение.
Съгласно чл. 88 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите
за продължително или периодично изпълнение. Т.е. при договорите за
продължително или периодично изпълнение развалянето няма обратно
действие, като даденото в изпълнение на договора преди развалянето се
запазва. Страните са изпълнили част от задълженията си и няма основание
изпълнената част да се върне. Последицата от развалянето е, че страните са
длъжни да върнат разменените престации, само когато развалянето на
договора има обратно действие – така Решение № 386 от 10.06.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 178/2008 г., I г. о., ГК.
3
Поради изложените съображения, настоящата инстанция достига до
извода, че К – Т ЕООД не е притежавало вземане към О И ЕАД с предишна
фирма Интерлийз АД за връщане на посочената първоначална вноска към
момента на сключване на процесния договор за цесия през 2020 г. Това
вземане е било отречено с едното решение на арбитражния съд от 2015 г., а
след развалянето на договора с другото решение на арбитражния съд от
същата година и характера на договора, се установява, че то никога не е било
дължимо. Съгласно практиката на върховната инстанция – така Решение № 32
от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК – предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания,
т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. Поради това настоящата инстанция счита, че на основание
чл. 26, ал. 2, предложение първо процесният договор за цесия е нищожен
поради липса на предмет.
С оглед гореизложеното съдът намира, че фактическият състав на иска
е неосъществен и същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на ответника. От
него са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 996 лева (л. 126 до л. 131 от делото), което следва да му се присъди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. Б., ЕГН: ********** със служебен
адрес г срещу О И ЕАД (с предишна фирма И з АД), ЕИК: със съдебен
адрес иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предложение трето, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 10000 лева – прехвърлено на ищеца вземане на
трето лице – К – Т ЕООД – към ответника, представляващо част от дадена на
отпаднало основание първоначална вноска в размер на 1992744,85 евро по
силата на развален договор за финансов лизинг на недвижим имот с опция за
прехвърляне право на собственост №13867/А/19.02.2008г., сключен между К
– Т ЕООД и О И ЕАД (с предишна фирма И АД), ЕИК: *********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН: ********** да заплати на О И ЕАД (с
предишна фирма И з АД), ЕИК: на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 996
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4