№ 2971
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260224/12.04.2022 год.,
постановено по гр. дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която е
прието за установено по отношение на въззивника, че ищцата ЕЛ. АТ. Ж. ЕГН **********, с
адрес ..., общ. Долни чифлик, не дължи на ответника „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Е”, сумата от 734, 91 лева (седемстотин тридесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки), представляваща стойността на коригирана, потребена,
неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г., за обект
..., общ. Долни чифлик, клиентски № ... и абонатен № ..., за която е издадена фактура №
**********/14.05.2020 г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК;
ІІ. Въззивна жалба от ЕЛ. АТ. Ж. от ..., общ. Долни чифлик, подадена чрез
процесуален представител срещу Решението № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която е отхвърлен за разликата
над 734, 91 лева до пълния претендиран размер от 3279, 72 лева и за периода 30.06.2017 год.
– 04.04.2020 год., предявеният от ЕЛ. АТ. Ж. против „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс – Е”, отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата ЕЛ. АТ. Ж. от ..., общ. Долни чифлик не дължи на
ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ..., със седалище гр. Варна сумата от
3279,72 лева, представляваща стойността на коригирана, потребена, неотчетена и неплатена
на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 год. за обект на потребление,
находящ се в ..., общ. Долни чифлик, клиентски № ... и абонатен № ..., за която е издадена
фактура № **********/14.05.2020 г.
В жалбата на ответника по иска Електроразпределение Север” АД, ЕИК ..., със
седалище гр. Варна, са наведени оплаквания, че решуението в атакуваната от него част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събрания
в хода на процеса доказателствен материал. Неправилно е прието, че вземането на
ответното дружество към ищцата в размер на сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г.
до 29.06.2017 г. е погасено по давност. Въззивникът навежда, че началният момент, от който
започва да тече давностният срок е момента, в който се поражда правото на кредитора да
1
заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на
правоотношението. При облигационните задължения това право възниква към момента, в
който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото
плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни,
давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението.
В настоящия случай към 14.06.2016г. давностен срок не е започнал да тече, тъй като
вземането на „Електроразпределение север" АД не е било възникнало към тази дата, а е възникнало
на 14.05.2020г., когато ответното дружество е издало процесната фактура № **********, в която е
обективирано вземането му към ищцата. Именно на 14.05.2020. с издаването на процесната
фактура вземането посочено в нея е безспорно установено по основание и размер, т. е., придобило
е качеството ликвидност и една след изтичането на срока за плащане – 26.05.2020 год., в случай, че
не е платено, вземането става и изискуемо. От този момент за „Електроразпределение Север" АД,
като кредитор се поражда правото да защити вземането си, като предяви иск за заплащането му,
респективно от този момент започва да тече и 5 годишна погасителна давност по смисъла на чл.
110 от ЗС.
Неправилно е прието също, че в случая относно вземането е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Съгласно цитираната
норма с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Понятието „периодично плащане“ е изяснено по задължителен за
съдилищата начин с Тълкувателно решение № 3/2011 на ОСГТК на ВКС. В разрез с даденото от
ВКС на РБ тълкуване РС-Варна неправилно е приел, че вземането на ответното дружество е
периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, без да съобрази обстоятелството, че процесното
вземане не съдържа нито един от изброените в тълкувателното решение признаци на понятието. В
случая основанието за възникването на вземането е чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, която оправомощава
оператора на съответната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия, натрупано в регистри които не са активирани за
търговски отчет и не се отчитат при регулярните месечни отчети. Вземането по чл. 55 от ПИКЕЕ,
не представлява задължение за повтарящо се изпълнение, нито падежът му е предварително
известен и определен. Погасяването на вземане с посоченото основание настъпва с еднократното
му плащане. Разпределителното дружество не издава на потребителите всеки месец фактури на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
По изложените съображения ответникът счита, че решението в атакуваната от него част е
неправилно, настоява да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което и искът в частта
му за сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г. да бъде отхвърлен.
Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна ЕЛ. АТ.
Ж. – ищец по отрицателния установителен иск, чрез процесуален представител оспорва
жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде
потвърдено.
В жалбата на ищцата Е.Ж. са наведени оплаквания че решението в атакуваната от нея част е
неправилно и незаконосъобразно., постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ
на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се, че нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ, която предвижда възможност операторът
на съответната мрежа да начислява измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, не изключва необходимостта от установяване, че допълнително
начисленото количество енергия е действително потребено от абоната.
В случая от анализа на събраните по делото доказателства подобен извод, а именно, че
допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищцата е действително потребено,
не може да бъде изведен. Безкритично е възприето заключението на СТЕ на в. л. инж. Л. Босева, че
натрупаното количество ел. енергя в регистър 1.8.3 е потребено от обекта на ищцата, без да бъде
съобразено, че същото не почива, а обратно – се опровергава от останалите, събрани по делото
2
доказателства.
Не е отчетеноп заключението на СТЕ на в. л. К. Малеев, според което няма данни от които
да се изведе категоричен извод, че процесния електромер е бил метрологично годен да измерва
доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за
постановяване на друго, с което исктът и да бъде уважен в цялост. Претендира присъждане на
́
сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ответник по
отрицателния установителен иск,оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ищцата част
за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на разноски.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивните жаалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съсено заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Електроразпределение Север“ АД, със седалище
гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от ЕЛ. АТ. Ж. от ..., общ. Долни чифлик,
въззивна жалба срещу Решение № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр. дело №
7157/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 год. от
13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3