Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
Велико Търново, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 796/2022г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане ЗСП/.
Образувано по жалба на В.Н.Т. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-П/2366 от 17.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Павликени, потвърдена по административен ред с Решение №
04-РД06-0095/01.12.2022 г. на директора на РДСП – Велико Търново. С тази
Заповед на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.16 от
ППЗСП – за инцидентни нужди.
Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото той действително има нужда
от тази помощ, което се установявало от приложените от него документи – епикризи, както и касови бележки за заплащане на извършените
оперативни интервенции. Изтъква, че тези документи са представени и пред
административния орган. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Не
претендира разноски.
В съдебно заседание се явява лично.
Поддържа жалбата и предоставя преценката по казуса на съда.
Ответникът -
директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Павликени, чрез упълномощения ***оспорва
жалбата и я намира за неоснователна. Счита за безспорно доказано, че заболяванията
на жалбоподателя не разкриват инцидентна природа на възникване, а имат хроничен
характер. С оглед на това намира, че не са налице предпоставките за отпускане
на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. По изложените съображения ПП на
ответника пледира жалбата да бъде отхвърлена от съда.
Съгласно нормата на чл.13, ал.6 от ЗСП потвърдената от
РДСП Заповед подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно е приложим 14-дневният срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на съобщаването.
Решението на РДСП е връчено на 05.12.2022г., съгласно известието за доставяне
/л.9 от делото/, а жалбата е депозирана пред РДСП на 15.12.2022г. съгласно
направеното върху нея отбелязване от РДСП – Велико Търново, т.е. в преклузивния
14-дневен срок. Жалбата е подадена от името на лице, което е адресат на
постановения отказ, неблагоприятен за
него. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на
съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е,
че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото:
С Разпореждане от 21.12.2022г. съдът указа
на оспорващия, че на основание чл.170, ал.3, вр. с
ал.2 от АПК в негова тежест е да докаже, че са били налице условията за
подпомагане с еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнала здравна
потребност. На ответния АО бе указано на основание чл. 170, ал.3 от АПК, че
следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същият
бе задължен да попълни административната преписка с доказателства за
компетентност на лицето, издало оспорената Заповед.
Релевантните за спора факти се установяват
само по писмени доказателствени средства. Тези, представени с административната
преписка и допълнително в съдебно заседание от ответника и жалбоподателя. Между
тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
Настоящият състав на ВТАС взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени
доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази
аналитична дейност прие за установено по фактите следното:
Жалбоподателят В.Т. е на 48 години, неженен, без деца,
безработен, без регистрация в ДБТ. Живее
в наследствено жилище заедно с майка си – П.Т..
На 07.11.2022 г. Т. подава до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Павликени Заявление-декларация за отпускане на
еднократна помощ за покриване на част от разходи по оперативно лечение и
епилепсия. Към молбата са приложени: Епикриза от МБАЛ
„Авис – Медика“ ООД, удостоверяваща извършена
оперативна интервенция-*** на 25.05.2022г., Епикриза
от МБАЛ „Авис – Медика“ ООД, удостоверяваща извършена
оперативна интервенция-*** на 12.04.2022г. и два броя касови бонове за
заплатени медицински услуги в размер на 217,40 лв. от 14.04.2022г.
Във връзка с подаденото заявление е извършена социална
анкета, при която е установено, че лицето е в трудоспособна възраст, без
регистрация в ДБТ, със здравословни проблеми, без доходи от предходния месец,
обитава наследствено жилище, притежава два броя леки автомобили, придобити по
наследство, които са в лошо техническо състояние, наличие през 2017г. на
продажба на поземлен имот, липса на регистрация на дружества по Търговския
закон. Налице са данни, че лицето страда от епилепсия, за която няма медицински
документи, подал е документи за освидетелстване от ТЕЛК-комисия. Установено е,
че през м.април и м.май 2022г. са проведени оперативни интервенции, за които са
представени 2 бр. касови бонове за заплатени 217,40 лв. Формирана е отрицателна
преценка на нуждите от социално подпомагане чрез еднократна помощ, тъй като няма
възникнал здравословен инцидент, както и инцидентно възникнала жизненоважна
потребност.
Въз основа на социалния доклад е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-ВТ-П/2366/17.11.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Павликени, с която е отказано отпускането
на еднократна помощ за инцидентни нужди. Изложени са мотиви, че Т. не е
представил документи, удостоверяващи инцидентно възникнала жизненоважна
потребност. Липсват данни за датата на връчване на заповедта на Т..
Заповед №ЗСП/Д-ВТ-П/2366/17.11.2022 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Павликени е оспорена пред Директора на РДСП
– Велико Търново с жалба, подадена на 25.11.2022г. /л.23 от делото/. Към
жалбата с вх. №04-94В-00-1550/25.11.2022г. освен вече приложените към
заявлението-декларация епикризи и касови бележки, са
приложени и епикризи, установяващи извършени и други
интервенции на лицето.
С Решение № 104-РД06-0095/01.12.2022 г. на директора
на РДСП – Велико Търново, оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Павликени е потвърдена като правилна и законосъобразна. Горестоящият административен орган е посочил, че
установеното при жалбоподателя заболяване – епилепсия, по своята същност има
хроничен характер, поради което се нуждае от постоянна терапия. Отделно от това
е посочил, че лечението, доказано от приложените документи, е извършено през
2020г. и през м.май и м.август 2022г., т.е. от извършване на хоспитализациите и
оперативните интервенции е изминал продължителен период от време, с оглед на
което не може същите да се считат за прояви на спешна необходимост към
настоящия момент. Още повече, че извършената на 24.08.2022г. херниопластика е била при условията на планов прием. Предвид
това е намерил, че не се доказва наличие на инцидентно възникнала жизненоважна
потребност по смисъла на чл.16 от ППЗСП, тъй като нуждата на Т. от лечение няма
случаен и ненадеен, а постоянен характер, като не са налице и данни за
конкретно направени разходи, от които да се направи извод за поставяне на
лицето в материално затруднение.
Решение № 104-РД06-0095/01.12.2022г. е изпратено на
жалбоподателя с писмо изх. № 04-94В-00-1593/01.12.2022г. и получено от него на 05.12.2022г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне. Същото е обжалвано по съдебен ред
с жалба, подадена чрез административния орган на 15.12.2022г., въз основа на
която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя се
представи фискален касов бон от 14.04.2022г., издаден от МБАЛ „Авис Медика“ ООД гр. Плевен.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически
констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са
непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на
тези факти, а тяхната правна интерпретация.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Приложим материален закон в случая е Законът за
социално подпомагане/обнародван ДВ бр.56 от 1998г./ и Правилникът за неговото
приложение/ППЗСП/, а процесуален АПК.
Актът на администрацията е основан от фактическа страна
на обстоятелството, че става въпрос за хронично заболяване, а не инцидентно
възникнала здравна потребност. Освен това се сочи липса на разходооправдателни
документи за извършени медицински манипулации. За правно основание на
постановения отказ е посочена нормата на чл.16 от ППЗСП. Същата разпоредба има
следното съдържание: „За
задоволяване на инцидентно възникнали здравни,
образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна
помощ веднъж годишно.“
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. Видно от представената Заповед № ЧР-СП-1
616/29.04.2022г./л.30/ оспорената пред настоящия съд Заповед е подписана от
лицето, изпълнявало длъжността директор на ДСП-Павликени към момента на
издаването й. Поради това този АО е упражнил правомощието си по чл.13, ал.2 от ЗСП. В тази връзка, оспорената Заповед е валиден административен акт и не е налице основание за отмяната й по смисъла
на чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни
основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в
същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност
върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в
административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на
административната преписка, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при
липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспорваната в настоящето производство заповед е
издадена в хода на административно производство по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл.
28 от ППЗСП, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 28 от
ППЗСП административен акт - заповед, с която се отказва отпускане на исканата
месечна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила - административният орган се е произнесъл
след депозиране на молба - декларация по образец от жалбоподателя, към която са
приложени необходимите документи, след като е изяснил фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Следователно не са допуснати процесуални нарушения,
които да имат за последица незаконосъобразност на така издадения
административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон:
Съобразно чл. 16 от ППЗСП „За задоволяване на
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна
помощ веднъж годишно“. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се
установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са
възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на
обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени и се отнасят до наличието
на жизненоважни потребности.
За разлика от другите видове социални помощи по чл.
12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не
предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези,
посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл.
12, ал. 2 от ЗСП. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, социалните
помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“
или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП,
социални помощи се отпускат след преценка на: доходите на лицето или
семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; включването на децата в системата на
предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на
задължително предучилищно или училищно образование; възрастта; други
констатирани обстоятелства. Социалната анкета, която се прави при постъпила
молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е
инцидентно възникнала потребност от вида на изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП;
какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ;
какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира
доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице
или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое
задължение. При това положение, преценката кои лица и при какви условия имат
право на такава помощ следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2,
ал. 3 от ЗСП. От изложеното се налага изводът, че за задоволяване на инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които
поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат
сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с
помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да
осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, може да се отпуска
веднъж годишно със заповед на директора на ДСП или упълномощено от него
длъжностно лице еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален
доход, определен от Министерския съвет с акт по чл. 9, ал. 2 ППЗСП. Анализът на
събраните в хода на производството доказателства сочат, че такава анкета е
извършена от социалните работници, проучени са условията, при които живее Т.,
необходимостта от отпускане на исканата социална помощ. В социалния доклад ясно
и недвусмислено е посочено, че в хода на извършената социална анкета е установено,
че Т. е неженен и без деца; в трудоспособна възраст, без регистрация в ДБТ; съжителства
с майка си в наследствено жилище; няма лица, които по закон да са задължени да
му осигуряват издръжка; има здравословни проблеми, за които не представя документи;
няма доходи от предходния месец; притежава две МПС, придобити по наследство от
чичо му, които са в лошо техническо състояние; няма недвижими имоти, които биха
могли да бъдат източници на доходи; през последните 5 години е продал поземлен
имот с материален интерес 360,00 лв.; не е дарявал свой имот; няма регистрация
като едноличен търговец или като собственик на капитал на търговско дружество.
Основният спорен въпрос при констатираната липса на
пречка за отпускане на социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСП от
ППЗСП е изпълнени ли са изискванията на чл. 16 от ППЗСП, налице ли е инцидентно
възникнала жизненоважна потребност за Т. за задоволяване на определени негови
нужди, които да налагат отпускането на еднократна социална помощ.
Според ответника, в случая не е налице основание за
подпомагане на жалбоподателя с еднократна целева социална помощ по чл. 16 от
ППЗСП, доколкото не е налице инцидентно възникнала жизненоважна потребност от
финансови средства. В социалната анкета е описано, че Т. страда от епилепсия, а
през м.април и м.май 2022г. е претърпял две медицински интервенции в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД съгласно представените два броя епикризи, към които са представени и 2 бр. касови бележки
на обща стойност 217,40 лв. В оспорената заповед е направен извод, че
жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи инцидентно възникнала
жизненоважна потребност.
В случая няма спор между страните, че жалбоподателят
страда от епилепсия, като по повод на това си заболяване в периода 10.05.2015г.
– 13.05.2015г. същият е бил на лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико
Търново /арг. епикриза на
л.21 от делото/. Установява се от събраните в хода на административното и
съдебното производства доказателства, че в резултат на характерните за това
заболяване епилептични припадъци, в интервала 2020г. – 2022г. жалбоподателят е
получил различни фрактури, по повод на които е бил хоспитализиран в Отделения
по ортопедия и травматология на различни болнични заведения, където са му били
извършени оперативни интервенции. Видно от Епикриза
от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Света Анна“ АД – София /л.22 от делото/ е, че в периода от
15.11.2020г. – 24.11.2020г. жалбоподателят е бил хоспитализиран по спешност в
ЛЗ, като на 16.11.2020г. под анестезия му е проведено оперативно лечение: ***.
От наличните по делото два броя Епикризи от МБАЛ „Авис – Медика“ ООД се установява, че лицето е било
хоспитализирано в посоченото ЛЗ в периода 10.04.2022г. – 13.04.2022г. и в
периода 25.05.2022г. – 27.05.2022г., като и двата пъти лицето е постъпило по
спешност, като на 12.04.2022г. му е проведено оперативно лечение – ***, а на
25.05.2022г. – оперативно лечение – ***. От Епикриза от „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – д-р Георги Странски“ пък
се установява, че в периода 24.08.2022г. – 26.08.2022г. Т. е бил хоспитализиран
поради ***, като на 24.08.2022г. му е проведено оперативно лечение – ***.
От така събраните доказателства действително се
установява, че заболяването на жалбоподателя – епилепсия е с давност назад във
времето. Ноторно известно по отношение на това
заболяване е, че същото се характеризира с наличието на различни по характер пристъпи - двигателни,
сетивни, от страна на вегетативната нервна система, психични, поведенчески. В
случая именно наличието на характерните за това заболяване пристъпи е довело и
до фрактурите, за които жалбоподателят е бил хоспитализиран неколкократно
и по повод на които фрактури са му били направени операции по спешност. След
като оперативните интервенции са извършени по спешност, то безспорно са изпълнени
изискванията, регламентирани в чл. 16, ал.1 от ППЗСП за отпускане на еднократна
социална помощ за задоволяване на инцидентно възникнали жизненоважни
потребности на жалбоподателя. Преценката дали оперативните интервенции са
извършени поради спешност и неотложност е от компетентност на лекарите и след
като те са посочили, че в конкретния случай тези конкретни оперативни
интервенции са извършени по спешност, то несъмнено се касае за инцидентно
възникнала потребност за лечение на В.Т.. Обстоятелството, че заболяването, от
което страда жалбоподателя и което заболяване е причина за последващото
му постъпване и лечение в посочените по-горе ЛЗ, има хроничен характер и давност назад във
времето не изключва болнично лечение или извършване на оперативна намеса по
спешност и възникване на внезапна необходимост от финансови средства за
задоволяване на инцидентно възникнала потребност за задоволяване потребностите
на лицето, поискало отпускане на еднократна социална помощ. Съдът счита, че
инцидентната необходимост от финансови средства в конкретния случай е
възникнала и доказана поради това, че единственият начин за подобряване на
здравословното състояние на жалбоподателя и запазване качеството му на живот,
на възможността да се обслужва сам е именно чрез извършване на въпросните
оперативни интервенции. Такова становище - че може да бъде отпусната социална
помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП и на лице, което страда от хронично заболяване
и че може да възникне инцидентна необходимост от парични средства за лечение на
хронично болен, като влошаването на здравословното състояние и необходимостта
от провеждане на оперативно лечение е предпоставка за отпускане на помощта по чл.
16, ал. 1 от ППЗСП, независимо от наличието на хронично заболяване - се споделя
и в практиката на Върховния административен съд и други административни
съдилища /Решение № 4832/16.05.2007 г. на ВАС по адм.
д. № 2308/2007 г., Решение по адм. д. № 30/2015 г. по
описа на Административен съд - Велико Търново, решение по адм.
д. № 10704/2013 г. по описа на Административен съд - София/. В конкретния
случай именно липсата на каквато и да било друга възможност за съхраняване
здравето на жалбоподателя, невъзможността за отлагане на хирургическите интервенции
и реалната опасност жалбоподателя да не може изобщо да движи ръката си и да се
обслужва сам представляват индицентна необходимост от
финансови средства за задоволяване жизненоважни потребности на жалбоподателя.
Иначе казано, хроничният характер на заболяването на поискалия отпускане на
еднократна социална помощ за задоволяване на внезапно възникнали здравни
потребности не може да бъде разглеждан априори като
основание за отказ да бъде отпусната такава социална помощ. По смисъла на
Закона трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са
очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и
неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които
са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. Всяко лице и
семейство може да изпадне в трудна житейска ситуация, поради инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности. Затова в тези случаи законодателят не е въвел изискване за
минимален доход и това е едно от изключенията на правилото по чл. 2, ал. 3 ЗСП,
според което право на социални помощи имат българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния
кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени
потребности. Същественото в чл. 16 от ППЗСП е дали лицето или семейството,
което иска еднократна помощ, е изпаднало в трудна житейска ситуация поради
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности, с която не би могло да се справи само. Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай са изпълнени изискванията на чл. 16, ал.1 от
ППЗСП и че посредством представените от жалбоподателя документи е доказано, че
е налице инцидентно възникнала жизненоважна потребност, характеризираща се с
единичен, неповтарящ се характер като единствената възможност да бъдат предотвратени
още по-тежки необратими последици за здравето на жалбоподателя е извършване на
въпросните оперативни интервенции. Следователно налице са предпоставките за
отпускане на помощта по чл. 16, ал.1 от ППЗСП на жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че за отпускането на помощта не
е необходимо да се представи документ за вече направения разход (макар че
такива документи в случая са представени от жалбоподателя), а следва да се
обоснове нуждата от подпомагане и приблизително необходимите средства. Защото
основна цел на Закона за социалното подпомагане е подпомагането на гражданите,
които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени
потребности. В чл. 11, ал. 1 ЗСП се съдържа дефиницията на понятието „социални
помощи“. Това са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно
възникнали потребности на подпомаганите лица.
Отделно от това от събраните в хода на извършената
социална анкета проверки е доказано, че жалбоподателят не разполага с друго
свое имущество, което би могло да е източник на доходи, като същият няма и доходи.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваната
заповед бъде отменена като незаконосъобразна и преписката се върне на
административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и предвид липсата на искане
от жалбоподателя за присъждане на разноски такива не се следват.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, VII-ми административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/2366/17.11.2022 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Павликени.
ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Павликени за произнасяне по Заявление вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/2366 от 07.11.2022г.
на В.Н.Т. за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнала здравна
потребност, в 14 дневен срок от
получаване на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.13, ал.7 от ЗСП.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: