Присъда по дело №17071/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 17071/2023 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Н. Р. С., с ЕГН: **********, роден на ***** г.
в гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, за
това, че в периода от 01.02.2023 г. до 30.09.2023 г. включително, в град С.,
след като е бил осъден с влязло в сила на 11.05.2021 г. Решение №
20112956/11.05.2021 г. на СРС, 3-то ГО, 158-и състав да издържа свой
низходящ – дъщеря си Н. Н. С.а, чрез М. С. Ц. – нейна майка, като заплаща
месечна издръжка в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, съзнателно
не е изпълнил задължението си, както следва: 8 /осем/ пълни месечни вноски,
в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева всяка или всичко в общ размер
на 5 200 /пет хиляди и двеста/ лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП иска от съда да признае
подсъдимия за виновен и поддържа обвинението, като сочи, че същото е
доказано. Предлага на съда наказанието на подсъдимия да бъде „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, с отложено изтърпяване по реда на чл. 66 от
НК.
Повереникът на пострадалата се присъединява към становището на
прокурора и иска от съда да наложи наказание около средН. размер, като
приложи чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитата пледира съдът да постанови осъдителна присъда, но да
наложи минимално по размер наказание на подсъдимия като определи
наказание „пробация” за срок от шест месеца.
В последната си дума подсъдимият иска да му бъде наложено наказание
пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите и възражеН.та на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Р. С., с ЕГН: **********, е роден на ***** г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.
371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в
обстоятелствената част на обвинителН. акт, от подсъдимия С.. Съдът,
спазвайки императивН. характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
приема за установени фактическите положеН., които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителН. акт.
Обвиняемият Н. Р. С. и свидетелят М. С. Ц. били сключили граждански
брак за периода от 2008 до 2020 г., като с решение № 20112956 от 11.05.2021
1

г. на СРС, 3-то гражданско отделение, 158-ми състав, по гражданско дело №
34698/2020 г., влязло в законна сила на дата 11.05.2021 г. бракът между
двамата бил прекратен с развод.
От съвместното си съжителство и брак двамата имат родено дете - Н. Н.
С.а, с ЕГН **********.
Със съдебно решение № 20112956 от 11.05.2021 г. на СРС, 3-то
гражданско отделение, 158-ми състав, по гражданско дело № 34698/2020 г.,
влязло в законна сила на дата 11.05.2021 г. било решено детето да живее при
майка си, а обвиняемият Н. Р. С. бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря
си Н. Н. С.а, чрез нейната майка и законен представител - св. М. С. Ц., като
следвало да заплаща месечна издръжка в размер на 650,00 лева.
ПоследН.т обаче намерил, че майката не се грижи добре за детето му и не
заплащал дължимата, съгласно посоченото съдебно решение, месечна сума за
издръжка. Съзнателното неизпълнение било за повече от две месечни вноски,
а именно 8 месечни вноски (по 650,00 лева всяка) за периода от месец
февруари 2023 г. до месец септември 2023 г. включително - с общ размер 5
200,00 лева.
В хода на съдебното следствие пред съдебН. състав са представени
банкови документи, които удостоверяват, че е налице частично изпълнение на
задължението на С., който е внесъл сума в размер на 1250 лева от общо
дължимите 5200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия С. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителН. акт, както и
събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства
и способите за доказване (изготвената по делото експертиза), които го
подкрепят, а именно: показаН.та на свидетелката М. Ц.; решението на СРС по
делото за развод, с което е осъден подсъдимият да заплаща процесната
издръжка и е определен от съда размера й; удостоверение за раждане на Н.
С.а; изготвената в хода на ДП съдебна оценителна експертиза; справката за
съдимост на подсъдимия, както и останалите писмени доказателствени
материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствеН. материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя напълно от събраН. по делото доказателствен материал, тъй като то
намира опора в показаН.та на Ц., в писмените доказателства (решение на
СРС, както и удостоверение за раждане), подкрепя се и от извода на СОЕ. За
съда е безспорен факт, че подсъдимият не е заплатил съзнателно своето
задължение, тъй като е бил наясно, че по закон дължи издръжка на детето си
и изрично е осъден от съд да го прави, имал е финансовата възможност да го
осъществява, но не го е сторил.
Съдът кредитира и изготвената по делото експертиза - оценителната,
2

която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно,
изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я намира за
обективна и й дава вяра изцяло.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствеН.
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Н. С. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като в периода от
01.02.2023 г. до 30.09.2023 г. включително, в град С., след като е бил осъден с
влязло в сила на 11.05.2021 г. Решение № 20112956/11.05.2021 г. на СРС, 3-то
ГО, 158-и състав да издържа свой низходящ – дъщеря си Н. Н. С.а, чрез М. С.
Ц. – нейна майка, като заплаща месечна издръжка в размер на 650
/шестстотин и петдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил задължението си,
както следва: 8 /осем/ пълни месечни вноски, в размер на 650 /шестстотин и
петдесет/ лева всяка или всичко в общ размер на 5 200 /пет хиляди и двеста/
лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е
баща на детето Н. С.а, по-насетне е установено безспорно, че същият е осъден
с влязло в сила решение на съда да заплаща издръжка, същият е работил,
имал е финансовата възможност да плати издръжката, бил е наясно, че я
дължи, но въпреки това не я е заплатил.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк
умисъл от страна на С., тъй като същият е съзнавал обществено опасните
последици на деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата
възможност да се въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н. съдът прие,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на лицето, както и осъщественото частично плащане. Съдът не може
да отчете направеното от подсъдимия самопризнание като такова, тъй като то
е направено едва в съдебната фаза на процеса. В този смисъл, за направеното
самопризнание, самият закон в достатъчна степен смекчава определеното
наказание, като последното следва да се намали с 1/3. Но отчитането на
самото самопризнание и като смекчаващо отговорността обстоятелство е
недопустимо, тъй като реално това би означавало подсъдимият да бъде
3

„облагодетелстван” два пъти заради направеното самопризнание – веднъж
при определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита предишните
осъждаН. на подсъдимия.
Доколкото обаче по делото са налице данни, че към настоящия момент
подсъдимият заплаща сравнително редовно издръжката на детето си и работи,
то съдът намира, че налагането на наказание лишаване от свобода не е
целесъобразно, тъй като от това би било ощетено самото дете, тъй като
родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява
средства за издръжката й. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което
следва да се наложи на С. е пробация” за срок от 6 месеца, с две пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с
пробационен служител, като за първата пробационна мярка съдът следва да
определи минималната в закона честота – два пъти седмично.
Доколкото подсъдимият е признат за виновен, то съдът следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да го осъди да заплати по сметка на СДВР
разноските по делото, сторени на ДП, които възлизат на сумата от 117.40
лева.
На същото законово основание С. следва да бъде осъден да заплати на Н.
С.а разноски за адвокатско възнаграждение на повереника й в наказателното
производство, които възлизат на 800 лева.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 13.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Н.й Урумов
4

Номер на акта:	290
Дата:	13 май 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20231110217071
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 декември 2023 г.

Присъда по дело №17071/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите