№ 357
гр. Русе, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Русе, с адрес гр. Русе, пл.
„Свобода“ № 6, чрез юрк. Е.Т., против Решение № 260367/23.04.2021 г. по
гр.д. № 5568/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която жалбоподателят е осъден
да заплати на ИК. Ф. Н., ЕГН: **********, сумата от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 05.04.2019 г. в сградата на Доходното здание в гр.
Русе, собственост на Община Русе, ведно със законната лихва върху сумата от
05.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно,
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както
и за необосновано. Твърди, че по делото не били събрани достатъчно данни,
които по безспорен и категоричен начин да доказват, че падането на
въззиваемия ищец било причинено от спъването му в процесната стойка.
Единствен свидетел се явявала неговата сестра, която обаче посочвала, че се
движела пред него, поради което, по време на падането на ищеца, същият не
се намирал в зрителното поле. Дори и да се приемело, че падането на
1
въззиваемия се дължало на спъването му в стойката, то налице била
изключителна вина на пострадалия, тъй като стойката безспорно била
забелязана от сестра му, която се движела преди него, ищецът по-рано е
възприел стойката като обект, тъй като преди да седне на меката мебел е
минал покрай нея, а докато е бил седнал е имал възможност да се запознае със
заобикалящата го обстановка. Тези обстоятелства не били взети предвид от
районния съд, макар че се явявали логични. Ако същите не бъдели възприети
като такива, обуславящи изключителната вина на ищеца за настъпването на
деликта, то те били достатъчни да обосноват извод за съпричиняване към
увреждането от негова страна. Изводът на съда, че било налице виновно
противоправно бездействие на лицата, стопанисващи сградата, не почивало
нито на събраните по делото доказателства и установените факти, нито на
житейската и правната логика. В мотивите си първата инстанция сама
посочвала, че не било налице нормативно изискване за поставяне на
обозначения с указания за маршрута на зрителите, декоративни стойки с
въжета или други пособия. Противно на този факт обаче заключил, че
задължение на стопанина на сградата било стойките да бъдат обезопасени. За
източник на това задължение възприел необходимите и общоприети правила
за обезопасяване на сградата, както и обстоятелството, че стойките и пода
били изпълнени в един и същи цвят мрамор. Правилата за обезопасяване на
сградата, доколкото имало общоприети, но не и нормативно приети такива, не
можели да намерят приложение по отношение на движимите вещи в нея.
Неотносими били представените снимки по делото от други изложби,
доколкото в същите се сигнализирало за напълно прозрачни и с много по-
голяма площ пана, които по външния си вид и разположение не подобавали
стойките в Доходното здание. Цветът на мрамора бил търсен ефект, наложен
от необходимостта да бъде постигнат цялостен архитектурно-художествен
облик на фоайето на сградата на Доходното здание, която освен паметник на
културата била и емблематична за града и това било въпрос на дизайнерско
решение. По логиката на съда следвало и носещите колони, изпълнени със
същия цвят мрамор, да бъдат обезопасени по същия начин като стойките, тъй
като „мимикирали“ и не можели да бъдат лесно забелязани. Ако тези стойки
били трудно забележими, то инциденти, подобни на процесния, щели да
бъдат често явление с оглед обстоятелството, че стойките се намирали
постоянно във фоайето. Било посочено в исковата молба, че стойките били
2
добре известни на русенци и не били поставени инцидентно на място, в което
обичайно придвижването се извършвало по определен маршрут, поради което
наличието им само по себе си не се нуждаело от определено обезопасяване
или сигнализиране, защото не представлявало новост за посетителите на
театъра, респективно не било налице виновно действие или бездействие от
страна на Община Русе и нейните служители. В условията на евентуалност, в
случай на потвърждаването на изводите на първата инстанция за наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и спъването на
ищеца и наличието на противоправно бездействие на жалбоподателя, моли за
намаляване размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като същият не бил определен при спазване принципите на
справедливостта. Установените от съдебната медицинска експертиза
увреждания – възстановяването от счупване на дясна раменна кост и счупване
на носни кости протекло в сравнително кратък период – между месец и
половина и два месеца, като според св. Кючюкова ищецът се нуждаел от
чужда помощ само за около месец. Не била доказана причинно-следствената
връзка между увреждането и „разместването на ребрата“ (нарушена цялост на
серклажните бримки), тъй като същото било налице още в началото на 2018 г.
Не се установили факти, които да доказват претърпени неимуществени вреди
от ищеца, изразявали се в „душевни болки от накърняване на достойнството
заради необходимостта да бъде обличан и събличан от други лица“, както и
„душевни страдания заради ограничените възможности за движение и
извършване на обичайната домакинска работа в продължение на два месеца“.
Налице било и съпричиняване от страна на въззиваемия, поради което
обезщетението следвало да бъде намалено. Моли обжалваното решение да
бъде отменено изцяло, а предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, а в условията на евентуалност обезщетението да бъде
намалено до размера на 3 000 лв.
Въззиваемата страна ИК. Ф. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул.
„Т.“ № 7, чрез адв. К.С. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Ц.Н.“ №
27А, в законоустановения двуседмичен срок е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. В хода на
съдебното дирене било категорично доказано, че пострадалият се спънал в
една от празните изложбени стойки във фоайето на Доходното здание, за
което свидетелствали двама свидетели – сестрата на ищеца, и свидетелят на
3
ответника – пожарникарят Д.. Тълкуването на показанията им излизало извън
рамките на техните възприятия. Това, че пострадалият се движел половин
крачка след сестра си, не означавало, че бил извън нейното зрително поле, а
напротив – свидетелката била категорична в своите показания. Липсвали
данни за изключителна вина или за съпричиняване от страна на пострадалия.
Действително стойката била забелязана от всички, включително и
пострадалия, като той се опитал да я заобиколи. Това, което не забелязал
обаче била нейната основа, издигала се само на два сантиметра от пода.
Ниската височина на основата буквално се сливала с пода и при липса на
обозначение представлявала реална опасност. Следвало да бъдат спазени
общоприетите правила за безопасност така, както Окръжен съд – Русе
постъпил в посочения по делото пример за обезопасяване на стойки при
изложба. Юристите на Общината премълчали последиците от травмите,
които оставали до края на живота – двусантиметров белег на носа и
невъзможност за пълно анатомично възстановяване на раменната става.
Нарушаването на броя на сирклажните бримки и свързаната с това херния на
гръдната кухина не били коментирани от съда, но безспорно инцидентът
допринесъл за това, щом само процесът на дишане водил до тяхното късане.
Моли за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ, възнаграждение съгласно Наредба № 1
09.07.2004 г. за МРАВ.
Третото лице помагач Драматичен театър „Сава Огнянов“, БУЛСТАТ:
*********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ № 4, в законоустановения
двуседмичен срок не е подало отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание се представлява от адв. А.Г. от АК – Русе, със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „Б.“ № 8, ет. 4, който счита жалбата на Община Русе за основателна
и моли за отмяна на обжалваното решение. Твърди, че не е доказана по
безспорен начин причината за спъването и падането на ищеца да е причинено
от процесната стойка, тъй като сестра му, св. К., се намирала пред брат си
като в този момент тя не била в състояние визуално да възприеме самия факт
и механизъм, причиняващ спъването. Тя забелязала брат си едва когато
същият вече бил паднал на земята. Думите на св. Д. също не потвърждавали,
че механизмът на спъване включвал и процесната стойка. Твърди, че поради
забързаност в стремежа да влезе в залата за представлението и да настигне
сестра си ищецът не обърнал внимание, че преминавал в близост до стойка. В
4
условията на евентуалност заявява, че е налице съпричиняване на
увреждането поради нехайното отношение на ищеца към заобикалящата го
среда. Същият имал възможност да седне спокойно и да възприеме обектите
около него, включително и процесната стойка.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че на 05.04.2019 г. въззиваемият ищец И.Н. бил
на посещение със сестра си св. С. К. в Доходното здание в гр. Русе, за да
посетят театралната постановка „Редки тъпанари“, която щяла да се играе на
голямата сцена в Драматичен театър „Сава Огнянов“. Тъй като имало още
време до началото на постановката, двамата решили да седнат на канапета,
намиращи се встрани от фоайето, в близост до една колона. Плътно прибрана
до тази колона се намирала стойка за поставяне на картини и плакати, която
към него момент не се използвала, защото на нея нямало нищо закачено.
Същата била в мраморен цвят – подобен на този, в който били колоните и
подът във фоайето на Зданието. В един момент другите посетители,
намиращи се в Доходното здание, тръгнали да влизат към залата, където щяло
да бъде представлението и ищецът и св. К. решили да станат от канапетата, за
да влязат и те. Последната вървяла пред въззиваемия, на около половин
крачка пред него, когато усетила, че той се спънал и паднал. Св. Л. Д. –
служител в Общинско предприятие „Русе Арт“, възприел спъването на ищеца,
посочвайки че той се движил много близо до колоната и изведнъж се
„хвърлил“ върху стойката, от което следва изводът, че въззиваемият най-
вероятно се е спънал в основата на стойката, която е издадена с около 13 см
пред и зад изправеното тяло, видно от приложената снимка на л. 12, за която
страните нямат спор, че ищецът се спънал в стойка с такъв вид. По делото не
са били събрани доказателства ищецът да е бил в такова здравословно
състояние, което да е улеснило спъването му в стойката, респективно
падането му на пода. При падането въззиваемият си счупил носа и дясната
5
раменна кост, като върху пода до него се образувало голямо количество кръв.
След инцидента ищецът се нуждаел от чужда помощ за около месец предвид
счупената му кост, оплаквал се и от това, че ребрата му се разместили, защото
през 2018 г. претърпял сърдечна операция, а разрезът на гръдната кост бил
допълнително укрепен със скоби.
Назначената по делото съдебна медицинска експертиза е установила, че
при падането на ищеца Н. са му причинени следните увреждания: счупване на
дясна раменна кост и счупване на носни кости, посттравматична деформация
на дясна раменна кост и ограничение на движенията на дясна раменна става с
хипотрофия на мускулатурата. Тези увреждания биха могли да настъпят при
така описаното от ищеца падане от собствен ръст. Съдебният медик е
установил, че в периода 03.01.2018 г. – 19.01.2018 г. ищецът е бил на лечение
в Клиниката по Кардиохирургия при Аджибадем Ситиклиник болница
„Токуда“, като на 05.01.2018 г. е била извършена оперативна интервенция –
митрално клапно протезиране с биологична клапна протеза. Поставен бил
аортокоронарен байпас на четири коронарни артерии. Вследствие на
извършената оперативна интервенция е била извършена и фиксация на
стернума, но същата е била компрометирана още в началото на 2018 г., което
наложило повторната му фиксация. Нарушена цялост на серклажните бримки
била налична и след последната кардиологична интервенция в края на м.
януари 2018 г., поради което вещото лице не можело с категоричност да
изключи увеличаване броя на серклажните бримки с нарушена цялост във
връзка с инцидента на 05.04.2019 г. Обичайният възстановителен период за
такова увреждане бил месец и половина до два месеца в зависимост от
индивидуалните особености. При ищеца не настъпило пълно функционално
възстановяване. Болките при такива увреждания обичайно били най-силни
непосредствено след получаване на увреждането и продължавали със
сравнително голям интензитет до имобилизацията на крайника. Възможно
било след премахването на имобилизацията при раздвижване на крайника да
се изпитват силни болки, които да отшумяват в хода на възстановяването.
Възможно било да се изпитват по-слаби болки вследствие на промяна в
атмосферните условия и при по-големи физически натоварвания.
Настоящата въззивна инстанция приема, че районният съд правилно е
установил фактическата обстановка досежно механизма на непосредствено
причинените при падането травматични увреждания на ищеца – че същият се
6
е спънал в празна стойка, прибрана до колона в сградата на Доходното
здание, която към този момент не се използвала. Окръжният съд намира
обаче, че изводът на районния съд за дължимост на обезщетение за
непозволено увреждане от страна на жалбоподателя в полза на въззиваемия е
неправилен. За да достигне до извода, че са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, първата инстанция е
преценила, че действително не били налице нормативни изисквания за
поставяне на обозначения, които да правят стойката лесно забележима, когато
върху нея не са поставени афиши или плакати, но въпреки това функцията на
помещението – за обществено ползване от зрители на културни събития, и
естеството и местоположението на обектите в същото налагали да бъде
направено съответното обезопасяване. То следвало да се извърши чрез
обозначаването на неизползваната стойка по съответния начин – декоративни
стойки с въжета или други пособия, а на пода липсвали означения за маршрут
на движение на зрителите, лепенки с ярък цвят, които да разграничават
периметъра около стойката от останалата част от фоайето или др. Налице
била очевидна разлика с други публични събития с други организатори, като
районният съд е възприел дадения от ищеца пример с изложбата в сградата на
Окръжен съд – Русе, където били взети подобни мерки за обезопасяване,
видно от приложените на л. 73-74 снимки. Така не били спазени
необходимите общоприети правила за обезопасяване от страна на
собственика на сградата или дружеството, на което е възложено
стопанисването на същата, поради което следвало да бъде ангажирана
отговорността за причинените вреди.
Ангажирането на деликтна отговорност предполага няколко
предпоставки: да е налице деяние, изразяващо се в действие или бездействие,
същото да е противоправно, да е извършено виновно, да са настъпили вреди
и да е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Тъй
като тук се търси отговорност на дружество, за което се твърди, че не е
изпълнило чрез своите служители конкретно задължение, въпросът за вината
не е необходим да се изследва, предвид характера на хипотезата на чл. 49
ЗЗД. Противоправно е това деяние, което нарушава изрично формулирана в
правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което съобразно
правна норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение,
което правна норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена
7
ситуация. Действително разпоредбата на чл. 45 ЗЗД съдържа едно общо
правило да не се вреди другиму. Под „да не се вреди“ се разбира да не се
причиняват другиму вреди чрез действие или бездействие. За да е налице
бездействие обаче, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира,
трябва да е имал задължение да действа.
Настоящият въззивен състав счита, че липсват общоприети правила за
обезопасяване на движими обекти, находящи се в сградата, които да възлагат
такова задължение на нейния собственик или на лицата, които я стопанисват
или организират събития в нея. По делото не са събрани доказателства
ответникът да е допуснал нарушение на каквито и да е правила за
безопасност. Съдът намира също, че съпоставката, която ищецът е направил,
между прибраната до колоната празна стойка и обозначените стойки,
разположени в сградата на Окръжен съд – Русе, е неправилна, доколкото в
първия случай стойката не се ползва и са положени усилия, видно от
показанията на св. Д., същите да не се намират на пътя, който обичайно се
използва от посетители на театрални постановки, като не случайно празната
стойка е била сложена до колоната, за да не пречи на движението. Във втория
случай, при изложбата в сградата на Съда, тези стойки обаче се използват, на
тях има закачени платна, и очевидно са разположени на място, използвано за
преминаване на много хора, като се очаква същите да се доближат до тях,
каквато хипотеза не е налице при инцидента, който ищецът е претърпял.
Съгласно Определение № 340/29.03.2016 г. по гр. д. № 595/2016 г. на ВКС, III
г.о., противоправно бездействие е налице когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила и от характера на възложената работа. В настоящия случай
липсват нормативни задължения, както и други правила, които да задължават
ответника да обезопаси процесната стойка, дори и в случаите, когато същата
не се използва. В подобен смисъл са и Решение № 141/08.01.2021 г. по гр.д.
№ 3052/2019 г., IV г.о. на ВКС, и Решение № 45/08.04.2020 г. по гр.д. №
383/2019 г., IV г.о. на ВКС.
С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че липсва
една от предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
жалбоподателя, а именно противоправността. За да е противоправно едно
деяние, същото трябва да нарушава конкретни нормативни правила или
норми, установени в нормативен акт или такива, които да произхождат от
8
техническите и други правила, както и от характера на възложената работа. В
настоящия случай, предвид показанията и на двамата свидетели, очевидно
процесната стойка не е била в употреба, тъй като на нея не е имало закачено
платно или плакат към момента на инцидента, което обстоятелство не е
спорно. Стойката е била поставена в част на помещението, която, съобразно
показанията на св. Д., не се използва за преминаване от хора, които посещават
театрални постановки, като канапетата, върху които седели преди това
ищецът и сестра му, също не били предназначени за ползване от страна на
посетителите. Ирелевантен е въпросът дали спрямо тях е следвало да бъде
указано, че не следва да се използват. Колкото до цвета на стойката, че
същият се сливал с пода и колоните на сградата, макар и това да е видно от
представената фотоснимка на стойка от подобен вид, същата представлява
достатъчно голям обект, който може да бъде възприет, забелязан и безопасно
обходен от което и да е лице, каквото всъщност е направила и св. К..
Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от
Община Русе част и вместо него да бъде постановено ново, с което искът на
въззиваемия да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора на Община Русе принципно има правото да
бъде възмездена за разноските, които е направила в двете инстанции. В нито
една от тях обаче не е било заявено изричното искане за тяхното присъждане,
поради което, с оглед диспозитивното начало, разноски за двете съдебни
инстанции не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260367/23.04.2021 г. по гр.д. № 5568/2020 г. на
РС – Русе, В ЧАСТТА, с която Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“
№ 6, е осъдена да заплати на ИК. Ф. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул.
„Т.“ № 7, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 05.04.2019 г. в
сградата на Доходното здание в гр. Русе, собственост на Община Русе, ведно
със законната лихва върху сумата от 05.04.2019 г. до окончателното
изплащане, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ВМЕСТО НЕГО
9
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИК. Ф. Н., ЕГН: **********, против
Община Русе иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
на 05.04.2019 г. в сградата на Доходното здание в гр. Русе, собственост на
Община Русе, ведно със законната лихва върху сумата от 05.04.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Драматичен театър
„Сава Огнянов“, БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ № 4,
като трето лице помагач на страната на ответника по иска Община Русе, с
адрес гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10