Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 262496 12.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3783 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на
съсобственост по чл. 34 ЗС от Г.И.В., ЕГН ********** срещу Ц.И.Т., ЕГН **********,
Я.А.В., ЕГН **********, М. И.В., ЕГН ********** и В.А. С., ЕГН ********** на следния недвижим имот: УПИ ******, кв.**** по регулационния план на кв. *****, гр.П.,
отразен като имоти, идентификатори с № ***** и № **** по КККР на гр. П. в,
одобрени със Заповед ***** г. на изпълнителния директор на АГКК.
В исковата молба се твърди, че
имотът е съсобствен между ищеца и останалите съделители по силата на покупко-продажба
в негова полза на ½ идеална част от правото на собственост, ведно с
построена в имота полумасивна жилищна сграда, като ответниците са собственици
на останалата ½ идеална част от по силата на делба и наследствено
правоприемство, както и на жилищната сграда, която е в северната част на УПИ.
Ответницата Ц.И.Т., ЕГН **********
възразява за неоснователност на иска за
делба, като развива подробни съображения, че процесният имот е обща част.
Обосновава наличие на хоризонтална етажна собственост. Оспорва, че липсва
съсобственост, тъй като са налице два самостоятелни обекта на правото на
собственост, доколкото процесният УПИ е
съставен от два поземлени имота, така както са заснети в кадастралната
карта.
Ответниците Я.А.В., ЕГН **********,
М.И.В., ЕГН ********** и В.А.С., ЕГН ********** в общ отговор поддържат иска за
делба при посочените от ищеца квоти. Сочат, че съделителят Я.А.В., ЕГН **********
следва да се изключи от кръга на съделителите, като прилагат удостоверение за
отказ от наследство.
В хода на делото като съделител и
задължителен необходим другар е конституирана съпругата на ищеца Н.А.В., ЕГН **********,
която се присъединява към исковата молба на своя съпруг и иска да се допусне
съдебна делба.
С влязло в сила протоколно
определение ***** г. производството е прекратено по отношение на Я.А.В., с
оглед общо искане на съделителите и на самата нея, предвид доказателства за
заявен отказ от наследство.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че искът за съдебна делба
следва да отхвърли, като съображенията за това са следните:
Предвид предприетите по делото
процесуални действия по конституиране на съделителите се налага извод, че искът
за съдебна на УПИ ****, кв. *** по регулационния план на кв. *****, гр.П. е
предявен от съпрузите Г.И.В., ЕГН ********** и Н.А.В., ЕГН ********** против Ц.И.Т.,
ЕГН **********, В.А.С., ЕГН ********** и М. И.В., ЕГН **********.
За изясняване на регулационното
положение на делбения УПИ ***** по
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че този
имот е образуван от два маломерни поземлени имота, които са напълно идентични с
имоти идентификатори ***** и **** по
КККР на гр. П. Изменението на плана е осъществено със Заповед № ******г., по силата на която за маломерните
ПИ **** и ПИ *** е отреден общ урегулиран поземлен имот. Заповедта е издадена
при условията на чл. 32, ал.1, т.3 от ЗТСУ (отм.), като новообразуваният парцел
е за средноетажно жилищно строителство. Според чл. 31, ал. 2 ЗТСУ (отм.) - ако
образуваният от два маломерни поземлени имота парцел е отреден средноетажно
застрояване, между собствениците на двата маломерни имота възниква
съсобственост, която е при равни права, независимо от площта на имотите.
За да се запази отчуждителното
действие на плана, т.е. да е налице урегулиране в съсобственост, е необходимо
регулацията да бъде приложена. Тази преценка в случая може да бъде базирана
само на обстоятелството дали собственикът на по-евтиния маломерен имот е
заплатил на собственика на по-скъпия дължимото обезщетение за изравняване на
квотите в съсобствения парцел. Това е така, тъй като регулационния план е приет
през *** г., а ЗТСУ е отменен с влизане в сила на ЗУТ на *** г., като между
приемането на регулационния план и отмяната на ЗТСУ не е изтекъл срок по-дълъг
от десет години. В тази връзка следва да бъдат съблюдавани разясненията на ТР № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93
г., ОСГК на ВС.
Според § 6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ
и на §8 ПР на ЗУТ действащите към деня
на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени
по досегашния ред ( редът по ЗТСУ ), в 6-месечен срок от деня на влизането в
сила на закона ( ЗУТ ), като общинската администрация осигурява извършването на
необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. След изтичане
на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Тоест, при
незаплащане на дължимото обезщетение в срок, действието на регулационния план
отпада и регулацията следва да се приеме за неприложена, като тази последица
настъпва по силата на закона, без необходимост от издаване на нарочен акт на
административните органи по устройство на територията. В този смисъл са и
разясненията на ТР № 3 от 28.03.2011 г.
по т.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения, след
приемане на заключението на експерта, съдът разпредели допълнителна доказателствена
тежест на съделителите, които искат делба, като им предостави възможност да
ангажират доказателства за заплащане на дължимото обезщетение. Доказателства и
доказателствени искания не постъпиха в определения срок, който бе до следващото
открито съдебно заседание. При това положение се налага извод, че плана от ***
г. не е приложен, поради което е отпаднало неговото вещно-прехвърлително действие.
По делото не са ангажирани доказателства дали е приложена регулацията. Не е
налице съсобственост върху процесния УПИ **** между съсобствениците на ПИ *** и
ПИ ***, като аргумент в тази насока е и обстоятелството, че тези имоти за
заснети като отделни кадастрални единици в действащата кадастрална карта на гр.
Пловдив. Придобивайки идеални части от парцел, образуван от два маломерни
имота, с отпадане на действието на дворищната регулация, която не е приложена в
срока по срока по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ, отделните групи съделители са придобили
правото на собственост върху маломерните имоти, от който е образуван парцела.
Установява се, че в процесния УПИ
фигурират две жилищни сгради, като едната е собственост на ищците, а другата на
ответниците. През *** г. ищецът Г.И.В., по време на брака си с Н.А.В., е
закупил ½ идеална част от УПИ ******, ведно с построената в южната част
на имота жилищна сграда, понастоящем попадаща в имот с идентификатор ***. Няма
спор, макар процесуалното поведение на страните по попълване на делото с
доказателствен материал да е пасивно, че ответниците са собственици на
жилищната сграда построена в имот с идентификатор ****, като тази сграда е в
режим на етажна собственост между тях. Ц.И.Т. е собственик на единия етаж по
силата на делба от *** г., а и В.А. С. и М.И.В. - на другия, по силата на
същата делба и наследствено правоприемство от А.И. В., починал ***г., като Я.А.В.,
която не участва, а и не следва да участва в делбата, се е оказала от
наследството на своя баща.
Ищците и ответниците нямат общи
праводатели, като, предвид отпадане на действието на регулационния план, се
налага извод, че ищците са собственици на имот с идентификатор ****, в който е
изградена притежаваната от тях жилищна сграда, като и имотът, и сградата са в
режим на СИО. Ответниците са собственици на имот с идентификатор ***, който
имот е обща част, с оглед това, че ответниците признават, че са собственици на
различни етажи. Ето защо нито имот с идентификатор ****, нито имот с идентификатор *** могат изобщо да
бъдат предмет на съдебна делба. Единият имот е съпружеска имуществена общност,
а другият е етажна собственост. Както бе вече изтъкнато, при придобиване на идеална част в урегулиран в съсобственост УПИ,
при отпадане действието регулацията, т.е. ако тя не бъде приложена, правото на
собственост на приобретателя се концентрира върху притежавания от праводателя
му маломерен имот.
В допълнение следва да се отбележи,
че дори и регулацията на процесния УПИ да бе приложена, то той би имал статут
на обща част, тъй като в него има построени две сгради, собственост на различни
лица, т.е. искът за делба ще подлежи на отхвърляне и на това основание. Вещото
лице е категорично, че от имота не могат да бъдат обособени два отделни УПИ за
собствените на отделните жилищни сгради. При делба на урегулиран поземлен имот,
същият следва да бъде индивидуализиран по регулационните му характеристики в
диспозитива на съдебното решение.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪЛЯ предявения
от Г.И.В., ЕГН ********** и Н.А.В., ЕГН ********** против Ц.И.Т.,
ЕГН **********, В.А. С., ЕГН ********** и
М.И.В., ЕГН ********** иск за съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ **** , кв.** по регулационния план
на кв. ***, гр.П., одобрен със Заповед № **** г., при граници на УПИ по нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, нот.
дело № **** г. на нотариус И. Г., като следва: на
север УПИ ****, на изток УПИ ***, на юг имот *** и
водоем, за който УПИ е образуван от ПИ *** и ПИ ***, които са идентични с имоти,
идентификатори с № **** и № *** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед *****
г. на изпълнителния директор на АГКК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.