№ 16
гр. Момчилград , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200070 по описа за 2021 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******"-
ООД- Джебел, ЕИК- ******, срещу НП № 09-002581 от 13.04.2021г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда"- Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.З от Кодекса на труда, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за
допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно
постановление, като сочи, че същото е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила.
Развива съображения, че не е извършено описанато нарушение. Били допуснати
нарушения на процесуалните правила при издаването на НП и АУАН, и при
прилагането материалния закон. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление, защото не било извършено соченото нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Я.С. от САК-
София, който поддържа жалбата, и иска отменяването на наказателното
постановление, със изложените в жалбата и в съдебното заседание доводи. Претендира
деловодни разноски.
Административно-наказващ орган- "Дирекция Инспекция по труда"- Кърджали,
представляван от ю.к.Н.КАРАГЕОРГИЕВ, в съдебно заседание намира жалбата за
неоснователна, и иска от съда да остави същата без уважение, по изложени подробни
съображения в становището по жалбата, както и в допълнително представени писмени
бележки. Претендира ю.к.възнаграждение на осн.чл.63 ал.З вр.ал.5 от ЗАНН, и
1
алтернативно прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна поради което и е допусната от
съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 04.02.2021г., около 10,45 часа, служителите при Дирекция „Инспекция по
труда''- Кърджали- св.Х.Ч. и св. И.С., са извършили проверка по работни места в обект-
„Шивашки цех" в с.Припек, общ.Джебел, стопанисван от дружеството- жалбоподател.
При проверката е било установено, че лицето Ю. Ю.Р. с ЕГН- ********** осъществява
трудова дейност, в полза и за сметка на дружеството- работел като гладач на рокли в
провереният обект. Работника е декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател, и
е работел при условията на трудово правоотношение от 04.02.2021г., с определено
работно време от 08,00 до 12,00 часа, и договорено месечно трудово възнаграждение
от 650 лева, с почивни дни /събота и неделя/ и регламентирана почивка за времето от
10,00 до 10,15 часа, без сключен трудов договор с работодателя /жалбоподателя по
делото/. Прието е, че посоченото по-горе лице осъществява трудова дейност, без
отношенията, които са възникнали между него и работодателя /посоченото дружество/
по повод на предоставяне на работната сила , да са уредени със сключен между тях в
писмена форма трудов договор преди постъпването на работа. Не бил представен
трудов или граждански договор в тази насока.
Въз основа на горното проверяващите са приели, че между посоченото лице и
дружеството-жалбоподател има възникнали трудови правоотношения и с оглед
липсата на трудов договор са приели също, че дружеството- жалбоподател е нарушил
разпоредбата на чл.62 ал. 1 вр. чл.61 ал.1 от КТ.
По време на проверката от 04.02.2021г. е бил съставен и конст.протокол за
установените лица в шивашкия цех, сред тях и посоченото по-горе лице /гладел рокли
в цеха/, и с който е нямало сключен договор. Били констатирани и други
обстоятелства, които не са относими към предмета на настоящото производство, и по
които са дали съответните предписания, с определени срокове за изпълнението им.
Екземпляр от КП е бил връчен на упълномощено лице на 24.02.2021г..
На същата дата- 24.02.2021г. св.Ч. е съставил срещу дружеството-
жалбоподател АУАН № 09-002 581, в който посочил, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като е описал горната фактическа
обстановка. Към АУАН са приложени описаните по-горе писмени материали-
протокол за проверка, декларация от Ю. Р.Р. по чл.402 КТ от датата на проверката;
молба за постъпване на работа от същата дата на това лице /в която е направена
отметка, че същият, след тестване на 04.02.2021г. за времето от 08 часа до 12 часа и
одобрение от н-к цех, да бъде назначен на работа, считано от 08.02.2021г./ ; декларация
от посоченото лице, че ще постъпи на работа от 01.03.2021г., като при явяването на
2
тест на 04.02.2021г. в „******" ООД е бил платен отпуск в друга фирма/; призовка и
пълномощно на упълномощено лице;.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на
дружество- жалбоподател лице /К.Стратиев/ на същата дата, който е получил и
екземпляр от него и е посочил, че ще представи възражение.
На 26.02.2021г. управителят на дружеството е депозирал писмени възражения
срещу съставеният акт- посочил, че не е извършено нарушение.
На 13.04.2021г., въз основа на акта, АНО е издал процесното НП, като е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в него, и е приел, че
дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от
КТ, и на основание чл.414 ал.З от НК, е наложил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
В показанията си пред съда като свидетели показания са дали проверяващите
лица от ДИТ- Кърджали /Ч. и С./, които възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка и отразени в конст.протокол, АУАН и попълнената от
посоченото по-горе лице- Ю.Р. декларация по чл.402 КТ/установена да работи в цеха,
където гладел рокли/. Заявяват, че в цеха освен последното лице е имало и други, и
всички са гладели рокли. В конкретният случай установеното лице- визират Ю.Р., е
заявило, че не неграмотно, и не може да пише на български, и затова е била попълнена
от управителя на дружеството от името на това лице. Това лице само е подписало
попълнената от управителя декларация. При представянето на допълнителни
документи в ДИТ не били представени за лицето трудов или друг договор.
Като свидетел по делото е разпитан Ю.Р., посоченият в процесното
нак.постановление, като лице, което е допуснато до работа като гладач, без да има
сключен трудов договор, който в своите показания отрича да е гладил дрехи в деня на
проверката, както и да е работил в цеха. Същият твърди, че в деня на проверката е бил
там и един от майсторите му показвал как се глади. Проверяващите са му поискали
лична карта, и му дали да подпише нещо, което не разбрал, защото не можел да чете, и
даже не знаел какво подписва. По това време работел „Модак" и отишъл в фирмата
/визира дружеството- жалбоподател/, защото чул, че давали добри пари. Категоричен е,
че не е работил в фирмата същият ден, и само бригадирът му показвал какво се работи,
а той гледал.
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства съдът стигна до извода, че жалбата е основателна, а издаденото
нак.постановление, предмет на тази жалба, е необосновано и незаконосъобразно.
Съдът намира, че установеното в хода проверката фактическа обстановка се
подкрепя от събраните доказателства, но направените правни изводи не са съобразени
с тях. И това е така защото не всяко осъществяване на възложена дейност срещу
възнаграждение на определено място съставлява такава по смисъла на КТ. И в този
смисъл съдът не кредитира приложената към административно-наказателната преписка
декларация по смисъла на чл.402 от КТ от 04.02.2021г., която влиза в пряко
3
противоречие с показанията на самото лице /Ю.Р./, който е категоричен, че на първо
място е неграмотен и което се установява от обстоятелството, че декларацията е
попълнена от друго лице. Че е неграмотен се установява и от показанията на самите
проверяващи, които сочат, че декларацията е била попълнена от управителя на
дружеството. В своите показания лицето Ю.Р. посочва, че не е работил в цеха и не е
гладил, а само гледал това което му показвали. Като се установи, че декларацията не е
попълнена от визираното лице, съдът приема, че и останалите писмени доказателства-
молба и декларация от дата 04.02.2021г., носещи подписа на това лице, също не са
попълнени от него, и което води до извода, че последният не знае тяхното съдържание.
Предвид горното съдът намира, че приетата за установена от
административно-наказващият орган фактическа обстановка не се доказва по
безспорен начин от наличните доказателства.
На първо място, в декларацията по чл. 402 от КТ с дата 04.02.2021г. е
посочено, че изхожда от лицето Ю.Р., но в същото време се установи, че не това лице
го е попълнило, а управителят на дружеството /единият от управителите/, и не е ясно
дали лицето Ю.Р. е разбрало за съдържанието ,което е вписано в нея- описано
подробно в процесното нак.постановление- че работи в дружеството-жалбоподател от
04.02.2021г., с определено работно време от 08,00 до 12,00 часа, и договорено месечно
трудово възнаграждение от 650 лева, с почивни дни /събота и неделя/ и
регламентирана почивка за времето от 10,00 до 10,15 часа, без сключен трудов
договор/граждански договор с работодателя. Както в самата декларация е посочено,
същата е попълнена от друго лице, което е отразило, че е тестван за работа.
При разпита на това лице в съдебно заседание от 21.06.2021г. същото е
заявило, че данните в декларацията, както и в молбата, не са писани от него, а той само
се е подписал /"хвърлил подпис" по негов израз/ и не е разбрал какво подписва.
Същият посочва, че по това време е бил на работа в друга фирма- която цитира по
наименование.
В АУАН- посоченият по-горе е записано, че при извършена проверка на
04.02.2021г. е установено, че дружеството- жалбоподател в качеството си на
работодател не е сключило трудов договор с лицето Ю.Р. да работи в същото, като не е
имало и друг договор. Вписано е също, че при извършената проверка лицето е гладило
рокли.
В издаденото НП от директора на ДИТ -Кърджали е възпроизведена същата
фактическа обстановка, както в съставения АУАН.
При така установените факти не става ясно при проверката на 04.02.2021г.,
извършена от контролни органи на ДИТ - Кърджали, лицето Ю.Р. каква дейност е
осъществявало, и дали е извършвало някаква дейност „гладач", съгласно приетото в
АУАН, НП и свидетелските показания на служителите на ДИТ - Кърджали, или е
наблюдавало само дейността на гладачите- по показанията на самото лице. Наред с
изложените съображения за съществено разминаване в осъществяваната от това лице
трудова дейност- дали въобще е осъществявало такова, следва да се посочи и
обстоятелството, че същото лице в съдебно заседание е заявило, че данните в
4
попълнената декларация по чл. 402 от КТ, въобще не са вписани от него, защото бил
неграмотен и което се установява и с показанията на служителите на ДИТ- Кърджали.
Предвид горното съдът приема, че не е установено по безспорен начин
обстоятелството лицето Ю.Р. да е полагал труд в полза на дружеството- жалбоподател,
поради и което не може да се приеме за безспорно доказан факта, че е извършвал
трудова дейност за това дружество. За да бъде ангажирана административно-
наказателна отговорност на даден правен субект е необходимо по категоричен начин
да е установено административното нарушение, което в настоящия случай не е
доказано.
Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното наказателно
постановление на ДИТ - Кърджали.
При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане
на деловодни разноски от жалбоподателя същите са дължими и следва да бъдат
заплатени. Предвид това и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.З от ЗАНН, следва ДИТ-
Кърджали да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството- жалбоподател
деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представеният Договор за правна помощ и съдействие за
процесуално представителство в производството пред съда. Не са налице условията за
присъждане на разноски в по- нисък размер, т.к. съдът не установи размера да не
съответства на правната и фактическа сложност на делото.
За производството пред настоящата инстанция не са доказани разноски,
поради което такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 09-002581 от 13.04.2021г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда"-Кърджали, с което на „******"- ООД- Джебел, ЕИК-
******, на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от Кодекса на труда, е било наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за
допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"- Кърджали да заплати на
„******"- ООД- Джебел, ЕИК- ******, сумата от 300 лева, представляващи направени
по делото разноски за адвокатско възнагреждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5