РЕШЕНИЕ
№ 4750
гр. Варна, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110102792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от “В.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град В., Район Пр., ул. М. № *, срещу И. В. И., ЕГН **********, с адрес:
град В., ж.к. В. № *, иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 536,98 лева, представляваща обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, за периода от 09.08.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 24.02.2022 г. между ищцовото дружество, в
качеството на работодател, и ответника, в качеството на работник, бил сключен безсрочен
трудов договор, като последният бил назначен на длъжността „шофьор на лекотоварен
автомобил - снабдител“. Излага се, че ответникът постъпил на работа на 25.02.2022 г., като
страните се уговорили, че трудовият договор е безсрочен и че се прекратява с тримесечно
предизвестие, като брутното трудово възнаграждение, което ответника получавал по
договора е в размер на 780 лева.
Заявява се, че в периода от 31.07.2023 г. до 02.08.2023 г. ответникът не се явил на
работа, във връзка с което работодателят поискал писмени обяснения по реда на чл. 193
ГПК, искането за което било връчено на И. В. И. с Български пощи на *г. В указания срок –
до 09.08.2023 г. работникът не представил писмени обяснения, поради което на същата дата
била издаде Заповед № *за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, както и
Заповед № *за прекратяване на трудовото правотоношение между страните, както и била
оформена трудовата книжка на ответника. Сочи се, че двете заповеди били получени на
адреса на отвеника от неговата майка. Твърди се, че с върната като неполучена покана изх.
№ * г. ответникът бил поканен да получи трудовата си книжка, а с получена от неговата
1
майка на* г. покана изх. №* г. – бил поканен да получи трудовото си възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата претенция като основателна и доказана. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба с изразено
становище за неосноватеност на предявения иск.
Оспорва се искането на работодателя за писмени обяснения от работника, поканите за
получаване на трудова книжка и трудово възнаграждение, както и издадените от ищцовото
дружество две заповеди да са достигнали до ответника, като не се установявало от
представените доказателства какво е съдържанието на изпратените пратки и какво е
качеството на лицето, което ги е получило.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявения иск по съображенията, изложени в отговора на искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 24.02.2022 г. между ищцовото дружество, в качеството на работодател, и ответника, в
качеството на работник, е сключен безсрочен трудов договор, като последният бил назначен
на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил - снабдител“; че брутното трудово
възнаграждение, което ответникът е получавал по договора за срока на предизвестието, е в
размер на 780 лева; че трудовият договор се прекратява с тримесечно предизвестие; че в
периода от 31.07.2023 г. до 02.08.2023 г. ответникът не се явил на работа; че на 09.08.2023 г.
са издадени Заповед № *за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, както и
Заповед № *за прекратяване на трудовото правотоношение между страните, както и била
оформена трудовата книжка на ответника.
Приобщени като писмени доказателства по делото са Трудов договор от * г., ведно с
Длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил -
снабдител“, както и Допълнително споразумение към Трудов договор от 24.02.2022 г. от
03.01.2023 г.
Представени от ответника по делото са Покана за даване на писмени обяснения изх. №
* г. до ответника, ведно с известие за доставяне с удостоверено лично получаване от * г.;
Заповед № 175 за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, както и Заповед № *за
прекратяване на трудовото правотоношение, ведно с обратна разписка с удостоверено
получаване от лицето Д. М. на * г.; Покана до ответника за получаване на трудовата му
книжка изх. №* г., ведно с обратна разписка, съдържаща удостоверяване, че пратката не е
потърсена; Покана до ответника за получаване на трудовото му възнаграждение за месец
август 2023 г. изх. № * г., ведно с обратна разписка с удостоверено получаване от лицето
Д.М. на 25.09.2023 г.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ.
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в
2
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
За успешното провеждане на този иск следва да се установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение между страните; надлежно
прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. че заповедта за уволнение е връчена на
работника; твърдяната изискуемост на вземането, както и неговия размер.
Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение
при безсрочно трудово отношение, е определен в закона и той е равен на размера на
трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер обезщетението
се дължи, без да е необходимо работодателят да доказва действителния размер на
настъпилите вреди.
В случая, не се спори между страните, че на 24.02.2022 г. между ищцовото дружество,
в качеството на работодател, и ответника, в качеството на работник, е сключен безсрочен
трудов договор, като последният бил назначен на длъжността „шофьор на лекотоварен
автомобил - снабдител“; че брутното трудово възнаграждение, което ответникът е получавал
по договора за срока на предизвестието, е в размер на 780 лева; че трудовият договор се
прекратява с тримесечно предизвестие; че в периода от 31.07.2023 г. до 02.08.2023 г.
ответникът не се явил на работа.
Спорният по делото въпрос е относно законността на извършеното уволнение и
връчване на свързаните с дисциплинарната процедура документи на работника.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази
изложените от страните твърдения съдът намира, че доводите на ответника, които обуславят
незаконосъобразност на наложеното на ответника най - тежко дисциплинарно наказание, не
могат да се релевират по настоящото дело под формата на възражения. Недопустимо е в
производството, в което се претендират последиците от прекратяване на трудовото
правоотношение, да се превяват подобни защитни възражения, доколкото потестативното
право на работника на оспорване на заповедта за уволнение може да се осъществи
единствено с предявяването на предвидения за това в закона иск - по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
то преди изтичането на давностния срок за това. Потестативните права могат да се
упражняват само чрез предявяване на конститутивен иск по съдебен ред, но не и чрез
възражение. Още повече, в Кодекса на труда не е предвидена възможност то да бъде
релевирано инцидентно с възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпросът
дали трудовото правоотношение е прекратено и на какво основание би имал преюдициален
характер. Следователно, доводите на ответника относно законосъобразно проведена
процедура за дисциплинарно уволнение и надлежното прекратяване на трудовоправната
връзка не следва да се обсъждат.
За пълнота на изложението следва да се посочи също така, че твърдяното ненадлежно
връчване на книжата във връзка с дисциплинарното уволнение не се установява от
приобщения по делото доказателствен материал. Съгласно трайно установената съдебна
практика, писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може
да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез
изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, като за да е осъществено надлежно
връчване по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя и се счита за
редовно и всяко друго връчване, което е допустимо, съобразно общите правила, уредени
в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските
услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата,
работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и
пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът
е променил адреса, посочен от него на работодателя, или не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на
посочения от работника адрес работодателят е изпълнил задължението си за връчване на
3
заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие (в този
смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009 г. по описа на ВКС, III г.о.;
Решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 35
от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 148 от
02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. по описа на ВКС, I т.о.).
В случая, от представените по делото писмени доказателства се установява, че
работодателят е положил всички необходими усилия, за да обезпечи връчване на заповедта
за уволнение и останалите книжа, свързани с дисциплинарното производство, чрез
изпращане на писмо с обратна разписка на посочения от работника адрес при сключване на
трудовия договор. Видно от удостовереното във всички приложени обратни разписки /с
изключение на тази, касаеща връчване на поканата за получаване на трудова книжка/,
документите са получени лично от ответника или от лицето Дияна Митева на фигуриращия
в процесния трудов договор адрес на работника. Ето защо, съдът приема, че възраженията
на ответника относно връчването на книжата, свързани с дисциплинарното производство, са
неоснователни.
По изложените съображения, съдът намира, че е налице законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение, поради наложено от работодателя дисциплинарно наказание,
поради което искът на работодателя е доказан по основание.
За обосноваване на размера, както се коментира по-горе в мотивите, следва да се
съобрази размерът на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, което не се спори между
страните, че възлиза на сумата от 780 лева.
С оглед на горното, съдът намира искът с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за
основателен в пълния предявен размер от 1 536,98 лева, формиран като сбор от
тримесечното брутно трудово възнаграждение на работника от 780 лева за периода от
09.08.2023 г. до 09.11.2023 г. или общо 2 340 лева, от която сума е приспаднато от
работодателя дължимото на ответника трудово възнаграждение за месец август 2023 г. в
размер на 803,02 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва, начислена върху
претендираната главница, за периода от датата на предявяване на иска – 06.03.2024 г. до
окончателното изплащане на паричното задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Претендираните и доказани такива за
производството са, както следва: 61,48 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за особен
представител, 500 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени на
ответника в цялост.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: град В., ж.к. В. № *, ДА ЗАПЛАТИ на
“В.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., Район Пр., ул. М. № *,
сумата от 1 536,98 (хиляда петстотин тридесет и шест лева и деветдесет и осем
стотинки) лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, за
периода от 09.08.2023 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
4
основание чл. 221, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: град В., ж.к. В. № *, ДА ЗАПЛАТИ на
“В.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., Район Пр., ул. М. № *,
сумата от общо 961,48 (деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и осем
стотинки) лева, от която: 61,48 (шестдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки)
лева – държавна такса, 400 (четиристотин) лева – депозит за особен представител, 500
(петстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена от последния банкова сметка: IBAN: *, открита в "Ю. Б." АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5