№ 2263
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100515068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 07.10.2021г. по гр. д. № 18789/2021г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 167 състав, е отхвърлен предявеният от К.М. М. –
Ш. срещу „С.В.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
за връщане на сумата от 260, 26 лева, представляваща платена на отпаднало
основание - заплатена сума за погасяване на задължение за ВиК услуги за
периода до 14.03.2018г., за които с влязло в сила решение по гр.д. №
27348/2018г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е признато за установено, че са
недължими, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищцата К.М. М. – Ш., в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че преценката
относно погасяване на кои задължения е извършено с процесното плащане, е
правна и в този смисъл първоинстанционният съд неправилно е обсъждал
1
единствено заключението на вещото лице, което е кредитирал без да обсъди
останалите доказателства по делото. Счита, че в случая е следвало да бъде
изяснен въпросът дали са спазени законовите разпоредби на Закона за
счетоводството по регистрирането на стопанските операции, които са
обективирани с издаването на процесните фискални бонове. Съдът не бил
изложил мотиви защо кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което противоречи на останалите доказателства по делото, в това
число на фискалните бонове, отразяващи за пръв път извършена стопанска
операция. В решението не било обсъдено противоречието между първичните
счетоводни документи, представени от ищцата, и тяхното различно
отразяване в счетоводството на ответното дружество. В процесните фискални
бонове било посочено основанието за плащане – задължение по конкретни
фактури, от което се установява, че с процесните плащания са погасени
именно задълженията, предмет на постановеното решение по предявения
отрицателен установителен иск. Изложени са доводи, че е недопустимо
получените суми да бъдат отнесени за погасяване на други задължения,
възникнали след датата на плащане. Поддържа, че приложените фискални
бонове, неоспорени от насрещната страна, доказват предаването на сумите и
основанието за плащане. Освен това по делото не били ангажирани
доказателства, че ищецът е извършил по нормативно установения ред
сторниране по отношение на първичния счетоводен документ. По изложените
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна – “С.В.” АД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за
връщане на получена без основание парична сума.
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.М. М. –
Ш., с която се претендира връщане на недължимо платена в полза на “С.В.”
АД сума в общ размер на 260, 26 лева. Ищцата е посочила, че с влязло в
законна сила на 04.06.2019г. решение по гр.д. № 27348/2018г. по описа на
СРС, било признато за установено, че К.М. не дължи на “С.В.” АД сума в общ
размер на 729, 86 лева, от която – сума в размер на 23, 54 лева – главница за
ВиК услуги за периода от 13.02.2018г. до 14.03.2018г. и сумата от 706, 32
лева – старо салдо по партида с клиентски номер **********. Твърди се, че
след образуване на делото по отрицателния установителен иск, ищцата
заплатила част от сумата от 729, 86 лева /конкретно сумата от 260, 26 лева/,
като в платежните нареждания било изрично посочено основанието за
плащане. Изложени са съображения, че сумата от 260, 26 лева се явява
платена на отпаднало основание, тъй като представлява част от сумите, чиято
недължимост била установена с решението по гр.д. № 27348/2018г. по описа
на СРС. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да върне
неоснователно получените суми.
Ответникът “С.В.” АД е оспорило предявения иск по възражения, че
процесното плащане не е погасило задължения, предмет на разглеждане по
предходно развилото се между страните производство по отрицателен
установителен иск, а други задължения на ищцата за доставени ВиК услуги.
За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане
на получена на отпаднало основание парична сума. Приел е за установено от
фактическа страна, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество
процесната сума, както и че с влязло в законна сила на 04.06.2019г. съдебно
решение е признато за установено, че К.М. М. – Ш. не дължи на “С.В.” АД
сума в общ размер на 729, 86 лева. Релевираното възражение на ответника, че
с процесните суми били погасени други задължения на клиента, които не са
били предмет на исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за
основателно. Първоинстанционният съд е мотивирал този извод с приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващо
извършеното счетоводно отнасяне на платената сума към задължения за
потребени ВиК услуги за друг период. Предвид изложеното и с оглед
липсвата на оспорване на съществуването на други задължения на ищцата,
3
предявената претенция е отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
постановено в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата
молба твърдения, предявеният по делото осъдителен иск следва да се
квалифицира като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
за връщане на получена при първоначална липса на основание парична сума,
а не като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, каквато е дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация. Действително, ищцата е
заявила, че процесната сума подлежи на връщане като получена на
“отпаднало основание”. Определянето на действителното правно основание
на облигационните отношения, е дейност на съда по приложението на
материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения
и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.
Извършената от ищеца квалификация на спорното право не ограничава съда
да даде защитата според действително осъщественото правно основание, тъй
като предложената от него квалификация на предявения иск не е обвързваща
за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г. на
ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).
В случая ищцата основава качеството си на кредитор по спорното право
с твърдения за влязло в законна сила съдебно решение, с което в отношенията
между страните е установено, че К.М. не дължи на ответното дружество
конкретно посочена парична сума поради липса на доставка на ВиК услуги в
претендирания от ответника обем и стойност; че претендираната в
настоящото производство парична сума е заплатена от нея преди влизане в
сила на решението по предходно развилото се производство по отрицателния
установителен иск, както и че сумата от 260, 62 лева е заплатена за
погасяване на част от задължението към доставчика на ВиК услуги, чието
съществуване е отречено със съдебното решение. Вземането по чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД за връщане на получено с оглед отпаднало основание
намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, при
разваляне на договор поради неизпълнение. На този фактически състав се
основава и претенцията за връщане на даденото, когато е извършено
изпълнение въз основа на съдебно решение /невлязло в сила осъдително
4
решение или въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е
отменено/, макар, че в последния случай това не се осъществява по общия
исков ред, а чрез издаване на обратен изпълнителен лист /в хипотезата на
плащане в хода на образувано изпълнително производство/. Характерното за
този фактически състав е, че към момента на даването основанието
съществува, престирането е извършено въз основа на валидно
правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но
впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество.
В конкретния случай ищцата не е заявила правопораждащи фактически
твърдения, обосновани с отпадане на основанието /правоотношението/ за
плащане с обратна сила. Качеството си на кредитор по спорното вземане
основава на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен предявен
отрицателен установителен иск за несъществуване на претендирано от
ответното дружество парично вземане. С оглед обвързващата сила на
мотивите на решението постановено по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС,
ГО, 24 състав, в което съдът е приел, че ответникът не е доставил ВиК услуги
в претендирания от него обем и стойност, поради което е уважил
отрицателния установителен иск, следва извод, че вземането не е
съществувало не само към приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество на спора, но и към датата на издаване на процесните фактури за
периода от 13.02.2018г. до 14.03.2018г.
Предметът на делото е спорното материално субективно право -
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа
на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
5
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно
следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - решение № 124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/2010г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010г. по гр. д. № 738/2009г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.
В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички
факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил
неправилна квалификация на спорното право, което задължава въззивния съд
да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество на спора. Когато
въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши
спора в съответствие с действителното правно основание. Освен това следва
да се има предвид, че при всички фактически състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената
защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което
обогатява един субект за сметка на друг, без да има воля или основание за
това. Искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е един. С него ищецът претендира
връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже на
какво основание е получил даденото.
За да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от
ответника - основанието, на което същия да я задържи.
Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат
и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали
поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга
причина на сделката), искът е неоснователен. В развитие на тези постановки
са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно
начална липса на основание - тогава когато изобщо липсва още към момента
на "даването" облигационна или друг вид правно-релевантна връзка между
субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или
изобщо не се излагат фактически твърдения, служещи за основание). В този
случай ищецът доказва даване на определена престация, а ответникът
доказва основанието да я получи и/или да я задържи. При
6
отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при
усложнен фактически състав, а именно - към момента на даването е имало
валидно основание за имущественото разместване, което е отпаднало в
последствие и неговите последици отпадат с обратна сила - развален договор,
отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи следната промяна:
ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено
доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се
уважава ако ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с
обратна сила. В другата хипотеза - на "неосъществено основание", отново към
момента на имуществената размяна имаме валидно правно основание за нея,
но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което не
се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на
правно- релевантното условие - тогава ищецът отново доказва даването,
ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен само ако
се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало.
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът
докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото,
но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата
случая даденото е без основание.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно за задържане на полученото, т.е. ответникът следва
да установи, че престацията е извършена в изпълнение на валидно
задължение на ищеца.
7
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 04.05.2018г. ищцата е заплатила на ответника сумата в
размер на 36, 72 лв. и сумата в размер на 23, 54 лв., а на 11.03.2019 г. е
заплатила и сума в размер на 200 лв., т.е. общо 260, 26 лв. С фактура №
********** от 21.02.2018г. е начислена сума за доставени ВиК услуги за
клиентски номер 10053811937 по партида, открита за имот, находящ се в гр.
София, жк “****, на стойност от 36, 72 лева – текущо задължение и за сумата
от 669, 60 лева – старо салдо /или общо за сума в размер на 706, 32 лева/. По
делото е приет фискален бон от 04.05.2018г., установяща заплащане в брой на
сума в размер на 36, 72 лева, като в основание за плащане е изрично посочено
– по документ № ********** от 21.02.2018г. От представените фактура №
********** от 22.03.2018г., издадена от ответното дружество за потребени от
ищцата ВиК услуги, се установява, че по същата е начислено текущо
задължение за периода до 14.03.2018г. по същия клиентски номер в размер на
23, 54 лева, както и старо салдо в размер на 706, 32 лева. Към фактурата е
представен фискален бон от 04.05.2018г., установяващ заплащането на сума
по посочената фактура /в платежния документ е налице изрично посочване на
индивидуализиращите белези на фактурата от 22.03.2018г./ в размер на 23, 54
лева. Представена и е фактура № ********** за начислени по същия
клиентски номер суми за текущо задължение в размер на 34, 78 лева и за
старо салдо в размер на 859, 75 лева. По делото е приет фискален бон от
11.03.2019г., удостоверяващ заплащането в брой на сумата от 200 лева, в
който е посочено основание за плащане – по фактура № ********** от
20.02.2018г.
С влязло в законна сила на 04.06.2019г. решение № 107239 от
07.05.2019 г. по гр.д. № 27348/2018 г. по описа на СРС, 24 състав, е било
признато за установено, че К.М. М. – Ш. не дължи на “С.В.” АД сумата в
размер на 729, 86 лева, от която сумата от 23, 54 лева – главница за ВиК
услуги за периода от 13.02.2018г. до 14.03.2018г. и сумата от 706, 32 лева –
старо салдо по партида с клиентски № 10053811937, открита за имот, находящ
се в гр. София, жк “****.
В първоинстанционното производство е прието заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано. От същото се установява, че с извършените
8
плащания по партидата на ищцата с клиентски номер 10053811937 в общ
размер на 260, 26 лв. са били погасени начислени задължения на абоната по
фактури от м.09.2018г. до м.02.2019г. в размер на 199, 02 лв. – главница,
както и лихви по фактури от м.04.2018г. до м.02.2019г. в общ размер на 61, 24
лв. От заключението на вещото лице се установява, че с платените от ищцата
суми в общ размер на 260, 26 лв. са били погасени задължения, различни от
тези, за които е признато за установено с влязло в сила решение, че са
недължими. При изслушването му в публично съдебно заседание, експертът е
уточнил, че първоначално процесните плащания били отнесени за погасяване
на натрупаните задължения по посочените в тях фактури. Впоследствие обаче
тази сума била “отписана” от счетоводството на ответника, извършена била
корекция, в резултат на което с тези суми били погасени задължения на
ищцата, натрупани в периода след м.09.2018г.
Настоящият съдебен състав счита, че с извършените плащания на
04.05.2018г. и на 11.03.2019г. е било погасено част от задължението, предмет
на предявения иск по гр.д. № по гр.д. № 27348/2018 г. по описа на СРС, 24
състав. За да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че длъжникът е
заявил изрично кое свое задължение погасява, което изявление е
обективирано и в издадените фискални бонове.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2017г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017г., условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.
При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията
и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че
длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. За погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
9
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента /без законът да прави разграничение между различните
видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна/.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях
са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно
да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява,
правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат
в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото,
а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно - всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По делото е доказано по несъмнен начин, че ищцата е погасила част от
задълженията, по отношение на които е постановено решението по гр.д. №
27348/2018г. по описа на СРС, при направен от нея избор кое точно
задължение погасява, като въз основа на разясненията на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е приел така
предложеното изпълнение. Именно по този начин първоначално са били
10
осчетоводени от “С.В.” АД платените суми и с тях са погасени задълженията,
изрично посочени от ищцата в платежните документи. Впоследствие обаче,
както е изяснено от вещото лице, ответникът е “отнесъл счетоводно”
/извършил е приспадане/ тези суми за погасяване на други задължения на
ищцата за потребени ВиК услуги за период, следващ периода, заявен като
процесен по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС. По този начин ответното
дружество е извършило прихващане на вземането си за потребени ВиК услуги
и вземането на ищцата за връщане на платените без основание парични суми.
Счетоводното отнасяне на процесната сума за погасяване на други
задължения на потребителя, за да бъде ценено като изявление за
извънсъдебно прихващане с погасителен ефект /каквото е възражението на
ответника/, то вземането на “С.В.” АД за стойността на потребените ВиК
услуги за периода след м.09.2018г до м.02.2019г., следва да е изискуемо и
ликвидно /безспорно установено по основание и размер/ - чл. 103, ал. 1 ЗЗД. В
настоящия случай възникването на това вземане е оспорeно от ищцата с
подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, доколкото по делото са налице данни, че потребителят е бил
уведомен от “С.В.” АД с писмо от м.03.2020г. за извършеното намаление на
дълга на К.М. към ответното дружество с неплатени суми за потребени
услуги в периода след м.09.2018г. Това оспорване е изрично поддържано в
хода на производството, включително и с оглед доводите във въззивната
жалба за нарушение на правилата за прихващане на изпълнение. От друга
страна, претендираното от ответника вземане за доставени ВиК услуги в
периода след м.09.2018г., не е заявено в процеса по предвидения процесуален
ред – като защитно средство чрез възражение за прихващане, или чрез
насрещен иск, поради което не следва да бъде разглеждано като относимо към
установяване на противопоставимо правно основание за задържане на сумата,
в удовлетворяване на валидно възникнало вземане за реално изпълнение по
договора за доставка на ВиК услуги.
По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск е
основателен. Установи се извършено от ищцата в полза на ответното
дружество плащане на процесната сума /т.е. доказано е получаването/.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не ангажира
доказателства да е налице основание за получаване или за задържане на
процесната сума.
11
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да се постави друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен
размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 375 лева, от които 25 лева за държавна такса и 350 лева адвокатско
възнаграждение.
В полза на ищцата следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство разноски в общ размер на 350 лева, от
които 50 лева и 300 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20195374 от 07.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 18789/2021г. по описа на СРС, ГО, 167 състав И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, жк “Младост 4”, **** да заплати на К.М. М. - Ш., ЕГН **********,
гр. София, жк “**** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сумата от
260, 26 /двеста и шестдесет лева и 26 ст./ лева, представляваща платена без
основание сума за погасяване на задължение за ВиК услуги за периода до
14.03.2018г., за които с влязло в сила решение по гр.д. № 27348/2018г. по
описа на СРС, ГО, 24 състав, е признато за установено, че са недължими,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.04.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
София, жк “Младост 4”, **** да заплати на К.М. М. - Ш., ЕГН **********,
12
гр. София, жк “****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство,
както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 375
/триста седемдесет и пет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13