Решение по дело №5/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 58
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 58 / 27.2.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Монтана, 27.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 5 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Л.Ю.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 003768 издадено на 25.11.2019г. от Началник сектор ,,П. П.” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.    

В бланкетна жалба до съда наказаното лице обжалва наказателното постановление с твърдението, че същото е незаконосъобразно и моли като такова да бъде отменено.    

 

В съдебно заседание жалбоподателят Л.Б., редовно призована, се явява лично. Поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.     

 

Административно – наказващият орган Началник сектор ,,П. П.” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.     

При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 24.08.2019г., в 14:40ч. в гр.Монтана, на ул. ,,Свети Климент Охридски” жалбоподателят Л.Б. управлявал лек автомобил Ф. П. с рег.№  XXXX  . Заедно с него в автомобила се намирала и неговата съпруга А. Б.. На кръстовището с ул. ,,Т.” извършил маневра завиване на ляво и след като навлязъл в насрещното пътно платно в задната лява страна на автомобила се ударил движещия се зад него мотоциклет Я. Р 6 с рег.№  XXXX  , управляван от Ц.Т.. Вследствие на настъпилото съприкосновение между двете МПС – та било причинено ПТП с материални щети. На място пристигнали служители в сектор ,,П. П.” при ОДМВР – гр. Монтана Б.Р. и Н.А., като междувременно съпругата на жалбоподателя си тръгнала към дома. След пристигане на екипа на полицията бил съставен Протокол за ПТП № 1371670, който бил връчен и на двамата участници и подписан от тях без възражение. И на двамата бил съставени АУАН, като на жалбоподателя било вменено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

   

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели А. Б. и Н.А. е, че съпругата на жалбоподателя е било очевидец на настъпилото ПТП. В своите показания същата заявява, че съпругът й се е движел бавно и вече е приключил с маневрата си и автомобилът му е бил в насрещното платно за движение, когато мотоциклетът го ударил отзад. Същевременно свидетелят Н.А., който пристигнал на местопроизшествието впоследствие заявява, че механизмът на настъпилото ПТП е бил изяснен от обясненията на двамата участници. Според свидетеля А. жалбоподателят е предприел ,,изпреварваща маневра”, с която е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и достоверни, тъй като същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото е необосновано.

Видно от показанията на свидетелката Б., както и от съдържанието на протокола за ПТП е, че съприкосновението между двете МПС –та е настъпило едва след като жалбоподателят е приключил с извършената от него маневра, свързана с завиване в лява посока. Преценката на съда са обуславя от мястото на удара. Същият е настъпил в задната лява страна на управлявания от жалбоподателя автомобил, което по недвусмислен начин обуславя извода, че единствено водачът на мотоциклета не е спазил дистанция и е ударил жалбоподателя. Видно от отразения механизъм на ПТП е, че последният вече е бил навлязъл в насрещното платно и по необясними за съда причини, другият участник не е могъл своевременно да се пристрои в освобождаваната от жалбоподателя лента за движение. Ако действително констатациите на административно наказващия орган бяха верни, съприкосновението между двете МПС – та щеше да настъпи в предната или средна лява част на автомобила. Именно това налага извода, че жалбоподателят не е имал виновно поведение за настъпилото ПТП, тъй като управляваното от него МПС вече е пресякло разделителната линия на платното за движение. Водачът на мотоциклета е бил длъжен да съблюдава поведението и действието на другите участници в движението и е имал на разположение почти цяло дясно платно, в което да управлява своето МПС. Самият чл.25, ал.1 от ЗДВП вменява задължение на водача на пътно превозно средство, преди предприемане на каквато и да е маневра, да прояви добросъвестност. В случая обаче жалбоподателят вече е започнал изпълнението на маневра завиване на ляво, когато е настъпило съприкосновението с мотоциклета, което е единствена причина за настъпилото ПТП.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да обусловят отмяната на санкциониращия административен акт на процесуално основание. 

Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.           

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 004768 издадено на 25.11.2019г. от Началник сектор ,,П. П.” при ОДМВР – гр. Монтана, с което, на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, на Л.Ю.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: