М О Т И В И
Към присъда по НОХД 180/2014 по описа на КРС
По отношение
на подсъдимия Г.С.Б. са повдигнати обвинения и е внесен обвинителен акт за
това, че:
- през
месец май 2013 г. в гр. ****, обл. П.ска противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, а именно- лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с ДК № ****
на стойност 1642лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева/, собственост на М.И.Ш.,***,
която владеел- престъпление по чл.206 ал.1 от НК;
- през месец юни 2013 г. в гр. ****, обл. П.ска
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Л.Д.Б.,
ЕГН ********** *** за това, че е упълномощен от собственика да продаде лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с ДК № **** и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/- престъпление по
чл.209 ал.1 от НК;
Производството
по делото е насрочено и е започнало с предварително изслушване на страните по
реда на чл.371 от НПК
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора Димитрина Шекерева поддържа
така внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимия за безспорно доказана
и пледира с оглед диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият
Б., лично и с защитника си адв. Б. правят искане делото да се разгледа по реда
на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият не оспорва фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тях, признава
се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия Л.Б. срещу подсъдимия Б. за сумата от 820 лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл.209
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от21.06.2013 г. до
окончателното и изплащане.
Пострадалият
Б. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимият
Г.С.Б., ЕГН ********** е роден на *** ***. *****,*****. Има постоянен адрес в
с. К., П. обл. Осъждан е четири пъти със следните присъди:
С
присъда по НОХД № 941/98 г. на ПРС, влязла в сила на 12.03.1999 г. е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален
общ режим, за деяния, извършени през месец 01 и месец 04.1998 г. по чл.195 ал.1
т.4 вр. чл.194 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл.209 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
С
присъда по НОХД № 688/98 на ПРС, влязла в сила на 26.03.1999 г. е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година, което е увеличено на основание
чл.24 от НК с още шест месеца, които да се изтърпят при общ режим, за престъпления,
извършени през месеци 02,03,04,05.1998 г. по чл.346 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.3 и
по чл.195 ал.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК. Зачетено е било
предварителното му задържане, считано от 14.08.98 г.
С
присъда по НОХД № 825/00 г. на ПРС, влязла в сила на 09.02.2001 г. е осъден на
лишаване от свобода за една година и шест месеца, което да изтърпи при общ
режим, за престъпления, извършени на 06.04.2000 г. по чл.195 ал.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и по чл.346 ал.2 т.1 вр. чл.195 ал.1 вр. чл.28 от НК.
Било зачетено предварителното му задържане, считано от 11.04.2000 г.
С присъда по НОХД 537/2002 г. по описа на Районен съд
гр. П., влязла в сила на 12.04.2004 г. Б. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.1 и
пр.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26 във вр. с чл.2,, ал.2 във вр.
с чл.29, ал.1 б.“а“ във вр. с чл.54 от НК и му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца. Това наказание
изтърпял на 14.07.2006 г.
Към датата на извършване на деянията, за които са
повдигнати процесните обвинения е изтекъл срок по-голям от 5 години, т.е. на
основание чл.30, ал.1 от НК разпоредбите на чл.28 и чл.29 от НК не следва да се
прилагат, т.к. наказанието е изтърпяно и срока е изтекъл на 14.07.2011г.
През месец май 2013 година М.И.Ш. се запознал с Г.С.Б.
***. В разговори Г.Б. проявил интерес към лекия автомобил на Ш.- марка
“Фолксваген“, модел „Голф 3” с рег.№ ****. Интересувал се е от детайли от
външния вид на лекия автомобил. След две- три срещи в същото кафене между тях,
към края на месец май 2013 г. Г.Б. отишъл да търси Ш. на обичайното им за срещи
място- кафе “В.” в гр. П.. Б. водел със
себе си 5-6 годишно дете, видимо болно. Подсъдимият казал на Ш., че се налага
спешно да закара детето си в болница в гр. С. и го помолил да му даде
автомобила си, за да може да стигне бързо до С.. Ш. се съгласил предвид, че се
касаело за помощ за болно дете и дал на Б. автомобила си марка “Фолксваген“,
модел „Голф 3” с рег.№ ****, ведно с полицата за застраховка, талона за преглед
и малкия талон за собственост на автомобила. Разменили си телефони за връзка,
без да имат конкретни уговорки кога да бъде върнат лекия автомобил, нямали и
уговорка за покупко- продажба на въпросния автомобил. Освен това Ш. дал и
150,00 лева назаем на Б., за да зареди гориво и за други разходи.
В рамките на седмица двамата се чували редовно по
телефоните си, като Б. уведомявал Ш. за здравословното състояние на детето си,
дори върнал с пощенски запис парите /150,00 лева/, които бил взел от Ш., поради
което към този момент последният нямал притеснения за автомобила си.
Няколко дни по- късно Б. казал по телефона на Ш., че
болното дете било починало и поискал отсрочка за връщането на автомобила до
уреждане на погребение и помени.
След като изминали около 20 дни подсъдимият Б. спрял
да се обажда по телефона на Ш.. Тогава последният се усъмнил в думите на Б..
Той си спомнил, че при запознаването си с Б., същият му споделил къде работи и
живее. Ш. го потърсил в с. Д., където последно бил на работа като тракторист в
ябълкова градина в землището на селото. Отишъл до там, където го изпратили при
бащата на Г.Б.- Стоян Б., от когото Ш. разбрал, че внучето му- детето на Г.
било живо и здраво и живеело в гр. С., кв. С. с майка си. Той споделил със Ш.,
че преди известно време синът му бил продал личния му автомобил без негово
съгласие, и че не знаел къде се намира към момента, тъй като не поддържали
връзка.
След срещата си със Стоян Б., Ш. подал заявление до
Началника на Второ РУ “Полиция” на МВР П. за съдействие за откриването на
автомобила му.
След около близо месец по телефона му се обадил Л.Б. ***,
който го уведомил, че лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 3” с рег.№ ****
се намирал в неговия гараж в с. А., обл. П.ска. В разговор и при лична среща
между Ш. и Б., двамата разбрали, че били подведени от Г.Б. по отношение на
лекия автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 3” с рег.№ ****, тъй като Б.
казал на Б., че ще му продаде въпросния лек автомобил за сумата от 1500,00
лева. Този разговор се състоял в гр. **** през м. юни 2013 г., където в района
на общинския пазар подсъдимият Б. и свидетеля Б. се срещнали. Те се договорили
за покупко- продажба на лекия автомобил. Б. казал на Б., че имал пълномощно от
собственика на автомобила да го продава, но то не било у него, поради което не
могли веднага да извършат прехвърлянето, а и големия талон за собственост на
автомобила също бил в дома му в с. Крислово, откъдето трябвало да ги вземе.
Малкият талон на автомобила пък му взели полицаите от служба КАТ, тъй като му
съставили акт за установено административно нарушение. При договарянето за
продажбата на автомобила Б. взел от Б. първоначално 600,00 лева капаро, като
обяснил на Б., че с тези пари ще покрие задълженията, които има по автомобила,
ще плати глобата си и ще вземе талона на колата от служба КАТ. Б. не се усъмнил
в думите на Б., тъй като лично бил видял, как в гр.****, на спирката пред
зеленчуковия пазар полицаи пишат акт на Б., това е бил деня в който Б. за пръв
път видял Б., и когато за пръв път разговаряли за евентуално покупко- продажба
на автомобила.
От писмената справка от РУ “Полиция” гр. **** се
установява, че на 21.06.2013 г. бил съставен АУАН № 520 по описа на РУП ****
срещу лицето Г.С.Б., ЕГН **********, за това, че Б. управлявал МПС като
неправоспособен водач, на основание чл.98, ал.2, т.3 и чл.150 от ЗДП.
Още същия дел
лекият автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 3” с рег.№ **** бил закаран от
двамата и оставен на гараж в двора му в с. А., обл. П.ска. Б. му предал
ключовете на автомобила, полицата за гражданска отговорност и талона за
преглед, с уговорката Б. да не я управлява, докато не я прехвърлят окончателно.
Предварително не изготвили договор за продажбата, нито документ за парите 600
лева, представляващи капаро. Няколко дни по- късно Г.Б. му се обадил по
телефона, казал, че баща му починал и че му трябват още 200 лева за разноски по
погребението, като обещал, че до два дни след погребението ще извършат
прехвърлянето на автомобила на името на Б.. Последният се съгласил. Срещнали се
в кафе “Р.” в гр. ****, където Б. дал на Б. още 200 лева, като част от
уговорените 1500 лева. След още няколко
дена Г.Б. отново се обадил на Б., като поискал 50 лева, защото детето му било
болно. По телефона се разбрали, че ще прати при Б. жена си, за да вземе парите.
Б. се усъмнил, че има нещо нередно, но дал 20 лева на жената, която се явила
при него. В нейно присъствие се обадил по телефона на Б. и му казал, че дава за
последно пари преди да подпишат договор за покупко- продажба, като му заявил,
че иска това да стане незабавно. В следващите дни Б. не му се обадил повече.
На 20.07.2013 г. Б. се на Б. обадил по телефона и му
казал, че го търсил в с. А., защото искал да му върне парите обратно и да си
вземе колата, тъй като не можел да я прехвърли. В това време Б. *** и тръгнал
към с. А., но като пристигнал там Б. вече го е нямало. Б. установил, че пътната
врата към двора била отворена и комарника на гаража бил разкъсан, но вратата на
гаража не била отворена, нямало никакви следи от взломяване на гаражната врата,
автомобила си бил в гаража. Б. бил сигурен, че е измамен от Б. и едва тогава се
зачел в наличните в колата документи- полицата за гражданска отговорност,
където видял телефонен номер на собственика на лекия автомобил Ш., с когото се
свързал. След което на 24.07.2013 г. се срещнали и Л.Б. върнал лекия автомобил
на М.Ш., за което двамата подписали разписка, копие от която било предоставено
от Б. и приложено в материалите по делото /л.48/.
Според заключението на
назначената по делото съдебно- стокова експертиза /л.62/ пазарната стойност на лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 3” към
дата на извършване на деянието била в размер на 1642,00 лева, а съотношението
между стойността на инкриминирания автомобил и минималната работна заплата за
РБ е 5,29677.
Така
описаната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в
хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно свидетелските показания на свидетелите М.Ш., Л.Б. и И.Г.. Показанията
на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие
помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание
подсъдимият прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани
в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира
опора, както в гласните, така и писмените доказателства, а именно- копие на
СРМПС- част І, фискален бон, договор за покупко- продажба на МПС, разписка,
известие за глоба по фиш, справка от РУП ****, копие от наказателно
постановление, копие от АУАН от 25.06.2013 г., справка от ОД на МВР П., копие
от АУАН от 21.06.2013 г., справки за търпени наказания, Справка от „Космо
България Мобайл“, справка от „М-тел“, справка от „Виваком“, справка КИАД,
справки НБД „Население“, справка от РУП ****, ведно с копие на телеграма за
ОДИ, справка за съдимост с приложени към нея бюлетини за съдимост,
характеристична справка.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение, белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на обвинителния акт
като обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото, съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206 ал.1 от НК, тъй като през
месец май 2013 г. в гр. ****, обл. П.ска противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, а именно- лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с ДК № ****
на стойност 1642лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева/, собственост на М.И.Ш.,***,
която владеел; и престъплението по чл.209 ал.1 от НК, тъй като през месец юни 2013 г. в гр. ****, обл. П.ска
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Л.Д.Б.,
ЕГН ********** *** за това, че е упълномощен от собственика да продаде лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф 3” с ДК № **** и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/;
От обективна страна и двете престъпления засягат обществените
отношения, свързани със собствеността.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 от НК се
изразява противоправното своене на чужда движима вещ, която се намира във
владение на дееца на правно основание. По делото е безспорно установено, че
пострадалият Ш. доброволно е предоставил на подсъдимия собствения си лек
автомобил, за да го ползва временно. При
наличието на правомерно установена фактическа власт върху вещта, релевантно за
отговорността на подсъдимия е по- нататъшното фактическо или юридическо
разпореждане с нея от дееца извън волята на собственика на вещта или на лицето,
което е предоставило фактическата власт върху нея. Действията на разпореждане с
чуждата вещ са безспорно установени от данните по делото. Обективирани са с
акта на предоставянето от Б. на фактическата власт върху лекия автомобил на трето лице – свидетелят Б. с
обещание да му го продаде и част от продажната цена в размер на 820 лв., без да
бъде уведомен собственика на вещта, без да поиска неговото съгласие. В този
случай независимо, че не е прехвърлено правото на собственост върху автомобила,
не е променена регистрацията му на името на нов собственик, съгласно чл.145
от ЗДвП, то е налице фактическо разпореждане с вещта, което също представлява
форма на осъществяване изпълнителното деяние на престъплението обсебване / в
този смисъл Решение № 444 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. №
1525/2013 г., III н. о., НК и Решение № 543 от 5.12.2008 г. на ВКС по н. д. №
541/2008 г., III н. о., НК/.
От субективна страна престъплението е извършено
при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнанието
за обществената опасност от неправомерното разпореждане с чуждата вещ и волята
на дееца за настъпването общественоопасните последици от деянието са изведени
от установените факти- получил е автомобила от неговия собственик, за да го
ползва като е използвал неистинска и измамлива причина, продължил е да поддържа
такава представа у свидетеля Ш., докато не е преустановил всички контакти с
него и фактически се е разпоредил с чуждия автомобил като е предоставил на
свидетеля Б. с обещание да му го продаде.
По изложените мотиви, съдът
призна подсъдимия Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК се
изразява в две форми- деецът да е възбудил заблуждение (създал невярна
представа у адресата) или поддържал заблуждение (използвал вече създадена
такава представа) в определено лице- адресат на измамата. По делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
първата форма на изпълнителното деяние- въвел е в заблуждение пострадалия Б.,
че има пълномощно от собственика на процесния лек автомобил да го продава,
оставил е автомобила в дома на Б., заедно с някои от документи като застраховка
на МПС и малкия талон. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си възбужда
заблуждение у адресата, а именно, че няма такова пълномощно и не би могъл да
прехвърли собствеността на автомобила. С поведението се обаче е целял да
мотивира пострадалият Б. да се разпореди с поисканата сума, като подсъдимия да
получи имотна облага, която не му се следва. Измамливите обещания на подсъдимия
са мотивирали пострадалия да даде сумата от 820 лв.
Вторият
задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК също е
налице- заблуденото лице е извършило действия на разпореждане с пари, размерът
на които е установен по несъмнен начин от показанията на свидетеля и от
признанието на подсъдимия, и не е спорен в производството по делото. Подсъдимият
е нанесъл на пострадалия имотна вреда, която е пряка и непосредствена последица
от измамливите му действия и представлява престъпния резултат на
престъплението, за което е предаден на съд.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици,
които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в
производството и специалната користна цел- допълнителен субективен признак на
престъплението- деянието е извършено с цел подсъдимия да набави за себе си
имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната- получил е сумата от 820
лева.
Поради изложеното съдът призна
подсъдимият Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б. за извършените от него
престъпления, съдът взе предвид, че визираните наказания за престъпленията по
чл.206 ал.1 от НК и чл.209 ал.1 от НК са лишаване от свобода от една до шест
години. Съдът взе предвид и приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като намери, че
наказанията и по двете повдигнати обвинения следва да се определят при
условията на чл.58 А вр. чл.54 ал.1 от НК. Двете престъпления, извършени от
подсъдимия се явяват тежки, умишлени престъпления против собствеността, които
се отличават с висока степен на обществена опасност. По отношение на
пострадалия Ш. нанесените му имуществени щетите са възстановени, но не поради
добросъвестното поведение на подсъдимия, а по отношение на пострадалия Б.
същите не са възстановени. Съдебното минало на подсъдимия е недобро, същият е
осъждан четири пъти. Изброените обстоятелства съдът намира за отегчаващи вината
му обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът отчита признанието на вината и изразената критичност към извършеното,
която с оглед липсата на извършени престъпления от подсъдимия около осем години
след последното осъждане на подсъдимия може да се отчете като обективна. С
оглед изложеното, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
в размер, близък до средния и за двете престъпления, а именно лишаване от
свобода от по две години и пет месеца за всяко отделно деяние, които след
редукцията по чл.58 А ал.1 от НК следва да бъдат лишаване от свобода от по една
година и шест месеца и за двете деяния. Така определените наказания съдът счита
за справедливи и способстващи за изпълнение целите на наказанието, визирани в
чл.36 ал.1 от НК и по- специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо
спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния в бъдеще. Така
определените наказания за двете престъпления следва да бъдат изтърпени от
подсъдимия на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като двете деяния са извършени при условията на идеална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко едно от тях, то
съдът намира, че са налице условията на чл.23 ал.1 от НК като определи едно
общо най- тежко наказание на подсъдимия Б. за двете престъпления, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Така определеното
общо най- тежко наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на
подсъдимия не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК и да се
увеличава определеното общо най- тежко наказание, тъй като от изтърпяване на
предишното осъждане на подсъдимия са изтекли около осем години, през които
същият не е извършвал престъпления, имал е примерно поведение, а съдебното му
минало съдът отчете при определяне размера на наказанията за всяко едно деяние
поотделно. С така определеното по вид и размер общо най- тежко наказание съдът
намира, ме ще се изпълни индивидуалната и генерална превенция на наказанието,
като ще се въздейства преди всичко върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще
правовия ред в държавата.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК
следва да се приспадне от определеното по- горе общо най- тежко наказание-
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца времето, през което
подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
делото, считано от 21.01.2014 г. до влизане в сила на присъдата.
Предявения граждански иск е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Като призна подсъдимият Б. за виновен в извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, съдът намира, че предявеният граждански иск
от Л.Д.Б. за причинени в резултат от престъплението имуществени вреди е доказан
по основание. Размерът на имуществените вреди се доказва от кредитираните от
съда показания на Б.. Предвид изложеното, съдът уважи предявения от Б. срещу
подсъдимия Б. граждански иск общо в
размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляващи обезщетение за
нанесените му имуществени щети от престъплението по чл.209 ал.1 от НК,
представляващи предоставените от пострадалия пари на подсъдимия, в резултат от
измамливите действия на последния, ведно със
законната лихва върху цялата сума от 820 лева, считано от 29.06.2013 г., на
която дата е настъпила имотната увреда в размера, в който се претендира до
окончателното изплащане.
С
оглед установената вина на подсъдимия в извършване на престъплението, на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди същият да
заплати по сметка изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на
МВР П. сумата от 30 /тридесет/ лева, представляващи направени по делото разноски
от досъдебното производство за експертиза, както и да заплати по сметка на ВСС,
по бюджетна сметка на КРС сумата от 60,70 /шестдесет лева и седемдесет
стотинки/, от които сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляващи заплатено
възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебното производство и сумата от
45,70 /четиридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лв., представляващи пътни
разноски на свидетел по делото, както и сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ