Определение по дело №60/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 48/06.02.2023 г. по вчнд № 60/2023 г. на СлОС

Въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба от адв. А. А. от АК
- С., в качеството й на служебен защитник на Д. С. Д., обвиняем по досъдебно производство
№ 1875/2022 година по описа на РУ на МВР - С. срещу определение определение №
205/30.01.2023 г. по ЧНД № 124/2023г. по описа на Районен съд – С..
С атакуваното определение е отхвърлена като неоснователна молбата на
обвиняемия Д. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„Задържане под стража" в по-лека и е потвърдена взетата по отношение на обвиняемия Д. С.
Д. по досъдебно производство № 1875/2022 г. по описа на РУ на МВР С., вх. № 6777/2022 г.
по описа на РП-С., мярка за неотклонение „Задържане под стража". Определен е и срок от
два месеца от влизане в сила на определението, в който ново искане за изменение на мярката
му за неотклонение е недопустимо.
С въззивната частна жалба, депозирана в установения от закона срок за обжалване,
определението на Районен съд – С. се атакува като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като се заявява, че не са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 63,
ал. 1 от НПК, а именно: от материалите по делото и събраните до този момент доказателства
съдът да може да направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпленията за което му е повдигнато обвинение, както и доказателствата по делото да
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, или да извърши друго
престъпление. Твърди се, че от събраните до този момент доказателства не може да се
направи обоснован извод и предположение, че обвиняемият е извършил деянията, за които е
привлечен, а и дори и да се приеме, че е налице такова обосновано предположение, че
обвиняемия Д. е извършил престъпленията за които е привлечен, то другите кумулативно
дадени предпоставки не са налице. Във връзка с последното се сочи, че само и единствено
тежестта на вмененото обвинение във вида на неговия размер, не може да доведе до такъв
извод, че обвиняемият Д. може да се укрие или да извърши друго престъпление, доколкото
реални доказателства за това по делото липсват. Навеждат се доводи, че обвиняемият има
постоянен адрес в с.Сотиря общ. С. и че няма данни да се е укривал от правосъдието и в
този смисъл определянето на по-леката мярка за неотклонение „Домашен арест",
контролирана по съответния ред от органите на полицията би постигнала целите по чл.57 от
НПК - да бъде осигурено за извършване на процесуално-следствени действия, да не
възпрепятства разследването и да не извършва друго престъпление. С оглед на това се
аргументира извод, че при така събраните до момента доказателства наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Д. С. Д. се явява
прекадено тежка и необоснована. Настоява се за отмяна на определението на Районен съд -
С., с което спрямо обвиняемия е потвърдена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под страна” и последната да бъде изменена в по-лека такава, а именно „Домашен арест“,
която би била достатъчна за постигане на целите на мерките за неотклонение в досъдебното
производство, покриваща изискването на закона – да не попречи за разкриване на
обективната истина или за укриването на обвиняемия, както и за извършване на
престъпление от него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият Д. Д., редовно
призован, се явява лично и със служебно назначения си защитник. Последният поддържа
оплакванията против атакувания съдебен акт, като определят същия за неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Акцентира на наличните доказателства по делото
относно естеството на извършеното деяние, относно процесуалното поведение на
1

обвиняемото лице и липсата на опасност той да се укрие или да извърши престъпление и
относно възможността целите на мярката за неотклонение да се постигнат с по-лека мярка, а
именно – „Домашен арест“. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за
изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека – „Домашен арест“.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. намира жалбата за неоснователна и
настоява същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че и към настоящия
момент са налице условията на закона за продължаване действието на най-тежката мярка за
неотклонение.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемия, като обсъди изложените в нея
доводи и съображения, както и тези наведени от защитата и обвиняемата в съдебно
заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Д. е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно
производство № 1875/2022г. по описа на РУ на МВР – С. на 17.12.2022 г. за извършеното от
него престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“
вр.чл.18 ал.1 от НК.
С определение № 797/20.12.2022г. по ЧНД 1448/2022г. състав на СлРС е взел по
отношение на обв. Д. мярка за неотклонение „Домашен арест“. С определение № 520 от
29.12.2022г. по ВЧНД № 653/2022г. на СлОС това определение по ЧНД № 1448/2022г. на
СлРС е било отменено и е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия Д. С. Д..
До настоящия момент по досъдебното производство са проведени редица разпити на
свидетели и са изготвени съответните назначени по делото експертизи.
Видно от справката за съдимост на обв. Д. Д., същият е многократно осъждан, като
деянието, за което му е повдигнато обвинение е в условията на опасен рецидив. Последното
осъждане на обвиняемия е с определение по ЧНД № 343/2009г. на СлОС, с което му е било
определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години. По ЧНД №
220/2017г. Старозагорски окръжен съд е постановил предсрочно условно освобождаване на
обвиняемия, като е определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от една
година, пет месеца и четири дни, като този срок е изтекъл на 09.10.2018г. Тъй като деянието
по досъдебно производство № 1875/2022г. на РУ на МВР - С. предмет на настоящото
наказателно производство е извършено на 17.12.2022г. т.е. от изтърпяване на предходното
наказание не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен изпитателен срок, а
наложеното наказание е за тежко умишлено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК и не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, правилно РП - С. е повдигнала
обвинение на обв. Д. за извършено престъпление в условията на опасен рецидив съгласно
разпоредбата на чл. 29 ал.1 б.„а“ от НК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е
стигнал до извода, че искането на защитника на обвиняемия за изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да
го остави без уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под
стража”.
Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за обоснован и
законосъобразен.
2

И към настоящия момент са налице законовите предпоставки визирани в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане респ. за продължаване на действието на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ - когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въз основа на приетите и правилно установени факти районният съд е заключил, че
продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемият да е извършил
престъплението, за което е обвинен. В тази връзка следва да се отбележи, че разследването
по делото е в началната си фаза и предстои събирането на допълнителни доказателства.
Обвиняемият Д. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление за които
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години.
Настоящият състав напълно споделя констатацията на първата инстанция, че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за съществуването на обосновано
предположение, че именно обв. Д. е извършил деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност. От разпитите на свидетелите, а и от обясненията на обвиняемия е
видно, че той се е придвижил от с.Сотиря до гр.С. с намерението да извърши кражба от
банковия клон. Точно с тази цел той е разбил едно от стъклата и е проникнал в офиса на
банката. Твърденията му относно мотивите да извърши деянието не могат да доведат до
игнориране на дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство, още повече,
че тези твърдения в обясненията му по време на разпита в качеството му на обвиняем се
подкрепят и от събраните по делото гласни доказателствени материали. С оглед на това с
основание не е възприета тезата на защитника на обвиняемия, че не може да се направи
обосновано предположение за извършената кражба доколкото извършеното от него
представлявало само унищожаване на имущество собственост на банката.
Правилно в мотивите към атакуваното определение е посочено, че в производството
за вземане на мярка „Задържане под стража“, а и в настоящото производство за изменение
на взета вече такава мярка не е необходимо доказателствата да са такива и в такъв обем, че
по несъмнен начин да установяват виновното поведение на обвиняемия. Достатъчно е от тях
да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието по
повдигнатото му обвинение.
И към момента това подозрение се явява обосновано и не се разколебава по никакъв
начин от събраните до този момент допълнителни писмени и гласни доказателства и
заключенията по назначените и изготвени експертизи.
Адекватно е отчетено и обстоятелството, че деянието за което е обвинен Д. е
извършено в условията на опасен рецидив и това /наред със силно обремененото съдебно
минало и конкретния механизъм на извършване на инкриминираното деяние/ дават
основание да се приеме наличието на опасността да се укрие или да извърши друго
престъпление.
Всички тези обстоятелства правилно са преценени от първата инстанция, отчетена е
тяхната роля във връзка с вземане на мярката за неотклонение, като в тази връзка следва да
се има предвид и това, че същите са били налични и при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение задържане под стража на обвиняемия и техния интензитет не е намалял.
Въззивният съд прецени, че към момента продължителността на задържане на
обвиняемия е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63
ал.4 от НПК. Преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен
случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за
забавянето му, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което
евентуално може да бъде наложено, поради което съдът направи извод, че в настоящия
3

случай задържането в никакъв случай не попада в хипотезата на прекомерност и
необоснованост.
Правилно районният съд е оставил без уважение искането на обвиняемата за
изменение на мярката й за неотклонение задържане под стража в по-лека, като е съобразено
изискването на чл.56 ал.3 от НПК и е отчел, че следва да продължи задържането на
обвиняемия, за да се осуети възможността от укриването му и извършване на престъпление,
както и с оглед явяването му пред органите на досъдебното производство с цел срочното и
законосъобразно протичане на разследването.
Въззивният съд намира, че наведените във въззивната частна жалба доводи за
наличие на правна възможност съдът да измени мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека мярка, а именно „Домашен арест“ са неоснователни и това следва от
изложените по-горе съображения относно законосъобразността на взетата най-тежка мярка
за неотклонение.
В този смисъл не може да бъде споделена тезата в жалбата, че една по-лека мярка за
неотклонение в конкретния случай би била подходяща с оглед на целите визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК. При положение, че е направен извод за продължаващо
съществуване на основанията съдържащи се в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане
респ. за продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение, очевидно е, че
не са налице предпоставки за определяне на по-лека вкл. претендираната от защитата мярка
за неотклонение „Домашен арест“.
Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на вида на взетата
спрямо обв. Д. Д. мярка за процесуална принуда, изводът е, че настоящата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е постановена при стриктно съблюдаване на
регламентираните в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на
предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с това ще обезпечи
приключването на наказателното производство в разумен срок.
Както вече беше посочено по-горе, към настоящия момент срокът за задържане на
обвиняемия е разумен, доколкото обвиняемият е задържан преди по-малко от два месеца и
през този период разследващите органи не са бездействали - извършени са редица разпити
на свидетели, приобщени са писмени доказателства и са изготвена съдебни експертизи. Това
законосъобразно е мотивирало районния съд да определи на обвиняемия и неговия
защитник срок от два месеца, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение
е недопустимо.
Поради изложените съображение частната жалба на защитника на обвиняемия се
явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
Следва да се потвърди атакуваното определение на районният съд, с което е
отказано изменението на взетата спрямо обвиняемия Д. С. Д. най-тежка мярка за
неотклонение в по-лека.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4

Номер на акта:	48
Дата:	6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200600060
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Определение по дело №60/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите