№ 468
гр. С., 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20241800500873 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 89 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 155/2024 г. по
описа на Районен съд – Eтрополе, е признато за установено по отношение на
А.П.И. съществуването на вземането на Л.И. АД за следните суми, за които по
ч.гр.д. № 44351/2023 г. по описа на РС – С. е издадена Заповед №
24926/22.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК:
общо за сумата 148.08, с включени 10.00 лв. ликвидационни разходи по щета
№ 2211-1261-19-409368, ведно със законната лихва върху същата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 33.00 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г. С решението ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 75.00 лв. – разноски сторени в
заповедното производство, както и сумата в общ размер на 485.00 лв. –
разноски сторени в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника А.П.И. с твърдения, че същото противоречи на закона и на
събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за
конкретните обстоятелства при които е настъпило процесното ПТП. По
конкретно излага, че Протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив и
не отразява пълно и ясно механизма на реализираното пътно транспортно
произшествие. Също така представеният протокол за ПТП не отговаря на
изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК – местопроизшествието не е
1
посетено на място от служители на МВР, като липсва снимков материал на
твърдяното препятствие на пътя. Посочва, че произшествието не е станало в
присъствие на съставителя на акта, поради което същият няма материална
доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Посочва още, че
доколкото механизма на ПТП не е възприет от полицейския служител
съставил Протокола за ПТП, последният възпроизвежда единствено
твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално
обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил.
Размерът на препятствието не е посочен нито в протокола, нито в схемата на
ПТП, като твърдяните щети могат да се получат по друг механизъм. В
посочените части поддържа, че Протокола за ПТП, като официален документ
не следва да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Твърди също, че по делото няма данни, въз основа на които да се определи
скоростта на движение на процесното МПС, като за нея свидетелства
единствено водача на процесното МПС, като не става ясно как последният я е
определил. Поддържа, че договорът за застраховка „Каско“ на процесния
автомобил следва да съдържа минималните задължителни реквизити,
предвидени в КЗ, като едни от тях са покритите застрахователни рискове, като
в конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити.
Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални
към момента на настъпване на произшествието, то по делото не са
представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани
доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на
вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на
раздел „Общи положения“, част IX и X. Посочва още, че останалите
приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни
свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не
следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на
ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че
ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в
резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена
възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел
с превишена скорост – нарушение на чл. 21 от ЗДвП, респ. несъобразена
такава по чл. 20, ал. 2 ЗДвП поради което с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици. Моли съда да отмени изцяло
решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което
следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 ЗЗД.
Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му в
2
обжалваната част. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника за сумите предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за
обезщетение за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и обезщетение за забава от
датата на депозиране на заявлението – 07.08.2023 г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане
от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие,
на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък в качеството му на възложител по поддържане на
пътното платно, където е реализирано ПТП, наличието на необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер
на претърпените вреди.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция
споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение,
на основание чл. 272 от ГПК, като с оглед наведените във въззивната жалба
доводи следва да се добави следното:
На ответника по силата на закона е възложено управлението на
пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвтo път 3701 не се спори, че
е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е
причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени
3
физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и
поддържането на републиканските пътища.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на
действие 12.10.2018 г. – 11.10.2019 г., към датата на настъпване на ПТП –
14.08.2019 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по
застраховка “Каско” за лек автомобил марка „Волво”, модел “С40“, с рег. №
С0 **** ВТ, която е била валидна към датата на застрахователното събитие.
Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение
по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на
105.08 лв. /които са установени по размер, според заключението на вещото
лице/, а по преписката ищецът е направил и ликвидационни разходи в размер
на 10 лв.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП
и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования
автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез
разпит на свидетели, както и е прието заключение на допусната съдебно-
автотехническа експертиза.
По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за
ПТП № 1532330 от 14.08.2019 г. Видно от схемата на ПТП, отразена в
протокола, произшествието е настъпило при движение по път 3701, в района
на 3-ти км. по посока от гр. Етрополе към с. Ямна, в резултат на попадане на
превозното средство в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно. В протокола за ПТП са конкретизирани и щетите, като е посочено, че е
спукана гумата на лекия автомобил.
Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите,
осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в
ПТП моторни превозни средства и претърпените вреди. Безспорно е
установено от схемата в протокола, че на пътното платно в дясната лента в
посоката на движение на пострадалия автомобил е имало необезопасена и
необозначена дупка на пътя. Механизмът на произшествието е установен и от
заключението на назначената от съда автотехническа експертиза, което
съответства на отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване
на произшествието. Последното е възприето от актосъставителя на мястото на
произшествието непосредствено след настъпването му, което дава основание
да се приеме, че механизмът на произшествието е именно този, описан в
протокола за ПТП. При сравнение на описаните в протокола за ПТП щети по
автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на дупката на
пътното платно, вещото лице прави извод, че е налице причинно-следствена
връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети.
Неоснователни са възраженията на ответника срещу доказателствената
стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил
подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни
на водача, който бил заинтересуван да получи застрахователно обезщетение,
4
както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на необозначената
и необезопасена дупка на пътното платно, нито за скоростта на движение на
водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков
материал. На първо място данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на
служител на РУ МВР - Етрополе, който освен за съставяне на протокол за
ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания
за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на
служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в
своя /или на собственика на МПС, но в случая те са един и същи човек/ полза.
Още по малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола
за ПТП, макар и лаконично, е посочено, че възприетите щети на МПС са по
предна лява гума и джанта и че причината за тяхното настъпване е попадане в
дупка на пътното платно, като наличието на дупки на пътното платно е
отразено на схемата на ПТП, която се съдържа в протокола. При тези вид и
локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на
МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е
подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако
съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства
относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на
превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на
видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното
средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на
фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС
административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване
на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По
делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за
ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно наказателно
производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този
закон, включително такова по чл. 21 ЗДвП, то възраженията на ответника, че
причина за настъпване на ПТП са обстоятелства, различни от твърдяните от
ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на
липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност
и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца-
застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено
от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з
41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при
ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на МВР - „Пътна
полиция“ съставят протокол за ПТП по образец - приложение № 2, но нямат
задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат
размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и
разстоянията между тях. По делото е установено, че при съставяне на
протокола за ПТП не е надлежно изготвен снимков материал на ПТП. Липсата
на снимков материал от ПТП обаче не води до липса на доказателства,
установяващи надлежно правно релевантните факти. В случая такива са
5
налице /обсъдени от първоинстанционния съд/.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е
кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от
ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават
на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от
ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са
подкрепени от останалите доказателства по делото – свидетелски показания и
заключение по САТЕ.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на
застрахователните обезщетения по застраховка “Каско” настоящият състав
намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни
договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, тъй
като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали
само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на лицата, които
могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.
С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не
е имало основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за
отстраняване на процесните щети на автомобила.
Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила
също е неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства по делото от
страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните
факти, а именно въззивникът. Възражението за съпричиняване, обосновано с
управление на МПС от водача с превишена, респ. несъобразено с пътните
условия скорост не намира опора в събраните по делото доказателства. Както
беше изложено и по-горе, ако съставителя на протокола за ПТП беше
констатирал, че причина за настъпване на ПТП е именно поведението на
водача, то по отношение на него последният би бил компетентен да състави
АУАН за конкретното нарушение, било то по чл. 20, ал. 2 ЗДвП или такова по
чл. 21 ЗДвП. Такъв АУАН не е бил съставен на водача на МПС, с оглед на
което недоказано в настоящото производство е останало и релевираното
възражение за съпричиняване.
С писмо с изх. № 309 от 10.01.2020 г. застрахователното дружество е
поканило ответника да възстанови заплатената сума за рапариране на
нанесените щети от процесното ПТП на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ.
Писмото е получено от ответника на 14.01.2020 г., видно от разписка от
куриерска фирма “Спиди”. С оглед на което от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е предявил вземането си по регреса с
отправена до ответника регресна покана, получена от него на 14.01.2020 г., от
който момент последният е изпаднал в забава. Ищецът е претендирал
присъждане на лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г.,
което е дължимо, с оглед изпадането на ответника в забава, до който извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото
6
за юрисконсултско възнаграждение /други разноски не се претендират от
страната, не са и сторени такива/, като съдът намира, че размерът на това
възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да е
минималният такъв от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 23.07.2024 г. по гр.д. № 155/2024 г.
на Районен съд - Етрополе.
ОСЪЖДА А.П.И. БУЛСТАТ *********, гр. С. да заплати на Л.И. АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.” №
67А, представлявано от изпълнителните директори В.И. и П.Д., сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7