№ 17730
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156551 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 100753/21.03.2025 г. от ищеца, в която е
направено искане за изменение на Определение № 12175 от 14.03.2025 г. по
гр. д. № 56551/2024 г. по описа на СРС, в частта, за разноските.
В молбата са изложени съображения, че съдът не се произнесъл за по
исканата от ищеца внесена държавна такса. Твърди, че ответниците са дали
повод за завеждане на делото, тъй като са подали възражение по чл.414 ГПК.
Ето защо ищецът претендира държавната такса.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Моли да не се
уважи молбата. Твърди, че ищецът следва да понесе разноските за такса, тъй
като е нямал правен интерес да води делото, тъй като вземането е било
погасено преди подаване на исковата молба по време на изпълнителното дело.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
1
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък, който е инкорпориран в исковата молба. (л. … от
делото).
Определението за прекратяване е връчено на страната на 18.03.2025 г. ( л.
… от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 25.03.2025 г.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 21.03.2025 г. Същата е в срока по
чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 61486/2020 г.
Вследствие на заявление по чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
от 19.02.2021 г. (л.61 от заповедното) Заповедта е връчена на длъжника Х. И.
Д. на 31.08.2023г. (л.84 от заповедното дело) и на длъжника Е. И. А* на
31.08.2023г. (л.81 от заповедното дело). Срокът по чл.414 ГПК изтича на
31.09.2023 г. На 05.09.2023 г. двамата длъжници са депозирани възражение,
което е в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (л.87 и л. 90 от заповедното дело ).
Разпореждането за предявяване на искова молба е връчено на 26.08.2024 г.
(л.108 от заповедното дело), поради което срокът изтича на 26.09.2024 г. На
24.09.2024 г. е постъпила искова молба и са представени доказателства, че е
предявена, поради което е спазен преклузивният срок.
С молба с вх. № 86119/11.03.2025 г. ответниците депозират изявление, че
не поддържат възражението по чл.414 ГПК. При това положение по делото
няма възражение по чл.414 ГПК, поради което заповедта е влязла в сила на
31.09.2023 г. При това положение, ищецът няма правен интерес да води
установителен иск, доколкото заповедта е влязла в сила и същата
представлява изпълнително основание и вземането е установено.
Липсата на положителна процесуална предпоставка за надлежното
съществуване правото на иск, а именно правен интерес, обуславя
недопустимостта на това производство, поради което същото е прекратено, на
основание чл.130 ГПК.
2
В процесния случай исковото производство е образувано по повод
подадено възражение по чл.414 ГПК. Независимо от факта, че
изпълнителното производство е приключило с удовлетворяване на вземанията
от длъжниците, същите са подали възражения по чл.414 ГПК. При това
положение за съда остава единствената възможност да даде указания по
чл.415 ГПК за предявяване на иск.
Това е така, тъй като макар изпълнителното производство да е
удовлетворило кредитора в хипотезата на предварително изпълнение по
чл.417 ГПК, изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по
чл.417 ГПК се стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по
установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно
съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното
дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване.
Посоченият в нормата на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за
предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на
материалното право се установява единствено и само към този минал момент,
без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента
на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното
дирене, след което решението е влязло в сила. Установяването на права, които
са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при приключване
на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен интерес,
обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца, което ще се
упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право /например по
иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното
дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото
възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното
3
производство искът за установяване на съществуването на вземането би се
отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен
лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на
осъщественото принудително изпълнение.
В този смисъл е ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Т.е. решението по чл.422 ГПК следва да съобрази и фактите за
съществуване на вземането към минал момент.
При това положение подаденото възражение на ответниците е основание
ищецът да направи разноски по завеждане на исковото производство. Ето
защо исковото производство е инициирано по повод поведение на
ответниците. Макар същото да е прекратено, поради недопустимост, то
същото е образувано по повод тяхно поведение – подадено възражение.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не следва да бъдат
осъждани за разноски. Това е така, тъй като производството е започнало по
подадено от тяхно възражение. Същото е обусловило правен интерес на ищеца
да заведе дело.
Ето защо същите (ответниците) отговарят за разноските, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 12175 от 14.03.2025 г. по гр. д. №
56551/2024 г. по описа на СРС, в частта, за разноските, на основание чл.248
ГПК, в следния смисъл:
ОСЪЖДА Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш*, ап. 13 и Е. И. А*,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Ш* да заплатят на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„О* сумата от 725.69 лева (седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56551/2024 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители и третото лице – помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5