РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Ямбол, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Гражданско дело №
20242330101595 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано е по искова молба от Т. Г. Д. от
гр. Я., против СУ „ ***“, гр. Я., . Ищцата твърди, че е работила в спортно
училище „***“ гр. Я. на длъжността „***“ до *** год., когато трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Твърди, че е член на Синдикална организация и за трудовото й
правоотношение се прилагало КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № ***г., сключен между Министерството на
образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на Народната
Просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование -
в качеството на работодатели, от една страна и „Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България",
синдиката „Образование" към Конфедерацията на труда „Подкрепа" и
независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, от друга страна, наречена синдикати. Сочи че с Анекс
№ ***г. бил променен чл. 27 от КТД, като било прието, че индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента
на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-]малко от 15%. В текста
на чл.27 от анекса изрично е посочено, че „За системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални работни заплати, считано
от 01.01.2023г. С оглед обратното действие на клаузите и разпоредбите,
касаещо увеличение на работните заплати на педагогическия и
непедагогическия персонал, уговорени в посочения анекс и Наредбата за
1
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда, ищцата твърди, че е подала заявление до Директора на училището с
вх. № *** г. за актуализация на индивидуалната работна заплата за периода от
01.01.2023 г. до 0 1.07.2023 г. Отговорено й устно, че не съществува такава
правна възможност.
Нa основание чл.128 КТ се иска да се осъди ответника да й заплати
сумата от 1800 лв. представляваща дължимото, но неизплатено увеличение на
заплатата й за периода от 01.01.2023 г. до 0 1.07.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата. При уважаване на иска се претендира ответника да бъде
осъден да й заплати увеличен размер на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск на основание чл.224 от КТ в размер на 1200 лв
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на
ответника, с който счита иска за неоснователен и недоказан. Не оспорва
факта, че ищцата е била назначена при него по трудов договор, както и че
същият е прекратен на ***г.. Не оспорва факта на увеличение на трудовото
възнаграждение въз основа на постигнато споразумение и Анекс на основание
КТД и Анекса, но оспорва правото на ищцата да го получи като се позовава на
писмо № *** г. на министерство на обазованието и науката с което се дават
указания и пояснения по въпроса, свързан с приложението на Анекса от
10.08.2023г. към КТД от ***г., според което кръгът на лицата, имащи право да
получат това увеличение са всички, които към 10.08.2023 г. притежават
качеството работници и служители. Оспорва факта, че ищцата е била
синдикален член към датата на подписване на Анекса. Заявяват, че Д. е
членувала в секцията на КТ „Подкрепа“ в училището , но членството й е
прекратено , считано от нейното напускане през м.юни 2023 год. Оспорват
предявените искове освен по основание и по размер., тъй като в исковата
молба не са посочени начина на изчисляване на претенцията. Моли за
отхвърляне на иска
От фактическа страна, съдът приема за установени следните
обстоятелства:
По делото не се спори между страните, а и от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства – служебна бележка от СУ“***“; зав. копие
на Заповед № *** г. за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата на
осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, зав. копие на допълнително споразумение № ***
год., служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „ Подкрепа“
гр. Я.;, анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № ***; КТД № Д *** год. се установява, че до 30.06.2023 год.
ищцата е работела в ответното училище по трудово правоотношение като е
изпълнявала длъжността „***, когато със Заповед № *** год. трудовия и
договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от
01.09.2022 год. Видно от така представената по делото заповед в същата е
било отразено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1
КТ за неизползван платен годишен отпуск – 79 работни дни сумата от 5456, 53
лв.
2
Видно от служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „
Подкрепа“ гр. Я. ищцата е членувала в синдикалната организация към КТ
„Подкрепа“ – Я. в периода от *** год. до *** год., като по отношение на
трудовото и правоотношение се е прилагал КТД за СПУО № *** год., както и
че с Анекс № *** год. е било прието изменение на чл.27 от КТД, като е било
прието, че за системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от *** год., в
посочените в ал.1 размери, като за длъжността старши учител и старши
възпитател е приета минимална работна заплата в размер на 1763 лева, или
увеличение с оглед приетата в чл.27 от КТД минимална основна работна
заплата за старши учител и старши възпитател към *** год., която е била в
размер на 1533 лева.
Не се спори, че увеличeнието на минималната основна работна заплата
за длъжността старши учител е прието след прекратяване трудовото
правоотношение на ищцата с ответното училище.
От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза
се установява, че ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде
актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс №
*** год. към КТД № *** год., за периода от *** год. до *** год. включително ,
се получава разлика в размер на бруто 1301,64 лева, като увеличението не е
било изплатено на ищцата;
Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в
съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** год. към КТД
№ *** год., разликата за доплащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1
КТ за 79 работни дни възлиза на сумата от 736,43 лева нето;
По допустимостта на предявените искове: Исковете са допустими, тъй
като са подадени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 КТ три годишен срок,
ищецът е активно легитимиран да ги предяви като лице, което е било в
трудово правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателя не
му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда трудови възнаграждения и
обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, което и обуславя и правния му интерес от
образуване на настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ: Разгледан по същество
същият се явява основателен и доказани до размера предявен с исковата
молба /след направеното и допуснато от съда изменение чрез намаляване
размера на иска/, на следните съображения: Посочените по-горе чл.27, ал.1,
т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., както и Наредба № 4/ 2017 год. и
чл.14 ЗНА изрично предават ретроактивно действие на нормите,
регламентиращи увеличението на работните заплати на педагогическите
специалисти и непедагогически персонал от *** год., независимо, че са
приети месеци по-късно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в
процесния период от време *** г. до *** г. ищцата е изпълнявала възложената
й от работодателя работа, т.е. същата е положила труд, като посочения факт не
е спорен между страните. В чл.128, ал.2 КТ е указано, че работодателят е
длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като в чл.57 КТ е
3
предвидено, че колективния трудов договор, какъвто е този сключен за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация- страна по договора.
Съдът не споделя доводите на ответника, че ищца не е била член на КТ
„Подкрепа“ след м. юни 2023 год. тъй като се опровергават от представената
по делото служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „
Подкрепа“ гр. Я., видно от която ищцата е членувала в синдикалната
организация към КТ „Подкрепа“ – Я. в периода от 01.1992 год. до 12.2023 год ,
който е и една от страните по този колективен трудов договор, поради което и
разпоредбите на КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. са действали и намират приложение по
отношение на ищцата.
Съдът счита, че изменението на КТД, извършено с Анекс № *** г., се
прилага и за работниците и служителите, които към датата на сключването на
анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са
предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от
01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е
ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент
правоотношения между страните по КТД. В тази връзка следва да се
отбележи, че с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ.
бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от
01.09.2023 г.), законодателно е предвидено същите да се прилагат считано от
01.01.2023 г. С оглед на това съдът намира, че измененията на КТД, извършени
с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат и по отношение на лицата, които към
01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения, обхванати от
действието на КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния
период ищцата е била член на синдикална организация - страна по изменения
с анекса КТД. Поради това съдът намира, че ищцата има право да получи
предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за процесния период,
през който тя е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала труд
при него. Съгласно Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн. ДВ. бр. 75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил същите да се
прилагат считано от 01.01.2023 г. С това е преуредил вече възникналите в
предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така
приетото изменение на КТД с анекс № *** г. предвижда нов размер на
основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните
заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените
разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на
влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на
закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от
действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С
придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл.14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има
4
право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и
КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на
трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към по-ранния
момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
По иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за което не е
погасено по давност. От разпоредбата на закона произтича, че изискуемостта
на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск настъпва
при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от заключението на
вещото лице, ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в
съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** год. към КТД
№ *** год., разликата за доплащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1
КТ за 79 работни дни възлиза на сумата от 736,43 лева /нето/, поради което и
искът следва да се уважи в този предявен от ищцата размер
По разноските:
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83,
ал.1, т.1 ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите – те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на
държавния бюджет по сметка на Районен съд Я. сумата от 52 лева - държавна
такса, върху размера на уважения иск по чл.128 КТ; 50,00 лева – държавна
такса, върху размера на уважения иск по чл.224 КТ и 300,00 лева – заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, или общо такси и разноски
в размер на сумата от 402 лева. При този изход на делото ищцата има право на
разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 600,00 лева видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 29.04.2024 год., което следва да се възложи в тежест на
ответника. На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда
трудово възнаграждение и обезщетения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, Спортно училище „
***“, ЕИК : ***, гр. Я. , ул.“***, представлявано от директора М. Т. ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.Я., ж.к. „***“ сумата от 1301,64
лева, представляваща разликата от неизплатено дължимо увеличение на
брутно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до
30.06.2023 год, ведно със законната лихва върху главницата считано от
5
подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 год. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.224 КТ , Спортно училище „ ***“, ЕИК :
***, гр. Я. , ул.“***, представлявано от директора М. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
Д., ЕГН: ********** от гр.Я., ж.к. „***“ сумата от 736,43 лева/ нето/,
представляваща неизплатена разлика върху обезщетенията за неизползван
отпуск от 79 работни дни .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Спортно училище „ ***“,
ЕИК : ***, гр. Я. , ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН: ********** от
гр.Я., ж.к. „***“ сумата от 600,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Спортно училище „ ***“,
ЕИК : ***, гр. Я. , ул.“***, представлявано от директора М. Т. ДА ЗАПЛАТИ в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от
402 лева – държани такси и разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително
изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.224 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Ямбол, а в частта му, в която се
допуска предварително изпълнение подлежи на въззивно обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6