О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ IV - 869 15.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
въззивно
частно гражданско дело номер 591 по
описа за 2019 година
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от С.Р.Ш., чрез процесуален представител адв. Д., против Определение
№132/15.03.19г., постановено по гр.д.№613/18г. по описа на Поморийски районен
съд, с което прекратено производството по делото.
Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото за разглеждане по
същество от Районен съд Поморие.
В
срока по чл.275 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника Б.Х.Ш.,
чрез процесуалните му представители адв. С. и Кебеджиев. В отговора са изложени
съображения за потвърждаване на определението.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид твърденията на частния жалбоподател и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.Р.Ш. срещу Б.Х.Ш.,
с която е предявен иск за развод, съединен с небрачни искове за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в Република австрия – гр.Виена, за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. В обстоятелствената част
на исковата молба са изложени фактически твърдения, че бракът между страните е
сключен на 21.10.2016г. в Република Австрия, а съпрузите са живели в жилище,
собственост на ищцата, придобито преди брака й с ответника. Изложени са
твърдения за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения
по вина на мъжа. От изложението на фактите се установява, че съпрузите са
пребивавали за кратко в Република България през м.февруари 2017г. – с цел
провеждане на медицински изследвания.
В
отговор на исковата молба, процесуалните представители на ответника са направили
възражение за некомпетентност на българския съд съгласно Регламент /ЕО/
№2201/2003г., с оглед обичайното местопребиваване на двамата съпрузи в Република
Австрия.
С
тук обжалваното определение, съдът е приел, че в отношенията на страните е
приложим Регламент (ЕО) №2201/2003г. и основният критерий за компетентност
–обичайното местопребиваване на съпрузите налага друга компетентност – тази на Австрийски
съд. Поради това е прекратил производството по делото.
В
жалбата са изложени подробни и предимно теоретични съображения, за обосноваване
компетентността на българския съд, предвид обстоятелството че ищцата е
български гражданин и има постоянен адрес в Република България.
В
отговора на жалбата са изложени подробни аргументи за акцесорния характер на
исковете за ползване на семейното жилище, фамилното име след развода и приложимост
на горепосочения Регламент относно компетентността на австрийски съд.
Бургаският
окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на съображенията
на първоинстанционния съд на осн. чл.272, вр. чл.279 ГПК.
В допълнение
следва да се каже: общото правило за определяне на компетентния съд се съдържа
в чл.3 от Регламент (ЕО) 2201/23.12.2003г., според който компетентен по
делата, свързани с развод, е съдът на държавата, в която съпрузите имат обичайно
местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Не се спори, че в
настоящия случай двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване на територията
на Република Австрия. За да обоснове компетентност на българския съд, ищцата
следва да твърди и докаже, че има обичайно местопребиваване на територията на
Република България една година или шест месеца преди предявяване на иска.
Такива твърдения не са изложени както в исковата молба, така и в частната
жалба.
Всички аргументи,
насочени към обосноваване компетентност на български съд по въпроса за възстановяване
на предбрачното фамилно име, обосноваващо обща компетентност и по въпросите за
прекратяване на брака са неоснователни – искът за развод е главен, а всички
останали небрачни искове – акцесорни и тяхната подсъдност се обуславя от тази
по основния иск.
Възможността,
предвидена в чл.20 от Регламента – за постановяване на временни охранителни
мерки по отношение на лица или имущество, се отнася само за имущество, находящо
се в сезираната държава – членка (в случая България). Поради това претенцията
за определяне на привременни мерки по отношение на семейното жилище на
страните, находящо се в Република Австрия не може да се разгледа от български
съд по този ред. Друга пречка за това е казаното по-горе по отношение на
акцесорния характер на искането за привременни мерки спрямо иска за развод. Следователно
компетентен да разгледа иска за ползване на семейното жилище, както и за
привременни мерки за ползване на семейното жилище е съдът, компетентен да
разгледа иска за развод – съдът в Република Австрия.
Съгласно
чл. 17 от Регламента, съдът служебно
следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е
длъжен да прогласи че не е компетентен (т. е. да прекрати производството по
делото), ако намери основания за това.
По
изложените съображения обжалваното определение, с което производството по
делото е прекратено, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на ответника следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат, в размер на 600 лева, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №132/15.03.19г., постановено по
гр.д.№613/18г. по описа на Поморийски районен съд
ОСЪЖДА С.Р.Ш. ЕГН**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Х.Ш.,
роден на ***г., с адрес Република Австрия, гр.Виена, ул.“Фазангасе“, 26/1/51 сума,
в размер на 600.00 (шестстотин ) лева – възнаграждение за адвокат.
Настоящото определение подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, считано от
връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.