Р Е Ш Е Н И Е
№ 188 15.12.2014г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на четиринадесети
ноември две хиляди
и четиринадесета година
в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Л.С.
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от
съдия Алексова-С.
касационно административно
дело №274 по описа за 2014г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.10б, ал.1 в ред., обн. ДВ, бр.99/2002г. от ЗСПЗЗ във вр.
с §46 от ПЗР на Постановление №139/13.05.2011г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
И.А.К. *** и пълномощникът й Л.Д. К. в това му качество
от същия адрес обжалват решението по адм.д.№409/2013г.
по описа на КРС. Релевира се касационното основание
по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че изложената фактическа обстановка от съда е
непълна, необективна, неизяснена, недобросъвестно и тенденционно изложена, поради което неправилно е прието, че
оспорената заповед на Областния управител на Област Кюстендил е
незаконосъобразна вместо нищожна. Иска се имот 050215 в м.”К.” в землището на
гр.Кюстендил да се предостави в собственост на касаторите
чрез замяна по чл.36, ал.1 и 2 от ППЗСПЗ. Моли се за отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, евентуално за
обявяване на заповедта за нищожна, както и извършения търг с имота от Кмета на
Община Кюстендил през 2011г.
В молба вх.№3724/24.10.2014г. по описа на съда
пълномощникът К. поддържа оспорването, претендирайки конституиране на началника
на ОСЗГ-Кюстендил офис Кюстендил, кмета на Община
Кюстендил и МС чрез правния отдел.
В
с.з. адв.Г. като пълномощник на касаторката
поддържа жалбата в частта за обявяване нищожността на заповедта на Областния
управител и претендира деловодни разноски, но пълномощникът К. поддържа жалбата
изцяло.
В
писмено заявление вх.№3922/14.11.2014г. по описа на съда адв.Г.
моли за възобновяване на съдебното производство, оспорвайки подписа на
получателя в известие за доставяне № R PS
2500 004QKQ S на
л.15 от касационното дело, иска назначаване на графологическа
експертиза, като се задължи Областния управител да представи оригиналите на
известието и Дневника за регистрация на изходящата поща на администрацията. В
писмена защита вх.№3985/21.11.2014г. приподписана от касаторката, адв.Г. счита за
правилна констатацията на КРС за нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед и за материална незаконосъобразност,
сочейки обаче че е налице нищожност, която може да се релевира
без ограничение във времето. Представените в касационното производство писмени
доказателства счита за недопустими поради забраната за установяване на нови
фактически обстоятелства.
В
допълнителни заявления вх.№3927/14.11.2014г. и №3928/17.11.2014г. по описа на
съда касаторката К. поддържа жалбата и моли да се
конституират посочените по-горе заинтересовани страни.
С
жалба вх.№3954/19.11.2014г. по описа на съда К. оспорва посочено по-горе
известие за доставяне /наречено обратна разписка/, уведомява съда, че
ограничава пълномощията на адв.Г., като същият няма
право да подава писмени заявления, молби и жалби до съда без нейн подпис и претендира разноски.
С
вх.№4081/02.12.2014г. по описа на съда е приложена от ВАС по компетентност
жалба от К. и пълномощникът К., с която се повтарят посочените по-горе пороци
на съдебното решение, оспорва се отново известието за доставка и наличието на ограничени
правомощия на адв.Г..
Предмет
на делото е и оспорване от ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ с
административен адрес: гр.Кюстендил, ул.”Д.” №** на решението на КРС с релевирано
основание по чл.209, т.2 от АПК. Претендираната
недопустимост на решението се свързва с просрочие на
жалбата. Според касаторът, оспорената заповед е
законосъобразен административен акт, изпратена е с писмо изх.№04-15-13 (9)/19.01.2010г.,
а жалбата на К. наречена “искова молба”
е депозирана пред ВАС на 10.01.2013г., т.е. след изтичане на срока по чл.149,
ал.1 от АПК. Като доказателства за твърдението са представени и приети в
касационното производство посоченото по-горе известие за доставяне, адресирано
до Л.Д. К., връчено на 29.01.2010г. на “съпруга”; писмото от 19.01.2010г.,
което е отбелязано като пощенска пратка в известието за доставяне, приложение
към което е оспорената заповед на Областния управител; напомнителна
жалба от Н.П.Б. и К. за връчена предходна заповед на Областния управител и
писмо от последния до НС, МС и К., касаещо процедурата за обезщетяване и
връчването на заповедите по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
В
становище вх.№16576/08.08.2014г. по описа на съда К. и пълномощникът К.
оспорват касационната жалба на Областния управител, повтаряйки горните доводи.
В
с.з. пълномощникът на Областния управител поддържа жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбите, намирайки решението на
съда за правилно.
Като
допълнително писмено доказателство в касационното производство е прието копие
от входящ дневник на Областната администрация, в който е отразено изпратеното
писмо на Областния управител с оспореното решение до адресата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбите, становищата на страните и пълномощниците им и събраните доказателства
намира жалбите за допустими, като подадени от легитимирани правни субекти с
право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Предмет на първоинстанционно
оспорване от К. е т.1 от разпоредителната част на заповед №28/12.02.2008г. на
Областния управител на Област Кюстендил,
с която на основание чл.62, ал.1 и 2 от АПК във вр. с
чл.140, ал.1 от АПК, писмо вх.№58-00-20/05.02.2008г. на началника на ОСЗГ-Кюстендил и чл.10б, ал.1, изр.последно
от ЗСПЗЗ е поправена заповед №490/20.12.2007г. на управителя, като от
определените за обезщетение имоти е изключен имот №050215 в землището на
гр.Кюстендил.
От
фактическа страна по спора съдът е приел за установено, че К. е низходяща от
първа степен като дъщеря на А.С..Б., б.ж. на гр.Кюстендил /починал 1993г./,
който е подал заявление до ПК-Кюстендил като низходящ
на правоимащата Г.С.Б., б.ж. на гр.Кюстендил
/починала през 1950г./ за възстановяване на земеделски имоти, между които и
овощна градина с площ 2.500дка в м.”Ш.” /”П.”/ в землището на гр.Кюстендил.
Според приетото от съда, с решение №1-24/11.04.1996г. ПК е възстановила на
наследниците на С. правото на собственост върху имота в стари реални граници,
по поради извършено в имота незаконно строителство, разпоредено за премахване
със заповед №663/14.05.1996г. на кмета на Община Кюстендил и невъзможност за
изпълнение на заповедта, на заседание на междуведомствена комисия на
22.01.1999г. е направено предложение да се преразгледа посоченото решение на ПК
с постановяване на отказ поради предпоставките на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Такова
е решение №1-66/25.10.1999г. на ПК, издадено на основание посочената правна
норма в процедурата по чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ. Според приетото от съда, с писмо
изх.№713/16.11.2000г. председателят на ПК-Кюстендил е
предложил на ОбС-Кюстендил наследниците на Г.Б. да
бъдат обезщетение с имот парцел 215 в масив 50 в местността “К.” в землището на
гр.Кюстендил с площ 1.889дка, с което действие правоимащите
са съгласни. Съдът е посочил, че със заповед №490/20.12.2007г. Областният
управител на Област Кюстендил на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ /предишна
ред./ и искане по чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ е определил земите от ОПФ за
обезщетяване на собствениците и техните наследници, между които е и имот
050215. Съдът е посочил, че с писмо изх.№06-00-176/29.01.2008г. до началника на
ОСЗГ-Кюстендил кметът на Община Кюстендил е предложил
от определените със заповедта на Областния управител земи за обезщетяване да се
изключат някои, които не са подходящи за обработване и земеделско ползване и с
оглед наличието на интерес от европейски инвеститори за използването им в
сферата на туризма, между които и имот 050215, което становище е възприето от
адресата, като с писмо изх.№71/05.02.2008г. е предложено на Областния управител
да се поправят очевидни фактически грешки в негова заповед №490/20.12.2007г.,
изключвайки предложените земи. Процесната заповед е
издадена въз основа на това писмо. От представените писмени доказателства,
съдът е приел, че междувременно обезщетителната
процедура за имота е продължила, разделена на две производство за А.С..Б. и А.С.Б.
и не е приключила.
При тези фактически установявания, съдът е формирал
правен извод за допустимост на жалбата. Според съда, оспореното решение не е
нищожен индивидуален административен акт. Съдът обаче е приел процесуална и
материална незаконосъобразност на акта, поради липса
на очевидна фактическа грешка за поправяне на първоначалната заповед на
Областния управител и пререшаване на разрешения въпрос в противоречие с
приложимите материалноправни норми и целта на закона
за обезщетяване по най-благоприятния за правоимащите
лица начин по възможност с равностойна земя в землището по местонахождението на
одържавения имот. По посочените правни доводи съдът е отменил заповедта на
Областния управител в оспорената част и е присъдил 150лв. деловодни разноски за
К..
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Неоснователно
е възражението на Областния управител на Област Кюстендил за недопустимост на въззивната жалба на К.. Приетите в касационното
производство известие за доставяне на писмо №04-15-13 (9)/19.01.2010г. на
управителя до К. с приложено копие от оспорената заповед, самото писмо, напомнителната жалба на Боцева и К.
рег.индекс 04-15-13(9)/19.12.2009г., писмо №04-15-13(20)/26.-05.2010г.
на управителя и копие от страница от Дневника за регистрация на изходящата поща
на областната администрация не оборват извода на съда за срочност на въззивното оспорване, т.к. адресатът на писмото не е
заинтересованото лице К., а друго лице, което не е субект на реституционното производство. Макар и съпруг на К., К. няма
собствено право на участие в административния процес. Писмото не е адресирано
до него в качеството на пълномощник на правоимащата,
а в лично качество. Само на това основание предприетото уведомяване на
заповедта е нередовно, независимо от оформянето на известието за доставяне.
Извън горното, съобщаването на оспорената заповед се осъществява по общото
правило на чл.61 от АПК, поради липса на изрична процедура в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а
правилата за връчване на пощенските пратки изискват връчването да се удостовери
освен с дата, подпис, качеството на получилото лице и неговото име, което в
случая липсва. Изложеното налага извод за липса на валидно връчване на
оспорената заповед на действителния й адресат, поради което правилно районния
съд е приел, че правото на жалба във връзка с незаконосъобразността
на акта /извън претендираната нищожност/ е упражнено
в срок. Неоснователно е възражението на адв.Г. за неотносимост на приетите в касационното производство
писмени доказателства, т.к. същите са във връзка с касационното основание за
недопустимост на съдебното решение по см. на чл.219, ал.1 от АПК. За
допустимостта на решението съдът следи и служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК. Липсата на релевираната от Областния управител
недопустимост на съдебното решение води до неоснователност на искането на адв.Г. за възобновяване на съдебното производство.
Неоснователно
е искането на К. и пълномощникът й К. за конституиране на допълнителни страни в
касационното производство. По аргумент от императивните процесуални правила на
чл.210 и чл.217, ал.2 от АПК страни по касация са участвалите такива по делото
пред районния съд и прокурора. Визираните в множеството подадени жалби началник
на ОСЗГ-Кюстендил офис Кюстендил, кмет на Община Кюстендил
и МС чрез правния отдел не са легитимирани субекти в процеса. В производството
пред районния съд правилата за конституиране на страните се определят от
нормата на чл.153, ал.1 от АПК, в който смисъл районния съд правилно е
установил и призовал като жалбоподател, подателката
на жалбата К., като ответник органът - издал оспореното решение, т.е. областния
управител на Област Кюстендил и като единствена заинтересована страна ОСЗ-Кюстендил с офиси Трекляно и
Невестино. С §2, т.1 на ПМС №204/18.08.2008г. за изменение и допълнение на
нормативни актове на МС, обн. ДВ, бр.76/29.08.2008г.,
в сила от 01.09.2008г. са приети промени в Устройствения
правилник на МЗХ /обн. ДВ, бр.48/2006г., отм. ДВ, бр.90/2009г./ като наименованието на ОСЗГ е
променено на ОСЗ /Общинска служба по земеделие/. ОСЗ са част от административните
структури на Областните дирекции “Земеделие” /ОДЗ/. Понастоящем в структурата
на ОДЗ-Кюстендил влизат 5 ОЗС, една от които е ОЗС-Кюстендил с офиси Трекляно и
Невестино. По см. на чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.60, ал.6, т.2 от ППЗСПЗЗ ОЗС
обезщетяват собствениците със земи от ОПФ в предвидените от закона случаи, което правомощие определя
заинтересоваността на Службата от участие по делото. Решенията за обезщетяване
се взимат от ОЗС като колективен орган по см. на чл.60а от ППЗСПЗЗ, а не от
нейния началник, поради което същият няма установено от закона самостоятелно
процесуално право на участие в съдебното производство. В обезщетителното
производство по чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8-20, респ. чл.27а от ППЗСПЗЗ
кметът на Общината не издава административни актове, поради което няма правен
интерес от участие в съдебния процес. Контролът върху изпълнението на ЗСПЗЗ не
се осъществява от МС, а от Министерство на земеделието и храните /вж. чл.57 и
58 от ППЗСПЗЗ/, но конкретните дейности по обезщетяване със земеделски земи, в
каквато насока е предмета на делото пред районния съд, не са в компетенциите на
посоченото ведомство, а на ОСЗ.
Решението
на районния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Оспорената част от заповедта е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това. Съгласно правното основание за издаване на заповедта и
разпоредените с нея права /в израза “поправям”/ е видно, че административният
орган е издал акта при условията на чл.62, ал.2 от АПК, т.е. в хипотезата на
поправка на очевидна фактическа грешка. Тази грешка, както правилно е посочил
съда, не е налице, т.к. издавайки заповедта, Областният управител е формирал
воля, различна от формираната такава в предходната негова заповед
№490/20.11.2007г. и практически е пререшил разрешения правен въпрос в нарушение
на процедурата по чл.99-105 от АПК. Дължимият съдебен акт е отмяна на
оспорената част от заповедта, в каквато насока е съдебното решение.
Предмет
на спора пред районния съд е административен акт, постановен в обезщетителното производство по чл.10б, ал.1 в ред., обн. ДВ, бр.99/2002г. във вр. с
правилото на §46 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ,
бр.39/2011г., поради което съдът няма правомощия да се произнася по други
актове, постановени в други административни процедури, каквато е твърдяната от К. продажба на имота чрез търг от Община
Кюстендил. Съгласно правилото на чл.126 от АПК предметът на делото се определя
от искането на жалбоподателката. В настоящия случай,
предметът на делото е определен още с определение №13/15.02.2013г. по адм.д.№9/2013г. по описа на ВАС и касае единствено
оспорването на т.1 от заповедта на Областния управител. Произнасянето на съда в
повече би било недопустимо. Правният
интерес от оспорване на търга за имота жалбоподателката
може да защити само в рамките на специалната тръжна процедура по предвидения за
това ред, а не инцидентно по делото.
Поради
зачетеното от съда валидно действие на заповед №490/20.11.2007г. на Областния
управител в частта на определения за обезщетяване имот 050215 от ОПФ, обезщетителната процедура за имота следва да се довърши от ОСЗ-Кюстендил по реда на чл.27а от ППЗСПЗЗ във вр. с §27, ал.1 и ал.2, т.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.62/2010г. Процедурата за замяна по чл.36 от
ППЗСПЗЗ е различна от обезщетителната, т.к. подлежат
на замяна само реално възстановените, респ. дадените в обезщетение имоти,
собственост на граждани и юридически лица с конкретно посочени граници и съседи
с имоти – частна държавна или частна общинска собственост. Решение
№071-ОЗ/14.12.2010г. на ОСЗ-Кюстендил може да се
отмени, респ. обяви за нищожно само по съдебен ред в отделно административно
производство по см. на чл.27а, ал.5 от ППЗСПЗЗ. При наличие на конкуренция на
материалните права, придобити от търга и от обезщетителната
процедура по ЗСПЗЗ редът за защита е общият исков пред гражданския съд. В
административното производство не се разрешават спорове за собственост.
По
посочените правни доводи решението на районния съд е допустимо и правилно и ще
се остави в сила.
Поради изхода от спора и по арг.
от чл.143, ал.3 и 4 от АПК К. няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №345/04.07.2014г. по адм.д.№409/2013г. по
описа на КРС.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.