№ 335
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично при закрити врати
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901941 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Д.С. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.
На установяване в производството подлежат неплатежоспособността респ.
свръхзадълженост на дружеството и началната им дата, стойността на наличното имущество
и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
На първо място, молителят, като тоърговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен /доколкото това е посоченото като
предпочитано от молителя основание/ е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с
неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
1
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и непогасени парични задължения.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано и вярно,
изготвено въз основа представените по делото доказателства, в т.ч. и счетоводни
документи,, дружеството има непогасени изискуеми задължения към доставчици във връзка
с търговската си дейност, към клиенти, получили аванси, към персонал, съдружници, по
дългосрочни заеми, както и публични задължения в размер на l 007 661,81 лева – главници и
лихви, за дължими данъци. Или, молителят има изискуеми и непогасени задължения във
връзка с извършваната от него дейност, вкл. публични такива. Тези вземания са от вида на
тези, изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ
вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията още
през 2019 година.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява
и че молителят в изследвания период 2019 година – 2021 година е намалил общо своите
активи. Същевременно, през периода, пасивите на длъжника са предимно с краткосрочен
характер, като данъчните задължения на дружеството от 2019 година до 2021 година се
увеличават от 3 хил.лева на 863 хил.лева. Вещото лице е определило стойностите на
коефициентите за ликвидност, сред които най- показателен за финансовото състояние на
дружеството е този за общата ликвидност, който отразява съотношението на краткотрайните
активи към краткосрочните задължение, или оперативната способност на търговеца. Според
заключението, след 2019 година, всички показатели на дружеството са под
препоръчителните норми, което сочи на недоброто финансово състояние на дружеството.
Видно е от посочените в заключението стойности, че тенденцията на влошаване е трайна и
еднозначна в годините от периода. От анализа на показателите за автономност се обосновава
извод за това, че от регистрацията си през 2018 година и до 2021 година по счетоводни
данни дружеството е неплатежоспособно, тоест, не е финансово независимо от своите
кредитори, като през 2019 година основно задълженията, които не може да посрещне са към
клиенти и доставчици, а към 2021 година – основен кредитор на дружеството вече е НАП.
В обобщение, анализът на експертното заключение сочи на извод за влошеното
финансово състояние на търговеца, зависимост от кредиторите и липсата на финансова
автономност, като затрудненията нямат временен характер и са необратими. Щом
затрудненията не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се
подобри, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна
2
финансова невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на
спиране на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014 г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО,
ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на
икономическото състояние на молителя е започнало и е настъпило през 2020 година. Съдът
приема за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 година като най-ранната дата,
за която са доказани едновременно трайно влошеното финансово състояние и наличието на
непогасени краткотрайни задължения на длъжника, вкл. спиране на плащанията.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Вещото лице е посочило и че дружеството към датата на изготвяне на експертизата
не разполага с краткотрайни и бързоликвидни активи, вкл. парични средства, тоест,
длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските
по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго
бързоликвидно имущество.
На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1
ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде
сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да
се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на
ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност/.
Предоставен е срок за привнасяне на разноски, но указанията не са изпълнени. Ето
защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Д.С. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Д.С. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Д.С. ЕООД,
ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Д.С. ЕООД,
ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Д.С. ЕООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 1941/2021 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Д.С. ЕООД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса,
за която е останал задължен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва
в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен
съд.
3
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата
на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4