№ 2642
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100513361 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13317/31.07.2023 г. по гр.д. № 28460/2022 г. на СРС, 176 състав,
съдът е осъдил на основание чл. 109 ЗС А. Т. К. и Й. М. К. да преустановят
създадените пречки за упражняване на правото на собственост от Ф. Е. Ю. и С. С.,
като им предоставят достъп до вътрешната част на двора на поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.65, като им предоставят ключ от портата, който държат,
както и да премахнат триметровата ограда от гипс-картон, изградена в източната част
на двора на поземлен имот с идентификатор 68134.1001.65, находяща се на около 8
метра отстояние от портата.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Т. К. и Й.
М. К. да заплатят на Ф. Е. Ю. и С. С. разноски за делото в общ размер от 1930 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. Т. К. и Й. М.
К.. В жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Твърди се, че по делото са представени доказателства, от които е видно,
че ответниците са собственици и владеят партерен (първи) етаж от сградата с излаз на
ул. „*********, както и дворното място до него. Поддържа се, че ответниците не
владеят вътрешния двор, към който има претенции насрещната страна. Сочи се, че
този двор се е ползвал от Л.В., праводател на ищците. Твърди се, че по делото е
доказано, че не е провеждано общо събрание, а изготвеният протокол от такова е
„незаконен”. Твърди се, че са налице доказателства (декларация съгласие от 2009 г.),
които легитимират ответниците като собственици на „Магазин и Шоу Рум” на етаж
първи от процесната сграда. Излагат се съображения, че не става ясно на какво
основание е осъдена Й. К. от първата инстанция. Твърди се, че по делото е прието
1
писмо от общината, от което е видно, че стената е незаконна, но същата следва да се
премахне след съгласие на всички съсобственици и при спазване изискванията на ЗУТ.
Поддържа се, че показанията на свид. М. са неверни и неубедителни. Поддържа се, че
чрез показанията на свид. Д. се установява, че ответниците владеят през последните
14-15 години първи етаж от процесната сграда и двора и никой не е имал претенции
досега. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на ищцовите претенции. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ищците Ф. Е. Ю. и
С. С.. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като
първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че въз основа на всички
събрани по делото доказателства правилно СРС е достигнал до извода, че са налице
предпоставките по чл.109 ЗС за уважаване на исковете. Поддържа се, че е установено,
че ответниците продължават да извършват действия, с които ограничават достъпа до
дворно място, находящо се на ул. „*********, с което пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост. Твърди се, че не са налице доказателства, които да
легитимират ответниците като собственици на партерния етаж на процесната сграда,
превърнат в магазин, за да може да противопоставят свое вещно право. Поддържа се,
че правилно СРС е счел, че представеното разрешение за преустройство не
представлява титул за собственост. Твърди се, че правилно е установено, че с
бездействието си ответниците поддържат едно противоправно състояние, което
накърнява правото на собственост на ищците. Сочи се, че от представеното писмо от
общината е видно, че в двора има стена, за която няма разрешение за строеж.
Поддържа се, че е налице протокол от общо събрание на собствениците, на което е
взето решение за премахване на стената. Поддържа се, че правилно е установено от
СРС, че дори и ответниците да не са изградили тази стена, то те я ползват, доколкото
се получава затворено пространство, което обслужва магазина в сградата. Предвид
изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
В исковата си молба ищците твърдят, че са придобили от Л.В. чрез договор за
покупко-продажба собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.65.2.2, заедно с прилежащите към него избено помещение, таванско
помещение, както и заедно с 46/180 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1001.65. Твърдят, че в дворното място е построена и друга жилищна сграда,
която е собственост на К.Г.М. и Д.А.В., които притежават 14/60 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.65. Поддържат, че между праводателя им Л.В., майката
на последния – Р.Н.Г., К.Г.М. и Д.А.В. е извършено разпределение на ползването на
дворното място.
Ищците излагат съображения, че възможностите за достъп до сградата, в която
се намира апартаментът им, са две: 1/ от лявата страна на сградата, през тесен проход
от около 1,50 метра, и 2/ през врата от около 4 метра, за да се стигне т.нар. „широк
2
двор”, през който може да се осъществява ремонт и да се паркират МПС.
Ищците твърдят, че след закупуване на горепосочения апартамент са искали да
извършат ремонт, което от своя страна предполага свободно и възпрепятствено
преминаване на автомобили с големи габарити. Твърдят, че ответниците, които
претендират да са собственици на обекта, разположен на партерния етаж в същата
жилищна сграда, отказват да предоставят достъп за заключената порта, осигуряваща
достъп към дворното място.
Ищците твърдят и че на около 8 метра от портата към двора е изградена
вътрешна ограда, която препятства достъпа на автомобили до вътрешния двор.
Поддържат, че неоснователно се създават пречки за упражняване на правото им на
собственост чрез непредоставянето на ключ от входната врата и непремахване на
изградената вътрешна ограда от гипс-картон. Предвид изложеното ищците искат
ответниците да бъдат осъдени да предоставят ключ от портата към дворното място,
както и да премахнат незаконно изградената ограда, намираща се на около 8 метра зад
портата в източната част на двора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил съвместен отговор на исковата молба от
ответниците А. Т. К. и Й. М. К., с който се оспорва исковата молба. Ответниците
твърдят, че никога не е имало разпределение на ползването между собствениците на
всеки от етажите в сградата с излаз към ул. „*********. Поддържат, че Л.В. и
останалите собственици са дали съгласие за извършване на строеж, във връзка с което
на ответниците е издадено Разрешение за строеж № 5 от 29.01.2010 г. Твърдят, че въз
основа на това разрешение за строеж са станали собственици на подобренията в двора
на ул. „********* и това право не може да бъде отнето, независимо от представеното
по делото решение на ВКС относно собствеността върху втория етаж от процесната
жилищна сграда.
Следователно Софийски районен съд е сезиран с обективно съединени
негаторни искове с правно основание чл. 109 ЗС. Според мотивите на Тълкувателно
решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС „Негаторният иск,
като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се
цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат
премахнати последиците от него”.
За уважаване на предявените негаторни искове ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване: 1/ че са собственици на посочения в исковата
молба самостоятелен обект в сграда, както и на описаното дворно място; 2/ че
ответниците създават по-големи от обикновените пречки за упражняване на правото
на собственост на ищците, като не предоставят ключ за достъп до вратата към двора,
както и като не премахват изградена стена, ограничаваща достъпа към двора.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 195, том II, рег. № 2929, дело № 328/2022 г. на нотариус С.Ф., вписан в СВп – гр.
София с вх.рег. № 22773, акт № 67, том LIV, дело № 16768/2022 г., от който се
установява, че ищците (настоящи въззиваеми) Ф. Е. Ю. и С. С. са придобили от Л.В. В.
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.65.2.2, с административен адрес в гр. София, район „Триадица”, ул.
„*********, ет. 2, с обща площ от 144 кв.м., който самостоятелен обект съгласно
документ за собственост представлява апартамент без посочен номер, находящ се в гр.
София, район „Триадица”, ул. „*********, бивша ул. „*********, разположен на целия
3
първи надпартерен етаж /втори етаж/ на жилищна сграда, със застроена площ от 144
кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, при съседи по документ за
собственост: отдолу – партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре – етаж на
„Софжилфонд”, от две страни – двора и ул. „Солунска”, заедно с прилежащите към
него избено помещение от 8 кв.м., при съседи: изток – двора, от две страни
„Софжилфонд” и коридор, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи:
коридор, от запад – двора и от две страни „Софжилфонд”, заедно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата и заедно с 46/180 ид.ч. от дворно място, съставляващо
парцел XVI-16, кв. 307 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I част”, цялото с
площ по документ за собственост от 604 кв.м., при съседи по документ за собственост:
УПИ XI-15, УПИ XIII-13, УПИ XII-отреден за музей, УПИ IX-9, УПИ XVII-17 и
улица, който парцел XVI-16 представлява поземлен имот с идентификатор
68134.1001.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес в гр. София,
район „Триадица“, ул. „*********, местност IV-67, с площ от 610 кв.м., трайно
предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
метра), номер по предходен план: 16, кв. 307, парцел XVI, при съседи поземлени
имоти с идентификатори 68134.1001.1009, 68134.1001.64, 68134.1001.62,
68134.1001.61, 68134.1001.74, 68134.1001.66.
От нотариалния акт е видно, че ищцата Ф. Е. Ю. е придобила 30/100 ид.ч. от
имота, а С. С. е придобил 70/100 ид.ч.
По делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 150, том I, рег. № 2696, дело № 134 от 2008 г. на нотариус М.Г., вписан в СВп
– гр. София с вх.рег. № 27734, акт № 199, том LXVI, дело № 18444/2008 г., от който се
установява, че С. С.А. е продал на А. Т. К. и Й. М. К. апартамент, разположен на
целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.
„Солунска”, бивша ул. *********, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет,
с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу –
партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре – етаж на „Софжилфонд”, от две страни –
двора и ул. „Солунска”, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи: коридор,
от запад – двора и от две страни „Софжилфонд”, заедно с избено помещение от 8
кв.м., при съседи: изток – двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 от плана на гр. София,
местност „ГГЦ-Г-6-I част”, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на
УПИ по скица: УПИ XI-15, УПИ XIII-13, УПИ XII-отреден за музей, УПИ IX-9, УПИ
XVII-17 и улица.
Представено е Решение № 61/08.07.2020 г. по гр.д. № 2746/2019 г. на I Г.О. на
ВКС, с което е признато за установено по предявения от Л.В. В. иск, че А. Т. К. и Й.
М. К. не са собственици на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „Солунска”, бивша ул. *********, състоящ се от четири
стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по
документ за собственост: отдолу – партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре – етаж на
„Софжилфонд”, от две страни – двора и ул. „Солунска”, заедно с таванско
помещение от 8 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, от запад –
двора и от две страни „Софжелфонд”, заедно с избено помещение от 8 кв.м., при
съседи: изток – двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 от плана на гр. София, местност
„ГГЦ-Г-6-I част”, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на УПИ по
скица: УПИ XI-15, УПИ XIII-13, УПИ XII-отреден за музей, УПИ IX-9, УПИ XVII-17
и улица.
4
Представено е също така Решение от 26.04.1996 г. по гр.д. № 4982/1995 г. на
Софийски градски съд, от което се установява, че е разпределено ползването на
дворно място, съставляващо парцел XVI, кв. 307 по плана на гр. София, местност
„Центъра”, ул. „*********, цялото от 601 кв.м., при съседи: ул. „Солунска”, О.Р., ЕС
Б.Р. и Р.Х., както следва:
Л.В. В. и Р.Н.Г. следва да ползват 277,30 кв.м., оцветени в жълто и червено на
обяснителна скица, неразделна част от решението;
К.Г.М. и Д.А.В. следва да ползват площ от 75,70 кв.м., оцветена в синьо на
обяснителна скица, неразделна част от решението.
В решението на Софийски градски съд е посочено също така, че оцветеното в
кафяво на скицата пространство от 25 кв.м., разположено от западната част на
жилищната сграда с излаз на ул. „*********, е предназначено за общо ползване.
Според решението на Софийски градски съд между разпределените части за
самостоятелно ползване следва да се постави ограда с прозирна височина до 1,00 м. и
дебелина до 15 см.
Видно от мотивите на решението на Софийски градски съд Л.В. В. и майка му
Р.Н.Г. са собственици на 46/60 ид.ч. от дворното място, а К.Г.М. и Д.А.В. притежават
останалите 14/60 ид.ч. от дворното място.
В обяснителна скица, представляваща неразделна част от решението на
Софийски градски съд, е посочено, че същата е изготвена при мащаб 1:200. Известно
е, че измереното в сантиметри разстояние върху скица, умножено по мащаба, показва
действителното разстояние. Съдът изчислява, че лицето към ул. „********* на
площта, предназначена за общо ползване (в кафяво на скицата, заключена между точки
А и Г), е 1,80 м. (0,90 см. * 200 = 180 см. = 1,80 м.). Лицето на площта от дясната
страна на сградата с излаз към ул. „********* (в жълто на скицата) е с широчина
около 4,80 метра (2,40 см. * 200 = 480 см. = 4,80 м.). Така получените изчисления се
отклоняват с 20 см. спрямо измерванията по скицата, издадена от АГКК, което е в
рамките на допустимото отклонение. Според изчисленията по представената актуални
скица от АГКК, която е с мащаб от 1:500, лицето на площта от дясната страна на
процесната жилищна сграда с излаз към ул. „********* е 5,00 метра (1,00 см. * 500 =
500 см. = 5,00 м.).
По делото е представена Декларация съгласие на А.Т.Д. и Л.В. В. с нотариална
заверка на подписите, с която декларация е дадено съгласие за преустройството на
апартамента на приземния етаж в сграда с адрес на ул. „*********, който апартамент
да бъде преустроен в магазин и шоурум.
Представено е Разрешение за строеж № 5 от 29.01.2010 г. на Столична община,
район „Триадица”, издадено на А. Т. К. и Й. М. К. за преустройството на апартамент
на първи надпартерен етаж в сграда на ул. „********* в магазин и шоурум за бутикови
облекла.
Следователно от горепосочените писмени доказателства безспорно се
установява, че ищците (настоящи въззиваеми) Ф. Е. Ю. и С. С. са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.65.2.2, както и на 46/180
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1001.65. Тоест установена е първата
предпоставка за уважаване на исковете по чл. 109 ЗС, предявени в настоящото
производство.
Представените от ответниците (настоящи въззивници) разрешение за строеж,
декларация съгласие за извършване на преустройство, съобщение за дължими местни
данъци не представляват титул за собственост, както правилно е посочила и първата
инстанция по делото. Чрез тези писмени доказателства не се изключват правата на
5
ищците (настоящи въззиваеми) върху самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.65.2.2 и върху дворно място с идентификатор 68134.1001.65, респ. не се
изключва материалната им легитимация по чл. 109 ЗС.
Тоест следва да бъде изследвано по делото осъществяват ли ответниците
(настоящи въззивници) действия, чрез които да създават за ищците (настоящи
въззиваеми) пречки да упражняват правото си на собственост.
Правилно е прието от СРС, че ищците (настоящи въззиваеми) като
приобретатели на Л.В. се ползват от постановеното Решение от 26.04.1996 г. по гр.д.
№ 4982/1995 г. на Софийски градски съд и могат да си служат с процесното дворно
място в обема, в който и техният праводател е могъл съобразно с извършеното
разпределение между титулярите на правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.65.
По делото е прието като доказателство Писмо от заместник-кмета на Столична
община, район „Триадица”, до ищцата (настояща въззиваема) Ф. Е. Ю.. В същото е
посочено, че служители от отдел УТКРКС са извършили проверка в процесното
дворно място и са констатирали, че в УПИ-16, кв. 307, е изградена стена в
източната част на двора, която е с височина над 2,20 метра и разделя дворното място
на две части. Посочено е, че със стената се обособява място, достъпно единствено
от обекта, находящ се на партерния етаж на сградата. Посочено е, че при
последваща проверка в районната администрация не е установено издадено
разрешение за строеж на посочената стена, която възпрепятства използването на
двора от всички собственици. В писмото е посочено също така, че стената може да се
събори при съобразяване на ЗУТ при съгласие на всички собственици.
По делото е представен Протокол № 1/07.07.2022 г. за проведено общо събрание
на етажните собственици, които са и собственици на процесното УПИ XVI. В
протокола е посочено, че е взето решение за премахване на изградената стена в двора.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката С.С. М., която е заявила, че
познава ищците (настоящи въззиваеми). Свидетелката е посочила, че ищците
(настоящи въззиваеми) са закупили апартамент на ул. „*********, в сграда откъм
улицата. Свидетелката посочва, че при заставане с лице към сградата има два входа с
излаз на улицата. Твърди, че единият вход е към двора, но не може да се влезе,
защото има стена и дворът е недостъпен. Сочи, че другият вход е за влизане в
сградата към апартаментите. Твърди, че е била в сградата последно преди около две
седмици (разпитът е проведен на 11.05.2023 г.). Свидетелката твърди също, че
предходните собственици на апартамента са посъветвали ищците (настоящи
въззиваеми) още след покупката да поискат от ответника (настоящ въззивник) ключ за
вратата към двора. Спомня си, че може би месец след това били в колата с ищеца
(настоящ въззиваем) С. С., когато се обадил мъж и казал, че няма да даде ключ от
вратата, защото само той има право да влиза там. Твърди, че от това, което й е
известно, само ответникът (настоящ въззивник) има ключ за вратата към двора, като
никой друг от сградата не разполага с такъв ключ.
По делото е разпитана и свидетелката А.А. Д., която има офис в сградата на ул.
„*********. Твърди, че и постоянният й адрес е там от двадесет години, като СРС е
извършил проверка с личната карта на свидетелката и е констатирал, че постоянният
адрес е на съобщаваното от свидетелката място. Свидетелката Д. заявява, че при
процесното дворно място има два входа. Единият, отляво, е вход, през който същата
минава. Твърди, че има и втори вход за първия етаж. Според свидетелката
процесната жилищна сграда се състои от три етажа. Заявява, че самата тя обитава
третия етаж, ищците (настоящи въззиваеми) обитават втория етаж, където правят
ремонт. Първия етаж свидетелката знае, че е на ответника А. К.. Заявява, че ако се
6
застане към сградата, от дясната страна, където преди може би е имало вход за двор,
сега има запечатано място, в което не може да се влиза . Свидетелката твърди, че
откакто си спомня, я има тази преграда, като същата вероятно се е появила преди
повече от десет години. На въпрос на процесуалния представител на ищците
свидетелката Д. е заявила, че за нея входа към самата къща е един, а другото е вход
към първия етаж, който е магазин. Твърди, че ширината на входа вдясно е много
по-голяма. Свидетелката е посочила също така, че не е присъствала на общо
събрание, но протокол от 07.07.2022 г. сама е подписала. Посочила е, че не е
подписвала протокола под принуда, а доброволно.
Съдът намира, че показанията и на двете свидетелки следва да бъдат
кредитирани. Същите не си противоречат, а са еднопосочни, ясни, конкретни.
Не са събрани други доказателства, относими към въпроса създават ли
ответниците (настоящи въззивници) пречки за упражняване на правото на собственост
на ищците (настоящи въззиваеми).
Настоящата въззивна инстанция счита, че безспорно е установено по делото, че
откъм ул. „********* при процесното дворно място с идентификатор 68134.1001.65
има два входа. Входът от лявата страна, с широчина от около 1,80 метра съгласно
горепосочените изчисления на съда, е достъпен за ищците (настоящи въззиваеми) и
чрез същия вход те могат да достигнат до закупения от тях самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.65.2.2. Входът от дясната страна обаче, за който съобщават
и двете разпитани по делото свидетелки, е недостъпен, като според двете разпитани
свидетелки през този вход би могло да се осъществява достъп към дворното място, но
това е невъзможно заради съществуваща преграда. Следва да се отбележи, че
ответниците (настоящи въззивници) нито твърдят, нито представят доказателства за
това, че ищците (настоящи въззивници) свободно могат да преминават през входа от
дясната страна на сградата с излаз на ул. „*********, за да достъпят до поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.65.
Въззивният съд намира, че по делото е установено от събраните доказателства,
че А. Т. К. и Й. М. К. създават пречки на Ф. Е. Ю. и С. С. да упражняват правото си на
собственост, като не им предоставят ключ за вратата, намираща се отдясно на сградата
с излаз на ул. „*********. В съвместната си въззивна жалба съпрузите А. Т. К. и Й. М.
К. изрично заявяват, че се считат за собственици на етаж първи от жилищна сграда с
излаз на ул. „********* (който видно от показанията на свид. А.ия Д. представлява
магазин) и дворното място до него с лице към улицата. След като съпрузите А. Т. К. и
Й. М. К. се считат за собственици на частта от двора, намираща се вдясно от къщата
на ул. „*********, преградена чрез вратата, съседния имот с идентификатор
68134.1001.64 и стената от гипс-картон зад вратата, то може да се заключи, че именно
А. Т. К. и Й. М. К. са лицата, които разполагат с ключ за вратата.
В подкрепа на горния извод са и показанията на свид. С. М., че съседи са
казвали на ищците (настоящи въззиваеми), че достъп за вратата отдясно на сградата с
излаз към ул. „********* може да осигурят ответниците (настоящи въззивници).
В подкрепа на горния извод са и показанията на свид. А.ия Д., която изрично
заявява, че входът отдясно е вход към магазина на първия етаж. Именно на този
магазин А. Т. К. и Й. М. К. твърдят, че са собственици.
В подкрепа на горния извод е и писмото от Столична община, район
„Триадица“, в което се посочва, че обособеното място между вратата и незаконно
изградената ограда може да се ползва само от обекта на първия етаж, на който
ответниците (настоящи въззивници) твърдят, че са собственици.
Съобразявайки, че по делото е надлежно установено, че ищците (настоящи
7
въззиваеми) Ф. Е. Ю. и С. С. са съсобственици на процесното дворно място с
идентификатор 68134.1001.65, както и на самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.65.2.2, съдът приема, че ищците (настоящи въззиваеми) имат право да
ползват цялата част от дворно място с идентификатор 68134.1001.65, която
праводателят им Л.В. е могъл да използва. А това означава, че ищците имат право да
преминават към дворното място, вкл. през вратата отдясно на сградата с излаз към ул.
„*********, от която ключове имат съпрузите А. Т. К. и Й. М. К.. Всъщност
последните никъде и не заявяват, че не разполагат с такива ключове, а единствено
поставят въпроса за това кой е казал на ищците (настоящи въззиваеми), че могат да
търсят ключове за вратата от дясната страна от ответниците (настоящи въззиваеми).
Следователно, като не предоставят на ищците (настоящи въззиваеми) ключ за
вратата отдясно на сградата с излаз на ул. „*********, А. Т. К. и Й. М. К.
неоснователно пречат на Ф. Е. Ю. и С. С. да упражняват в пълнота правото си на
собственост.
Не могат да се споделят доводите на въззивниците А. Т. К. и Й. М. К., че
същите владеят дворното място към магазина, тъй като са негови собственици. По
делото няма никакви доказателства за това, че А. Т. К. и Й. М. К. са придобили въз
основа на правна сделка правото на собственост върху частта от дворното място до
магазина, която част представлява реална част от поземлен имот с идентификатор
68134.1001.65, заключена между сграда с идентификатор 68134.1001.65.2, ул.
„*********, поземлен имот с идентификатор 6813.1001.64 и установената от
свидетелските показания стена.
Не може да се приеме и че А. Т. К. и Й. М. К. са придобили правото на
собственост върху гореописаната реална част по давност. Така описаното заключено
пространство от дворното място, обслужващо магазина на етаж първи в жилищната
сграда с излаз към ул. „*********, представлява реална част от площта на УПИ с
идентификатор 68134.1001.65. А съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност реални части от поземлени имоти в населените
места, ако съответната реална част и остатъкът от имота отговарят на минималните
изисквания по чл. 19 ЗУТ. Тези минимални изисквания предполагат реалната част да
има лице към улицата от 14 метра и 300 кв.м. повърхност, когато се касае за УПИ за
ниско жилищно застрояване, каквото е дворното място с идентификатор
68134.1001.65, видно от представената по делото скица. Целта на тези ограничения е
да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, без да се
раздробяват имотите. За невъзможността да се придобиват реални части,
неотговарящи на минималните изисквания по чл. 19 ЗУТ, е налице трайна практика на
ВКС – така Решение № 102/30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г. на I Г.О. на ВКС, в
което е допълнено, че „Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ само ако и
двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани
поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на
чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон”. В същия
смисъл е и Решение № 60108/14.01.2022 г. по гр.д. № 123/2021 г. на I Г.О. на ВКС.
Както беше посочено по-горе, лицето към ул. „********* на гореописаната
заключена реална част, обслужваща магазина, на който ответниците (настоящи
въззивници) твърдят, че са собственици, се равнява само на около 4,80 метра съгласно
обяснителна скица към Решение от 26.04.1996 г. по гр.д. № 4982/1995 г. на Софийски
градски съд или на 5,00 метра съгласно актуална скица, издадена от АГКК. Очевидно е
също така, че площта на тази реална част, която ответниците (настоящи въззивници)
8
третират като дворно място към магазина на първия етаж, не достига 300 кв.м.,
доколкото изградената стена от гипс-картон е на около 8 метра, като това твърдяно
местоположение не е оспорвано от страна на ответниците (настоящи въззивници) в
срока за отговор на исковата молба. В този смисъл не може да се приеме, че
гореописаната реална част от двора, осигуряваща достъп към магазина на първия етаж
в жилищната сграда с излаз на ул. „*********, представлява самостоятелен обект на
правото. Тази реална част е част от дворно място с идентификатор 68134.1001.65,
собственост на ищците (настоящи въззиваеми) Ф. Е. Ю. и С. С.. Поради това
последните имат право да достъпват до дворното място и през значително по-
широката врата, намираща се отдясно на жилищната сграда с излаз към ул.
„*********.
По делото нито се твърдят, нито се доказват някакви обстоятелства, с оглед на
които изключително съпрузите А. Т. К. и Й. М. К. да могат да влизат в процесното
дворно място през вратата отдясно на сградата с излаз към ул. „*********.
На следващо място трябва да се посочи, че според настоящия въззивен състав
правилно е прието от страна на СРС, че процесната стена от гипс-картон на около 8
метра зад вратата отдясно също пречи на ищците (настоящи въззивници) да
упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.65.2.2 и дворно място с идентификатор 68134.1001.65.
Съществуването на стената, чието местоположение пречи да се премине към
вътрешността на дворното място, се установява както от представеното писмо от
Столична община, район „Триадица”, така и от показанията на двете разпитани по
делото свидетелки.
В случая е ирелевантно дали въззивниците са тези, които са изградили стената
от гипс-картон, намираща се на около 8 метра зад вратата отдясно на сградата с излаз
към ул. „*********. Според Определение № 504/23.12.2020 г. по гр.д. № 2011/2020 г.
на I Г.О. на ВКС „Легитимиран ответник по исковете по чл. 109 ЗС за
преустановяване на нарушението и/ или за възстановяване на предишното състояние
е лицето, което е създало противоправното състояние, което нарушава или смущава
правото на собственост на ищеца, или което се ползва от него”. В мотивите на
Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС също е
посочено, че „Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е
такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по
делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца
имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота,
без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот”. Аналогично в Определение № 32/24.01.2019 г. по гр.д. № 1518/2018 г. на I Г.О.
на ВКС се сочи, че „Искът по чл.109 ЗС се предявява против този който поддържа
противоправното състояние към момента на предявяване на иска дори той да не го е
създал”.
В случая ответниците (настоящи въззивници) се ползват от преградата,
създадена чрез стената, която отделя част от дворното място. Тази част се установява,
че може да се използва само от магазина на първия етаж в жилищната сграда с излаз
към ул. „*********, който ответниците (настоящи въззивници) твърдят, че притежават.
В този смисъл, като бездействат и отказват да премахнат тази стена и да осигурят
достъп на ищците (настоящи въззиваеми) до задната площ от процесното дворно
място с идентификатор 68134.1001.65, ответниците (настоящи въззивници)
неоснователно поддържат съществуващото противоправно състояние и създават
пречки на ищците (настоящи въззиваеми) да упражняват правото си на собственост в
9
пълнота. А освен това надлежно е установено по делото, че посочената стена е
изградена, без да е издавано разрешение за строеж от Столична община, район
„Триадица“.
С оглед изричните оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи, че не
може да се споделят доводите, че не се установявало по делото Й. М. К. да пречи на
ищците (настоящи въззиваеми) да упражняват вещните си права. В писмените си
изявления до съда (отговор на искова молба, писмена защита, въззивна жалба) Й. М. К.
оспорва претенциите на ищците (настоящи въззиваеми). Същата заявява, че е
собственик и владее заедно със съпруга си А. Т. К. заключеното пространство между
сградата с излаз на ул. „********* с идентификатор 68134.1001.65.2, ул. „*********,
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.64 и изградената ограда от гипс-картон,
като счита това пространство за дворно място към магазина на първия етаж в
жилищната сграда. Тоест установява се, че и Й. М. К. оспорва правата на ищците
(настоящи въззиваеми) и им пречи да достъпват свободно до притежаваното от тях
дворно място с идентификатор 68134.1001.65.
За пълнота на изложението и с оглед посоченото от въззивника А. Т. К. в
съдебното заседание пред СГС следва да се посочи, че ирелевантни за
основателността на настоящите негаторни искове са обстоятелствата дали може да се
извършва ремонт в процесната жилищна сграда с излаз към ул. „********* в която се
намира самостоятелният обект на Ф. Е. Ю. и С. С..
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само въззиваемите Ф. Е. Ю. и
С. С.. Същите са представили списък по чл. 80 ГПК /л. 44 от делото на СГС/, като са
претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2023 г.,
сключен между въззиваемите Ф. Е. Ю. и С. С., от една страна, и адв. С. И., от друга
страна, по силата на който на адв. С. И. е възложено осъществяването на процесуално
представителство пред СГС и изготвяне на отговор на депозираната въззивна жалба.
Страните са уговорили за посочените правни услуги да се заплати възнаграждение от
900,00 лева.
В т. 3 от договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в
деня на сключване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договора за правна помощ има
характер на разписка. Тоест по делото е доказано, че претендираните разноски за
адвокатски хонорар от въззиваемите са реално сторени и подлежат на присъждане в
цялост.
От въззивниците А. Т. К. и Й. М. К. не е навеждано възражение за прекомерност
на претендираните разноски. Следователно въззивниците А. Т. К. и Й. М. К. следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите Ф. Е. Ю. и С. С. сумата от 900,00 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13317/31.07.2023 г. по гр.д. № 28460/2022
г. на СРС, 176 състав.
10
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Благоевград, ж.к. „*********,
ап. 24, и Й. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Благоевград, ж.к. „*********, ап. 24,
да заплатят на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Ф. Е. Ю., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, бул. „*********, и С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„*********, ап. 25, сумата от 900,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11