Решение по дело №320/2016 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №........

 

    гр. Ловеч, 13.11.2017г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и с участието на прокурора Кирил Петров като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 320/2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на § 49 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИД ЗИНЗС) във вр. с чл.284  и чл.285 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от А.Д.К., с ЕГН ********** , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие (ЗО) „Атлант” гр. Троян към Затвора Ловеч срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията” (ГДИН) гр. София – с цена на иска двадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по време на престоя  му в Следствен арест гр. Свищов за времето от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г.

В исковата си молба се твърди, че ищецът е бил настанен в килия № 4 и след това в килия № 2. По време на престоя в килия № 4 е бил настанен с още 2 и 3 лица. След това е бил преместен в килия № 2, където е бил с още едно лице. През време на целия му престой  в ареста е бил лишен от правото му за престой от поне един част на открито, тъй като арестът не е разполагал със зона за двигателна активност на открито и е бил извеждан на един час на разходка в коридора на ареста. През зимния период в килиите е било непосилно студено, защото арестът разполага с централно парно отопление, като радиаторите на парното са се намирали в коридора на ареста, поради което килиите на практика не можело да се отопляват. В събота и неделя парното изобщо не е било включвано. През летния период е бил принуден да търпи непосилни жеги, защото килиите са нямали собствени прозорци, подходяща вентилационна система и е невъзможно проветрение, след като нямало достъп до пряка слънчева светлина. В килията е нямало тоалетна. В целия арест е имало само една тоалетна. През деня е бил извеждан до тоалетната, а вечер след като килиите са били заключвани от 21 до 07 часа е трябвало да удовлетворява физиологичните си нужди в кофа или пластмасово шише. Бил е принуден да се къпе със студена вода дори и през зимата, тъй като арестът е разполагал с един душ и един бойлер с вместимост 80 л., което е било недостатъчно за всички задържани лица.

С Допълнение към исковата молба с вх. № 2063/12.07.2017 г. ищецът е поискал да се изиска от  специализираниян орган да представи необходимата информация за условията в ареста Свищов по време на пребиваването му там. Поискал е също относно извеждане до общия санитарен възел да се вземат предвид показанията на А.А.А., разпитан по адм. дело № 89/2016 г. по описа на Административен съд Ловеч.

В съдебно заседание ищъцът поддържа исковата си молба.

Ответникът по делото - ГДИН чрез пълномощник в съдебно заседание изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч счита, че искът е основателен, но е завишен по размер и следва да бъде редуциран.

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.

Според  чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.284 във вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – поставянето в неблагоприятни условия за задържане под стража, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между поставянето в неблагоприятни условия и вредите.

За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в неговата правната, която включва реално причинени нематериални и/или материални вреди, поставяне в неблагоприятни условия по време на задържане под стража, като вредите трябва да са настъпили в резултат на тези неблагоприятни условия,  наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и настъпилите вреди, т.е. причина за настъпването на вредите да са неблагоприятните условия и тези вреди да са закономерно настъпваща последица от това. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.

Съобразно чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от ГДИН. Следователно надлежен ответник в настоящото съдебно производство е ГДИН.

Във връзка с чл.153 ал.3 от АПК компетентният административен орган, който следва да бъде ответник по оспорването на  бездействието, а от там и по предявените искове за обезщетение е ГДИН, която е компетентното юридическо лице към датата на предявяване на иска.

В исковото производство тежестта да докаже със съответните допустими доказателствени средства претенцията си за обезщетение за претендираните вреди е изцяло в тежест на ищеца. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищецът с всички допустими по закон доказателства.

Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага. Когато е засегнат патримониума на лицето, вредата е имуществена, която по форма бива претърпяна загуба и пропусната полза. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Предметът на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Отговорността по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от задържането под стража в неблагоприятни условия, независимо дали е налице виновно действие или бездействие на длъжностно лице.

От представеното по делото писмо от Областна служба „Изпълнение на наказанията” (ОСИН) гр. Велико Търново с изх. № 967/26.05.2016 г. се установява, че К. е задържан в ареста в гр. Свищов на 16.12.2011 г. с Постановление за задържане за срок до 72 часа по образувано досъдебно производство. С определение на Окръжен съд Велико Търново на същия е взета мярка за неотклонение задържане под стража. На 15.12.2012 г. е бил освободен от ареста в изпълнение на Постановление на Окръжна прокуратура. В ареста жалбоподателят е  бил настанен в килия № 1, която е с площ от 6 кв.м., в която е имало 4 легла, като в нея са били настанявани различни лица, но не повече от едно. Достъпът до вода и тоалетна се е осъществявал денонощно в общ санитарен възел, извън килиите, като задържаният е бил извеждан след негов сигнал до надзорно охранителния състав. В тази килия не е имало прозорец. Достъпът до проветряване и пряка дневна светлина се е осъществявал чрез отваряне на плътната врата на килията срещу прозорците в арестния коридор. Отопляването на килиите е ставало чрез централно парно отопление в делнични дни и чрез електроуреди в почивни и празнични дни. Ареста в гр. Свищов е закрит със Заповед на Зам.министъра на правосъдието № ЧР-05-679/16.12.2013 г.

От писмо на ОСИН гр. В.Търново от 03.08.2017 г. е видно, че К. по време на престоя си в ареста гр. Свищов е пребивавал в килия № 1 и № 3. Дадена е подробна справка по периоди с кои точно лица е пребивавал. В килия № 1 е пребивавал поне с още едно лице, като само при настаняването си на 16.12.2011 г. е пребивавал с още две лица, а за периода от 29.02.2012 г. до 01.03.2012 г. е пребивавал в килия № 1 с още три лица.

В килия № 3 е пребивавал през конкретно посочени в писмото периоди сам, или с още едно лице.

В писмото е посочено, че всяка от килиите в ареста е с площ от 6 кв.м., височина 3 м., което означава, че и килии № 1 и № 3, в които е пребивавал ищецът са със същата площ. Отбелязано е, че по време на престоя си в ареста К. е разполагал с жилищна площ от 1,5 кв.м. до 6 кв.м. в зависимост от броя лица, настанени с него. Килиите в ареста нямат прозорци. На вратите е имало отвори с решетки. Проветряването и контакта с пряка дневна светлина са се осъществявали чрез отваряне на плътните врати на килиите срещу прозорците в арестния коридор. В ареста е имало един санитарен възел. Достъпът до вода и тоалетна се е осъществявал денонощно, чрез извеждане на лицата от килиите при изявено тяхно желание. Течаща вода се е осигурявала с електрически бойлер. Отоплението на килиите се е осъществявало чрез централно парно отопление в делнични дни и чрез електроуреди през почивни и празнични дни при отваряне на плътните врати на килиите, тъй като отоплителните уреди са били разположени в арестния коридор.

Към настоящото дело е изискано и приложено адм. дело № 89/2016 г. по описа на Административен съд Ловеч.

В проведеното публично заседание на 03.11.2016 г. по това дело е разпитан в качеството му на свидетел А.А.А.. От неговите показания е видно,че той е бил задържан в края на август 2012 г. в ареста в гр. Свищов и е бил там 4 месеца. Бил е настанен в килия 2, а К. е бил в съседната килия. Задържаните в ареста са ползвали само през деня тоалетната, която е на етажа. През нощта те не са били допускани до нея, а са удовлетворявали физиологичните си нужди в шише. В ареста не е имало отопление, изобщо не е пускано парно, стъклата били счупени и веело от всички страни. Не е имало терен за разходка и задържаните не са извеждани навън за разходка. Изкарвани са в коридора за разходка. Къпели са се веднъж седмично в банята на самия етаж, която е в тоалетната.

От извършения анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че безспорно е доказан по основание искът за обезщетение за неимуществени вреди претърпени от лошите битови условия за периода от 16.12.2011 г. до 15.12.2012 г.. когато ищецът е пребивавал в килии № 1 и 3 в Следствен арест гр. Свищов без постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел. В килиите е нямало  прозорци, подходяща вентилационна система и е било невъзможно проветряване, не е имало достъп до пряка слънчева светлина. В килията е нямало тоалетна. В целия арест е имало само една такава. През нощта килилиите са били заключвани и ищецът е трябвало да удовлетворява физиологичните си нужди в кофа или пластмасово шише. За този период се събраха достатъчно по делото писмени и гласни доказателства, от които е видно, че битовите условия в тези спални помещения през претендирания период са били лоши.  Съдът намира иска за обезщетение за вредите, понесени от поставянето в неблагоприятни условия на задържане за този период за доказан по основание.

При това положение съдът намира, че предявения иск в размер на двадесет хиляди лева е твърде висок при съпоставка с реално претърпените нематериални вреди и осигурените условия за пребиваване в  ареста в гр. Свищов. Размерът на обезщетението за претърпени вреди се определя от съдът по справедливост.

Искът за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие лоши битови условия е за периода от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г ., т.е. за 12 месеца. Съдът намира, че обезщетение в размер на 3600 лв. се явява справедливо и съответства на претърпените нематериални вреди от лошите битови условия.

В останалата част до претендирания размер от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

 На ответника се дължат разноски в производство единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно  чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Доколкото обаче предпоставките, визирани в сочената норма не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр. с чл.172 от АПК, съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София, представлявана от Главен директор да заплати на А.Д.К., с ЕГН ********** , изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Атлант” гр. Троян към Затвора Ловеч сумата от 3600 (три хиляди и шестотин) лева., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от лоши битови условия от 15.12.2011 г. до 15.12.2012 г. когато К. е пребивавал в килии № 1 и № 3 в Следствен арест в гр. Свищов.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 16 400 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: