О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-940 Година 2019, 23 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и трети май година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 680 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Д.М.У. ***/09.04.2019 г.) против решение № 67 от 25.03.2019 г. по гр.д.852/2018
г. по описа на Карнобатски районен съд, с което е допуснат развод
и е прекратен бракът между съпрузите М.С. *** и въззивника, на основание чл.49,
ал.1 от СК - поради дълбокото му и непоправимо разстройство; обявено е, че вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има въззивникът;
възстановено е предбрачното фамилно име на съпругата „Шериф“, и въззивникът е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC-Карнобат,
сумата от 50 лв - държавна такса за допускане на развода, а на въззиваемата М.С.У.
- сумата от 625 лв, представляваща направените по делото съдебни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано. Твърди се, че са
неправилни и необосновани изводите на съда за наличие на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака на страните, като тези изводи, според въззивника,
противоречат на част от събраните по делото доказателства, както и на
отговорите на страните по реда на чл.176 от ГПК. Твърди се, че съществуващите
между страните недоразумения и спорове не са съществени и с известно търпение
могат да бъдат преодолени, а бракът – запазен, особено предвид младата възраст
на съпрузите. Твърди се, че независимо от напускането на семейното жилище от
страна на съпругата и от инициираното от нея производство по ЗЗДН, въззивникът
желае запазване на брака. По отношение на процесуалните нарушения се твърди, че
се изразяват в отказа на съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на
делото, след като вече се е произнесъл по гр.д.1015/2018 г. на КРС по чл.12 от ЗЗДН и е възможно да е налице предубеденост по спора.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от
въззиваемата М.С.У., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Сочи се, че с
отговора си на исковата молба въззивникът е заявил, че желае прекратяване на
брака по вина на съпругата, поради което изявлението му по-късно, че не желае
прекратяване на брака, е пруклудирано. Оспорва се твърдението, че неправилно
съдът е кредитирал показанията на майката на ищцата, като се сочи, че именно
най-близките на страните хора са в течение на техните проблеми и на случващото
се. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до изводите си за
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства. Излагат се твърдения по фактите. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство.
С твърдението за допуснати процесуални нарушения, на основание
чл.266, ал.3 от ГПК се прави искане за допускане до разпит като свидетел във
въззивното производство на лелята на въззиваемата, която е била единствен
свидетел на акта на домашно насилие, осъществен от въззивника.
По направеното от въззиваемата доказателствено
искане, съдът намира следното: С исковата си молба въззиваемата е поискала
допускане на гласни доказателства, повече от един свидетел, за установяване
„фактите по исковата молба, сочещи на дълбоко и непоправимо разстройство“. С определение № 654/18.10.2018 г. първонистанционният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните съобразно твърденията им по
фактите в исковата молба и в отговора на исковата молба и е постановил, че
допуска до разпит по един свидетел от всяка страна при условията на довеждане. В
откритото съдебно заседание на 25.02.2019 г., ищцата е поискала допускане и на
втори свидетел като е пояснено, че свидетелите „внаят различни неща“. Не е
уточнено какви конкретно обстоятелства ще се установяват с втория свидетел. С
нарочно определение съдът е оставил без уважение искането на ищцата за разпит
на втори свидетел като е пояснено, че след разпита на допуснатите свидетели
съдът ще прецени дали е необходимо да се допуснат и допълнително гласни
доказателства. В същото съдебно заседание, след разпита на допуснатите на
страните по един свидетел, страните са заявили, че нямат други искания по
доказателствата, и съдът е приключил съдебното дирене. С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че не е налице соченото от въззиваемата процесуално
нарушение, тъй като именно нейният процесуален представител е заявил, че няма
да сочи други доказателства и няма искания. Ето защо съдът намира, че не е
налице основание по чл.266 от ГПК за допускане на нови доказателства във
въззивното производство.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Д.М.У. ***/09.04.2019
г.) против решение № 67 от
25.03.2019 г. по гр.д.852/2018 г. по описа на Карнобатски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата М.С.У. за допускане във въззивното
производство на разпит на един свидетел.
Препис от настоящото определение
да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.