№ 228
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500062 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "Е.С" АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК,
срещу Решение № 871/17.12.2020 г., постановено по гр.дело № 2389/2020 г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено,
че Т. Г. Т. не му дължи сума в размер на 5 249,90 лева, начислена по издадена фактура №
********** от 17.09.2020 г., за доставка на ел.енергия за обект с адрес на потребление в гр.В.Т, ул.
В.Б № 3, вх. Б, ет. 15. С обжалваното решение съдът е осъдил "Е.С" АД да заплати на Т. Г. Т.
разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 010 лв.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на атакуваното решение.
Жалбоподателят намира за правно необосновани изложените от първостепенния съд изводи.
Изтъква, че процесната сума се претендира като такава, начислена по реда на чл. 55 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), а не като продажна цена на реално
потребено количество електрическа енергия на основание договор за продажба на ел.енергия.
Сочи, че за да е налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ е достатъчно да се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване (СТИ). Допълнително сочи, че текстът не поставя условие установяването на
това кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания, за да се извърши начисление.
Позовава се на съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен протокол,
който счита за официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, че е установено наличие на
измерено количество електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на процесния електромер
регистър Т3, както и на заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Изтъква, че процесното СТИ е монтирано на адреса като ново, с нулеви показания, както и че към
датата на проверката в БИМ електромерът е съответствал на метрологичните характеристики и е
1
отговарял на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Позовава се на две
съдебни решения на съдилища от окръжно ниво. С тези доводи и съображения моли за отмяна на
обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – Т. Г. Т., чрез адвокат Р.Т. от АК-Монтана, в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Подчертава се, че в протокола за монтаж на процесното СТИ не са
записани показания по скрити тарифи. Изтъква се, че чл. 55 от ПИКЕЕ може да се приложи
единствено и само за периода след влизане на правилата в сила. Подчертава, че в БИМ е била
изследвана само тарифа Т2, но липсвало изследване дали СТИ трупа показания по тарифа Т3,
както и по тарифа Т0. Счита за недоказано по делото тарифа Т3 да измерва ел.енергия, както и
дали цифрите в тази тарифа са ел.енергия. Оспорва, че проверката чрез софтуерен продукт лишава
потребителя от възможност да упражнява контрол върху показанията в нарушение на чл. 10 от
ПИКЕЕ и чл. 46 от ОУ на "Е.С"АД и че показанията на тарифа Т3 са видими единствено и само на
дисплея на компютър със специална програма, но не и на дисплея на електромера. Сочи за
нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Общите условия на жалбоподателя, както и нормата на
чл. 28, ал. 2 от ПИКЕЕ за отчитане на данните от средството за измерване най-малко веднъж в
месеца. Оспорва в общите условия на жалбоподателя да съществува възможност електрическа
енергия да бъде „начислена със становище“. По отношение на цитираната от жалбоподателя
съдебна практика сочи, че едното решение касае казус с различна фактическа обстановка, а
другото решение не представлява задължителна практика, като цитира съдебни решения на същия
съд в обратен смисъл. С тези съображения моли за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно, както и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
адвокат М., която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането
за присъждане на разноски и представя списък на същите за въззивното производство. Представя
писмена защита, в която преповтаря изложените във въззивната жалба доводи и възражения. В
допълнение сочи, че предвиденото в нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ обстоятелство за начисляване на
електрическа енергия, измерена назад във времето, в това число и преди влизане на разпоредбата
в сила, няма отношение към действието на нормата, а урежда начина/методологията за
начисляване и изчисляване на дължимото.
Ответникът по жалба се представлява пред въззивната инстанция от пълномощника си
адвокат Т., който поддържа подадения отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подновява искането за
присъждане на разноски за въззивното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В
предоставения от съда срок представя писмена защита, в която излага доводи и съображения,
съвпадащи с тези по подадения отговор на въззивна жалба. В допълнение сочи, че макар чл. 55 от
ПИКЕЕ да не съдържа ограничение по време на корекцията, общата разпоредба на чл. 42, ал. 5 от
ПИКЕЕ, предвиждаща обслужването на измервателните системи да се извършва най-малко веднъж
на три месеца, фактически води до ограничаване на периода, за който е допустима всяка корекция.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
2
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя възможността за
произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав
счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на Т. Г. Т. срещу "Е.С" АД, с който се претендира да
бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 249,90 лв., представляваща
начислена за периода от 10.12.2015 г. до 26.08.2020 г. стойност на електрическа енергия по
партида с клиентски № **********, абонатен № ..., за обект с адрес на потребление: гр.В.Т, ул.В.Б
№ 3, вх. Б, ап. 15.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
недвижим имот, за който е разкрита партида на негово име. Сочи, че при посещение на касите на
"Е.П" АД бил уведомен за издадена от ответното дружество фактура за служебно начислени
допълнителни киловати електрическа енергия, която оспорва да е потребявал, като оспорва и
дължимостта на начислените от ответника мрежови услуги. Твърди, че претендираната сума е
начислена без правно основание, както и че размерът е определен произволно. Твърди нарушение
на предвидения в ПИКЕЕ и Общите условия на ответника ред за извършване на проверката и
оспорва констатациите от протокола за извършената проверка на електромера. Счита за нищожни
чл. 50 - чл. 55 от ПИКЕЕ, както и чл. 17, ал. 1, т. 6 от ОУ на ответника поради неравноправния им
характер по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Счита, че липсва вина от негова
страна за неправилно измерване/неизмерване чрез СТИ.
Ответната страна "Е.С"АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с нормите на чл.
45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка на техническото състояние на
процесното СТИ на 26.08.2020 г., при която електромерът бил демонтиран и впоследствие
изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните
в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било
установено наличието на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран на дисплея
на електромера регистър. Сочи се, че въз основа на констативния протокол и метрологичната
проверка на СТИ и на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на
потреблението на абоната с 29 443 kWh за периода от монтажа на електромера на 10.12.2015 г.
като нов с нулеви показания до датата на демонтажа му на 26.08.2020 г. Твърди, че с основание и
законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел. енергия.
Релевантните за спора факти са следните: Видно от Констативен протокол № 15126971, на
09.12.2015 г. по постъпило заявление от клиент от служители на "Е-П.М" АД /сега "Е.С" АД/ е
извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
клиент Т. Г. Т. на обект с адрес гр.В.Т, ул.В.Б № 3, вх. Б, с клиентски № ********** и абонатен №
.... По време на проверката била установена повреда на монтирания на адреса електромер, поради
което същият бил подменен с друг такъв с фабричен номер 1115 0315 0079 8313 с нулеви
показания по дневна и по нощна тарифа.
От констативен протокол № 5500640 се установява, че на 26.08.2020 г. по инициатива на
ответното дружество негови служители – С.С и Л.Ш, в отсъствие на абоната са извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски №
**********, абонатен № ..., при която демонтирали електромер с фабричен № 1115 0315 0079 8313
с показания по тарифа 1 – 001546, по тарифа 2 – 003946, по тарифа 3 – 029443 и по тарифа обща –
054931, като го поставили в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената
проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от свидетеля С.М.Й. Препис
от протокола е изпратен на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка на 17.09.2020 г.
3
Видно от констативен протокол № 380/02.09.2020 г., демонтираният електромер е предаден
в БИМ, където извършеното експертно изследване не установява видима външна намеса или
видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е констатирано наличие на
преминала енергия на регистър Т3, невизуализирана на дисплея на електромера, в размер на 29
443,3 kWh. Видно от данните от протокола от извършената проверка за работата на електромера,
при кратковременно включване на електромера, както и при продължително натоварване на
дневната тарифа, същият работи с грешка в границите на допустимата. Дадено е заключение, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на резултатите от изследването "Е.С" АД съставят становище за начисляване на
допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер на 29 443 кWh за
периода 10.12.2015 г. – 26.08.2020 г. и издават фактура № ********** от 17.09.2020 г. на стойност
5 249,90 лв. /представени по делото/.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната се
установяват количествата на ползваната от абоната електроенергия, както и обстоятелството, че
сумата по процесната фактура не е заплатена.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими,
относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан участвалия в
процесната проверка на електромера служител на "Е.С" АД – С.С. В показанията си пред съда
свидетелят сочи, че били изпратени на адреса за проверка на абонатите, като конкретно за абоната-
ищец с помощта на лаптоп установили наличието на киловати в тарифа, която не се вижда на
дисплея на електромера и не се отчита от инкасатора. Потърсили абоната, но тъй като не открили
същия, Стоянов намерил свидетел от входа, на когото показали скритата тарифа на лаптопа,
съставили протокол. Сочи, че демонтираният електромер поставили в безшевна торба, а след това
го предали в БИМ.
Показанията на свидетеля съдът счита за логични и без вътрешни противоречия, като
същите кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че след софтуерно прочитане на паметта на СТИ експертът е извлякъл
показания на електромера по тарифа Т3 /допълнителна ненастроена за отчет тарифа,
невизуализирана на дисплея/ - 29 443.3. Според вещото лице не е възможно да се установи
конкретната причина за наличието на показания в тарифа Т3, както и точния ден и час, от който са
регистрирани показания в тази тарифа, поради невъзможността за извличане на информация за
т.нар. „товарен график“, с каквато технологична възможност електромерът не разполага. Посочил е
още, че електромерът е произведен през 2015 г., когато е преминал първоначална метрологична
проверка, а съгласно съставения в БИМ протокол при различните режими на изпитания е измервал
в класа си на точност. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към
датата на демонтажа СТИ е било метрологично годно. Уточнява, че в БИМ тарифа Т3 не е
изследвана и не е установено дали трупа показания по нея, както и че средство, което е в
метрологичната си годност, може да бъде техническо неизправно. Допълва, че СТИ е електронен
вид и е възможно при някакъв проблем да трупа цифрови показания и да генерира показания по
тарифите, като уточнява, че не може да каже че случаят е такъв, тъй като при софтуерен прочит на
електромера се извлича информация само за моментни стойности на цифровите показания по
тарифите. Сочи, че понеже процесното СТИ не е „смарт“ тип, не предава информация за цифрови
показания по тарифи и по времеви интервали на натрупването.
Заключението не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано, компетентно,
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта, поради
4
което съдът кредитира същото.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна
процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия
случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за първия е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, който се явява процесуално допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на пълно
и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и
неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на ответника, същият следва да установи, че в
резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирал сметката на ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради които отрича съществуването на спорното право, т.е.
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), като ищецът има качеството на
„битов клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и
се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във връзка с
този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен № ... и клиентски № ********** за
обект в гр.В.Т, ул.В.Б № 3, вх. Б, ап. 15, присъединен към електроразпределителната мрежа, че за
процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на електрическа енергия, както и че е
ползвал услугите по пренос и разпределение на електрическа енергия, предоставяни от ответното
дружество. Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответното дружество е начислило
като корекция на сметката на ищеца сумата от 5 249,90 лв. за периода от 10.12.2015 г. до
26.08.2020 г. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период и
остойностяване на услугите по пренос и достъп на същото, както и начисляване на такса
„задължения към обществото“.
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на Закона за
енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
се уреждат в правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР. В
настоящия казус ответното дружество се позовава за вземането си на реализирана корекционна
процедура по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР, обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от
04.05.2019 г. Според тези правила ответното дружество следва да извършва проверки на
измервателните си системи за съответствието им с изискванията за точност съобразно
приложенията към правилата и да преизчислява количеството електроенергия в случаите,
визирани в тях.
Редът и начинът за преизчисляване на количеството електроенергия се съдържа в раздел IX
от ПИКЕЕ, като разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от същите предвижда съставяне на
констативен протокол при извършването на проверка от страна на оператора, който се подписва от
ползвателя или негов представител и служителя на съответния оператор. Предвидено е при
отсъствие на ползвателя или негов представител, или отказ от тяхна страна да подпишат
протокола, последният да се подпише освен от представителя на оператора и от свидетел, който не
е негов служител. В тези случаи, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния
протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
5
обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за
контакт.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол е в отсъствието на собственика на партидата или негов представител, но в
присъствието на конкретно посочен свидетел. Противно на становището на ищеца съставеният
протокол е изготвен при спазване на процедурните правила, като от формална страна същият
отговаря на нормативните изисквания. Несъстоятелно се явява наведеното от страна на ищеца –
ответник по жалба пред ВТОС, възражение за нарушение на Общите правила на дружеството при
съставянето на констативния протокол, доколкото операторът на мрежата се позовава на нормите
на ПИКЕЕ за извършената от него корекция на сметката на потребителя, а не на общите си
условия.
Следва да бъде отбелязано, че макар в случая изпращането на констативния протокол да е
станало по-късно от предвидения в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ седмодневен срок, допуснатото от
дружеството нарушение съдът не счита за такова, което да доведе до опорочаване на процедурата
по корекцията. Срокът не е преклузивен и не води до отпадане на правото на дружеството да
извърши корекционната процедура. Правилото е въведено с цел потребителят да се запознае със
съставения констативен протокол, респективно да възрази срещу същия, което право на
потребителя не отпада с по-късното връчване. Потребителят на електроенергия може да възрази
както пред електропреносното дружество, така и по съдебен ред, като в случая същият се е
възползвал от втората възможност.
Съдържащите се в изготвения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ протокол констатации се
потвърждават от разпита на свидетеля Стоянов - служител на оператора, участвал в извършването
на проверката, който разказва за констатирани киловати в тарифа Т3 на електромера,
невизуализирана на дисплея. Установеното по време на проверката от служителите на оператора
на мрежата се потвърждава от изготвената впоследствие метрологична експертиза от независим
компетентен орган, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, вещото лице по
която също е извършило софтуерно прочитане на паметта на процесния електромер. Ето защо
оспорването на процесуалния представител на ищеца – ответник по жалба пред ВТОС, на
констатациите от протокола за извършената проверка на електромера не намира опора в събрания
по делото доказателствен материал.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.
49 от ПИКЕЕ. Именно на тази норма се позовава ответникът по иска – жалбоподател пред ВТОС,
като възражението на ищеца – ответник по жалба пред ВТОС, че процесната сума е начислена без
правно основание съдът намира за неоснователно.
Лишено от основание се явява и възражението на процесуалния представител на ищеца, че
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ се явява нищожни поради неравноправния ù характер по
смисъла на Закона за защита на потребителите, доколкото в предметния обхват на Глава VI ЗЗП са
включени само клаузи в договори, сключени с потребител, но не и нормативни актове. По същите
съображения неоснователно е и идентичното възражение по отношение на нормите на чл. 50 - чл.
54 от ПИКЕЕ, още повече, че този въпрос е ирелевантен за настоящия спор, тъй като ответникът не
се позовава на осъществяване на предпоставките на тези разпоредби. Ответникът не се позовава и
на осъществяване на предпоставките на Общите условия на дружеството, поради което
възраженията на ищеца за неравноправен характер на клаузи в тях, както и за нарушения на
разпоредби от тези общи условия са неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
В действителност доказателствата по делото установяват наличието на показания в
невизуализиран регистър в средството за търговско измерване в размер на 29 443 кWh. Събраните
6
по делото доказателства обаче, в това число и експертното заключение, не установяват от коя дата
е започнало регистриране на цифрови показания в процесния регистър. Вярно е, че в представения
по делото протокол за монтаж на електромера за дневна и нощна тарифа са отбелязани нулеви
показания, но показания за тарифа Т3 не са посочени. Изложеното, както и липсата на ангажирани
безспорни доказателства, не позволява да се направи категоричен извод, че служебно начислените
на ищеца от ответника киловати са измерени от електромера количества електроенергия,
респективно че е било реално потребено от ищеца и то именно в периода от монтажа до
демонтажа на средството за измерване /процесният период/. Този извод не се разколеба от данните
от извършеното в БИМ изследване на процесното СТИ, в протокола от което е отбелязано, че
установените при софтуерното четене киловати в тарифа Т3 представляват „преминала енергия“.
Този протокол по своя характер представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но само
относно извършените от длъжностните лица и пред тях действия. В случая длъжностното лице е
констатирало наличието на показания по тарифа Т3 на изследвания електромер, но следва да се
има предвид, че натрупването на тези показания в скритата тарифа не е станало в присъствието на
длъжностното лице, а и в БИМ не е извършено изследване на работата на СТИ по процесната
тарифа (Т3). Ето защо не може въз основа на този констативен протокол да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене показания в тарифа Т3 представляват
измерено количество електрическа енергия . В тази насока следва да бъде съобразено и заявеното
по време на изслушването на експерта по СТЕ в съдебно заседание, че е възможно при наличието
на някакъв проблем средството за измерване да генерира показания по тарифите, а поради
невъзможност за извличане на информация за минали периоди /предвид техническите
възможности на СТИ/, не е постижимо установяването както на причината, довела до тези
показания, така и за датата на възникването им. Т.е. не е изключена възможността цифровите
показания в тарифа Т3 да не са достъвена и потребена, респ. измерена електроенергия.
Доводите на оператора на мрежата за изправност на електромера и нулеви стойности на
показанията при монтиране на електромера съдът намира за несъстоятелни. Презумпция в тази
насока законът не съдържа.
Не без значение е и нормата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, предвиждаща обслужването на
измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца и да включва проверка на
същите, като в случай че не се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса в измервателната система в досието на измервателната система се отразяват датата на
извършване на проверката и други данни свързани с нея, а при установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, правилата предвиждат
съставянето на констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. При липса на доказателства за
изпълнение на контролните ангажименти на ответника /жалбоподател през ВТОС/ обаче,
позоваването на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ и то за период с начална дата – датата на монтиране на
процесното СТИ /повече от четири години и девет месеца преди извършване на процесната
проверка и демонтаж/ е неоснователно. Законосъобразността на производството по
преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащите ПИКЕЕ е
обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към
измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението.
Следва да се има предвид също, че действието на нормите на новите ПИКЕЕ е занапред,
т.е. те уреждат отношения, възникнали след влизането им в сила, като противно на становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, за оператора на мрежата не съществува
материалноправно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества енергия
по тези правила за периоди от време преди влизането им в сила, поради което неоснователно се
явява възражението на оператора на мрежата относно необходимостта от установяване на
началния момент на натрупването.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на крайните клиенти също
7
се извършва от служителите на оператора на мрежата, но резултатите от нея и документацията се
предоставя на крайния снабдител – "Е.П" АД, който издава фактурата и изпраща писмо до
клиента, т.е. правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и крайния
клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на
мрежата претендира вземане, което не му се следва доколкото титуляр на същото е крайният
снабдител.
Предвид на всичко изложено до тук, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен, до какъвто краен извод е достигнал и първостепенният съд.
Обсъждането на останалите доводи и възражения на страните в случая се явява
безпредметно, тъй като същите засягат въпроси, отговорите на които не биха довели до друг
различен краен резултат.
За прецизност обаче следва да бъде отбелязано, че сочената от жалбоподателя съдебна
практика е незадължителна такава и не обвързва настоящия съд.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която своевременно и
надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 22.01.2021 г. ответникът по жалба е сторил разноски за настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото въззивно
решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 871 от 17.12.2020 г. по гр.дело № 2389/2020 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА "Е.С" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район В.В,
бул В.В № 258, Варна Тауърс – Е, да заплати на Т. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр.В.Т, ул.В.Б №
3, вх. Б, ап. 15, сумата 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9