Р Е Ш Е Н И Е №
341
30.09.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №337 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №260031 от 26.05.2021г., постановено по анд № 8/2021г., РС Гълъбово потвърдил наказателно
постановление № 349а-748 от 09.09.2020г. на Директор на ОДМВР Стара Загора, с
което на С.С.М.,*** на осн. чл. 209а,
ал.4, предл.2 от Закона за здравето й било наложено наказание „глоба“ в размер
на 300 лева за нарушение на забраната, въведен в т.9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г,
изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2021г. на Министър на здравеопазването,
както и била осъдена да заплати на ОДМВР Стара Загора възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволна от решението и в двете му части,
останала административно-наказаната, която го обжалва в срок, с доводи за неговата
незаконосъобразност, постановяването му в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила.
Касаторът твърди, че не отговаряло на истината, приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не ставало ясно къде било
извършено нарушението, тъй като посоченото място не било публично или
обществено по см. на закона. Не отговаряло на истина и твърдението на органа,
че към момента на проверката наказаната не носела маска, а такава не била
задължителна, тъй като мястото било междублоково пространство. Навежда довод,
че при посочване на правната уредба на наложеното наказание към Закона за
здравето била добавена и заповед на Министъра на здравеопазването, което само
по себе си не можело за произведе действие по налагане на административно
наказание.
По тези съображения се иска отмяна на цялото решение.
Касаторът, редовно призована в с.з., се представлява от адв. Н.А.,
който поддържа жалбата на доверителката си
Ответникът по касация, редовно призован за с.з., не се явява
и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Тачев, който дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и
законосъобразност на решението на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да потвърди процесното наказателно постановление /НП/, РС приел за установено, че наказаната на 24.04.2020г. около 14,20 часа в град Гълъбово, на ул. „ХХ“ до №17 посещавала обществено място без защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Жалбоподателката /настоящ касатор/ подписала АУАН без възражения и не направила допълнителни такива. В НП фактическата обстановка била посочена по следния начин: М. на 24.04.2020г. около 14,20 часа в град Гълъбово се намирала на обществено място, като посещавала ул. „ХХ“ до бл. №17 без да имала поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Горната фактическа обстановка въззивният съд възприел за установена от съставения АУАН, свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта.
По същество на спора РС приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения, че актът и НП били издадени от компетентни органи при спазване на императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел и, че М. осъществила от обективна и субективна страна нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. Първоинстанционният съд не кредитирал за основателни възраженията на жалбоподателката за нарушения на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и за неясно посочване на мястото на нарушението. На следващо място посочил и доводи, че конкретният случай на представлявал маловажен по см. на чл.93, т.9 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН. Нарушението било правилно определено по вид и размер и съответствало на степента и тежестта на нарушението. При извода за законосъобразност на процесното НП и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, РС постановил и осъждане на С.М. да заплати такова в размер на 80 лева.
Настоящата инстанция намира за правилно жаленото решение. Същото не е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по см. на чл.348, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от НПК, нито такива се аргументират надлежно в касационната жалба. Не е налице и основанието неправилно приложение на закона.
Въззивният съд правилно приема извод за безспорна доказаност на описаните в АУАН и НП факти от обективната действителност, като осъществени от С.М.. Актът е подписан от М. без възражения, вкл. няма такива относно мястото, на което се визира, че същата извършва конкретното нарушение. Такива възражения против акта в тридневния срок от неговото съставяне също не са подадени. Свидетелските показания, дадени пред съда, еднопосочно удостоверяват посоченото в акта място – град Гълъбово на ул. ХХ до дом №17 /къща/, както и факта, че наказаната се движи на въпросното място и не носи маска. Няма спор, че улицата е обществено място и попада под забраната, която се въвежда. Не се възприемат за основателни възражението на наказаната досежно мястото на извършване на нарушението. Допълнително представеното доказателство не променя фактическите установявания на въззивната инстанция, тъй като то потвърждава сочения от органа факт, че в град Гълъбово съществува ул. ХХ, а нищо от установените факти пред РС не сочи, че М. се е намирала в между блоково пространство, а не на въпросната улица до дом № 17.
Правилни са изводите на долустоящия съд относно правилната правна квалификация на описаните факти, които несъмнено осъществяват санкционния състав на чл.209а, ал.1, в ред. от ДВ бр.34/2020г. Наложената санкция е в минималния размер, което е съотв. и на целите, установени в чл.12 от ЗАНН. Не се установяват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, съотв. чл.93, т.9 от НК. Ето защо изцяло правилен и съответен на закона е крайният правен извод на РС за потвърждаване на процесното НП. При този извод изцяло правилен и законосъобразен е и постановеният осъдителен диспозитив по отношение на наказаната, тъй като процесуалният представител на АНО в представени писмени бележки прави изрично искане за присъждане на такива преди приключване на съдебното дирене и такива вече се присъждат в това производство.
Касационната жалба се явява неоснователна и следва жаленото решение да бъде оставено в законна сила като валидно, допустимо и правилно.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №260031 от 26.05.2021г., постановено по анд № 8/2021г. по описа на РС Гълъбово.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.