РЕШЕНИЕ
№ 8381
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110107845 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 599,56 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 15.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до погасяването.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 55112/2021 г. по описа на СРС, като
именно за вземането по същата се търси установяване по настоящето дело.
Ищецът „Лев Инс“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка, с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – марка
„Форд“ модел „Фокус“ с рег. № СВ 7752 АР. Поддържа, че вредите са на стойност
599,56 лева, от които 589,56 лв. е изплатил като застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил, а сумата от 10,00 лв. представлява
ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента - водач на
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ 5512 НТ, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение, ведно със
законната лихва върху него. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът „Бул Инс“ АД оспорва механизма на ПТП. Оспорва, че водачът на
застрахования при него автомобил има вина за процесното ПТП, като двамата водачи
определили като виновен шофьора, който е управлявал автомобила, застрахован при
ответника, но впоследствие този водач се отказал от признанието на вината си.
Алтернативно счита, че ако се установи противоправно поведение и вина на Т. Хр. Хр.,
е налице съпричиняване от другият водач участник в ПТП. Също така ответникът
1
алтернативно счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 27.04.2022 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 09.06.2022 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, и лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
с рег. № , застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, чиито застрахователни
премии са платени, е реализирано ПТП; че процесната сума е действително заплатена
от ищцовото дружество, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е
получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
От показанията на свидетеля В.Г. – водач на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, се установява, че ПТП е настъпило на кръстовище, когато той правил маневра
завой надясно, докато в същото време водачът на лек автомобил „Дачия“, модел
„Докер“ правила завой наляво, като навлязла в неговата лента за движение.
С показанията на свидетелката Т.Х. – водач на лек автомобил „Дачия“, модел
„Докер“ се потвърждават показанията на свидетеля Г. в частта, касаеща механизма на
ПТП. Сочи, че ударът между автомобилите настъпил, докато извършвала маневра
завой наляво, като сочи, че не е успяла да види другият автомобил.
Показанията на свидетелите не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
2
по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за
ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно
поведението на двамата водачи е, че водачът на МПС „Дачия“, модел „Докер“ е могла
да избегне настъпването на ПТП, ако е изчакала водачът на МПС марка „Форд“, модел
„Фокус“ да извърши своята маневра за завой надясно и след това да извърши своята
маневра наляво или съответно, ако е извършила маневрата завой наляво, без да
преминава през двойната непрекъсната линия, а на определеното за това място в
средата на кръстовището. В проведеното открито съдебно заседание от 07.07.2022 г.
вещото лице конкретизира, че няма как процесното ПТП да се осъществи, ако лекият
автомобил не е преминал много косо през двойната непрекъсната линия. Така
описания механизъм на ПТП съответства на събраните по делото доказателства –
свидетелки показания и протокол за ПТП с начертана схема на увреждането.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1013,65 лева. Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 589,56 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Твърди се от страна на ответното дружество, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, съгласно която, ако
разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или
стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да
намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. В случая нормата не е приложима. По делото няма данни да е налице нито
препятствие на пътното платно, нито негово стеснение, като вещото лице посочи, че
разминаването е могло да се извърши безопасно. Установи се, че водачът на лек
автомобил „Дачия“, модел „Докер“ при извършване маневра завой наляво, е навлязла в
3
лентата за насрещно движение, като е пресякла двойна непрекъсната линия. От
заключението по приетата САТЕ, както и от изслушването на вещото лице в открито
съдебно заседание, категорично се установи, че в случай че водачът не беше извършил
това нарушение, а беше изчакал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ да
довърши своята маневра – завой надясно, респективно – в случай че беше изпълнила
левия завой на определеното за това място в средата на кръстовището /без да
преминава косо през двойна непрекъсната линия/, то ПТП нямаше да се реализира. Ето
защо се налага извод, че разминаването е могло да се осъществи безопасно, стига
водачът на лек автомобил „Дачия“, модел „Докер“ да беше съобразила разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е
неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
Установеният размер на действителните вреди е 1013,65 лева, като извършеното
от ищеца плащане е в размер на 589,56 лв. Към тази сума следва да се прибави и
сумата от 10 лева като размер на обичайни разноски за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 599,56 лева.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 325,00 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъжда сума,
представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от данните по делото,
същият не е усвоен.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото сумите следва да се присъдят в пълен
размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* дължи на ЗК „ЛАД, ЕИК:
4
********* сумата от 599,56 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
договор за застраховка „Каско” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Форд“
модел „Фокус“ с рег. № , причинени от застрахователно събитие, настъпило на
15.10.2019 г. в гр. София, ж.к. „ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.09.2021 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.09.2021 г. по ч. гр. дело №
55112/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********* сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5