№ 235
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500608 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал.4 от ГПК.
Обжалван е от трето за изпълнителното производство лице въвод във
владение на недвижим имот по изпълнително дело № 414 по описа на ЧСИ А.
за 2019 година , обективиран в Протокол от 16.07.2021 г.
Жалбоподателят „А.Т.“ ЕООД излага оплаквания за
незаконосъобразност на изпълнителното действие.
На 07.04.2014 г., жалбопадетлят придобил собствеността на ПИ с
идентификатор 55155.508.518, находящ се в грП., ул. „З.“ № 1, като на тази
дата продавачът „С.И.Т. ООД му е предал владението на имота във
фактическите граници, така както са били разположени, при предаването.
На север имотът на „А.Т.“ ЕООД, граничил с ПИ с идентификатор №
55155.508.124, като фактическата граница между тях, представлявала стара
метална ограда, стъпила на циментов фундамент, която е изградена/поставена
преди повече от 40 години.
На 08.06.2021 г., пълномощник на дружеството е поддал сигнал до РП
Пазарджик, след като установил, че трето лице е започнало да разрушава
гореописаната желязна ограда, представляваща фактическата граница между
имотите с идентификатор 55155.508.518 и с идентификатор № 55155.508.124,
навлизайки от юг в имота с обяснението, като последствие се разбрало, че
1
това е собственикът на ПИ с идентификатор № 55155.508.124, а именно
управителят на „ФЕН 2004“ЕООД.
На 12.07.2021 г., в 13:00 часа, пред фактическата граница разделяща
имотите с идентификатор 55155.508.518 и с идентификатор № 55155.508.124
се явила ЧСИ М.А., per. № 884, с р-н на действие ОС Пазарджик, която
трябвало да въведе взискателя по и.д. № 414/2019 г. - „ФЕН 2004“ЕООД, във
владение на част от ПИ с идентификатор № 55155.508.124, твърдейки, че
старата метална ограда, стъпила на циментов фундамент се намира в
имотните/регулационни граници на гореописания имот, който бил
собственост на взискателя, а северната имотна/регулационна граница между
ПИ с идентификатор и ПИ с идентификатор № 55155.508.124 е на около 10 -
15 метра навътре в посока юг от фактическата граница - металната ограда, до
където трябвало да се извърши въвода.
По време на това действие, пълномощникът на „А.Т.“ ЕООД уведомил
ЧСИ М.А., че ПИ с идентификатор 55155.508.518 е собственост на „А.Т.“
ЕООД, същият не е длъжник по делото и владее този имот в предадените му
фактически граници, считано от 07.04.2014 г., както от този момент
упражнява фактическата власт на имота в тези граници, за себе си и като
свой. Направено било възражение, че владението на частта от имота, предмет
на въвода е упражнявано от третото лице - „А.Т.“ ЕООД, преди подаване на
искова молба от ищеца - взискател по изпълнителното дело срещу „С.И.Т.
ООД.
На осн. чл.523, ал.2 ГПК, ЧСИ отложил въвода за 16.07.2021 г., с довод,
че въвод на тази част е бил извършен на 07.10.2019 г., срещу длъжникът по
изпълнителното дело „С.И.Т. ООД, който в последствие си бил възвърнал
владението,
С молба от „А.Т.“ ЕООД, до ЧСИ А., по и.д. № 414/2019 г., третото
лице посочило, че считано от 07.04.2014 г., са собственици на ПИ с
идентификатор № 55155.508.518 и от тази дата го владеят в границите в
които се намира и към 15.07.2021 г.;по отношение на имота/нито в цялост,
нито от части/, не е извършван въвод, за да е осъществено възвърнато
владение; взискателят по изпълнителното дело разполага с изпълнителен
лист, субективните предели на който не се разпростират по отношение „А.Т.“
ЕООД, тъй като, както собствеността, така и еветуалните части от чужд имот
се владеят от него, преди завеждане на делото, с решението по което са
установени права срещу „Стил интер трейд“ ЕООД;
Направено е искане за отмяна на насрочения въвод и уведомяване на
взискателя по делото, че разполага с правни възможности, за защита на
правата и законните си интереси по исков ред.
С Разпореждане от 15.07.2021 г., съдебният изпълнител мотивирано
отказал да отмени насрочения въвод, като на 16.07.2021 г., с помощта на
полицаи и съответна техника, премахнал металната ограда, стъпила на
циментов фундамент разделяща от север имотите с идентификатор
2
55155.508.518 и с идентификатор № 55155.508.124 и извършил въвод във
владение в частта от металната ограда в посока 12 метра на юг, която част се
твърди, че е част от ПИ с идентификатор № 55155.508.124, по КККР,
одобрени със Заповед №РД -18-97/28.10.2008 г. на АГКК, изменен със
Заповед № КД-14-13.329/01.04.2009 г., на началника на СГКК, собственост на
„ФЕН 2004"ЕООД, като жалбоподателя бил изведен и владението предадено
на взисккателя.
Тези действия били незаконосъобразни.
За уважаване на жалба по чл.435, ал.5 ГПК било достатъчно да се
установи само факта на владението и на придобиването му преди
предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на
третото лице върху имота.
Съгласно TP № 3/2015 г., постановено по т.д. № 3/2015 г., на ОСГТ на
ВКС, въвод във владение не може да се извърши срещу третото лице
придобило владението върху имота, преди предявяването на иска, решението
по което се осъществява въвода.
Частта от имота, в която „ФЕН 2004"ЕООД е въведен с обжалвания
въвод, била предадена във владение на дружеството жалбоподател от
„С.И.Т." ООД, близо година, преди подадената искова молба, решението по
което се изпълнява по и.д. № 414/2019 г., по описа на ЧСИ М.А..
Твърдят, че на 07.10.2019 г., не е извършван въвод във владение на
имот, в частта от металната ограда, представляваща фактическтата граница от
север между имотите с идентификатор 55155.508.518 и с идентификатор №
55155.508.124 в посока 12 метра на юг, която се твърди, че е част от ПИ с
идентификатор № 55155.508.124, по КККР, одобрени със Заповед №РД -18-
97/28.10.2008 г. на АГКК, изменен със Заповед № КД-14-13.329/01.04.2009 г.,
на началника на СГКК, собственост на „ФЕН 2004“ЕООД. Владението на
тази част било предадено на „А.Т.“ ЕООД от „С.И.Т. ООД на 07.04.2014 г.,
след покупко-продажбата на ПИ с идентификатор 55155.508.518 и никога не е
нарушавано или отнемано от трето лице в периода 07.04.2014 г. - 16.07.2021
г. През цялата 2019 г. тази част от имота била владяна от жалбоподателя и
същият го е отдавал под наем на наематели, които са го ползвали, съгласно
договора за наем. Това доказвало, че въвод във владение на процесната част
не е извършван на 07.10.2019 г., нито е предавана доброволно на взискателя
от „А.Т.“ ЕООД или от трето невладеещо лице, нито че „ФЕН 2004“ЕООД е
осъществявал фактическа власт над него в периода 07.04.2014 г. - 16.07.2021
г.
Обещания от трети лица / в случая според твърденията на ЧСИ А.-
длъжникът „ С.И.Т. ООД/, да предадат имот или части от имот, който не
владеят, нямат правна стойност и не съставляват нито въвод във владение по
правилата на чл.522-525 ГПК, нито доброволно предаване, без изричното
съгласие на правния субект, който реално владее имота или част от него.
3
Твърдят, че „С.И.Т. ООД, никога не е осъществявал фактическата власт
или е отнемало владението на процесната част от „А.Т.“ ЕООД в периода
след предаването му на 07.04.2014г.
„С.И.Т. ООД не е възвръщал владение на процесната част, чрез трето
лице, което и да е то в периода 07.04.2014 г. - 16.07.2021 г., тъй като никога не
е било отнемано от „А.Т.“ ЕООД.
„С.И.Т. ООД не бил поемал ангажимент да премахва и не е премахнал
стара метална ограда, стъпила на циментов фундамент, представляваща
фактическтата граница между имотите с идентификатор 55155.508.518 и
55155.508.124, както и никога не е предавал доброволно владението на
процесната част на взискателя „ФЕН 2004“ЕООД.
Твърдят, че „ФЕН 2004“ЕООД, никога не е владял процесната част от
имота в периода 07.04.2014 г. - 16.07.2021 г., за да е налице възвръщане на
владение на тази част.
Твърдят, че владението на процесната част от имота от „А.Т.“ ЕООД
никога не е било нарушавано в периода 07.04.2014 г. - 16.07.2021 г.,
Дори хипотетично да се приеме, че е бил извършен въвод в процесната
част и взискателят е придобил владението ,то не длъжникът по
изпълнителното дело - „С.И.Т. ООД, а друг правен субект - „А.Т.“ ЕООД
завладял процесната част от взискателя, след „извършения“ въвод на
07.10.2019г., упражнява фактическата власт над процесната част, като своя, и
спрямо него субективните предели на изпълнителния лист не се разпростират,
а правилата по чл.523 ГПК са неприложими. Смисълът на чл.523 ГПК е да се
предостави възможност на третото лице, спрямо което може да се извърши
въвод /получило е владението от длъжника след предявяването на иска,
решението по което се осъществява, но противопоставя свои права/ но не и
когато е звладяло имота от взискателят по делото, след датата на извършения
въвод и спрямо това трето лице, субективните предели на изпълнителния лист
въз основа на който е извършен този въвод не се разпростират върху него,
като взискателят няма право на принудително изпълнение!
Молят въвода да бъде отменен.
В съответствие с чл.436, ал.З от ГПК е постъпило писмено възражение
от длъжника в изпълнителното производство.
Считат жалбата за основателна.
По силата на нотариален акт № 161, том 10, рег. 2798, дело
1252/07.04.2014г. на СВ гр. Пазарджик, третото за изпълнителното дело лице-
„ А.Т. „ ЕООД е закупило ПИ с идентификатор 55155.508.518, находящ се в
грП., ул. „З.“ № 1, именно от взискателя и на тази дата му било предадено
владението на имота във фактическите граници, така както са били
разположени, при предаването .Границата представлявала стара метална
ограда, стъпила на циментов фундамент, която е изградена преди повече от 40
години.
4
На 12.07.2021 г., ЧСИ М.А., рег. № 884, с р-н на действие ОС
Пазарджик, направила опит да въведе взискателя по и.д. № 414/2019 г. —
„ФЕН 2004“ЕООД, във владение на част от ПИ с идентификатор №
55155.508.124, твърдейки, че старата метална ограда, стъпила на циментов
фундамент се намира в имотните/регулационни граници на гореописания
имот, който бил собственост на взискателя, а северната имотна/регулационна
граница между ПИ с идентификатор 55155.508.518 и ПИ с идентификатор №
55155.508.124 е на около 10-15 метра навътре в посока юг от фактическата
граница - металната ограда, до където трябвало да се извърши въвода.
Поради направени възражения от пълномощника на третото лице с
твърдения за владение и своене на частта от имота по отношение на който се
предприема въвода, съдебният изпълнител, на осн. чл.523, ал.2 ГПК отложил
въвода за 16.07.2021 г., с довод, че въвод на тази част е бил извършен на
07.10.2019 г., срещу длъжникът по изпълнителното дело „С.И.Т. ООД, който
в последствие си бил възвърнал владението.
Излагат доводи идентични с тези на жалбоподателя, като твърдят, че на
на 07.10.2019 г., не е извършван въвод във владение на имот, в частта от
металната ограда, представляваща фактическтата граница от север между
имотите с идентификатор 55155.508.518 и с идентификатор №55155.508.124 в
посока 12 метра на юг, която се твърди, че е част от ПИ с идентификатор №
55155.508.124, по КККР, одобрени със Заповед №РД - 18-97/28.10.2008 г. на
АГКК, изменен със Заповед № КД-14- 13.329/01.04.2009 г., на началника на
СГКК, собственост на „ФЕН 2004“ЕООД.
След предаването му на 07.04.2014 г.,при сключване на сделката
длъжникът нито е възвръщал владение на процесната част лично или чрез
трето лице, което и да е то в периода 07.04.2014 г. — 16.07.2021 г., както и
никога не съм бил поеман ангажимент да се премахне старата метална ограда,
стъпила на циментов фундамент, представляваща фактическтата граница
между имотите с идентификатор 55155.508.518 и 55155.508.124, както и и не
било предавано доброволно владението на процесната част на взискателя
„ФЕН 2004“ЕООД.
Писмено възражение е подадено и от взискателя в изпълнителното
производство.
С нотариален акт № 96, том I, per. № 2227, hot. дело № 100/2005 г. на
нотариус П. М., вписана в Нотариалната камара под № 168, с район на
действие - територията на Районен съд - гр. Пазарджик дружеството
придобило урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII - 10761 /осем римско за
имот десет хиляди седемстотин шестдесет и едно арабско/ от квартал 520
/пестотин и двадесет/ по плана на гр. Пазарджик, състоящ се от 8250 кв. м. ,
както и по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 8, том. Ill, per. № 6945, hot. дело № 400/2005 г. на нотариус П.М., вписана в
Нотариалната камара под номер 168, с район на действие - територията на гр.
Пазарджик придобило незастроен терен с площ от 670 кв. м. /шестотин и
5
седемдесет квадратни метра/, представляващ реална част от УПИ VIII-10761
/осем римско за имот десет хиляди седемстотин шестдесет и едно арабско/ от
квартал 520 /петстотин и двадесет/ по плана на гр. Пазарджик, като тази част
на основание чл. 15, ал. 3 и във вр. с чл. 200, ал. 2 от ЗУТ и Заповед №
231/20.09.2005 г. на Кмета на Общината на гр. Пазарджик била присъединена
към собствения на "ФЕН 2004" ЕООД имот УПИ VIII-10761.
С Решение № 137/08.04.2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гр. №
415/2015 г. бил уважен ревандикационен иск на дружеството против „С.И.Т.
ООД.
Издаден бил изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. През
2019 г. били въведени във владение на недвижимия имот, като
управителката Е.В. в писмен вид по изпълнителното дело заяви, че ще
съдейства и няма да възпрепятства въвода във владение. Даден бил срок на
длъжника да премести свои вещи.Изрязани били и железопътни релси,
намиращи се в имота. От страна на "С.И.Т.” ООД били предприети действия
по изместване на ограда, която е с циментов фундамент и е метална, но е
преместваема.
От заключението в исковото производство било установено , че
оградата е незаконна. Достъпът до имота бил възпрепятстван от А.Д., Е.В.,
брат й В.В., използвайки едно трето лице - бащата на А.Д. като едноличен
собственик на капитала на "А.Т.” ЕООД. Димитър Ангелов Дудов се ползвал,
за да се релевират твърдения, които биха облагодетелствали сина му, снаха
му, брат й и т.н. Въводът срещу "С.И.Т." ООД бил реализиран, след години на
съдебни спорове, като се разписал и протокол от двете страни, че имотът ни
се предава във владение и няма възражение и от двете страни по този факт.
Предприели действия по издаване на книжа за строителството на
ограда.
При извършване на въвод и на двете, посочени в жалбата дати не са
засягани границите на недвижимия имот на "А.Т.” ЕООД ,което било
установено чрез геодезически измервания.
Създавали се пречки за изграждането на оградата от лица , свързани с
длъжника и третото лице.
Това наложило отново да се потърси съдействието на ЧСИ.
На 12.07.2021 г., веднага след като ЧСИ М.А. напуснала имота на място
се появил А.Д.Д..
Управителят и съсобственик на капитала на ’’С.И.Т.” ООД - ЕЛ. К. В. и
едноличният собственик на капитала на "А.Т.” ООД били роднини по
сватовство, които заедно с лицата В.К.В. и А.Д. са членове на едно общо
семейство.
Считат, че "А.Т." ЕООД не е трето лице и членовете от състава на
"С.И.Т." ЕООД незаконосъобразно използват това дружество за своето
намерение отново да се домогват до недвижимия им имот.
6
Действията на ЧСИ били законосъобразни.
Действията по въвод във владение още от 2019 година не били
оспорвани, като до началото на месец май 2021 г. не били релевирани никакви
спорове от никакви ’’трети лица” .
Изложените доводи за посегателства и предприети действия в имота
,предмет на въвода от страна на длъжника и третото лице , са неотносими към
производството.
Изготвени са мотиви от ЧСИ А..Счита жалбата за допустима , но
неоснователна.
В съответствие с изпълнителния лист и съдебното решение в
присъствието на вещо лице геодезист на два пъти съдебният изпълнител-
първо на 28.08.2019 г ЧСИ извършил оглед на имота, след което на 12.09.2019
г е направен въвод във владение на процесния имот, на който е присъствал
управителя на длъжника, която е заявила, че ще съдейства. Не е установено
наличието на спор за собственост, нито спор за граници да е възниквал
между взискателя и третото лице А.Т. ЕООД, напротив имотната граница е
заснета и показана с плътен контур както в скиците на АГКК, така и в
заключението на вещото лице по гр.д.№ 415/2015г на ОС-Пазарджик, така и в
скиците, начертани от в.л Г. и С..
В рамките на изпълнителното производство на три пъти -
12.09.,25.09,07.10.2019г бил провеждан въвод в имота, предмет на
изпълнение, като в нито един момент на място владение не е демонстрирано
от А.Т. ЕООД или негов представител. Счита ,че следва да се отбележи
специфичността на това производствено чл.525 ал.1 от ГПК, доколкото
обективираните в протоколите от 12.09.,25.09.,07.10.2019г изявления и
действия на длъжника чрез неговия управител, в насока на доброволно
предаване на владението имат силата на официални удостоверителни
документи, поради което и вписаните в тях обстоятелства са доказателства по
смисъла на ГПК, че владението върху процесната незаконна ограда е
предадено, но впоследствие е възвърнато самоволно и не по установения от
закона ред, използвайки третото лице А.Т. ЕООД. В тази насока твърдението
на третото лице, че се извършват незаконосъобразни действия от ЧСИ по
повод на повторен въвод във владение следва да се прецени с оглед отказа на
същото да защити правата си в съдебно производство по чл.523 ал.2 от ГПК ,
като поиска от районния съд спиране на изпълнението въз основа на
притежаваните от него писмени доказателства.
В срок са представени писмени защити от жалбоподателя и ответника-
взискател.В тях те развиват подържаните доводи.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „Фен
2004“ ЕООД .Иска се изпълнение на съдебно решение , с което е уважен
7
ревандикационен иск против „С.И.Т.“ ООД.
Видно от изпълнителния лист признати са права и присъдено
владението върху част от имот с идентификатор 551555.508.124 от 4508 кв.м.
,ведно със сграда върху него от 313 кв.м.
Решението , въз основа на което е издаден изпълнителен лист е
постановено на 8.04.2016 година,като няма данни по делото за момента на
предявяване на иска.
Видно е от мотивите на съдебното решение , че дружеството – ответник
е подържало ,че именно то упражнява владение върху тази част от имота и
там осъществява дейността си ,като дори се позовава на придобивна давност.
В лиценза на дружеството за управлявана дейност бил включен целия
процесен имот.
Поведението на това дружество в настоящото производство е коренно
различно.
По делото е кредитирано заключение на експерт , според което имота ,
предмет на спора е част от имота , която е придобит по силата на сделка от
ищците през 2005 година.
Установено е ,че ответникът ползва част от имота като открит склад за
метални отпадъци. Има ограда , за която няма издадени книжа. Съдът е счел
за неоснователно позоваването на придобивна давност.
Уважил е осъдителния иск , като е препратил към скица на присъдената
част от имота.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, след което
е насрочен въвод във владение на 12.09.2019 година.
На посочената дата е извършен въвод и съставен протокол с участие на
вещо лице. Присъствали са представители и на двете дружества.
Представителят на длъжника е поел задължение да освободи имота ,
след уточняване на границите , като протокола е подписан от представители и
на длъжника и на взискателя. Насрочена е повторна дата, като в този
протокол няма никакви данни в имота да е намерено трето лице или пък
длъжника да е изложил такива доводи.
На 25.09. отново е заявена готовност от ответника да премести
движимите си вещи след уточнение границите на имота.
А същата дата е извършено трасиране , при което ответникът , чрез
представителя си изрично е положил подпис в потвърждение на това , че е
запознат и няма възражения при трасиране на имота.
Всички тези действия са се извършвали на място и до този момент
данни за това трето лице да се намира в имота няма.
Тъй като е имало вещи , за премахването на които са нужни технически
средства , длъжникът е поел ангажимент да стори това за около 13 дни. .
8
На следващата дата 7.10.2019 година е констатирано , че отпадъците са
изчистени, като е останала само метална ограда на бетонов фундамент , за
която е даден срок за премахване.
С молба от 21.02.2020 година длъжникът е направил изявление , че са
въведени във владение на присъдения имот.
Следващите действия в изпълнителното производство са свързани с
насрочване на повторен въвод във владение на 12.07.2021 година, като е
посочено , че действията се предприемат по молба на длъжника. Тази молба е
от 17.06.2021 година и в нея представителят на взискателя е посочил , че при
предприемане на действия за поставяне на ограда са се създали пречки от
страна на длъжника и трето лице , свързано с дружеството – длъжник.
На посочената дата вече на място присъстват представители на
жалбоподателя.
Представителите на жалбоподателя са заявили свои права върху тази
част от имота , като са твърдели, че част от имота не е била собственост на
длъжника , а тяхна и ,че те са вледели имота преди предявяване на иска.
Съдът е отложил въвода при условията на чл.523 от ГПК давайки
тридневен срок на третото лице да поиска спиране от РС.Такива действия не
са предприети.
Следва да се посочи, че третото лице не оспорва правилността на
въвода, като не твърди, че извършаването му не е съобразено с изпълнителния
титул. Едва на този етап от производството се появява на място трето лице и
заявява свои права върху имота.
Молбата на това трето лице от 12.07.2021 година съдържа само
твърдения , че дружеството е собственик на съседен имот, като евентуално то
именно владее части от чужд имот.
С нарочно разпореждане молбата за отмяна на въвода е оставена без
уважение , като са изложени подробни мотиви от ЧСИ.
На определената дата е извършен повторния въвод във владение.
В рамките на изпълнителното производство е представена декларация
от представителят на дружеството – ответник, в която се твърди ,че
владението на имота е предадено на третото лице при сделка от 2014 година в
границите , в които се намира. Макар е да е посочено ,че на декларатора е
известна наказателна отговорност , то отразеното в тази декларация е
противоположно на становището , подържано в исковия процес, както и на
поведението в самото изпълнително производство от 2019 година.
Съдът е допуснал гласни доказателства , единствената цел на които е да
установят кой е владял конкретната част от имота и от кога.
Съдът отново отбелязва , че страните не са ангажирали доказателства ,
от които да е видно кога е предявен иска.
От гласните доказателства по делото , които поради предмета на
9
изпълнение и спецификата на недвижимите имоти са хаотични и неясни ,не
може да се направи безспорен и категоричен извод ,че имота е владян от
третото лице – жалбоподател. Единият от свидетелите твърди, че точно
същия имот е ползвал под наем ,след като му е бил отнет от банката ,но
неговите показания са в противоречие с твърденията на представителите на
страните. Според представителят на дружеството – длъжник имота е
придобит от третото лице по сделка именно с длъжника през 2014 година.
Св. Б. би следвало да има по непосредствени впечатления за имота , но
той твърди, че имота е придобит от третото лице вероятно на публична
продан от банката за негови задължения. По делото са представени
доказателства и се подържа , че имота е придобит от третото лице ,чрез
сделка с длъжника в изпълнителното производство. Освен това той твърди, че
е ползвал имота под наем до 2016 година, след което имота е отдаван под
наем на други лица. Такива твърдения по делото няма.
Св. Т. пък сочейки , че една ограда е премахната , депозира показания ,
че това място , на което е премахната оградата е ползвано от дружеството -
длъжник. Освен това той говори ,че на това място са държани дърва и
въглища , в протоколите изрично е посочено ,че в мястото се намират друг
вид движими вещи – определени отпадъци ,на дърва и въглища.
Не може да се направи извод, че свидетелите депозират показания
именно за същия имот.
При тези данни , съдът намира ,че жалбоподателят не е доказал
безспорно по делото основанията , позволяващи на съда да направи извод за
незаконосъобразност на извършения въвод.
Въвода би бил незаконосъобразен , ако се установи безспорно и
категорично , че преди предявяване на иска , решението , по който се
изпълнява, третото лице е било във владение /именно владение , а не
държане/на присъдения имот.Дали третото лице предявява свои права върху
имота или не е без значение. В конкретния случай то предявява свои права ,но
не е предприело действия за защита по исков ред.
При наличието на категорични данни по делото за предприети действия
по въвод във владение през 2019 година в присъствието на представители на
страните в изпълнителното производство, при липсата на доводи от страна на
длъжника и констатации от страна н ЧСИ за наличие на владение от трето
лице ,то претенциите на жалбоподателя се явяват несъстоятелни и
недоказани в този процес. Както поведението на третото лице ,така и на
длъжника по-скоро могат да се приемат като злоупотреба с права , според
данните по делото , отколкото като защита на права в рамките на
изпълнителното производство.
Поведението на третото лице също не е последователно. От една страна
твърди, че се е намирало във владение на имота от преди предявяване на иска
, решението по който се изпълнява, чрез което твърдение обосновава
10
незаконността на извършения въвод .От друга страна подържа , че дори
евентуално да е завладяло имота след извършване на въвода през 2019 година
, то не може срещу него да бъдат предприети изпълнителните действия.
Никое от твърденията всъщност не е установило.
Що се касае до наличието на предпоставките на чл.525 ал.1 от ГПК,
същите не подлежат на изследване в това производство, при което
единствената проверка на съда е за редовното уведомяване на длъжниците за
отстраняването им от имота съгласно изискванията на чл.522 ал.1 от ГПК.
Следва да се отбележи, че установеното в разпоредбата на чл.522 ал.1 от ГПК
задължение на ЧСИ за уведомяване на длъжниците преди пристъпването към
принудителното му извеждане е именно с цел да им се осигури възможност за
доброволно изпълнение на задължението им да напуснат имота, ако са се
намирали в него, като в случай, че това не бъде сторено следва да предаде
отново владението. Видно от съдържанието на съставения протокол това
задължение е било изпълнено, като при пристъпване към въвода във
владението са се заявили претенции от трети лица, доколкото съдебния
изпълнител е преценил, че нямат права, противопоставими на взискателя по
смисъла на чл.523 от ГПК.
По изложените съображения , съдът намира ,че жалбата на третото лице
против действията на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважения.
Чрез доказателствата в настоящото производство жалбоподателят не
установи твърденията си , правата си , ако претендира ,че има такива следва
да реализира в спорно исково производство.
Освен това следва да се има предвид ,че така наречения повторен
въвод във владение е уреден с нормата на чл.525 от ГПК и се извършва при
самоволно възвръщане на владението от лицето от чиято фактическа власт е
отнет имота. За да се извърши такъв повторен въвод е необходимо да се
установи правопораждащия го факт, посочен от законодателя с разпоредбата
на чл.525 от ГПК– самоволно възвръщане на владението върху имота от
длъжника. Не случайно законодателят използва различни термини в този
текст и съдебната практика приема ,че длъжникът не може да обжалва такива
действия. На трето лице обаче ,такава възможност следва да бъде призната с
оглед нормата на чл.435 ал.5 ГПК.
С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответника „Фен 2004“
ЕООД .Съдът следва да се произнесе само по разноските в настоящото
производство , като не може да се занимава с тези , сторени в
изпълнителното.
Видно от представените доказателства ответникът по жалбата е
представляван от адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.8 от ЗА. Касае се за
дружество – търговец по смисъла на закона. Чл.38 от ЗА позволява на
адвоката да осъществи безплатна адвокатска помощ на лицата посочени в т. 3
11
- роднини, близки или друг юрист. В случая осъществената безплатна
адвокатска помощ е по отношение на юридическо лице, което не попада в
категорията изброени лица. В този случай за адвоката осъществил
процесуално представителство на търговец не възниква право на разноски на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗАдв./ Определение № 563 от
28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2900/2015 г., I т. о., ТК/
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ А. по изп.д.№ 414/2019 годна ,
обективирани в Протокол от 16.07.2021 г. и изразяващи се в действия по
чл.525 от ГПК .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12